СВЯТ
Ердоган отваря границите и няма да спира бежанците към Европа
Турция ще отвори границата със Сирия за свободно преминаване и няма да спре сирийските бежанци да отидат в Европа.
Това написа в профила си в „Туитър“ Раджип Сойлу, кореспондент за MiddleEastEye.
Информацията се появи както в Reuters, така и в ТАСС. Пред руската агенция турски държавен служител е заявил, че властите са решили да не спират сирийските бежанци, които искат да стигнат в Европа по море или суша. Специално става въпрос за хора, бягащи от Идлиб.
За момента няма официално потвърждение за смяна на политиката на Турция. Все пак трябва да се отбележи, че от седмици президентът на Турция Реджеп Ердоган намеква, че може вече да не спира сирийските бежанци.
Преди дни турският президент заяви, че ще се срещне с Владимир Путин, Ангела Меркел и Еманюел Макрон на 5-ти март, като мястото на срещата не е обявено засега.
Десетки турски войници бяха убити край Идлиб през този месец след нападения от страна на подкрепяните от Русия сирийски сили.
Турската полиция, бреговата охрана и граничните пунктове са били инструктирани да бездействат в случай на увеличаване на потока от бежанци към Европа.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган многократно е заплашвал ЕС да отвори врати за бежанците към Европа. През октомври миналата година турският лидер обеща да направи това, ако Брюксел определи операцията на Анкара в Сирия „Извор на мира“ като военна.
В началото на ноември Ердоган заяви, че Анкара ще трябва да отвори вратите за Европа за сирийските бежанци, ако ЕС не помогне на Турция при тяхното дислоциране.
А в Гърция вече има бунтове заради подготвяни нови лагери.
Междувременно, Европейският съюз наложи санкции срещу двама високопоставени служители от турската петролна корпорация (TPAO) във връзка с незаконните сондажни дейности на Турция в изключителната икономическа зона на Кипър, съобщи гръцкият вестник „Катимерини“.
Рязката ескалация на напрежението идва след като Турция и Русия не успяват да се договорят за новата ситуация в Идлиб. Преговори имаше в Анкара е в четвъртък, но и те приключиха без постигане на споразумение за прекратяване на огъня.
На практика за случилото се носи отговорност и Русия, тъй като нейната авиация контролира небето над Сирия и действията на пилотите на Асад.
През последните дни Москва все по-остро критикуваше Анкара, а в четвъртък държавната телевизия съобщи, че турски военни специалисти използвали преносими зенитни ракети в опити да свалят руски или сирийски самолети над Идлиб.
След полунощ българско време турската артилерия започна да унищожава сирийски военни обекти. Армията е поставена в повишена бойна готовност. Но това се възприема най-вече като сигнал към Русия, че Турция няма да отстъпи и трябва да се намери компромис поне за защита на цивилното население, за да спре да бяга към турската граница. Напрежението все още е в рамките на възможностите да се управлява, дори ако се сбъднат прогнозите от последните часове, че парламентът в Анкара може в петък да обяви война на Сирия.
Сред първите коментари се появи тезата, че Ердоган иска със заплахата за отвори границите да притисне ЕС най-после да заеме по-решителна позиция за случващото се в Идлиб. Но реалността е, че нито ООН, нито ЕС разполагат с нужните за такава критична ситуация сили. Единственият фактор остават САЩ.
В четвъртък сенаторът Линдзи Греъм призова за създаване на зона, забранена за полети над Идлиб. Той каза, че президентът Доналд Тръмп трябва да направи нещо, за да спре избиването на цивилно население и бомбардирането на болници от силите на Асад, подкрепяни от Русия и Иран.
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








