АНАЛИЗИ

Есента на партиарха

В заглавието няма грешка – нали Борисов е партиен главатар, партиарх. Слагачеството на Борисов пред Тръмп в ООН напомня слагачеството на Живков пред ранния Горбачов. И единият, и другият прочетоха в очите на събеседника „Мене, текел, фарес“.

Престъпникът винаги се завръщал на мястото на престъплението си. В тъжния залез на кариерата си Борисов се завърна в ООН – мястото на едно от най-крещящите му външнополитически престъпления срещу България.

Под диктовката на Меркел и с помощта на пионката си от „Дондуков“ 2 Плевнелиев и на външнополитическите си маши Д. Митов и Ст. Тафров преди точно две години той изнесе учебникарско показно как не бива да се прави многостранна дипломация.

Набеденият от придворната си пропаганда за „международник“ Борисов провали силния (и дотогава формално подкрепян и от него) български кандидат за генерален секретар на ООН с все още напълно реални шансове, пробутвайки успоредно абсурдна, неизбираема кандидатура на своя кадрова партийна лелка – и в процеса изтегляйки и кандидатурата ни за Съвета за сигурност на ООН, обърквайки и обезверявайки до невъзможност добросъвестните ни професионални дипломатически служители в ООН.

Огромния общонационален интерес в България по случая „Кристалина“ почувствах буквално като тежест на раменете си като скромен репортер за „Гласове“ в ООН – и тозчас си помислих, че работата на Борисов е спукана, както и излезе месец и нещо след това с убедителната победа на Радев.

Сега визитата на Борисов в ООН бе с много по-нисък профил, с желание да се хареса, да си провре главата сред хората, или където главата не влиза – опашката. И огромният сатиричен отклик в социалните медии на Ганьовските му антики, на снимките и монтажите с келнерската стойка пред Тръмп, отново идват да покажат, че „момчето си отива“ – и този път завинаги.

Сюррелистичното решение на един кадрови наркотрафикант, разобличен от ЦРУ, американски медии и изтекла от „Уикилийкс“ телеграма на американски посланик в София, да дойде да се ръкува с Тръмп тъкмо на ООН-среща на най-високо равнище по наркотрафика, мери ръст с деянията на средновековните пирати, купили си на стари години титли на епископи и папи.

Както и да е, със слушалка на ухото, Борисов чу речта на Тръмп пред ООН – но какво запомни от нея? Че „тия дето искали руски газ“, като Меркел и Ердоган, „щели да имат проблеми“. Тръмп наистина каза и това, и много други неща.

Но човек с реално завършено средно образование и със средни аналитични способности (и двете не се отнасят за Борисов) би могъл да отсее основното в речта му – а то е, че:

„Америка винаги ще действа съобразно нашия национален интерес… Америка се управлява от американци. Отхвърляме идеологията на глобализма и прегръщаме идеологията на патриотизма… Никога няма да предадем суверенитета на Америка на една неизбрана, безотчетна глобална бюрокрация.. По целия свят отговорните държави трябва да се защитават от заплахите за суверенитета си не само от претенциите за глобално правителство, но и от другите форми на принуда и господство.“

Тези думи е добре да се изпишат със златни букви на стената на пленарната зала на Народното събрание. Без значение, че Тръмп очевидно ги тълкува като отнасящи се само за САЩ, хората с интелект, малко по-развит от Борисовия, могат да направят аналогията със своите собствени страни. Национализмът е лесен за разбиране, еднакъв по форма за всички и страшно заразителен.

Преди повече от два века Наполеон проектира амбициите на френския национализъм над цяла тогавашна Европа, но другите европейски нации го разбраха превратно – и всяка залегна над своя собствен национализъм. Немците – над немския, италианците – над италианския, та накрая и българите – над българския. Наполеон просто срина старите авторитети, корони, династии и папи, и издигна авторитета на нацията.

Така и речите и хаотичните действия на Тръмп реално рушат оня банкрутирал международен ред, срещу който се опълчи и Путин в Крим, Донбас и Сирия, и повечето другите непослушни на Вашингтон лидери, които в САЩ наричат rogue и наказват със санкции.

Тръмп руши основите на международния ред, извикал на живот Борисов.

Ето, и Меркел е пътник вече дори и за пропагандистите от DW.

Следователно и Борисов е свършен.

Той го усеща, макар да не може да си го обясни с ограничения си умствен капацитет. Може би дори още се надява на нещо, да остане на власт, значи и на свобода.

