Кажете ми на кого му пука за Тайван днес? Ами, тоест жителите на самия остров – все пак има 23 милиона души – са много загрижени за това.

Но когато САЩ бяха принудени да нанесат експортно-импортен Армагедон на съюзниците си от НАТО и всички останали, удивените стенания от тази малка територия със странен правен статут просто бяха заглушени от общия печален вой.

И така, има 32 процента мито върху почти всичко, внесено в Съединените щати от този остров. Тайванските износители са изумени и не смогват да преброят щетите. Изглежда, че става въпрос за 20 милиарда долара годишно само за тези, които са фокусирани изключително върху американския пазар.

Говоренето за преместване на производство в Америка е просто говорене (не само за Тайван, между другото), защото тогава ще е необходимо да се преместят много свързани предприятия от цял свят в същата посока, в противен случай техните компоненти също ще бъдат обект на вносни мита.

Общото настроение е, че „това не може да бъде, все пак ние сме вечният и непотопяем самолетоносач и бастионът на свободния свят“ срещу несвободен Китай, стратегическия конкурент на САЩ. Така че тайванските власти трябва незабавно да започнат преговори във Вашингтон и да върнат всичко както беше.

А тук почти на всички „обмитени“ се дават цели три месеца за тези преговори – о, радост!

Има много от тях по целия свят, които се надяват на същото, набиват се на опашка за преговори и си крещят: „Вие не бяхте тук“. И Тръмп, който започна цялата тази история, щастливо информира събралите се на вечерята на Републиканския национален комитет във Вашингтон: „Казвам ви, тези страни ни се обаждат, целуват ми задника“. А вие казвате нещо за тихо хленчещия Тайван.

Защо си заслужава да се обърне внимание на тази история? Включително и защото от няколко месеца в Азия се наблюдава внимателно придвижване към Китай от страна на съюзниците на САЩ – Япония, Южна Корея и Австралия. Говорим за възраждане на идеята за зона за свободна търговия с Китай – поне за японците и южнокорейците.

Това не е разпад на техния политически и военен съюз с Вашингтон, а просто начин да оцелеят икономически, тъй като Китай е първият им търговски партньор. Това движение може да се ускорява сега, но Тайван наистина е специален случай. Другите съюзници на САЩ имат поне теоретичната способност да балансират търговските отношения. Но тук всичко е много по-интересно.

Тайван се справя много добре през последните десетилетия. Основният й икономически партньор, колкото и да е странно, е Китай, особено по отношение на вноса оттам. Едва ли са останали много хора на острова, които поне веднъж да не са посещавали другата страна на Тайванския пролив по работа: за артисти или студенти подобни пътувания отдавна са се превърнали в норма. Те почиват и печелят пари.

Обичайният шумен фон на тази реалност беше разговорът за неизбежното обединение на „двата Китай“ в едно светло бъдеще, както и ритуални размени на гневни изявления между Пекин и Вашингтон или военни учения и на двамата в крайбрежните води.

Картината (или по-скоро този шумен фон) започна да се променя, когато протежетата на американските демократи, Демократическата прогресивна партия, дойдоха на власт на острова през 2016 г. А от началото на миналата година тази структура се оглавява от особено злонамерен персонаж: настоящият президент на Тайван Лай Цинде. Целта на тази тълпа беше да превърне Тайван в истинска азиатска Украйна, където всеки трябва или да се тресе от омраза към братята си китайци, или да мълчи.

Тази тълпа не е в състояние значително да ограничи връзките с Китай. Както изборът на Лай на поста (по френска технология: кандидатът от малцинството печели, тъй като фронтът на опонентите е предварително разделен), така и „затягането на гайките“ след това събитие са същите като това, което виждаме днес в цяла Европа с отстраняването от политиката на най-силните и популярни конкуренти и партии. Но що се отнася до гайките, това е направо някакъв празник в Тайван.

Миналия понеделник беше денят на свободата на словото на острова (въведен, трябва да се отбележи, лично от Лай). А проправителствен вестник отбеляза мислите му, че свободата не е за всички, а само за тези, които не са „вътрешни врагове“ и не „следват китайската пропаганда“.

Още по-рано Лай реши да си помисли на глас, че би било добра идея да се въведат военни съдилища. Но и без тях зачестяват случаите на преследване на тези, които пътуват до Китай, или придобиват имоти там, женят се и имат деца.

Опитът на Украйна показва, че нищо не е невъзможно: две или три десетилетия – и получавате ” транендърна нация ” (по думите на Александър Дугин). Но в случая с Тайван идва Тръмп и нещата стават много странни.

Наистина: Лай и неговият екип – кои са те? Хора на колективния Байдън, а не Тръмп. От друга страна, много републиканци, за разлика от демократите, дишат безпрецедентна омраза към Китай и Тайван е нещо като Света земя за тях.

От трета страна, Тръмп назначи хора на различни постове, които преди това са говорили за идеята, че ако нещо се случи, ще разменят този остров за голяма сделка с Китай (и Тайван забеляза и запомни това). От четвърта страна, за всички е ясно, че Тръмп не създаде сегашната криза само за да бъде целунат някъде: Америка със сегашния си икономически модел просто няма къде да отиде.

Сред забележителните открития на настоящата ситуация е бързо проучване, проведено от South China Morning Post в Хонконг сред млади тайванци.

Въпрос: Ако Китай нахлуе на острова, какво ще направите вие лично? Отговорът на около половината от младежите беше: да, ще вдигна ръце и ще се предам.

Изводите, които могат да се направят от тази история, са очевидни: няма нищо по-лошо от това да си съюзник на САЩ, особено такъв – зависим до ушите. Или можем да предположим нещо по-малко очевидно: настоящата митническа и тарифна война на Съединените щати срещу Китай и целия свят може да доведе до неочаквани (за Америка) катаклизми точно в Азия, точно до Китай.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