БАНКЕРЪ
ЕЦБ се готви за следващата дългова криза в Европа
Преди тринадесет години Марио Драги, тогава президент на Европейската централна банка (ЕЦБ), отвори шлюзовете за ликвидност, за да предотврати колапса на еврозоната.
Оттогава структурните проблеми остават нерешени. Сега сме изправени пред следващата глава от грубо закърпената дългова криза. Време е ЕЦБ да подготви своя набор от механизми за спешни случаи.
От известно време на световните финансови пазари се наблюдава тревожна тенденция: дългосрочните държавни облигации са подложени на натиск за продажба – дори тези на водещи икономики като САЩ, Япония, Обединеното кралство и до значителна степен Франция. В резултат на това доходността се покачва, заедно с разходите за рефинансиране за вече силно задлъжнелите държави.

Именно т.нар. дълъг край на кривата на доходност тревожи както политиците, така и централните банки. Стабилността на глобалната финансова архитектура се основава на дългосрочните облигации на САЩ, Япония и еврозоната. Банките, суверенните пенсионни фондове и застрахователните системи вече са платили тежка цена от разпродажбите в този сегмент. Структурата е сериозно отслабена – и Европа сега е изправена пред следващата дългова криза.
Това вече не може да се игнорира: дългосрочните държавни облигации, някога смятани за сигурни и носещи положителна реална доходност, загубиха значително доверие. Поглед към политическите сътресения във Франция и упадъка на Обединеното кралство подчертава, че излизането от дълговата спирала – с постоянно нарастващи годишни дефицити и сриващи се социални системи в едно застаряващо, стресирано от миграцията европейско общество – изглежда крайно нереалистично.
Последицата: всеки, който не е законово задължен да държи тези ценни книжа, се освобождава от тях, бягайки към т.нар. сигурни убежища като благородни метали или пари в брой, често в щатски долари или швейцарски франкове – изпитан модел, когато времената станат трудни.
Докато доходността по десетгодишните държавни облигации на Обединеното кралство се повиши над 5,7% във вторник следобед – най-високото ниво от 2009 г. насам – кризата във Франция се задълбочава драстично. На 8 септември се очаква вотът на доверие заради бюджетната политика на строги икономии на премиера Франсоа Байру да се провали. Страната е изправена пред политически хаос и планирана обща стачка, която, следвайки тъжната традиция на това фрагментирано, засегнато от миграцията общество, вероятно ще избухне в насилствени улични сблъсъци в предградията.

Франция отдавна се е превърнала в неуправляема държава, а сега е изложена на риск да се превърне в отправна точка за следващата дългова криза в еврозоната.
Тъмни облаци се събират над Европа – и Германия няма да бъде пощадена. Някога хвалена за консервативната си фискална политика, страната отвори вратата към сериозни пазарни смущения с програма за дълг на стойност трилион евро. Ако Германия жертва кредитоспособността си само за да спечели време и временно решение на кризата в социалната си система, това ще повлече надолу партньорите й от ЕС. От началото на паричния съюз пазарите преплитат кредитоспособността на общността с тази на Германия.
Нито една от кризите в Европа – нито свръхрегулацията, нито енергийната криза, нито миграционният хаос – никога не е била ефективно контролирана. Континентът сега е изложен на следващата дългова криза.
ЕЦБ в действие
Следващата дългова криза вероятно ще следва модела на предишната криза преди 15 години: зараза, разпространяваща се от държава в държава, като всяка от тях ще бъде подложена на изпитание от вълни от разпродажби на облигации върху стабилността и устойчивостта. Това, което може да произхожда от Франция, в крайна сметка ще достигне до Германия чрез силно задлъжнелите южноевропейски държави. Въпросът е: може ли Европейската централна банка (ЕЦБ) да стабилизира ситуацията, както направи с инструментариума си за спешни случаи тогава?

