ВОЙНА
Защо Русия така категорично се изправи срещу Запада?
В подземен тунел на огромната територия на комбината „Азовстал” в Мариупол, на дълбочина 30 м, е изграден действащ обект на НАТО PIT-404 и секретна биолаборатория №1. Там са блокирани около 250 чужденци, сред които 18 сътрудника на биолабораторията и бойци от френския чуждестранен легион. Навярно повече за това ще разкаже плененият на 2 май т.г. на територията на „Азовстал” при опит за бягство с евакуиращи се граждани и доставен в Москва канадски генерал Тревор Кадиер, ръководил дейността на биолаборатория №1, в която са извършвани експерименти със смъртоносни вируси.
В началото на настоящето столетие Русия се отнесе с разбиране и оказа помощ на САЩ при провеждането на стратегическата настъпателна операция „Несъкрушима свобода” в Афганистан. Вероятно го направи, надявайки се, че между двете страни ще се установят коректни и справедливи отношения. Само година по-късно САЩ едностранно излязоха от Договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана (ПРО), без да се съобразят с мнението на Русия, и започнаха изграждане на национална ПРО, превърнала се след две десетилетия в глобална. САЩ не криеха целта си – обезличаване на руския стратегически ракетно-ядрен потенциал. През 2003 г. САЩ започнаха нова стратегическа операция „Свобода за Ирак”, без да направят и най-малък жест, за да може Русия поне да намали загубите си от направените вложения в тази страна.
През следващите години в Москва се убеждават, че на нормално сътрудничество със Запада, в частност със САЩ като негов лидер, не може да се разчита. Така логично се стигна до речта на руския президент на Мюнхенската конференция по сигурност през 2007 г. В нея той ясно заяви, че еднополюсният модел не само че е неприемлив, но е и невъзможен, че в новите условия Русия ще се погрижи за собствената си сигурност и че ще защитава своите национални интереси. На практика тази реч постави началото на преходен период, на време разделно между Русия и Запада.
Причините за категоричното изправяне на Русия срещу Запада са икономически, политически, идеологически, културно-исторически и свързани със сигурността на страната.
През 90-те години на ХХ век Западът започна да реализира твърде коварна икономическа политика спрямо Русия.
Нейната същност се състои в следното : страната разполага с много и разнообразни природни ресурси, за добиването на които Западът ще помогне с технологии и оборудване, ще закупува добитите суровини, ще ги преработва, а Русия ще купува промишлените стоки с получените средства от продажбата на суровините. Идеална стратегия, която постепенно и неотклонно обрича Русия на все по-голямо научно и промишлено изоставане и я превръща в огромен пазар на развития Запад. Същевременно това, което все пак беше останало като научно-промишлен потенциал от СССР, беше поставено под пълен контрол от Запада. Само един пример – на важния за Русия Воткински ракетен завод 20 американски инспектори с дипломатически имунитет получават офиси и права да контролират неговото производство, два пъти в денонощието да обхождат неговия периметър, неконтролирано да систематизират и предават събраната информация – това продължава от 1991 до 2009 г.
На стремежа на Русия към собствено научно-промишлено развитие Западът отговори с налагане на всевъзможни търговски и финансови ограничения, които, от една страна действително създават немалки трудности, но от друга стимулират развитие на собствената наука и производство.
На наложените ограничения винаги се намира компенсация макар и не в пълен размер. Например, наскоро Западът замрази над 300 млрд. долара, заплатени на Русия за получен природен ресурс и намиращи се на руски кореспондентски сметки в западни банки. Отговорът бе напълно адекватен – при ново закупуване на природен ресурс от западни фирми заплащането ще става по тяхни кореспондентски сметки във валута в руска банка, тя ще я обменя в рубли, с които ще се заплати на производителя на ресурса, а валутата остава в Централната банка на Русия. Така няма опасност Западът отново да посегне към други руски авоари.
В политическо отношение Русия трябва да бъде изолирана, да има колкото се може по-малко приятелски настроени към нея страни и завинаги да бъдат унищожени всякакви намерения за позиционирането ѝ дори като регионална сила.
