ПОЛИТИКА

Западните служби дръпнаха нашийниците на шпионските партии да се “коалират”

Казусът заедно ли да се явят на изборите е колкото заплетен, толкова и важен – за дясното и България

Чак такова чудо не е било! Още не стегнал куфарите на заминаване от властта, и Кирил Петков получи предложения за коалиция. ДБ иска общи листи с ПП, Николай Хаджигенов и Арман Бабикян също желаят да са в тях, Бойко Борисов оферира следизборен съюз. Толкова желана булка в дясното пространство скоро не бяхме имали! Тече натискане и съюзяване, а не роене.

Мнозина възприемат сюжета като част от втръсналите мелодрами в дясно, само че не е така. Случващото се е много интересно, важно и уникално. От подредбата на този пъзел зависи бъдещото управление на България, съответно и отговорът на всички парливи въпроси –

ще се качи ли Борисов на белия кон,

хартиени или дигитални ще са администрацията и гласуването, каква ще е външната ориентация на България… Нали никой не си въобразява, че те зависят от стопяващата се БСП или изолираната „Възраждане“? Кипежът в дясно е двигателят на процесите (защо то – друга тема). Затова е огромна отговорността на Петков (и Асен Василев) как ще реагира. Още по-любопитно е, че всичко това е самостекла се ситуация, която може да се окаже без верни решения. Но пък на финала публиката ще обвинява: защо не е предприето действие X, ако е сторено Y, или обратно.

Формалните щрихи на сюжета към момента са: ДБ иска коалиция с ПП, защото имат еднакви идеи и привърженици; те наистина са еднакви; общи са протестните биографии, донякъде и личните (Петков е сред учредителите на „Да, България“); към заедността ДБ причислява БОЕЦ, „Правосъдие за всеки“ и други площадни герои;

камарила анализатори на ДБ притискат ПП,

че това е правилното историческо решение. Свободни електрони като Бабикян и Хаджигенов също смятат, че старата протестна енергия трябва да се обединени; освен това те нямат против да станат депутати чрез общи листи, след като отделно не могат. ПП е не просто батко на цялата тази компания, но и електорален терминатор спрямо нея. ПП каза, че ще помисли за офертите. ПП не мисли, а на мига отряза ГЕРБ, след като Борисов им предложи „6 приоритета в името на България“. Борисов пакетира и ДБ като участник в следизборната коалиция – „да си направи там съдебната реформа“. ДБ отряза Борисов.

В целия този процес най-лесни, разбираеми и неизискващи анализ са поведението на ГЕРБ и отговорите към нея. Ясно е, че

чичко Борисов напира „младите“ да го вземат –

това е единствената му, почти безнадеждна опция за политическо бъдеще. Ясно е защо го отрязаха. Факт е също, че мнозина искат да се покатерят на гърба на ПП. Всичко останало е тъмна Индия. Голямата цел на ПП, ДБ и сие е парламентарно мнозинство без ГЕРБ и ДПС. Ще работят заедно в новото Народното събрание. Но дали депутатските им кресла ще бъдат повече, ако се обединят преди вота? Няма ли да намалеят, след като не иде реч за проста математика? А ако не се обединят и ДБ вземе, че не влезе, ще се счупи ли всичко?

Как решенията ще се отразят на цялата фрагментирана среда? Спадът при ИТН, например, би прелял в обединено дясно? Или би се насочил само към ПП (ако въобще ще се насочва). Ето това са важните въпроси, на които никой няма отговор в момента.

От камбанарията на тези формации се виждат мъгла, опасности и тук-там шансове: Задачата на ПП е да спечели изборите. Според социолозите може да го направи и сама. Индивидуален успех гарантира бъдещето на формацията, разтоварвайки я от бремето да носи отговорности за стари и чужди грехове. Дава й възможност да не е обвързана с предварителни договорки. Освен това защо да предоставя

избираеми места на други хора?

ПП вече обеща такива на отцепниците от Слави. Нима ще вреди по-напред „зелени“, десебари или дабългаристи? Или пък хора от „Правосъдие за всеки“, което отново е ДБ в гражданска форма?… Клонът натежава, ще настанат традиционните спорове, разколи, излагации… – в сложната ситуация всяка грешка е важна. От друга страна, ПП е на кантар с ГЕРБ в социологията, самостоятелен успех не е сигурен. Тя все още не е и партия – може да се нуждае пак от чужда регистрация. И още нещо има – ПП влезе в политиката като обединител, събирайки несъбираемите ДБ, БСП, ИТН; хората я харесаха, защото разчупи ступора при невъзможните властови конфигурации; тя бе „леви цели с десни мерки“…. Обаче вече е враг на ИТН, скара се с Румен Радев; само дясна е; ако откаже на ДБ сега, ще излезе, че

ПП вече не обединява, а разделя –

подобно на десетки стари формации от сегмента. Дали българите ще я харесват повече такава? Еуфорията от поведението на ПП през последните месеци не е ли само балон в социалните мрежи? Отговорите предстоят, формацията върви по много тънък брод. Мъчи се да демонстрира уникалност и съюз с гражданите, като успоредно ще й трябват отново компромисни партийни съюзи.

