Защо Тръмп имаше и все още има до известна степен нужда да се представя като „антисистемен“ приятел на мира и дори на Русия?

Нашето време е епоха на голямо объркване. Има различни причини за това объркване и една от тях е смущението, предизвикано от краха на двата големи „прогресивни“ проекта на ХХ век: „съветският социализъм“, от една страна; и западната социална държава и потребителският капитализъм – от друга (както и моделът на mondialisation heureuse – „щастливата глобализация“, последвал падането на „комунизма“). Днес самата идея за прогреса, която е централна за цялата модерност, е разклатена и подложена на интензивно оспорване.

Характерно за капитализма от самото начало на тази система е, че поставя под въпрос собственото си съществуване и отричане. Прави това под формата на големи революции. Насърчаваше и бе насърчаван – особено в ранните му етапи, от идеологиите на Хуманизма, Ренесанса и Просвещението, които не са съвсем съвместими с това, което означава капитализмът, именно – господството на капитала. Но капитализмът пряко произвежда и своето „отрицание“ под формата на социализма и работническото движение.

Самият капитализъм бе трайно революционно явление не само в икономиката, идеите и политиката, но и във философията, науката и изкуството. От Великата френска революция през 1789 г. и Комунистическия манифест на Маркс и Енгелс в 1848 г. до свалянето на червеното знаме от Кремъл през 1991 г. човечеството премина през епоха на непрекъснато, интензивно и задълбочено поставяне под въпрос на всички свои идеи, институции и възприятия.

Днес, за първи път капитализмът се оказва най-тоталитарната възможна система, контролирайки почти всички институции, които биха могли да ѝ се противопоставят, приемайки формата на „империя на финансите“, чиято власт често надхвърля „видимите“ полюси на властта, като например държавите; система с безпрецедентна икономическа, технологична и „идеологическа“ сила. Обикновено контролът се упражнява повече под формата на „купуване“, даване на „материални облаги“ и по-малко под формата на преследване на хората; поне засега, защото съвсем скоро и това може да се промени.

Предизвикателствата към системата се появяват по-малко в нейния център и повече в нейната периферия. Но тези периферни предизвикателства имат основно отбранителен характер и в момента не предлагат дълбока алтернатива на глобалния капитализъм – пораждащ множеството кризи, каквито например Съветският съюз сочеше след 1917 г.

Монополите не помагат на мисленето

Нашият свят преживява и безпрецедентно отстъпление от критично мислене във всички области (включително от марксизма, който в миналото е бил най-важният и незаменим инструмент за „демистифициране“, анализ и разбиране на социалните отношения и политиката, създадени от човечеството през цялата модерна епоха. Имаме предвид, разбира се, автентичния марксизъм като революционна теория, а не „бюрократичния марксизъм“ на Изтока или „академичния марксизъм“ на Запада). Това отстъпление се улеснява от – и на свой ред допринася за – общото разпространение на объркването.

Крахът на „съветския социализъм“ преди 30 години също продължава да тежи на световната психология и съзнание, обезкуражавайки всеки, който се стреми да промени света. В това отношение интелектуалната и политическата атмосфера, доминираща през трите десетилетия след разпадането на СССР, може да се сравни с трите десетилетия след поражението на Наполеон. (Европа трябваше да изчака повече от три десетилетия след Ватерло, за да преживее нова вълна от демократични революции през 1848 г. Русия също трябваше да изчака две и половина десетилетия, за да започне да се съпротивлява активно на западното настъпление, първо в Сирия, а седем години по-късно и в Украйна).

Сега идеите са „унифицирани“ до най-малкия възможен знаменател и дори по-ниско, което отразява унификацията на материалната основа на системата, т. е. на тези, които контролират световните финанси. Изглежда, че сме навлезли в състояние на технофеодализъм, което донякъде напомня „пророчествата“ на Маркс в Grundrisse (Grundrisse der Kritik der Politischen Ökonomie, в превод:  „Основи на критиката на политическата икономия“ – тетрадки на Карл Маркс, които обхващат всичките шест раздела на неговата критика на политическата икономия, бел. пр.).

Объркването като оръжие на системата

Но объркването също така е необходимо, а следователно – планирано и преднамерено, поради тоталитарния характер на плановете, замислени в рамките на световната „управляваща класа“, в центъра на която са тези, които контролират световния финансов капитал. Разбира се, висшите слоеве на обществото винаги са използвали измамата. Но в епохата на развитие на продуктивния капитализъм тя е била много по-малко необходима, отколкото в епохата на неолиберализма, а още повече в епохата на „капитализма на бедствията“.

