СВЯТ
Западните съюзници свалиха всички ограничения за оръжията за Украйна
Великобритания, Франция, Германия и САЩ са свалили ограниченията за доставка на далекобойно оръжие за Украйна, съобщи германският канцлер Фридрих Мерц в интервю за телевизия WDR. Мерц потвърди новината и в канала си в Х.
“Това означава, че Украйна сега ще може да се защитава, в това число и като нанася удари по военни позиции на територията на Русия. До определен момент тя не можеше да прави това. Доскоро тя, с много редки изключения, не правеше това”, обясни той. И добави, че сега Украйна трябва да бъде снабдена с такова оръжие.

“На наш професионален жаргон ние наричаме това “удари с голям обсег”, т.е. Украйна получава такова въоръжение, което й позволява да поразява военни цели в тила на врага, и това е решаващо, качествено подобрение при воденето на войната. Русия безжалостно бомбардира граждански обекти: градове, детски градини, болници, домове за възрастни хора. Украйна не го прави. И ние отдаваме голямо значение това да продължи да бъде така. Но страна, която може да се противопостави на агресора само на своя територия, не може достатъчно ефективно да се защитава. И затова отбранителните действия на украинските войски сега се разпространяват и върху военната инфраструктура на руска територия”, каза още Мерц.

Въпреки настояванията на украинския президент Володимир Зеленски, съюзниците дълго време отказваха доставката на такова оръжие с аргумента, че това може да доведе до ескалация на напрежението с Русия. През есента на 2024 г. обаче, когато се ожесточиха обстрелите на Харков, САЩ и Германия разрешиха да се нанасят удари по граничните зони, а през есента, по време на боевете в Курска област, този регион също бе включен. Тогава ВСУ за първи път използваха за атаки по руска територия британските ракети Storm Shadow, а френските власти разрешиха удари с френските SCALP.

Въпреки че, докато бе в опозиция, Мерц настояваше Германия да предаде далекобойните ракети Taurus на Украйна, като дойде на власт промени позицията си. През май той каза, че няма такива планове, и добави, че ефектът от използването на ракетите на фронта е “силно надценен”. Според Clash Report обаче сега се очаква Германия да достави 100–150 ракети Taurus на Украйна. Ракетите могат да достигат до 500 км и са най-далекобойните от всички, които досега Украйна е получавала. В момента тя използва британските Storm Shadow (250 км), американските ATACMS (300 км), украинските “Нептун” (усъвършественият наземен вариант достига до 400 км).

Ако Украйна бъде снабдена с достатъчно количества далекобойни ракети, под заплаха ще се окажат основните военни летища на руската армия, ключови промишлени предприятия и други елементи на критичната инфраструктура. В момента ВСУ ги атакува с дронове и често нанася съществени щети. Ракетите обаче коренно биха променили ситуацията, защото те са много по-трудни за неутрализиране от руската ПВО.

Междувременно Spiegel съобщи, че украинският президент Володимир Зеленски ще посети Берлин на 28 май, за да обсъди с Мерц преговорите с Русия за прекратяване на войната, новите санкции на ЕС и доставките на оръжие. Зеленски ще се види и с президента на Германия Франк-Валтер Щайнмайер.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








