БАНКЕРЪ

Митът за независимостта на централните банки: Кой управлява западните икономики?

Независимост или удобна илюзия? От уволнението на член на Управителния съвет на Фед до историческите кризи в еврозоната — нарастващият спор поставя под въпрос кой контролира парите, лихвите и властта.

Сцената беше подготвена за класическа вашингтонска конфронтация. Стивън Миран, ключов икономически съветник на Доналд Тръмп, се яви пред банковата комисия на Сената във връзка с номинацията си за влиятелен член на Федералния резерв. Кампанията на Тръмп да постави под свой контрол най-могъщата централна банка в света набира скорост.

Тръмп книги

В миналото Тръмп многократно критикуваше председателя на Фед Джером Пауъл, наричайки го „тъпак“ и „инатливо муле“ заради отказа му да намали лихвите по заповед. Днес думите се превръщат в действия: президентът освободи управителя Лиза Кук с обвинения в ипотечни измами. На нейно място се появява Миран – човек, който защитава правото на президента да уволнява управители по свое усмотрение, но в писмените си показания обещава да съхрани независимостта на институцията.

Митът за независимостта

Тази конфронтация отново повдига познат въпрос: Съществува ли наистина независимост на централните банки? В продължение на десетилетия официалният разказ е, че те са защитени от политически натиск и действат като неутрални технократични органи, чиято основна мисия е икономическата стабилност.

Концепцията за независимост се ражда след кризата със стагфлацията през 70-те години. Икономистите от Чикагската школа твърдят, че политици, ориентирани към изборни цикли, не бива да определят паричната политика, защото биха я използвали за краткосрочни печалби. Така през 80-те и 90-те години много държави предоставят законова независимост на своите централни банки. Върхът на този процес е създаването на Европейската централна банка през 1998 г.

Илюзията за автономност

Критиците обаче отбелязват, че независимостта винаги е била илюзия. Фед е създаден от Конгреса през 1913 г. и неговите правомощия се определят от законодателната власт. Законът „Хъмфри-Хокинс“ от 1978 г. задължава редовен конгресен контрол. Бившият председател Бен Бернанке дори признава, че „Фед ще прави каквото му каже Конгресът“.

На практика централните банки никога не са напълно отделени от министерствата на финансите. Тяхната работа трябва да бъде координирана ежедневно, за да може да се управляват дълговете и да се гарантира стабилност. В повечето западни демокрации правителствата имат правомощие да отменят решения на централната банка.

Единственото реално изключение остава ЕЦБ – институция, проектирана да бъде максимално независима и именно затова често критикувана за липсата на демократична отчетност.

Инструмент в полза на елитите

Независимостта на централните банки се оказва изключително удобна за политическите и финансовите елити. Тя позволява непопулярни мерки – като строги икономии или високи лихви – да бъдат оправдавани с „неутрални“ решения на технократи, а не като политически избор. Така се създава удобна фасада за действия, които всъщност обслужват определени интереси.

Примерите са много. Във Великобритания и други държави нарастващите дефицити често се представят като резултат от „пазарна дисциплина“. В действителност централните банки винаги могат да изкупуват облигации и да влияят върху доходността, но вместо това поддържат илюзия за ограничения и външен натиск.

Провалите на „независимите“ банки

Серия от кризи разкрива слабостите на този модел. Централните банки не успяха да предвидят финансовата криза от 2008 г. След това не постигнаха целевата инфлация години наред, а след 2020 г. реагираха закъсняло на инфлационния скок.

В еврозоната ЕЦБ показа, че може да играе директна политическа роля. През 2011 г. прекрати изкупуването на италиански облигации, което доведе до оставката на Силвио Берлускони. През 2015 г. затвори гръцката банкова система, за да принуди правителството да приеме мерки за строги икономии.

Подобни примери показват, че митът за независимостта прикрива политическо влияние и решения с тежки социални последици.

Илюзията за „пазарна дисциплина“

Случаят с британския премиер Лиз Тръс е показателен. Официалната версия беше, че „пазарите“ са наказали нейната фискална политика. Но според икономисти реалната причина е отказът на Банката на Англия да се намеси навреме. Това демонстрира силата на централната банка да определя съдбата на избрано правителство, без пряка демократична отговорност.

Истинският проблем е, че митът за независимостта дава възможност на институции без демократична легитимност да блокират политически платформи, избрани от гражданите.