Всяка криза на държавния дълг е и банкова криза. Значителна част от държавните облигации се държат в балансите на търговските банки, а рязък спад на пазарната стойност рискува рязко натрупване на загуби и декапитализация на целия финансов сектор. За да смекчи това, ЕЦБ е разработила арсенал от мерки за ликвидност и стабилизация, които формират ядрото на нейния набор от инструменти за спешни случаи. Те включват LTRO (операции за дългосрочно рефинансиране) и TLTRO (целенасочени операции за дългосрочно рефинансиране), които предоставят на банките дългосрочни нисколихвени заеми, за да осигурят ликвидност и да поддържат кредитния поток към бизнеса и домакинствата.
Съществува и Спешна помощ за ликвидност (ELA), вид предпазен клапан за институции под силен натиск, обикновено обезпечен с държавни облигации или други т.нар. „висококачествени активи“. Наборът от инструменти се допълва от бъдещи насоки и лихвена политика, насочени към стабилизиране на лихвените пазари – често по-скоро с психологически ефект, отколкото материален.
Тук се крие централен недостатък и логическа непоследователност в централното банкиране: именно активите, считани за „висококачествени“, допринесоха за кризата. Високо задлъжнелият, практически необезпечен фиатен кредит – без покритие от злато или материално производство – доведе до масивна кредитна експанзия.
Този контекст включва и огромната програма за задлъжнялост на Германия и, според политиците на ЕС, продължаващата война в Украйна. Ако кредитният кран спре, къщата от карти се срива.

Фокус върху манипулирането на лихвените проценти
Основният фокус на ЕЦБ остава стабилизирането на пазарите на държавни облигации — секторът, който е най-уязвим в условията на криза. Тясно свързана с центъра на властта на ЕС в Брюксел, централната банка действа почти като отдел за ликвидност. Когато пазарът на облигации бъде обхванат от паника, ЕЦБ ще започне да манипулира доходността и да разчиства пазара, както направи преди 15 години.
Изпитани инструменти в подобни случаи са Програмата за закупуване на облигации от публичния сектор (PSPP), която купува държавни облигации за увеличаване на ликвидността, и директните парични транзакции (OMT), активирани само ако засегнатите страни се ангажират с реформи. Нововъведеният Трансмисионен защитен механизъм (TPI) позволява на ЕЦБ да купува облигации, за да намали прекомерните разлики в доходността (спадовете) между държавите членки и да осигури паричното предаване. Този механизъм действа до голяма степен тайно: пазарните интервенции не винаги са видими веднага и могат да се извършват постепенно, дори чрез посредници, за да се избегне паника на пазара.
Политиката на ЕЦБ може да се обобщи просто: преди надвисналия колапс на дълга, нейната задача е да манипулира цялата крива на доходност надолу, за да поддържа илюзията за контролиран публичен дълг – и да предотврати паниката на частните инвеститори.
Има ли прозрачност? На практика не съществува. Задкулисни сделки между ЕЦБ и големите капиталови фондове са рутина. Пазарите се управляват и манипулират активно – свободният пазар и дисциплиниращата сила на покачващите се лихвени проценти отдавна са отминали.

В крайна сметка видовете механизми на ЕЦБ са без значение. Тяхната основна функция е да изглаждат краткосрочните колебания на пазара и да предоставят на политиците широко пространство за маневриране. Самата ЕЦБ се е превърнала в злокачествена сила в евросистемата: пазарно базирани реформи са невъзможни, докато политиците могат да разчитат на нейния предпазен механизъм – независимо дали става въпрос за зелени климатични програми, въоръжаване или други проекти.
Европейската комисия и ЕЦБ се стремят да създадат единен механизъм за управление на дълга, да консолидират националните дългове под егидата на комисията и да използват все по-активно ЕЦБ като пул за ликвидност за стабилизиране на пазарите. По този начин Европа поема курс към централизиран социализъм, като ЕЦБ е ключов фактор.
В случай на системна криза основните стълбове на еврозоната – Франция, Италия и Германия – биха били въвлечени в низходящата спирала. Би било наивно да се вярва, че ситуацията може да се стабилизира единствено чрез кредитни инжекции от ЕЦБ и краткосрочни мерки за ликвидност.
Анализ на Томас Колбе, германски икономист, за ZeroHedge
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БАНКЕРЪ
Задава се двойно увеличение на лихвите през тази година
Πpичинaтa зa пpoмянaтa e влoшeнaтa инфлaциoннa ĸapтинa.
Eвpoпeйcĸaтa цeнтpaлнa бaнĸa мoжe дa пoвиши лиxвeнитe пpoцeнти двa пъти пpeз тaзи гoдинa, cлeд ĸaтo вoйнaтa c Иpaн зacили oпaceниятa oт нoв инфлaциoнeн нaтиcĸ. Toвa пoĸaзвa пpoyчвaнe нa Вlооmbеrg cpeд иĸoнoмиcти, пpoвeдeнo мeждy 4 и 7 мaй.
Cпopeд aнĸeтиpaнитe eĸcпepти EЦБ щe пpeдпpиeмe двe yвeличeния нa дeпoзитнaтa лиxвa c пo 0,25 пpoцeнтни пyнĸтa — пpeз юни и ceптeмвpи. Taĸa тя мoжe дa ce пoвиши oт ceгaшнитe 2% дo 2,5% дo eceнтa. Πpoгнoзaтa вeчe e пo-близo дo oчaĸвaниятa нa финaнcoвитe пaзapи, ĸoитo зaлaгaт нa пoнe двe пoвишeния пpeз 2026 г.