Конкретната задача на ДБ е да влезе в парламента. В перспектива тя има и една специфична – да запази собственото си съществуване. Абсолютно вече всеки е наясно, че ПП дърпа от привържениците на ДБ. С атлантизъм, реформаторство и другите „жълтопаветни“ репери, плюс с личностните черти на водещите фигури, те носят еднакви обувки. Разликата е, че ПП може да победи ГЕРБ, а ДБ – не. За какво тогава общият им симпатизант

да гласува за ДБ, а не за ПП?

За да има причина, Христо Иванов и коалицията трябва да обясняват, че съществуват отлики между побратимите. Тоест да се конкурират с ПП, да вадят грешките им. Би било непростимо, ако ДБ предприеме такава атака. Тя ще бъде грозна и неефективна – все пак става дума за „братче“, плътно участвало в играта досега. Заради всичко това ДБ нямаше друг избор, освен да предложи коалиция. Ако срещне отказ обаче, ще трябва да се бори срещу ГЕРБ, ДПС и… някак срещу ПП. „Демократичният електорат“ е в еуфория от Петков и Василев, но истината е, че те правят ненужна ДБ, убиват я. Всичко това е

залог за дясното въобще

Коалиция с ПП означава и друго – ДБ да поеме негативите, които 8 месеца сполучливо отбягваше. Да стесни възможностите за гласуване на хората, а и ред други проблеми. Другият вариант обаче е да се бори за 4-те процента. Не ги ли вземе, това значи и почти ликвидирани шансове за управление срещу ГЕРБ. Независимо как ще се яви на вота, ДБ стартира маратон – дълъг, бавен, съчетан с надежда чрез опита си да реши трудно решимото.

Интересното за Бабикян и останалите от графата „и други“ е, че не са поискали до момента коалиция с довчерашната си съратничка Мая Манолова. На чии рамене ще опита и тя да кацне, не се знае. Всички се натискат за Петков и Василев, чийто възход погуби алтернативните амбиции за кариера. Просто се разчита на еднакъв електорат, а убийствата насред любов са естествено следствие. Едва ли има виновни, защото ситуацията през последните 2 години е невъобразимо объркана от само себе си.

Може ли електоратът все пак да се увеличи? Да стане така, че мощен вот да разшири позициите в парламента на всестранните сили на „промяната“? Тази дилема е базова. Отговорът зависи от много фактори, включително избирателната активност. Той може и да е положителен, но проблемът е, че не съществува логика, по която да се установи пътя до него. Нищо не може да бъде доказано отсега. Затова пък е сигурно, че при обединение и провал цяла България ще крещи:

„Как можахте, защо?!“

При разединение и провал, разбира се, също: „Как можахте, защо?“.

Сходна ситуация се разви и миналата есен. Бе сключено споразумение за следизборно сътрудничество. Най-вероятно сега ПП ще отговори по същия начин. И ако в стари времена в дясното пространство духът напускаше тялото, този път духът ще се устреми да променя България чрез много тела. Кампанията ще е мъчна. А най-вероятната хипотеза по-нататък са още правителства на Румен Радев.

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

Post Views: 139

Related Topics:българия измама корупция кражба лъжа мафия политика скандал

Up Next

Американски подлоги скочиха на правителството още първия ден, преди още да са влезли по кабинетите

Don't Miss

Нинова ли е БСП?

ПОЛИТИКА

Районният кмет като връзка между гражданите и институциите

Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев за район „Средец“, София, поставя въпроса как местната власт може да чува хората, особено там, където правомощията ѝ са ограничени.

На 14 юни 2026 г. в район „Средец“, София, ще се проведат частични избори за районен кмет. Сред регистрираните кандидати е инж.-ик. Георги Неделчев, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Регистрацията му е обявена с решение на Общинската избирателна комисия в Столична община от 19 май 2026 г.

Район „Средец“ е особен градски организъм. Той е едновременно административно, културно, историческо и жилищно пространство. В него се срещат институции, училища, паркове, културни средища, малък бизнес, заведения, туристи, дневно население и хора, за които това е дом. Точно това прави управлението на района чувствително: проблемите не са абстрактни, а ежедневни.

