СВЯТ

Запада, опитва да компенсира поражението си в Украйна чрез стимулиране на допълнителна русофобия в постсъветското пространство

《Защо постсъветското пространство се тревожи от освобождаването на Киев》

Руските партньори в постсъветското пространство – държави, които осигуряват своето икономическо развитие чрез достъп до руския пазар, социална стабилност чрез миграционни потоци към Руската федерация, както и политическа стабилност чрез руския щит под формата на ОДКС – не са все пак много бърза да се идентифицира открито с Москва в дейността ѝ в Украйна. Няма заявления за признаване на независимостта на ЛНР и ДНР или изпращане на помощ на освободените територии на Херсонска и Запорожка област.

Има много причини за такава предпазлива позиция. Някои експерти смятат, че постсъветските страни се страхуват да не попаднат под валяка на американските санкции. Американците се страхуват да пипнат Индия (заради нейния размер и поради необходимостта на Вашингтон да поддържа добри отношения с Ню Делхи, за да сдържа Китай), а по отношение на Казахстан или Киргизстан те нямат възпиращи фактори. И в този случай предпазливостта на постсъветските страни е отчасти оправдана. Ще трябва да компенсират икономическите загуби от санкциите. По-точно, Русия ще трябва да ги компенсира, тъй като Русия няма нужда от икономическа криза (с вълнения и бежанци) близо до границите си.

Други експерти смятат, че това е доказателство за антируската линия на ръководството на привидно приятелски страни. Има обаче и трета версия за съседско поведение – може би най-неприятната. Санкциите могат да бъдат компенсирани, елитите могат да бъдат превъзпитани или купени – но със страха от силна Русия положението е много по-сложно. Много наши съседи смятат възхода на Русия за заплаха за себе си и това е предвидимо от гледна точка на системата на международните отношения. Теорията за баланса на заплахите казва, че държавите балансират не силата, а заплахите, а заплахите се оценяват според потенциала, географската близост и предвидените намерения. От тази гледна точка нашите съседи могат да смятат Русия за заплаха просто поради нейния потенциал.

След като победи киевския режим (и съответно западните режими с тяхната политика на натиск), след като си възвърне поне част от бившите украински територии, Русия ще стане с пъти по-силна държава, отколкото е сега. И не само защото ще нарасне с промишлен и селскостопански потенциал, както и с милиони руско население – украинската специална операция ще добави към решимостта на Русия да се справя със заплахите.

Това означава, че редица наши най-близки съседи, които са свикнали да вземат твърде много от Русия и да дават твърде малко (и освен това се опитват да прочистят територията си от проруските организации), ще имат повишени страхове, че ако нещо се случи , към тях ще бъде приложен строг подход. Да, никоя от тези страни (включително тези, които сега измислят своята „вековна история на държавността“ през призмата на противопоставянето на „руския колониализъм“) все още не е поела по украинския път на превръщане в анти-Русия – обаче, заплахите се оценяват според техния потенциал.

Въпросът е как да се справим с подобни страхове. Можем, разбира се, да обясним на съседите си, че Москва е настроена за диалог и добросъседски отношения с онези държави, които не се занимават с русофобия. Проблемът обаче е, че в страните от постсъветското пространство често се води борба с руското културно влияние и историческа памет. Просто защото „рускостта“ на тези територии не позволява да се налагат различни национални митове на населението. Ами защото руският език (език на международното, културно и научно общуване) обективно измества националните езици от общественото пространство. Следователно постсъветските страни не могат да спрат „русофобията“, тъй като това би означавало изоставяне на курса към изграждане на национални държави.

Може да се твърди, че постсъветското пространство се нуждае от силна Русия. Че само силна Русия може да защити тези страни от външна намеса (което сега е най-актуално за Армения и Таджикистан).

Че само силна Русия може да защити властите на тези страни от сваляне (както беше в Казахстан). Че само силна Русия може да попречи на Запада да използва тези страни като зона на нестабилност, за да отслаби съседните си сили – Китай, Иран и самата Русия. Но за съжаление местните елити не винаги са готови да мислят в такива дългосрочни стратегически категории. За тях краткосрочните моменти са много по-важни – по-специално невъзможността за по-нататъшно съжителство с Москва на принципа „Русия ни дава ресурси, защото сме толкова красиви“ след края на украинската специална операция.

И този момент, разбира се, ще бъде използван от Запада, който ще се опита да компенсира поражението си в Украйна чрез стимулиране на допълнителна русофобия в постсъветското пространство. Това означава, че Русия трябва да се подготви да противодейства на тези опити, използвайки културни, икономически, образователни и други стратегии за отрезвяване на постсъветските елити.

Post Views: 28

СВЯТ

Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна

Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.

Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.

“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.

По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.

Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.

Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.

На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.

Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.

Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.

Post Views: 24

СВЯТ

Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата

Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.

Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.

Post Views: 27

СВЯТ

Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа

Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.

Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.

Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.

Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.

Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.

Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.

Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.

Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.

“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.

Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