Техният план е отвратителен и поради това „не подлежи на контрол“. Понякога някой разкрива малко от това, което мислят управляващите, какъвто е случаят с подлия Барозу, бившето маоистко човече, което подкрепи американците срещу Европа за нахлуването в Ирак, а след това бе избрано да ръководи ЕС, за да се озове накрая в „Голдман Сакс“; и което един ден каза, че целият свят знае, че следващите поколения ще живеят по-зле от сегашните! Но обикновено те крият проектите си и трябва да ги крият. Прикриват ги зад риториката на демокрацията на Байдън (никой не би могъл да измисли по-ефективна клевета на демокрацията от тази на американските демократи, които я отстояват) или зад полуфашистките глупости – макар да са опасни, – които Елон Мъск (понякога наричан „Сорос на Тръмп“) разпространява всеки втори ден. Показателно за типа на новия надигащ се Тръмпистки „прото-фашизъм“ е предложението на Мъск за поста председател на Европейската комисия да бъде избран човек, който се доближава максимално до неговия „идеал“ за „човек без мозък“, по-скоро предчовечен, отколкото предмодерен; касае се за Фидиас Панайоту (известен като YouTuber, бел.пр.), избран за независим евродепутат от Кипър на изборите за Европейски парламент през 2024 г.

Много по-опасни от идеите на Мъск са идеите на князете на мрака, които стоят зад Тръмп, като американския олигарх Питър Тийл

Днешната глобална управляваща класа е по-изолирана отвсякога от обществото. Изолирана и от всяка голяма и колективна идея за бъдещето на човечеството. Представителите ѝ не представляват нищо повече от своето огромно Аз. Те не просто разпространяват и използват объркване. Те самите са объркани. Вероятно ще използват още повече силата си, за да превърнат собствената си психопатология в социална патология. Проникновена и плашеща анатомия на тази управляваща класа може да бъде открита в шедьовъра на Стенли Кубрик – филмът „Широко затворени очи“.

„Антисистемна“ ирационалност

Както при Хитлер в междувоенния период, необходима е много голяма доза измама, объркване и ирационалност, за да бъдат заблудени големи маси и цели държави; и да бъдат поведени по пътя на „мирния“ или „насилствения“ тоталитаризъм, фашизъм, ирационализъм и война.

Особено след 11 септември („атентатът“ срещу кулите-близнаци в Ню Йорк, бел.пр.) към арсенала на истаблишмънта, който се опита да скрие истинските конспирации под уж „антисистемна“ мантия, се прибави и откритият абсурд да се разпространяват глупости, абсурди и несъществуващи конспиративни теории. По този начин те се опитват да скрият най-важната от съвременните „конспирации“, а именно – опита на едно много малко малцинство, състоящо се от много богати международни „олигарси“, произхождащи предимно от две или три нации – преобладаващо психо-духовно разстроени личности – да контролира и доминира над цялото човечество, действайки като рак в тялото му.

След 11 септември се разпространиха десетки теории, някои от които бяха напълно несъстоятелни. Основният резултат от това разпространение бе да не се зададе основният въпрос: „Защо американската държава не предприе действия за предотвратяване на атаките, въпреки множеството предупреждения? И също толкова фундаменталният въпрос: „Кой има полза от атаките?“ Вместо това се обсъждаше дали самолетите наистина са се врязали в Пентагона и колко здрав бил бетонът на кулите.

Друг много важен пример е отричането на причинените от човека промени в климата, финансирано със стотици милиони долари годишно от мултинационалните компании за изкопаеми горива, което е заблудило много хора с добри намерения, но с липса на солидно научно образование и култура. Има и десетки други примери…

По такъв начин и тъй като (радикалната) левица е в познатото ни „разрушаващо се“ състояние, въпросите и бунтът, които самата система при Байдън, Шолц или Макрон неизбежно поражда, много често не са насочени и не укрепват съгласуваните усилия за необходимата социална промяна, а се разпръскват без ефект или засилват предполагаемите „антисистемни“ движения на крайната десница. Това е, което се получи – grosso modo – във времето на вътрешните войни.

Отсъствието на съгласувана, грамотна международна лява сила, която да може убедително да оспори господстващата в момента система на „катастрофичния капитализъм“, да предложи социалистическа алтернатива и да организира борбата на народните класи и народи, доведе до пасивност у хората, особено у тези, които нямат солидно политическо образование и опит в участието в социални движения; до неспособността им да се противопоставят на сили, които изглеждат почти всемогъщи и способни да действат по начини, неразбираеми за обикновените простосмъртни. И накрая – „възлагане“ задачата за решаване на социалните проблеми на десни екстремистки движения като „Тръмпизъм“ или „Льо Пенизъм“.

Германците искаха да правят революция, но не се осмелиха да я направят и възложиха това на Хитлер, пише Вилхелм Райх, един от най-задълбочените анализатори на нацисткия феномен. Други хора се обръщат към метафизиката, към търсенето на индивидуално, лично решение или към религиозни движения като Евангелския интернационал – който всъщност е интернационал, ръководен от ционизма и е в негова услуга.

Духовният хаос подготвя почвата за идването на световен Диктатор

Добре е да помним, че германците гласуваха за Хитлер не заради това, което той възнамеряваше да направи, а защото изглеждаше патриот и социалист – националсоциалист. Те гласуваха за него и защото в условията на много дълбока криза не им бе предложена друга надеждна алтернатива – нито от буржоазно-капиталистическия естаблишмънт на Германия, нито от нейните огромни социалистически и комунистически движения, които всъщност избягваха да се борят, за да предотвратят идването на Хитлер на власт.