Чистота, шум, паркиране, осветление, графити, занемарени фасади и трудна комуникация с администрацията са теми, които често се появяват в разговорите между жители на централните градски зони. Те изглеждат малки поотделно, но заедно определят качеството на живот. За един човек проблемът може да е тъмна улица. За друг, невъзможност да паркира близо до дома си. За трети, шум под прозорците до късно вечер. За четвърти, усещането, че сигналите към институциите потъват някъде между няколко администрации.

Тук се появява големият въпрос: какво реално може да направи един районен кмет?

Районният кмет не е самостоятелен кмет на отделна община. Част от решенията зависят от Столична община, Столичния общински съвет, Центъра за градска мобилност, Столичния инспекторат, полицията, общински дружества, външни изпълнители и други институции. Това обаче не означава, че районният кмет трябва да бъде пасивен посредник или администратор на формални отговори.

Напротив, именно при ограничени правомощия ролята на районния кмет може да стане още по-важна. Той може да бъде човекът, който чува гражданите, подрежда проблемите им, прави ги видими, насочва ги към компетентните органи и следи дали има отговор. В този смисъл районният кмет може да бъде не просто местен администратор, а организатор на гражданска енергия.

Това е и една от основните теми в публичните позиции на инж.-ик. Георги Неделчев: директната демокрация като модел и прякото гражданско участие като практичен инструмент. Разликата е важна. Демокрацията като модел е директна, близка до швейцарската логика на участие и контрол. Участието на гражданите е пряко: чрез инициативи, обсъждания, подписки, срещи, сигнали, предложения и публично проследяване на резултатите.

При такъв подход районната администрация не чака проблемите да се натрупат. Тя ги регистрира, картографира, насочва и връща информация към хората. Един сигнал не трябва да бъде просто входящ номер. Той трябва да има път: получен, разгледан, насочен, проследен, отчетен.

Тази логика е особено приложима в район като „Средец“, София. Ако уличното осветление се поддържа по договори на Столична община, районната администрация може да поддържа карта на тъмните и рискови места и да настоява за реакция. Ако паркирането зависи от по-широки градски политики, районният кмет може да формулира конкретни предложения от името на живущите. Ако шумът изисква участие на инспекторат и полиция, районният кмет може да събира сигналите, да търси координация и да настоява за контрол. Ако графитите засягат както общински, така и частни сгради, районът може да бъде посредник между собственици, домоуправители, институции и граждански инициативи.

Това не е обещание за чудо. Това е обещание за различен начин на работа.

В центъра на София хората не очакват само големи думи. Те очакват някой да чува, да отговаря и да не оставя ежедневните проблеми да се превръщат в постоянен фон. Район „Средец“ не е само витрина на столицата. Той е дом, в който хората живеят, работят, почиват, отглеждат деца, грижат се за възрастни родители и искат нормална градска среда.

Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев поставя именно този въпрос: може ли районният кмет да бъде мост между гражданите и институциите, вместо стена между тях?

Отговорът ще зависи не само от изборния резултат, а и от това дали в местната власт ще се наложи нов стандарт: повече чуваемост, повече отчетност и повече пряко участие на гражданите в управлението на собствения им район.

Кратко представяне към статията

инж.-ик. Георги Неделчев е кандидат за кмет на район „Средец“, София, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Професионалният му профил съчетава инженерно-икономическо образование с допулнителна специалност Право на интелектуалната собственост, опит в интегрираните комуникации, технологиите, предприемачеството и управлението на проекти. Основен акцент в публичните му позиции е идеята за истинска демокрация и пряко гражданско участие на районно ниво.

Post Views: 25

ПОЛИТИКА

Колонизаторите от Брюксел ще ни изтръскат с нов милиард за невъобръжаеми клаузи

България ще внесе 1 млрд. евро в Механизма за стабилност на еврозоната, който ще финансира държави пред фалит.

Народното събрание гласува на първо и второ четене ратификация на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност, който цели да осигури финансиране на държавите членки на еврозоната, които са изправени пред фалит. Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) предоставя помощ на държави членки, които изпитват затруднения или са застрашени от затруднения с финансирането и фалит.

Към момента пет държави от еврозоната се считат за финансово уязвими или изложени на по-висок риск заради дълга си.

Основните държави, които икономистите и институциите следят отблизо, са:

Италия

Италия има едно от най-високите нива на публичен дълг в еврозоната (около 135–140% от БВП).
Бавният икономически растеж прави изплащането по-трудно с течение на времето.
МВФ и анализатори многократно посочват Италия като една от най-уязвимите големи икономики в Европа.

