ПАРИ
Енергийната криза ще повлияе на възстановяването на българската икономика
Състоянието на българката икономиката е относителна стабилно на фона на икономическите кризи на някои места по света. Възстановяване растежа са на предепидемични нива. Енергийната криза понижи този процес, но имаме ръст на производство и ръст на износ, което влияе върху икономическия растеж. Това заяви бившият министър на икономиката в служебното правителство Даниела Везиева.
“В следващите 20, 30 години всички приоритети по отношение на индустриализацията ще са свързани с кръговата икономиката. Регионалните политики ще са много важен аспект от това. Местната власт трябва да знае каква ще е визията за развитие в следващите 20 години на населеното място, защото България е с доста висок регионален дисбаланс”, коментира Везиева.
По думите на бившия министър идеята на Министерството на икономиката и индустрията е да бъдат събрани всички водещи политики до развитието на така наречения производствен бизнес – малки и средни предприятия, като частта “стартъпи” да отиде в Министерство на иновациите и икономическия растеж.
“Предстои да видим нови политики и нови решения за това да се подпомогне иновативната част в развитието на икономическите сектори, така че да достигнем за по-кратък период до по висок икономически растеж”, заяви тя.
“В последните изменения на стратегиите, които готви банката за развитие, основен приоритет са стартиращите предприятия в различните индустрии, като за пръв път се дава приоритет на креативната индустрия, която досега бе леко дискриминирани на финансовия пазар, защото няма как да покажат толкова широк обем на гаранциите, които са необходими з аизтегляне на кредит. Този приоритет ще даде увереност на този тип бизнес. Ако ние досега се смятаме за икономика на услугите, това ще даде тласък на развитието на така наречените креативни индустрии, свързани с разработването на термалните ни вози, с медицински туризъм и ред други иновативни неща”.
По отношение на Плана за възстановяване и забележките от Европейския съюз, експертът заяви, че голяма част от забележките са технически, а не свързани с методология, философия на плана и др. “Екипът на вицепремиера Пеканов проведе успешен процес по внасянето на плана. Дори само това, че успяхме да отложим затварянето на ТЕЦ -овете Марица до 2030 година е успех”, смята тя.
По отношение на ДКК бившият министър заявява, че когато е поела поста, министерството е заварило много дружества, които са от дълги години в ликвидация и по неизвестни причини не се ликвидират и редица неща, които отварят много въпроси.
“Трябва да се направи сериозен анализ на самото дружество и на това, че държавните дружества са създадени за това да са механизъм за изпълнение на стратегическите и оперативните цели на държавата. Трябва да си зададем въпроса как, закривайки една структура, ще изпълняваме ангажимента към приоритетите на страната. Лесно е да се каже, че се закрива дадено дружество, но не е лесно да се изгради”, коментира тя.
Преките чуждестранни инвестиции
Според нея плановете на инвеститорите се променят в течение на изпълнението. За периода между май и края на ноември имаме около половин милиард инвестиции. “Последните, които получиха инвестиционен сертификат са “Ото Бок”, които направиха инвестиция в Благоевград. Това е германска фирма за производство на протези и ортези”, обясни Везиева. По думите й има и фирми, които са от години на нашия пазар и те разширяват инвестициите.
Това, което кара фирмите да се оттеглят обаче е, че има административни пречки, както и корупционните схеми, заяви тя.
ПАРИ
Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?
През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.
Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?
„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.
„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.
„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.
„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

ПАРИ
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път
Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.
Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.
2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.
Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.
3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.
Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.
Прост тест – кой завод се построи от януари?
Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.
П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????
ПАРИ
Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане
Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.
Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.
Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.
Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.

Ройтерс съобщи по-рано, че пълното възстановяване на корабоплаването в пролива ще отнеме 40-50 дни.

Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








