Новата реалност на задаващото се преразпределение на света

Ето че поредната световна война е при нас. Вече Четвърта. Ще кажете, че не вярвате в това. „Къде са взривовете, свистенето на падащите бомби? Къде е грохотът на канонадата? Къде е кръвта на загиналия другар върху моята бойна униформа? Къде са нападенията с крилати ракети на нашите градове? Къде са епицентровете на ядрените взривове и зоните на радиоактивно заразяване?“ – ще възкликне всеки читател. Няма ги. Поне засега. Главното във войната е да се съкруши страната – жертва на агресия или даже цяла група страни. Без значение с какви методи и начини. От опита на недалечната история ни е известно, че за това съвсем не е задължително да се преминава „границата на реката“ с милионни маси танкови и механизирани части, сривайки в предутринния мрак спящите летища. Не се налага да натискаме „червеното копче“, за да се изстрелят в небето стотици балистични „Minuteman” и “Trident” с ядрени бойни глави. В ядрено-ракетната схватка победител няма да има, операторите на Четвъртата световна добре разбират това.

Каква война се разразява днес?

Войната като социален институт изпълнява няколко функции: отхвърляне на нежизнеспособните общности, преразпределение на активите, разпалване на пасионарността (масовата готовност за саможертва, по Л. Гумильов – б.пр.), привеждане в действие на „социалните лифтове“, „първичното опростяване“ на управлението и т.н. Може би е правилно да се каже в минало време – някога войната изпълняваше тези функции.

С банкрутирането на преоценените интернеткомпании (балона на доткомите), с падането на кулите-близнаци на 11 септември на същата тази 2001 година, се диагностицира общата криза на глобалния световен ред. В 2008 тази криза получи икономическо измерение, в 2013-14 – военно, доколкото „политиката на санкциите“ се явява форма на икономическа блокада, тоест инструмент на „войната на Атина“ („Война на Атина“ е термин на автора, означаващ геоикономическо стълкновение на политико-икономически стратегии чрез: доминирането в технологическите системи, промени в международните правила и международните технически регламенти, контрол над финансовите и информационни системи, международните транспортни коридори. Това е война за мозъците и за качественото население. Това е умение да се използват миграционните процеси и оранжевите революции за дестабилизиране на ситуацията в лагера на противника. – б.пр.).

Третата световна вече стихна

Между 2008-2013 година Джереми Рифкин формулира идеологема за преодоляване на кризата чрез преход към нов технологичен ред и изграждане на трансиндустриално общество след постиндустриалното.

Общите щрихи на този ред бяха определени на чернова през есента на 2014:

Производствена икономика вместо икономика на потреблението;

Постглобално устройство на света;

Автоматизирани производства и господство на изкуствения интелект в промишлеността;

Адитивни технологии;

Затворени производствени цикли, ефективно природоползване, вместо опазване на природата;

Нови формати на управление – семантично, онтологично и т.н.;

Цифрова икономика, тоест тотален контрол на държавните структури за всички транзакции.

Изграждането на трансиндустриално общество предполага решаване на редица технически проблеми, създаване на нови и разрушаване на стари социални институции, преразпределение на активите в полза на производството и организацията на създаващия се технологичен ред, промяна на баланса на силите между страните и военните блокове.

Подобни задачи винаги са се решавали чрез война.

Първата световна отблеляза прехода от века на парата и електричеството към века на авиацията и двигателите с вътрешно горене. Тя приведе към разпад Османската империя и Австро-Унгария, доведе до деградацията на Франция и Германия, загубата на цивилизационното лидерство на Великобритания и присвояването му от Съединените американски щати. Русия излезе от тази война след революция, което ѝ позволи да избегне участта на победените, да не вземе върху си греховете на победителите и, макар и с териториални загуби, да запази империята.