Как точно ще стане свалянето му от власт – предстои да видим. И от страна на Радев, и вече и от БСП чуваме някои окуражителни звуци. Хората в България, с изключение на най-умствено ощетените и най-корумпираните или пък най-тежко зависимите за оцеляването си от режима, вече открито и гръмогласно роптаят.

Но с Борисов свършва само една мрачна ера в българската история (дано не е последната!), а не „глобализмът“ въобще.

Трябва много внимателно да разграничаваме обективното, т.е. независещото от волята на елитите и държавните ръководства, от субективното – това, което зависи от волята на елитите и правителствата и значи може да се промени чрез персонална смяна на тези елити и ръководства или с преориентацията им към други цели.

Интернационализцията на живота, капитала, труда, пазарите, информацията… и в по-малка степен и на човешките „ресурси“, са обективни явления, обусловени от развитието на „производителните сили“, техниката и квалификацията на хората.

Но това, което е субективно и може да се промени с нови политически решения, международни договори и национални закони, е в чий интерес да се развива интернационализацията на живота и икономиката – в интерес на всички, или на голямото мнозинство хора на Земята, или само в интерес на „инвеститорите“, т.е. на едрия западен капитал, и на „потребителите“, и против интереса на трудещите се, на децата, семействата, младите и старите хора, на бедните страни и на регионите.

Същото се отнася и за ЕС. Повечето програми на ЕС, въведени в интерес на „инвеститорите“ и „потребителите“, работят против интереса на мнозинството жители на страните-членки. Но премахването на тези програми, в т.ч. и на еврото, няма да премахне обективната основа на европейската интеграция. Тя трябва да продължи, но по друг начин.

Този друг начин, разбира се, ще е непосредствено свързан със социализма. Приказките на Тръмп и десницата срещу социализма по принцип са изключително вредни, защото, ако се отхвърли социалистическата алтернатива (примерно нещо от рода на американския Ню Дийл от 30-те години), при сегашната ситуация в Европа неизбежно ще се наложи алтернативата на Германия от 30-те години.

Сегашните масови протестни движения в Европа и тяхното управление – като на Орбан в Унгария – си поставят засега предимно „социалистически“ задачи, но не са имунизирани срещу повторение на събитията в Германия от 30-те години. Дефлацията, предизвикана от остеритета на еврото, в комбинация с мигрантската и демографската криза и натиска върху системите за социална сигурност и отгоре, и отдолу, ще тласкат Стария континент в тази посока. Наистина сега хората в Европа са много по-добре осигурени материално отпреди 80 години, но са и политически много по-малко зрели.

Социализмът обаче също няма само национални измерения. Като казваме, че национално отговорните правителства трябва да ограничат трансграничния разгул на капиталите и да заздравят националните социални мрежи за сигурност, не бива да забравяме, че има и стратегически важни социалистически мерки, осъществими само едновременно във всички страни на даден регион, или дори глобално.

Такива мерки са например данъчните реформи, препоръчвани от водещите световни икономисти за намаляване на икономическото неравенство – главният социален проблем на съвременната икономика.

Да, за слабостта на социалистите в цяла Европа освен липсата им на активна социалистическа политика голямо значение има и масираната пропаганда срещу социалната държава („евросклерозата“) от края на 80-те години до днес, в която повярваха стотици милиони, в това число и в бедните европейски страни и в България. Според догмите на тази пропаганда социалната държава не само води до банкрут на публичните финанси, но и повишава безработицата – затруднява наемането и уволняването на работници, намалява интереса на безработните да търсят и приемат работа и т.н. А и мигрантската криза притури доста съчки в огъня.

Но съвременните икономически изследвания показват на всяка крачка, че тя е наистина куха дясна пропаганда. Кога ли ще дойде времето на истината?

Но тези въпроси са ни сякаш някак по-далечни, сега в България належаща е цивилизационната революция – очистването на страната от отровната плесен на ГЕРБ. Революцията е във въздуха.

Други коментари по темата за социализма като алтернатива на „глобализма“ в интерес на капитала.

Post Views: 22

АНАЛИЗИ

Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries

Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.

Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.

Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.

Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.

Защо руснаците пазаруват във Wildberries?

Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.

Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите

След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.

За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.

Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?

Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.

Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.

Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?

Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.

Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.

В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 20

АНАЛИЗИ

Сега какво е по-различното?

Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен

Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.

За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.

Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.

Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.

Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.

В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.

Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.

Post Views: 15

АНАЛИЗИ

Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries

Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.

Защо руснаците пазаруват във Wildberries?

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите

Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?

Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?

Post Views: 13