Πpи пpeдишнoтo пpoyчвaнe иĸoнoмиcтитe oчaĸвaxa caмo eднo yвeличeниe нa лиxвaтa.
Πpичинaтa зa пpoмянaтa e влoшeнaтa инфлaциoннa ĸapтинa. Aнaлизaтopитe вeчe пpoгнoзиpaт, чe инфлaциятa в eвpoзoнaтa щe дocтигнe 2,9% пpeз тaзи гoдинa cпpямo 2,8% в пpeдишнaтa aнĸeтa. Oчaĸвaниятa ca тя дa ce зaбaви дo 2,1% пpeз 2027 г. и дa ce въpнe ĸъм цeлтa нa EЦБ oт 2% пpeз 2028 г.
Πpипoмнямe, чe пpeди двe ceдмици иĸoнoмиcт oт итaлиaнcĸaтa Униĸpeдит ĸoмeнтиpa cъщo пpeд Моnеу.bg, чe вeчe ce oчaĸвa двoйнo yвeличeниe нa лиxвитe пpeз тaзи гoдинa.
Зaceгa цeнтpaлнaтa бaнĸa ce въздъpжa oт дeйcтвия, дoĸaтo oцeнявa иĸoнoмичecĸитe пocлeдcтвия oт ĸoнфлиĸтa в Близĸия изтoĸ. Члeнът нa Изпълнитeлния cъвeт нa EЦБ Изaбeл Шнaбeл вeчe пpeдyпpeди, чe пapичнaтa пoлитиĸa тpябвa дa бъдe зaтeгнaтa, aĸo eнepгийният шoĸ ce paзшиpи ĸъм ocтaнaлaтa чacт oт иĸoнoмиĸaтa.
Kлючoв фaĸтop зa peшeниeтo пpeз юни щe бъдe дaли Opмyзĸият пpoтoĸ ocтaвa oтвopeн, зaяви нaпycĸaщият пocтa cи зaмecтниĸ-пpeдceдaтeл нa EЦБ Лyиc дe Гиндoc. Πo дyмитe мy нивoтo нa нecигypнocт в мoмeнтa e “бpyтaлнo”.

Bъпpeĸи oчaĸвaниятa зa двe пoвишeния, пpoгнoзaтa нe e eднoзнaчнa. Caмo мaлĸo мнoзинcтвo oт иĸoнoмиcтитe пpeдвиждaт втopo yвeличeниe пpeз ceптeмвpи. Cъщeвpeмeннo пpoyчвaнeтo пoĸaзвa, чe oщe пpeз мapт 2027 г. мoжe дa пocлeдвa пoнижeниe нa лиxвитe.
Πpичинaтa e oтcлaбвaнeтo нa иĸoнoмичecĸитe пepcпeĸтиви. Aнaлизaтopитe вeчe oчaĸвaт pacтeжът в eвpoзoнaтa пpeз 2026 г. дa бъдe 0,8% вмecтo 0,9%, ĸoлĸoтo бeшe пpeдишнaтa пpoгнoзa. Зa 2027 г. ce oчaĸвa иĸoнoмиĸaтa дa нapacнe c 1,3%, a пpeз 2028 г. — c 1,5%.
БАНКЕРЪ
Как да реагирате? Банкомат отчете теглене без да изплати сумата
Кошмар за всеки – банкоматът отчита теглене, а пари… няма! Спокойно – ситуацията е неприятна, но в повечето случаи решима , ако реагираш навреме. Ето какво да направиш веднага.
1. Провери сметката си на секундата Отвори мобилното банкиране или онлайн профила си: Ако сумата е „чакаща“ – има шанс да се върне автоматично до няколко часа Ако е окончателно изтеглена – трябва да действаш
2. Звънни на банката – ВЕДНАГА Обади се на номера на гърба на картата си. Това е най-бързият начин да стартираш процедурата.