Втората световна война от една страна стана опит (с негодни средства) да се „преиграе“ Първата, а от друга – преход към века на атомната енергия, безотказната реактивна авиация и космоса. В хода на нещата окончателно беше ликвидиран „германският проект“, разрушена Японската империя, Италия загуби придобивките си от предишната война, Англия загуби политическа самостоятелност и се превърна в сателит на САЩ. Америка засили световното си лидерство, създаде глобална организация от нов тип, основана на принципа на логистиката и завърши войната като единствена държава-притежател на ядрено оръжие.

Но глобална организация от нов тип – на основата на марксистката онтология и комунистическата идеология – създаде и Съветският съюз. Започна противопоставянето на свръхдържавите.

Доколкото и двата противника притежваха ядрени, а от 50-те години и термоядрени оръжия, Третата световна война от самото начало се проектираше като глобална ядрена. Следва да се има предвид, че в този потенциален конфликт САЩ от самото начало и до края имаха преимущество: пълен паритет изобщо не беше достигнат, относителен паритет настъпи едва в края на 70те години. Дотогава стратегическата ситуация изглеждаше по този начин: СССР може напълно да унищожи европейските съюзници на САЩ, Съединените щати могат напълно да унищожат Съветския съюз и да оживеят, но при това да понесат неприемливи загуби.

Поводи за реална ракетно-ядрена война имаше достатъчно, но рисковете от нея се възприемаха от страните като недопустими. В началото на 80-те година Карл Сейгън и Никита Моисеев се отнесоха творчески към създалата се военно-политическа ситуация и разработиха концепцията за „ядрената зима“ – тотална климатична катастрофа, породена от глобалната война.

Моделът на „ядрената зима“ беше абсолютно херметичен – можеше да бъден доказан или опроверган, само ако се организира такава война. Но разсъжденията изглеждаха достатъчно убедително, за да приемат световните ръководители най-сетне отдавна свършения факт – Третата световна война се оказа студена. Това беше блокадна война, непредполагаща стълкновения на основните сили на главните противници. Разбира се, по степента на пасионарност на страните, се разразяваха локални конфликти. Разбира се, тези конфликти леко променяха равновесието между свръхдържавите, но съдържанието на студената война се съставляваше не от престрелките във Виетнам, Ангола или Афганистан, а от борбата на съветската геополитика с американската геоикономика. Блокада и контраблокада.

Студената война разчлени СССР, социалистическото общество, световния „ляв проект“. Неин резултат беше и 5-ят технологичен ред: глобализация, икономика на потреблението, икономика на услугите. И неоспоримото военно-политическо, икономическо и културно лидерство на Съединените Американски Щати.

По този начин Третата световна война реши задачата за смяната на технологичния ред и преразпредлението на активите между старите и новите центрове на силата. Конфликтът на свръхдържавите носеше глобален характер, но въпреки това, от общоприета гледна точка, война като такава не се състоя. Имаше бавно противостоене, задушаваща блокада, информационно въздействие и на заден план на всесмирната театрална сцена – локални стълкновения в далечната периферия на света във вид на обичайни войни, със стрелба, с бомбардиране, разрушени градове и трупове на хора.

Войната стана друга.

Битката за трансиндустриалния ред: глобална гражданска

Разпадът на СССР породи концепциите за „устойчиво развитие“ и „край на историята“, реализирани във формат на глобализация. От самото начало беше ясно, че това не е за дълго и че ни чака нов етап в борбата за преразпределение на света.

Първата тънкост се състои в това, че глобализацията унищожи традиционните цикли на подеми и спадове в икономиката, описани преди едно столетие от Николай Кондратиев, което направи невъзможно съвместното съществуване (или обратното, войната) на конкуриращи се световни икономики. Следователно, новият глобален конфликт трябва да се формира около световните технологии. Това го идентифицира от една страна като преход между технологични редове, а от друга – като разглобяване на обществото на потреблението и построяване на нова производствена икономика.

Втората тънкост е свързана с цикличността на американската история: двадесетгодишна неустойчивост, четири-пет години конфликти под формата на гражданска или външна война, 15 години реконструкция и 40 години устойчиво развитие. От 2001 година САЩ встъпиха в нов цикъл. В 2020 той трябва да достигне фазата на кризиса, което предизвиква гражданска война в държавата-хегемон, тоест глобална гражданска война. Като алтернатива конфликтът може да бъде изнесен навън, както това беше направено в началото на 40-те години, но за това е нужно да се създаде силен външен противник.

