СВЯТ

Защо ескалацията в Газа не доведе до пълномащабна война

На 5 август Израелските сили за самоотбрана започнаха операция „Изгрев“ в ивицата Газа, насочена срещу членове на групировката „Ислямски джихад“. Според информация, публикувана от Министерството на здравеопазването на ивицата Газа, в резултат на въоръжената конфронтация са загинали над 30 души, а около 250 са били ранени. От израелска страна се съобщава за двама леко ранени войници. Сред загиналите са Тайсир ал Джабари, висш командир на „Ислямски джихад“, който беше наследник на Баха Абу Ал-Ата, друг командир на групировката, убит при операция на ИСС през ноември 2019 г.

Началото на военната операция не беше изненада, тъй като израелските сили за сигурност систематично се движеха в тази посока. Израелските сили за самоотбрана в отговор на терористичните атаки, отнели 20 жертви през последната година, извършиха серия от арести на палестинци, заподозрени във връзки с паравоенни радикални групировки. На 1 август в Дженин израелците задържаха Басам ал Саади, който е един от лидерите на „Ислямски“ джихад на Западния бряг. В допълнение, Израелската обща служба за сигурност („Шабак“) многократно е изразявала загрижеността си относно нарастващия брой радикални елементи в палестинските територии и укрепването на Хамас и „Ислямски джихад“. Така операция „Зора“ се превърна в логично продължение на политиката за превантивно реагиране на заплахи от страна на ислямистите.

През последните години влиянието на по-умерените организации под формата на „Фатах“ и Организацията за освобождение на Палестина като цяло отслабва в палестинските територии. Поради високото ниво на безработица и корупция, както и липсата на каквито и да било социално-икономически гаранции от страна на държавата, младежта в страната се радикализира все повече. Тя се присъединява към редиците на паравоенни екстремистки групи. Израел възприема настоящата ситуация като заплаха за сигурността си.

Но Израел също е виновен. Властите на страната насърчават разширяването на еврейските селища в териториите, гъсто населени с палестински араби, и провеждат доста твърда дискриминационна политика срещу палестинците. Подобни стъпки очевидно не допринасят за уреждането на конфликта и допълнително подклаждат радикалните антиизраелски настроения сред арабите.

Ескалацията в Газа отчасти се обяснява с изборните процеси в Израел. Наскоро Израел има нов министър-председател. Нафтали Бенет беше заменен от своя коалиционен партньор Яир Лапид, който се очаква да проведе редовни парламентарни избори през ноември тази година. За да запази мнозинството в Кнесета, Лапид трябва да демонстрира на гражданите решимостта си да защити страната и ефективността си в премахването на заплахите.

Новият премиер успя да изпълни предсрочно задачите на операцията, въпреки че първоначално се говореше, че тя може да продължи повече от седмица. Отново Египет, който традиционно действа като посредник в уреждането на арабско-израелските конфликти, се включи в разведряването. Този път Кайро трябваше да работи усилено, за да постигне примирие. Често египетските разузнавателни служби действаха като посредници в деескалацията на напрежението между Тел „Авив“ и Хамас, но този път ситуацията се оказа по-сложна, тъй като „Ислямски джихад „се смята за проиранска групировка, а Иран е основен противник на Израел антагонист в региона.

Въпреки това е постигнато примирие. За пореден път беше избегнат пълномащабен въоръжен конфликт между израелци и палестинци. Това се случи поради два фактора. Първо, „Хамас“, един от основните палестински играчи, не посмя да влезе в конфликта на страната на „Ислямски джихад“. Това решение е оправдано не толкова от факта, че „Хамас“ избягва ескалация поради ограничените си ресурси, а от съперничеството с други паравоенни организации, включително Ислямски джихад. Липсата на единство е един от основните проблеми на палестинското движение и причината все още да не е постигнато положително уреждане на палестинско-израелския конфликт.

Второ, арабско-израелската нормализация в рамките на „Авраамовите споразумения“ и затоплянето на отношенията между Тел Авив и Анкара доведе до сдържана реакция от страна на регионалните играчи – Турция, Саудитска Арабия, ОАЕ и Бахрейн. Те ясно дадоха да се разбере на палестинската съпротива, че не си струва да разчита на “големите братя”. Западът, в лицето на САЩ и ЕС, както винаги, подкрепи израелската страна. Но позицията на Москва, предвид неотдавнашното охлаждане на отношенията между Русия и Израел, може да изглежда изненадващо. Въпреки че израелските власти заеха неприемлива позиция по отношение на СВО в Украйна, Москва успя да запази балансиран курс по отношение на близкоизточното уреждане.

С поведението си Русия за пореден път показа, че за разлика от други играчи на международната арена, нейната политика е креативна, не съдържа двойни стандарти. За Израел радикалните елементи в палестинските територии могат да представляват точно същата заплаха, както подобни процеси в Украйна за Москва. Съответно Тел Авив, докато оправдава действията си в Ивицата Газа и Западния бряг на река Йордан, трябва да възприеме по-балансиран подход към оценката на украинската криза. Просто казано, ако не да подкрепя Русия, то поне да не критикува.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 19

Related Topics:война конспирация корупция свят

Up Next

Защо ескалацията в Газа не доведе до пълномащабна война

Don't Miss

Вече живеем във фашистка държава

СВЯТ

Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна

Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.

Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.

“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.

По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.

Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.

Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.

На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.

Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.

Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.

Post Views: 25

СВЯТ

Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата

Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.

Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.

Post Views: 28

СВЯТ

Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа

Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.

Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.

Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.

Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.

Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.

Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.

Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.

Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.

“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.

Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