3. Подготви ключова информация За да мине рекламацията гладко, ще ти поискат: Час и място на банкомата Точната сума Номер на устройството (има го на самия банкомат) Касова бележка (ако имаш)
Важно: Дори банкоматът да е на друга банка – пак се обръщаш към твоята!
4. Колко ще чакаш парите? Ако е банкомат на твоята банка → 1 до 5 работни дни Ако е на друга банка → до 30 дни (заради проверки между институциите)
Как доказват грешката? Прави се техническа проверка – сравняват се транзакциите с реалните пари в машината. Ако има „излишък“ – това е твоят липсващ кеш.

Грешка, която НЕ трябва да правиш Не тегли пак от същия банкомат! Това може да усложни случая и да забави връщането на парите.
Златно правило: Запази разписката и реагирай веднага – това увеличава шансовете да си получиш парите бързо и без излишни нерви.
Да, банкоматите понякога „грешат“… но системата почти винаги връща парите – стига да знаеш как да действаш!
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БАНКЕРЪ
Политическите партии вече са в пълен предизборен режим, обикалят страната, организират събития, дават обещания и рисуват „нови начала“, но забравиха за държавния дълг
А вие това разбрахте ли го?
Докато политическите партии вече са в пълен предизборен режим, обикалят страната, организират събития, дават обещания и рисуват „нови начала“, една много по-неудобна тема остава на заден план – държавният дълг.
А той не просто съществува, а расте.Само от началото на 2026 година новият държавен дълг вече е надхвърлил 1 милиард евро. Това се случва чрез серия от аукциони на държавни ценни книжа, включително последния за 150 милиона евро. На хартия всичко изглежда „нормално“ – емисии, лихви, инвеститорски интерес, покритие на поръчки.

В реалността обаче това означава едно: държавата продължава да се финансира чрез заеми. И тук идва големият политически парадокс. В публичното пространство почти не се говори за това какво означава този дълг, как ще се обслужва и най-вече как ще се връща.
Вместо това вниманието е насочено към познатия предизборен театър – кой е „новият лидер“, кой ще „реформира системата“, кой ще „спаси държавата“. Всяка партия се опитва да заеме позиция, която да звучи убедително, но рядко някой дава конкретен отговор на финансовата сметка, която вече се пише. Фактите обаче са ясни.
Само за 2026 година новият дълг е достигнал 1,05 милиарда евро, а през предходната 2025 година България е емитирала още около 8,9 милиарда евро дълг на международните пазари. Това не са абстрактни числа, а реални ангажименти, които ще тежат върху бюджета години напред.
Още по-притеснителното е, че всичко това се случва в условия на политическа несигурност и удължителни бюджети, при които правителството има по-ограничен контрол и повече възможности за краткосрочно финансиране чрез заеми.
Законът допуска това, но въпросът не е дали е позволено, а дали е устойчиво. В същото време политическият дебат се върти около всичко друго, но не и около фискалната реалност. Говори се за реформи, за корупция, за нови модели на управление, но рядко се задава най-елементарният въпрос: ако държавата продължава да взема заеми с тази скорост, какъв ще бъде крайният резултат?
Дългът не е просто счетоводна позиция в бюджета – той е ангажимент към бъдещето. И когато той расте тихо, без сериозен обществен дебат, това означава, че реалната цена се отлага, но не се избягва. В крайна сметка политическите кампании ще минат, лозунгите ще се забравят, но заемите ще останат.
И ще бъдат платени – не от партиите, не от говорителите, а от всички граждани.