Подобно нещо може да се направи, ако се разруши системата на глобализацията. Американците предприеха съответните стъпки, но „световният тероризъм“ не стана заплаха за американския начин на живот, независимо от целия предоставен му пиар.

Накрая, третата тънкост се състои в особеностите на икономиките от 5-ти ред с неговото господство на финансовите технологии над производствените и менажирането на домакинствата и здравия смисъл. В резултат на многогодишната практика за изнасяне на „мръсните“ производства зад граница, америкаците прекалено много усилиха своя конкурент Китай, придавайки му статут на „работилница на света“ и освен това претовариха своята финансова система с кредитни задължения, а икономическата – с деривативи.

Вследствие на това в света като че от само себе си се създаде макрорегионална полицентрична структура. Съединените американски щати оставаха неоспоримия военен и икономически лидер, но не можеха да използват преимуществата си в рамките на режима на глобализация. Китай напротив, се вписа прекрасно в създалия се световен порядък, ликвидира вековното изоставане и съсредоточи в свои ръце почти всичко необходимо за нов устрем, с изключение на няколко критични технологии, които Щатите удържаха за себе си, а КНР не можа да възпроизведе. Русия се „вдигна“ за търговия с въглеводород и започна да претендира за собствен проект, а Европа за първи път в многохилядната си история съумя да създаде ако не истинско единство, то най-малкото политически съюз и „пет свободи на преместването“: на хора, товари, пари, информация, услуги. Това веднага превърна ЕС в концептуален конкурент на САЩ.

При всичко това военният съюз между Русия и Китай, сключен в минала, ако не и в по-минала епоха, не беше разтрогнат, което в перспектива създаваше напрежение между първата военна държава в света и коалицията на втората и третата държава. Световната война получи напълно разбираеми и познати очертания и в тези условия рязко се повиши значението на въоръжените сили на ЕС. В рамките на структурата на НАТО те, разбира се, би трябвало да подкрепят САЩ, но НАТО все повече изглеждаше хартиена бюрократична организация, а не реален военен съюз.

С „политиката на санкции“ от 2014-2016 и последвалото й преминаване в „политика на блокада“ САЩ не решиха проблема, даже и в случай на идеално завършване на тази блокада – да кажем със смяна на политическия режим в РФ и връщане на Крим в състава на Украйна. Беше задължително в орбита да влезе блокада и на Китай, а КНР упорито продължаваше да действа „в рамките на правилата“ и не даваше необходимия повод.

Локалните войни през 2011-2019 години в Либия, Сирия и редица други страни демонстрираха технологичното преимущество на НАТО и САЩ, но от икономическа, а пък и от политическа гледна точка, се оказаха акции на провал. Стана ясно, че както Третата световна война не беше подобна на Втората, така и новата война няма да бъде съчетание между „ледена блокада“ и локални конфликти в периферията.

Като следствие на всичко това, между 2013 и 2020 г. у световните елити бавно и мъчително узрява решение. Същността му е в това, че локалните войни вече са икономически нерентабилни, тоест престанали са да бъдат адекватни инструменти за преразпределяне на ресурси. Глобална война, без значение дали е наситена ракетно-ядрена по ранната идея на Третата световна, или голяма война с ограничено използване на оръжия за масово поразяване, построена по-скоро в логиката на Втората, съдържа неприемливи рискове. И още по-лошо – голяма война отчасти позволява да се реши спора между държавите за световното лидерство, но в създалите се принципно нови условия, тя не преодолява икономическите проблеми нито със задлъжняването, нито с деривативите, нито дори с изкривяването на икономиката в посока на потреблението.