Франция

Франция има нарастващи дефицити и нарастващ дълг.
Политическата нестабилност и слабата бюджетна дисциплина увеличиха опасенията на инвеститорите.

Белгия

Дългът на Белгия нараства постоянно, а МВФ предупреди за влошаваща се динамика на дълга и необходимостта от по-силна фискална консолидация.

Финландия

Финландия не е близо до криза, но рейтинговите агенции наскоро предупредиха за бързо нарастващ дълг поради застаряващото население, разходите за отбрана и слабия растеж.

Гърция

Гърция беше центърът на дълговата криза в еврозоната.
Дългът й все още е много висок, но положението се е подобрило значително от 2010-те години насам.

Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) е създаден на 2 февруари 2012 г. Седалището му е в Люксембург, а акционери са държавите от еврозоната. Чрез емитирането на дългови инструменти ЕСМ финансира заеми и други форми на помощ в подкрепа на държавите членки.

След обнародването на решението на българския парламент за ратификация в Държавен вестник България ще трябва да внесе и свой капиталов дял в ЕСМ. В началото се очаква държавата да се възползва от възможността за „временен корекционен период“ от 12 години, което значи, че за 5 години вноски България ще даде на ЕСМ около 600 млн. евро. След изтичането на корекционния период, ще трябва да изплатим и остатъка, докато общият внесен капитал в ЕСМ достигне 992 млн. евро.

Всички парламентарни групи, освен „Възраждане“, подкрепиха предложението.

Константин Проданов от „Прогресивна България“, посочи, че присъединяването ни към еврозоната вече е факт, цената за това е платена и тя е висока.

„Тук дебатираме присъединяване към Европейския механизъм за стабилизация, който е своеобразна застраховка за страната ни в случай на големи финансови проблеми“, каза депутатът.

„Всяка страна може да изпадне във временна неплатежоспособност, независимо от нивото на дълга си, Механизмът не плаща на фалирали държави, а точно обратно – целта е да не се допусне държави с проблеми, които са членки на еврозоната, да фалират, като им се отпускат целеви помощи за да се стабилизират“, заяви Проданов.

Според народния представител „това, което плащаме, не е просто цена на застраховката, получаваме участие в уставния капитал на Механизма за стабилност в размер на 8,5-8,6 млрд. евро“.

Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов коментира, че е ликвидирана българската финансова независимост.

„Очаквам да ни обяснят, че вече няма българска държава, валутата не е наша“, посочи той. „Ние сме в „клуба на богатите“ като сервитьори и ще плащаме чужди дългове“, каза Костадинов.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 25

ПОЛИТИКА

Ислямистки сектанти превземат властта във Великобритания

Местните избори във Великобритания предизвикаха остър дебат за религията, идентичността и бъдещето на политиката.

Лейбъристката партия претърпя тежко поражение на местните избори във Великобритания. Резултатите предизвикаха силни реакции в политическите среди и медиите.

Според анализи, цитирани от британски издания, независими кандидати с мюсюлманска подкрепа са постигнали значителни успехи. Темата бързо се превърна в централен политически спор.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания, след като кандидати, подкрепени от организации като MuslimVote, спечелиха места в местни съвети. Част от кампаниите са били фокусирани върху въпроси, свързани с мюсюлманските общности.

Най-силен ефект се наблюдава в Бирмингам, Лондон и Голям Манчестър. В тези райони независими кандидати и представители на Зелената партия отчетоха сериозни победи.

В Бирмингам Независимият алианс и Зелените постигнаха силни резултати. Победите бяха посрещнати с шумни празненства по улиците и парковете.

В Лондон вниманието беше насочено към Тауър Хамлетс и Нюхам. Там местни формации, свързани с етнически и религиозни общности, увеличиха влиянието си.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания и заради езика на предизборните кампании. Част от кандидатите са използвали листовки и речи на езици, различни от английския.

Критиците виждат в това опасност от разделение на обществото. Според тях британската политика може да се фрагментира по религиозни, етнически и културни линии.

Поддръжниците на тези кандидати обаче твърдят, че става дума за демократично представителство. Те настояват, че местните общности имат право на политически глас.

Поражението на лейбъристите поставя под натиск премиера Киър Стармър. Партията губи подкрепа в райони, които дълго време смяташе за сигурни.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания в момент на по-широка политическа нестабилност. Възходът на нови формации показва промяна в настроенията на избирателите.

Предстои британските партии да търсят отговор на този нов политически пейзаж. Въпросът е дали страната ще запази общия си граждански модел.

Post Views: 28