Зелените си признаха, че са мамили за Натура
„Аз чрез моето Сдружение за дива природа „Балкани“ се намесихме в правенето на Натура 2000 през 2005–2006 година. Там имаше един голям проект към Министерство на околната среда и водите (за 9 млн. лв., бел. на редакцията), изпълняван от „Зелени Балкани“. Със „Зелени Балкани“ (НПО, на което по това време председател на Управителния съвет е Тома Белев, докато е бил и директор на парк Витоша) се координирахме и навсякъде, където ние внасяхме – те не внесоха документи. Така само нашето предложение остана на масата и когато започнахме протестите през 2007 г., че не са обявени всички зони, МОСВ беше притиснато до стената – или обявява нашите зони, или почват тежки санкции от Европейската комисия.“эТова обяснява във Facebook Андрей Ковачев – бивш главен съветник на Борислав Сандов и бивш съпредседател на ПП „Зелено движение“.
Словоизлиянията на Ковачев продължават с: „Правихме зоните по Натура големи и представителни, както искаше Европейската комисия, а не малки и раздробени, както МОСВ ги беше почнало.“
Точно тези думи обясняват проблемите, които създават на хората и бизнеса зоните по Натура в България.
Повечето страни в Европейския съюз определиха в Натура да се включат места, където с достоверни научни доказателства, теренни проучвания и ортофото снимки са установени ценни растителни и животински видове, които трябва да се опазват. Това са малки, ограничени по площ зони, които не влияят на поминъка на хората, държавните проекти и бизнеса.

А не както се случи у нас, където зоните по Натура са огромни по площ – стотици квадратни километри. И когато в единия им край има някое местообитание или вид за опазване, забраната важи и за другия край на десетки километри разстояние.
Че „зелените“ не са определяли зоните на терен, което е задължително изискване, а от бюрата си, се доказва от следните думи на Ковачев:
„НЯМАШЕ КАК ДА ХОДИМ ДА ПРАВИМ НЕЩО НА ТЕРЕН. НО НАПРАВИХМЕ ДОСТА ГИС СЛОЕВЕ С КАРТИ НА ВИДОВЕ И ХАБИТАТИ И ПОЛЗВАХМЕ ЕДИН ГИС НА WWF ЗА ГОРИТЕ – ЗА ДА МОЖЕ ГРАНИЦИТЕ ДА СА АРГУМЕНТИРАНИ. И ПРАВИХМЕ ЗОНИТЕ ГОЛЕМИ И ПРЕДСТАВИТЕЛНИ, А НЕ МАЛКИ И РАЗДРОБЕНИ, КАКТО МОСВ ГИ БЕШЕ ПОЧНАЛО.“
Данните, които „зелените“ на Ковачев са ползвали, са на WWF България – частно НПО, на което управител е Веселина Кавръкова, жената на Тома Белев. Колко са били достоверни тези данни може само да се гадае, но факт е, че в зоните по Натура има огромно разминаване между данните и реалността.
Това обяснява защо в зоните по Натура има включени гробищни паркове, кариери за инертни материали, промишлени предприятия, пристанища и други индустриални обекти – защото никой не е ходил на тези места да види какво има там.
Думите на Ковачев разкриват и още нещо – защо България е сред европейските шампиони по територии в Натура 2000. Повече от 35% от страната – над 40 000 квадратни километра, или 344 зони по Натура – 230 по местообитанията и 114 по директивата за птиците.
На тази 1/3 от територията на страната всяка човешка дейност, включително паша, засаждане на овошки или други земеделски култури, е забранена или подлежи на екологична оценка. Процедура, която е толкова тежка, че на практика е невъзможно да се преодолее.
Това е първото официално самопризнание от „зелен“ активист , че зоните по Натура в България са правени само от еколозите и техните НПО – чрез натиск и изнудване, а не от научните институти и Българската академия на науките, каквато е била практиката във всички други страни членки на Европейския съюз.

Там Натура е правена не от неправителствени организации, както у нас, а от авторитетни национални институти . На всичкото отгоре, за тази работа нашите еколози са получили общо 9 милиона лева от Европейската комисия и от държавния бюджет.
Тези признания на Андрей Ковачев, че при определяне на зоните по Натура не е имало теренни проучвания, поставят остро въпроса, че вече е крайно необходимо – за да се защитят националните интереси, собствеността на гражданите и приоритетите на държавата при изграждането на инфраструктурни проекти – да се извърши пълна ревизия на данните , според които са определяни зоните по Натура, респективно и техните граници.
И това трябва да бъде направено или от Българската академия на науките , или от независим европейски институт – а не от самозваните нашенски еколози.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