Възникна и беше рефлектиран „проблемът на мащаба“: ограничената война не може да влезе в ролята на „високотехнологичен деструктор на икономиката“ по Александър Неклеса, а глобалната война се оказа твърде добър деструктор – „камък върху камък няма да остане“. По същия начин една война, даже от мащаба на Втората световна, няма да окаже никакво въздействие на пазара на труда в условията на прогресираща роботизация: освобождават се милиарди ръце, а военните загуби се прогнозират в рамките на няколко десетки милиона – разликата от двата подхода. Глобалният обмен на ядрени удари вероятно ще реши проблема с излишната работна ръка, но ще е малко радикален даже за съвременния световен елит, който между другото при подобен обмен може също да пострада.

В резултат постепенно изкристализира мнението, че войната вече не е адекватно, макар и радикално решение. Тя е или недостатъчна, или прекомерна.

Очертанията на глобалната схватка

Значи, война няма да има? Разбира се, че ще има! Но съвършено различна.

Не Първата – с пехотни атаки против картечници. Не Втората – с танкови удари и стратегически бомбардировки. Не Третата – с политико-икономическо противопоставяне, блокада и подривни операции. Всичко това впрочем ще бъде използвано, но в качеството му на фон, а не като съдържание.

На ниво държави актьорите в новата война, при това единствените, са Съединените американски щати. Основната задача, стояща пред САЩ, е преформатирането на националната икономика. Става дума най-вече за водещата позиция в 6-тия технологичен ред, а в идеалния случай – за преход към посттехнологично развитие. На Америка ще е нужно да оздрави финансовата си система, да преразпредели активите в полза на промишления капитал и да извади от играта, в краен случай временно, повярвалите в себе си Китай, Русия и ЕС.

„Преразпределние на активите“ означава рязко отслабване в 5-ти технологичен ред, тоест конфискация на финансовия капитал, преди всичко банковия. Това не може да се направи без насилствени мерки, затова става дума за „правилна“ или „съдържателна“ гражданска война. Гражданска война в държавата-хегемон, при това в условията на глобален мир, непременно ще стане глобална. „Гореща“ гражданска война американците вече са опитвали във втория цикъл от своята история (1861-1865) и нямат особено желание да повтарят този кървав експеримент. Следователно, на първо място, гражданската война трябва да бъде експортирана от „града на хълма“ (по думите на Дж. Уинтроп за месианската роля на американците – б.пр.) в световната периферия и, на второ място, самата война трябва да бъде по възможност студена.

Имаме глобална студена гражданска война. И това, уви, не е бъдещето на света, това е неговото тъжно настояще. Преди около пет години изнесох доклад „Глобалната катастрофа като оптимално решение“. Там беше формулирана една част от приведените по-горе съображения и беше направен извод, че глобалната деструкция на икономиката сега е по-удобно да се решава не чрез война, а чрез глобална катастрофа. Или с други думи, глобалната катастрофа е съвременната форма на война.

И първо започва епидемията от коронавирус. Отначало с помощта на медиите й се придават черти не толкова като на чумата от XIV столетие, колкото на някакъв невидим зомби-апокалипсис. А след това всемирната катастрофа действително се случва. Парализа на световните търговски пътища, тотално затваряне на границите, всеобща карантина, фантастичен „режим на самоизолация“ – всичко това разрушава световната икономика доста по-бързо и ефективно, от стратегическите бомбардировки, подводната блокада или ядреното съперничество на свръхдържавите от предишните велики войни. Още повече, че глобализацията свърши своята работа и икономиката на практически всички държави е прекомерно открита.

Ето че пред очите ни се късат икономически връзки. Рязко се съкращава дължината на технологичните вериги. Вследствие срива на пшеницата над света надвисва призракът на глада. Брутният вътрешен продукт, чието падане с единици от процента се възприемаше от всяка страна като национална трагедия, пада веднага с 15%, прогнозите достигат до 50 % и повече. Няпомням, че крайните показатели на Великата депресия от 1929 година бяха едва около 30% спадане на БВП.