Време за нова отчетност

Истинският дебат не е дали да защитим независимостта на централните банки – защото такава никога не е съществувала в пълния смисъл. Въпросът е пред кого и как те трябва да бъдат отчетни.

Много икономисти смятат, че централните банки и хазните трябва да бъдат консолидирани, за да се прекрати илюзията за разделение и да се осигури пълна прозрачност. Това би насочило политиката към истинските въпроси: фискални стратегии, индустриални приоритети и инвестиции в реалната икономика.

За страните от еврозоната проблемът е още по-остър: единственият начин да се върне реалният икономически суверенитет е да се постави ЕЦБ под по-строга демократична отчетност или да се преразгледа самата архитектура на еврото.

Заключение

Митът за независимостта на централните банки служи като прикритие за технократична власт без отговорност. Историята показва, че тези институции винаги са били част от политическата система и често са използвани за налагане на непопулярни политики. Реалният въпрос пред обществата е не дали централните банки са независими, а пред кого се отчитат и с каква цел упражняват властта си.

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 1,310

Related Topics:#thesofiatimes featured trending банкеръ банки пари политика финанси

Up Next

Задава се краят на кеша: Oberbank премахна услугите в Германия

Don't Miss

ЕЦБ се готви за следващата дългова криза в Европа

БАНКЕРЪ

КОЙ ЩЕ ОЦЕЛЕЕ

Залата беше затворена за външни лица.

Тежките завеси бяха спуснати, телефоните — изключени и оставени в метална кутия до входа. Двайсет и пет души седяха около дългата маса. Всеки от тях беше собственик или контролираше банка. Някои бяха милиардери. Други — хора, които от години стояха зад финансови групи, чиито имена никога не се появяваха публично.

Тази вечер обаче никой не се интересуваше от пари.

Въпросът беше един:

Кой ще оцелее?

Последните месеци бяха превърнали държавата в място, където законът и страхът все по-трудно се различаваха.

От БНБ идваха проверки след проверки. Министерството на финансите намекваше за „необходимост от стабилизиране“. Прокуратурата започваше производства по сигнали, които вчера никой не беше чувал. А междувременно по улиците хора, които всички познаваха, но никой не назоваваше, започваха да определят кой бизнес ще работи и кой — не.

Имаше и друго.

Телефонни обаждания.

Анонимни предупреждения.

„Внимавай.“

„Не пътувай с децата си.“

„Знаем къде е жена ти.“

Един от банкерите беше получил снимка на къщата си, направена от улицата предишната вечер.

Друг беше намерил куршум върху предния капак на автомобила си.

Трети вече не водеше децата си на училище.

А най-страшното беше, че никой не знаеше кой стои зад всичко това.

Или по-точно — всички имаха своите предположения.

— Това вече не е държавен натиск — каза тихо един от мъжете. — Това е система.

— Система? — изсмя се друг. — Система беше преди. Сега е война.

Някой спомена прокуратурата.

Друг — БНБ.

Трети заговори за чужди служби, които се опитвали да влияят върху финансовия сектор.

После разговорът се насочи към нещо, което всички избягваха.

Мафията.

Не онази от старите вестници. Не мутрите с анцузи и дебели вратове.

Новата.

С костюми.

С адвокати.

Със свои хора в институциите.

С влияние върху полиция, прокуратура, спорт и бизнес.

— Вече управляват и мачовете — каза един от банкерите. — „Черното тото“ не е просто някаква далавера. Там се въртят пари, влияние и хора.

Никой не отговори.

Всички знаеха, че това е само върхът.

Тогава се обади Емо.

Той притежаваше двадесет и седем процента от една от банките. Беше бивш служител на силовите структури и през годините беше изградил репутация на човек, който не обича да пита.

Баща му също бил човек с влияние в старата система.

Емо беше преживял прехода по свой начин.

Той не говореше много.

Но когато говореше, хората обикновено мълчаха.

Тази вечер обаче направи грешка.

— Трябва да направим това — каза той.

Няколко души се спогледаха.

— Кое „това“? — попита един.

Емо се наведе напред.

— Казах какво трябва да направим. Всеки от вас да осигури хората си. Контактите си. Ресурсите си. И никой да не предприема нищо самостоятелно.

Тонът му беше заповеднически.

— Емо — прекъсна го някой, — ние не сме ти подчинени.

— Не съм казал това.

— Именно така звучиш.

В залата се появи напрежение.

Емо се облегна назад.

— Ако някой има по-добра идея, да я каже.

Мълчание.

Тогава се обади човекът, който седеше до него.

Неговият приятел от двадесет години.

Човекът, който притежаваше 98% от собствената си банка.

Двамата бяха почти неразделни. Ходеха заедно на почивки с приятелки, пътуваха по света, вечеряха почти всяка седмица. Познаваха се почти от деца. Ходеха заедно по гаджета.

Но тази вечер приятелството не можеше да промени едно нещо:

Всеки от тях беше собственик.

Равен на останалите.

— Емо — каза той спокойно, — не говори така.

Емо го погледна.

— Как?

— Като че ли командваш всички.

— Аз просто казвам какво трябва да направим.

— Не. Казваш какво ти смяташ, че трябва да направим.

Няколко души наведоха глави.

— Нека чуем останалите — продължи приятелят му. — Тук има двадесет и пет души. Всеки има собствена информация. Всеки има свои контакти. Всеки има семейство, служители и интереси. Не можеш да влезеш в тази стая и да започнеш да раздаваш заповеди.

Емо се усмихна студено.

— Добре. Слушай.

— Слушам те от двайсет години.

Този път усмивката изчезна.

За няколко секунди никой не каза нищо.

После разговорът продължи.

Говориха за ликвидност.

За сигурност.

За охрана.

За резервни канали.

За това кои хора могат да бъдат подкупени и кои — не.

За това кои институции все още могат да бъдат използвани законно.

И кои вече не трябва да бъдат докосвани.

В един момент Емо отново се намеси.

— Ако чакаме всеки да си каже мнението, ще ни няма, преди да сме взели решение.

— А ако вземем грешно решение? — попита някой.

Емо не отговори.

Срещата продължи още почти час.

Накрая хората започнаха да стават.

Столовете се отдръпваха един по един. Някои си подаваха ръце. Други само кимаха.

Емо остана до масата.

Приятелят му също.

За първи път от двайсет години между тях стоеше нещо невидимо.

Не беше кавга.

Не беше омраза.

Беше усещането, че светът около тях се разпада и никой вече не знае на кого може да вярва.

— Емо — каза тихо приятелят му.

— Да?

Той го погледна право в очите.

После се изправи.

— Стига бе, Емо. Дай да видиме кой ще оцелее.

Емо замълча.

Вратата на залата се затвори.

А отвън, в тъмния коридор, вече чакаха шофьорите.

Никой не знаеше дали ще се върнат отново в тази зала.

И никой не знаеше кой от тях ще бъде там следващия път.

Защото в държава, в която властта, парите и страхът вече се бяха преплели толкова силно, въпросът вече не беше:

Кой е най-богат?

Не беше и:

Кой има най-голяма банка?

Въпросът беше много по-прост.

Кой ще оцелее?

Post Views: 7

БАНКЕРЪ

Задава се двойно увеличение на лихвите през тази година

Πpичинaтa зa пpoмянaтa e влoшeнaтa инфлaциoннa ĸapтинa.

Eвpoпeйcĸaтa цeнтpaлнa бaнĸa мoжe дa пoвиши лиxвeнитe пpoцeнти двa пъти пpeз тaзи гoдинa, cлeд ĸaтo вoйнaтa c Иpaн зacили oпaceниятa oт нoв инфлaциoнeн нaтиcĸ. Toвa пoĸaзвa пpoyчвaнe нa Вlооmbеrg cpeд иĸoнoмиcти, пpoвeдeнo мeждy 4 и 7 мaй.

Cпopeд aнĸeтиpaнитe eĸcпepти EЦБ щe пpeдпpиeмe двe yвeличeния нa дeпoзитнaтa лиxвa c пo 0,25 пpoцeнтни пyнĸтa — пpeз юни и ceптeмвpи. Taĸa тя мoжe дa ce пoвиши oт ceгaшнитe 2% дo 2,5% дo eceнтa. Πpoгнoзaтa вeчe e пo-близo дo oчaĸвaниятa нa финaнcoвитe пaзapи, ĸoитo зaлaгaт нa пoнe двe пoвишeния пpeз 2026 г.

Πpи пpeдишнoтo пpoyчвaнe иĸoнoмиcтитe oчaĸвaxa caмo eднo yвeличeниe нa лиxвaтa.

