Преди дни в САЩ бе приет новият бюджет на Пентагона. Подписвайки този документ, президентът Тръмп заяви: „С приемането на новия бюджет ние ще увеличим размера и мощта на нашата армия, създавайки хиляди нови места за новобранците. Ние ще заменим остарелите танкове, остарелите самолети и кораби с най-авангардните и смъртоносни технологии. Никой не може да направи това по-добре от нас! Ние ще направим така, че нашите военни ще имат най-доброто на света – и оръжие, и оборудване и заплата и амуниции…”

Военният бюджет на САЩ през 2019 финансова година ще бъде в размер на 716 млрд. долари и това наистина са най-големите разходи за отбрана в историята на Америка. Освен това е любопитно да се отбележи, че преди половин година, когато Тръмп внесе в Конгреса този проект, той искаше значително по-малко- „само” 682 млрд. Но конгресмените сами, самоинициативно, така да кажем, редовно, добавиха за генералите щедро свои 34 милиарда долара. Тип – „не се скръндзим, няма да пестим за отбрана. Воювайте колкото си искате…

Всичкото това предизвика сред определена част от руските „разбирачи” традиционното пораженчество, а сред либерално-озадачената публика, напротив, бурно ликуване. Но вниквайки по-задълбочено в проблема, е лесно да се види, че изобщо няма защо да униваме, а и е рано либерал-САЩианците да ликуват.

Ето защо.

Технологиите са загубени, способностите пропилени…

На 1 август добре информиран източник от администрацията в Белия дом съобщи на американското военно издание Breaking Defence, че експертите са подготвили за Тръмп всеобхватно изследване, посветено на проблемите на отбранително-промишления комплекс на САЩ. Те са готвили това изследване повече от година в съответствие на указа на американския президент №13806 от 21 юли 2017 г.

Указът се нарича „За укрепването на производството и оценката на отказоустойчивостта на отбранително-промишлената база и веригата на военните доставки на САЩ”.

В него, в частност се отбелязва:

„Започвайки от 2000-та година САЩ са загубили повече от 60 хил. ключови заводи и почти пет милиона работни места. Загубени са технологии и привички на работната сила в най-важните отрасли. Това заплашва да подкопае нашият военно-промишлен потенциал и възможността на страната да организира производството за нуждите на националната отбрана.

По-нататъшната загуба на заводи, технологии или елементи от производствените вериги ще нанесе съществена вреда на способността на САЩ да създават, поддържат, защитават, разширяват или възстановяват възможностите, необходими ни за осигуряването на националната сигурност. Такава ситуация изисква незабавно формулиране и стремително осигуряване на политическа стратегия и практическа програма за поправянето на наложилата се ситуация.

Способността на САЩ да реагират на извънредни ситуации е пряко свързана с мощта и отказоустойчивостта на нашето производство, със защитата на военно-промишлената база и сигурността на доставките. Съвременните вериги на доставките, обаче, са често дълги, а затова и способността на Съединените Щати да произвеждат или доставят стоки и материали, имащи решаващо значение за националната сигурност, може да бъде затруднена от невъзможността за получаване на необходимите ресурси, стоки и материали.

Стратегическата подкрепа на динамичното развитие на родния производствен сектор и цялата ни отбранителна промишленост днес са най-важен национален приоритет. За това е нужно всестранно да се оцени нашата настояща отбранително-промишлена база и надеждността на веригата на военните доставки…”.

Нататък в този указ следват конкретни заръки към определените ведомства. В частност Тръмп изисква от тях:

Да съставят списък с военните и гражданските материали, суровини, други стоки и ресурси, които имат стратегическо важно значение за осигуряването на националната сигурност на САЩ.

Да определят производствените мощности, необходими за производството на определените стратегически стоки и материали.

До се състави списък на военните, икономическите, природните, геополитеческите и всякаквите непредвидени обстоятелства, които могат да отслабят или нарушат функционирането на веригата на доставките на стратегическите стоки, материали и ресурси.

Да се оцени устойчивостта на производствената и военно-промишлената база на САЩ за поддържането на необходимите равнища на националната сигурност при настъпването на непредвидени обстоятелства.

Да се формулират за президента и ръководителите на министерства препоръки за нуждите от краткосрочна, средносрочна и дългосрочна перспектива, за да има готовност за всякакви непредвидени обстоятелства.

Има желание, но не и възможност…

И ето, докладът е готов. Но изводите са неутешителни: САЩ днес са напълно неспособни да водят мащабна или продължителна война. За да се разбере защо, са необходими няколко примера.

Така всички цеви на американската бронирана техника и артилерия се изготвят от един единствен остарял завод Watervilet Arsenal в Ню Йорк, построен още през 1813 г. И разширяването на това производство е трудно. Но становете, на които се произвеждат например оръдията за танковете „Ейбрамс”, изобщо не се произвеждат в САЩ. Внасят ги от Германия! И германците вече дадоха на Вашингтон да разбере, че, ако Тръмп пристъпи червената линия във взаимните отношения, те просто ще откажат да продават на Америка тези уникални станове.

Именно по този начин в Америка от отдавна не произвеждат никакви прецизни шлифовъчни станове. Цялата технология в тази сфера е безнадеждно загубена. В САЩ няма и специалисти, които да са способни самостоятелно да възродят подобно високотехнологично производство.

Освен това в областта на редките метали и другите суровини, които са жизнено необходими за съвременното военно производство, започвайки от берилия и приключвайки с порестия титан, САЩ също зависят критично от вноса. И откъде смятате те внасят тази стратегическа суровина? От Русия и Китай, разбира се!

Впрочем, за да се спре производството на американските танкове „Ейбрамс“ , не е задължително да бомбардираме самата Америка. Достатъчно е да бомбардираме няколко машиностроителни завода в Европа, доставящи ключово оборудване и компоненти за изграждане за американското танкостроене.

Това, разбира се, е достатъчно, за да се разбере: Пентагонът днес е в изключително трудна ситуация. И ето това е характерно: той се опитва, за да се измъкне от това неловко положение… да копира руския опит и авангардни образци на руското оръжие!

Да, да, да това не е шега! Защото знам че на 15 август Defense News съобщи, че американската военно-промишлена корпорация Lockheed Martin е получила от ВВС на САЩ поръчка за разработка на прототип на най-нова хиперзвукова аеробалистична ракета, която буквално копира нашата ракета Х-47М2 от комплекс „Кинжал“! Своята перспективна ракета американците нарекоха, разбира се, по друг начин: ARRW – Air-Launched Rapid Response Weapon (оръжие за бързо реагиране с въздушно базиране). Което никак не променя същността, че има желание да се копира руския образец.

Първоначалната стойност на тези изследвания се оценява на 480 милиона долара. При това, пръскайки за тях почти половин милиард за изследвания, американците едва през 2021 г. трябва да разберат дали ще могат изобщо да проектират и произведат нещо подобно на руския „Кинжал“ или не…

Няма какво да разбираме!! Хиперзвуковите ракети на сухопътния „Искандер“ и на въздушния „Кинжал“ вече летят успешно, а скоро чакаме попълнение: морския хиперзвуков „Циркон“.

Ние сме руснаци, с нас е Бог! Господи, благослови!