Понеже хората са лишени от възможността да работят (това се отнася за малкия бизнес, самонаетите и много други), техните спестявания горят в пламъка на карантината. Практически всчики кредити, дадени от банките на частни лица, стават невъзвратими. Ето ви и саниране на икономиката, и ликвидиране на „финансовите балони“, и главното – преливане на активите от банковите във финансовите фондове и от тях частично към промишлеността на новия технологичен ред.

Съединените щати разбира се също страдат, но те имат план за действие, има разбиране за съдържанието на случващото се, има светлина в края на тунела. Всички ще платят, но само те ще се ползват от плодовете. Изобщо – идеална стратегия!

А къде е гражданската война? Тя ще започне малко по-късно, когато нивото на разорение, постигнало страните, ще бъде окончателно осъзнато. И не толкова от народните маси, колкото от дребната буржоазия, която попадна под ножа във война без война. И да отбележим, американските финансови елити, чиито интереси изразява кланът Клинтън. Те сами ще започнат война за изгубеното имущество, за изгорелите пари – за съществуването си.

Пространство на ожесточена борба

Задачата на тези елити, които ще спечелят от катастрофата, ще бъде да удържат войната в рамките на „хладна“. Тоест, да я водят в юридическото пространство, в семантиката, във виртуалната и допълнената реалности. Но не бива и напълно да се игнорира реалният свят, затова отново, както и в Третата световна война, ще има политическа опера, където на преден план ариите си ще пеят протагонистът и антагонистът, а на заден – Троя гори и мъртвите погребват своите мъртъвци.

Да направим изводи. Преди войната беше социална катастрофа. Днес социалната катастрофа стана война. Преди се стремяха да представят гражданската война като световна. Сега световната война ще бъде институционализирана като гражданска. Но самата тази война под формата на народни бунтове и антитерористични операции ще бъде просто прикритие за борбата в съвършено различни пространства.

Да ги изброим. Преди всичко това е юридическото пространство. Опитът с коронавируса показа, че всички конституционни гаранции на гражданите, а следователно и всички членове на зконите, опиращи се на тези гаранции, не струват и хартията, на която са напечатани. Това се отнася и за международното право, и за националните закони. От една страна това означава, че елитите се канят да управляват, опрайки се на грубата сила, тоест нас ни заплашва информационен фашизъм, медицински фашизъм, или даже обикновен фашизъм. От друга страна, силата като единствен инструмент на властта е недълговечна. Рано или късно „законът на джунглата“ ще се смени с една или друга форма на легитимност. “Новият закон“ ще определи победителите и загубилите в глобалната гражданска война. Да отделим отделно място на информационното право, правото на медиата, правото, действащо в различните виртуални светове. Защитата на информацията. Управлението на информацията. Трансформацията на информацията.

Главното е контролът над мрежите, над мрежовите протоколи, програмните форми и работните програми. Физически контрол над сървърите, центровете за обработка на данни, мрежовите възли и интермодалните портали, свързващи виртуалното с реалността.

По-нататък ще изброим концептуалното пространство и свързаните с него семантично и онтологично пространства. И разбира се лингвистичното пространство. Според мен, медийната епидемия от коронавирус нанесе удар не само по китайската икономика, макар и нейните дългосрочни загуби да се считат по-големи, отколкото при останалите участници в играта, но и по китайския език, който постепенно започна да се възприема в света като конкурент на английския. Така че, ако САЩ постигнат своите цели в тази война, на Земята ще остане само един концептуален език – английският.

Някрая, макар и на последно място, „войната без война“ ще обеме технологичното пространство, преди всичко критическите и закриващите технологии. Въоръжените сили, в обичайния смисъл на тази дума, тоест действащите в дадено географско пространство, разбира се също ще бъдат използвани, но само за една цел – за да се отбие желанието на губещата страна несанкционирано да превърне студената война в гореща.

Войната, за която Русия, както обикновено, не е готова, не е проблем на неопределеното бъдеще. Тя се води вече два месеца. И според мен, в тази война противникът приема тактиката на блицкриг по-добре, отколкото това са правили хитлеровите генерали през 1941 година.