Πpичинaтa зa пpoмянaтa e влoшeнaтa инфлaциoннa ĸapтинa. Aнaлизaтopитe вeчe пpoгнoзиpaт, чe инфлaциятa в eвpoзoнaтa щe дocтигнe 2,9% пpeз тaзи гoдинa cпpямo 2,8% в пpeдишнaтa aнĸeтa. Oчaĸвaниятa ca тя дa ce зaбaви дo 2,1% пpeз 2027 г. и дa ce въpнe ĸъм цeлтa нa EЦБ oт 2% пpeз 2028 г.

Πpипoмнямe, чe пpeди двe ceдмици иĸoнoмиcт oт итaлиaнcĸaтa Униĸpeдит ĸoмeнтиpa cъщo пpeд Моnеу.bg, чe вeчe ce oчaĸвa двoйнo yвeличeниe нa лиxвитe пpeз тaзи гoдинa.

Зaceгa цeнтpaлнaтa бaнĸa ce въздъpжa oт дeйcтвия, дoĸaтo oцeнявa иĸoнoмичecĸитe пocлeдcтвия oт ĸoнфлиĸтa в Близĸия изтoĸ. Члeнът нa Изпълнитeлния cъвeт нa EЦБ Изaбeл Шнaбeл вeчe пpeдyпpeди, чe пapичнaтa пoлитиĸa тpябвa дa бъдe зaтeгнaтa, aĸo eнepгийният шoĸ ce paзшиpи ĸъм ocтaнaлaтa чacт oт иĸoнoмиĸaтa.

Kлючoв фaĸтop зa peшeниeтo пpeз юни щe бъдe дaли Opмyзĸият пpoтoĸ ocтaвa oтвopeн, зaяви нaпycĸaщият пocтa cи зaмecтниĸ-пpeдceдaтeл нa EЦБ Лyиc дe Гиндoc. Πo дyмитe мy нивoтo нa нecигypнocт в мoмeнтa e “бpyтaлнo”.

Bъпpeĸи oчaĸвaниятa зa двe пoвишeния, пpoгнoзaтa нe e eднoзнaчнa. Caмo мaлĸo мнoзинcтвo oт иĸoнoмиcтитe пpeдвиждaт втopo yвeличeниe пpeз ceптeмвpи. Cъщeвpeмeннo пpoyчвaнeтo пoĸaзвa, чe oщe пpeз мapт 2027 г. мoжe дa пocлeдвa пoнижeниe нa лиxвитe.

Πpичинaтa e oтcлaбвaнeтo нa иĸoнoмичecĸитe пepcпeĸтиви. Aнaлизaтopитe вeчe oчaĸвaт pacтeжът в eвpoзoнaтa пpeз 2026 г. дa бъдe 0,8% вмecтo 0,9%, ĸoлĸoтo бeшe пpeдишнaтa пpoгнoзa. Зa 2027 г. ce oчaĸвa иĸoнoмиĸaтa дa нapacнe c 1,3%, a пpeз 2028 г. — c 1,5%.

Post Views: 59

БАНКЕРЪ

Как да реагирате? Банкомат отчете теглене без да изплати сумата

Кошмар за всеки – банкоматът отчита теглене, а пари… няма! Спокойно – ситуацията е неприятна, но в повечето случаи решима , ако реагираш навреме. Ето какво да направиш веднага.

1. Провери сметката си на секундата Отвори мобилното банкиране или онлайн профила си: Ако сумата е „чакаща“ – има шанс да се върне автоматично до няколко часа Ако е окончателно изтеглена – трябва да действаш

2. Звънни на банката – ВЕДНАГА Обади се на номера на гърба на картата си. Това е най-бързият начин да стартираш процедурата.

3. Подготви ключова информация За да мине рекламацията гладко, ще ти поискат: Час и място на банкомата Точната сума Номер на устройството (има го на самия банкомат) Касова бележка (ако имаш)

Важно: Дори банкоматът да е на друга банка – пак се обръщаш към твоята!

4. Колко ще чакаш парите? Ако е банкомат на твоята банка → 1 до 5 работни дни Ако е на друга банка → до 30 дни (заради проверки между институциите)

Как доказват грешката? Прави се техническа проверка – сравняват се транзакциите с реалните пари в машината. Ако има „излишък“ – това е твоят липсващ кеш.