По аналогия, поради същите дълбоки причини и по сходен начин, днес на Запад се разраства крайната десница, представена от течения като това на Бенямин Нетаняху – майстор на измамата, един от най-силните, ако не и най-влиятелният политик днес в целия „колективен Запад“, на Доналд Тръмп или на Марин льо Пен.

Основната характеристика на тези течения е измамата. Те се изявяват като уж антисистемни, но по никакъв начин не поставят под въпрос икономическата и социалната основа на доминиращата система: едрия международен финансов капитал и икономическите политики, които той иска да наложи. Тяхната роля в западните общества се състои в налагането на по-авторитарна институционална и идеологическа основа, която да е по-ефективна за гарантиране в западните държави господството на големия капитал и на Запада – в останалата част от планетата.

„Глобализаторите“ не са единствените империалисти

Крайната десница е необходима за прехода от предишната система на империалистическо господство (глобализацията) към друга система на империалистическо господство (националистическа и дори клоняща към открит фашизъм).

От време на време, но не винаги, някои крайно десни сили на Запад (които включват и Израел) изглеждат проруски настроени. Изглеждат, но не са. Например в миналото Тръмп беше избран с огромната помощ на израелски агенти, докато всички говореха за предполагаемата руска помощ, която получил. Самият Тръмп не направи нищо, за да се противопостави на впечатлението (обвинението), че е „човек на Путин“. Колкото и да е странно за „човек на Путин“, неговата администрация въоръжи Украйна до зъби, ръководи огромна програма за модернизация на американските ядрени оръжия и отмени Договора за контрол на ядрените оръжия със среден обсег от 1987 г., наред с много други не особено приятелски настроени към мира или Русия действия и политики.

Социалното естество на силите, стоящи зад западната крайна десница, има органични, системни причини да желаят разрушаването на силни автономни държави като Русия, Иран, Китай и, разбира се, организации като БРИКС (доколкото последната се превърна в алтернативен полюс на властта). Дори да се изявяват тук-там като „миролюбиви“ или „проруски“, дори да изглеждат приятелски настроени по някои въпроси, те ще го правят само за да маневрират, да печелят време, да подготвят контраатака от по-добри позиции.

Класически исторически пример е Хитлер, който не само се изявява като проруска сила (докато основната му цел от самото начало е да нападне Съветска Русия – известният Drang Nach Osten на германския империализъм), но стига дотам, че сключва съюз със СССР две години преди да го нападне! Разбира се, историята никога не се повтаря по абсолютно същия начин, но познаването ѝ и използване метода на историческата аналогия са от съществено значение за преценка на политическите течения и лидери.

Стратегическата роля на западната крайна десница е била, е и може да бъде единствено в това да подготви идеологическите, материалните и политическите условия за Голямата война, която ще настъпи, ако не спрем водещите класи на Запада със силни, глобални масови действия. Конфликтът в Украйна и клането в Палестина са само пробно изпитание и предчувствие, въведение към Голямата война, която предстои. Това е общата стратегическа перспектива. Разбира се, това не означава, че междувременно различните центрове на империализма не могат да сключват „мирни споразумения“ от всякакъв вид и ние да бъдем безразлични към подобни „увертюри“. Такива ще има и те не могат да не бъдат временни.

За съжаление, огромното мнозинство от западните управляващи класи не иска да разбере, че трябва да се измисли радикално нов начин на организация на нашите общества и на света, ако искаме да оцелеем. Те не са готови да приемат един полицентричен свят или да видят как Изтокът и Югът оспорват абсолютното превъзходство и господство на Запада. През 1990 г. те вярваха, че западната икономическа мощ и привлекателността на западната политическа парадигма са достатъчни, за да запазят доминиращото си място на планетата. Сега е очевидно, че не са били достатъчни, откъдето идва и изкушението да организират война срещу съперниците си – на първо място срещу Русия, Китай, Иран и др. Оттук и постепенното, но ясно изразено преминаване към идеологии, които да улесняват тоталната война.

Подобно на Първата и Втората световна война, подобно на Студената война, войните не възникват от някаква „националистическа“, „фашистка“ или друга идеология. Идеологиите се мобилизират, за да оправдаят войните, а не обратното. Идеологиите се използват, за да оправдаят политики, които произтичат от органичната нужда на капитализма и империализма да се бори и днес за световно господство и да предотврати появата на алтернативен полюс на властта.

Що се отнася до онези, които искат да се борят срещу заплахата от Голямата война, която тоталитаризмът и империализмът подготвят, те трябва да бъдат много внимателни с понятията и определенията, които използват, за да не подсилват неволно явленията, срещу които искат да се борят. Сериозността, рационалността, критичното мислене, науката, както и любовта и хуманността са най-мощните оръжия, с които човек разполага, за да се бори за свободата си. В наше време, с производителните сили и технологиите, с които разполагаме, това означава човек да се бори и за своето оцеляване.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail