СВЯТ

Ердоган печели с близо 60%, вторият – с малко над 25 на сто, сочат първите резултати от изборите в

Победа за управляващите и на президентските, и на парламентарните избори – това показват първите частични резултати след вота в Турция, съобщава държавната Анадолска агенция и други турски медии. По-рано журналистът Илхан Андай съобщи, че е убит опозиционен лидер при стрелба в секции в провинцията.

Турският президент Реджеп Ердоган е на път да спечели президентските избори в страната с 59.92% от гласовете, сочат първите резултати, базирани на по-малко от една пета от преброените бюлетини, предадоха агенциите.

След него е кандидатът на опозиционната Народнорепубликанска партия (НРП), Мухарем Индже, с 25.8%. Турските медии уточняват, че тези резултати ще се променят, докато тече броенето в близките няколко часа. Независимо от числата, които не бяха в полза на Индже, той написа в “Туитър” минути след отпадането на забраната за публикуване: “Първите резултати дойдоха. Усмихвам се”.

Трета е бившият вътрешен министър Мерал Акшенер със 7.8% от вота, следвана от кюрдския кандидат Селяхатин Демирташ (5.4%). Който и да спечели президентските избори, той ще управлява различна Турция, с нова политическа система с по-големи правомощия на държавния глава заради конституционни поправки, обявени на референдум.

Президентът ще назначава вицепрезиденти, правителство (което няма да има премиер) и висши магистрати, ще може да издава укази и да обявява извънредно положение, както и да разпуска парламента на каквото основание пожелае, но с това автоматично ще свиква извънредни избори (които винаги ще са за президент и парламент едновременно).

Очертава се категорична победа за управляващите и на парламентарните избори – над 55.6% за Партията на справедливостта и развитието(ПСР), на която Ердоган е съосновател, и 13.3% за коалиционния им партньор от Партията на националистическото действие (ПНД). Партията на Ердоган се очаква според това преброяване да получи 389 места, а коалиционният му партньор ПНД – 54. Това е т. нар. Народен алианс – предизборен съюз, създаден съгласно новите правила на вота.

Той позволява на коалиращите се партии да влязат заедно в парламента, дори една от тях да не прескача прага от 10%, изискван от турското законодателство. Втора сила ще е НРП със 118 депутати. В съюза с тях е и партията на Акшенер с 39 депутатски места. Заедно съюзът им – Националният алианс – би контролирал около една четвърт от местата в парламента. Прокюрдската Народнодемократична партия(НДП) при сегашния резултат няма да влезе в парламента, тъй като взима едва 6-68 на сто от вота и не минава 10-процентната бариера. Тя не стана част от Националния алианс на големите опозиционни партии.

Изборите протекоха при напрежение между турските власти и организации, изпратили наблюдатели на вота. Анадолската агенция обяви, че 10 европейски граждани са били арестувани и ще бъдат изправени пред правосъдието, защото са се престорили на наблюдатели и са опитали да се намесят в изборите.

Опозицията и неправителствени организации обявиха преди вота, че ще имат над половин милион представители, които да следят изборния процес из страната и да се уверят, че ще е честен. От представители на Добрата партия в Ерзурум идват и съобщения, че местният ръководител на партията е бил убит заедно с други двама при престрелка в изборна секция.

Според в. “Йени джаг” Мехмет Съдък Дурмаз е влязъл в сблъсъци с политици от други партии, когато опозицията е блокирала опита на 24-ма души от вътрешното министерство да влязат в секцията. Според премиера Бинали Йълдъръм обаче случаят няма нищо общо с изборите.

Post Views: 22

СВЯТ

Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна

Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.

Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.

“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.

По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.

Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.

Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.

На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.

Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.

Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.

Post Views: 25

СВЯТ

Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата

Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.

Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.

Post Views: 28

СВЯТ

Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа

Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.

Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.

Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.

Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.

Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.

Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.

Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.

Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.

“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.

Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