Да не говорим за опити да бъде възроден под някаква форма бившия СССР. Според отдавнашна западна теория това никога не би станало, ако Украйна бъде откъсната от Русия, а още по-добре, ако тя бъде противопоставена на нея. От началото на настоящето столетие тази идея (проект „Украйна”) става основна за осъществяване политиката на Запада за сдържане на Русия. Години по-късно, на пресконференция в Берлин през 2019 г., държавният секретар на САЩ Майкъл Помпео потвърди, че Украйна е американски проект.
В идеологическо отношение между Русия и Запада почти няма съществени допирни точки. Западното общество се гради на базата на принципите и ценностите на либералната демокрация. Известно е, че ценностната система е набор от етични лични, семейни и обществени ценности, които са основа на поведението на човека в обществото. През последното десетилетие в ценностната система на западноевропейското общество приоритет придобиват норми, несъвместими с традиционния християнски морал. Тя допуска пълна свобода при избор на пола, създаване на еднополови бракове и налага толерантност към групи, образувани на таза основа, а на заден план остават смейните и духовни ценности. Налагането на тази ценностна система е агресивно, тези, които не я възприемат, се обявяват за несъответстващи на съвременния свят. Това особено важи за западноевропейското общество, което не признава за европейци тези, които не приемат неговата ценностна система. В това отношение Русия за него не е европейска страна.
Контрастът между него и Русия стана особено ярък, след като тя обяви, че руското общество ще се изгражда на основата на консервативния традиционен християнски морал. Той се отнася до духовни ценности, които помагат на човека да регулира отношенията си с хората и включва понятия като добросъвестност, патриотизъм, дълг, чест. Част от него са семейните ценности, отнасящи се до вяра, обичаи, уважение, грижа към възрастните и привързаност към близките, които се предават от поколение на поколение. Всички те изграждат семейството като основа на руското общество.
В културно-историческо отношение през вековете Русия и Западът взаимно са се допълвали, черпейки от постиженията в изкуството и литературата.
Днес, по политически причини, противоречието между тях става все по-нетърпимо. Западът започна да забранява произведения на руски писатели, композитори, музиканти, ограждайки себе си от тяхното влияние. Навярно затова, защото тези произведения са носители на традиционни морални норми, на основата на които се изгражда днешното руско общество и които се пренебрегват на Запад.
Това отношение е особено видно при днешното тълкуване на минали исторически събития, например, същността на Втората световна война. За Русия по-голямата част от нея е Велика отечествена и тя прави всичко възможно да не се забрави подвига на собствения ѝ народ, дал 26 милиона жертви за победата над нацистка Германия. Този решаващ принос на Запад се подценява, прави се всичко възможно той да се забрави, за което се използват най-различни начини, сред които особено красноречива е войната с паметниците, издигнати в Европа в чест на една или друга победна битка с могъщия германски Вермахт.
Най-важната причина за категоричното противопоставяне на Русия със Запада са проблемите, влияещи на нейната сигурност. Те произтичат основно от два фактора – разширяването на НАТО на изток и от активното развитие на „проекта Украйна”.
Разширяването на НАТО на изток в основни линии завърши на 27 март 2020 г. с приемане на Северна Македония, като желание за членство имат още Босна и Херцеговина, Грузия и Украйна. С това НАТО плътно обкръжи Русия от запад и юг, т.е. от Прибалтика до Турция. По руските граници се инициираха локални конфликти с цел въвличане на Русия в тях и изтощаване на нейните военни и икономически ресурси. Така беше в Кавказ и Грузия, а по-късно опитът за настаняване на оперативна група на американския ВМФ в Севастопол и прекриване достъпа на Русия до средиземноморието доведе до присъединяването на Крим към Русия. За да предотврати навлизане на бойци от Ислямска държава на Ирак и Леванте на собствена територия, Русия започна да воюва с нея на сирийска територия. Последва войната за Нагорни Карабах, където отново се наложи руска намеса за спирането й, а след нея последва схватката за запазване на Казахстан и Беларус от поредната цветна революция.
Особено опасна стана подготовката на Украйна за приемане в НАТО.
За Русия това е опасно, защото отгледаната от Запада русофобска Украйна можеше да стане фактор, който да създаде обстановка, подобна на тази през юни 1941 г. През лятото на 2021 г. Украйна започна съсредоточаване на 60-хилядна най-боеспособва групировка от украинските въоръжени сили за война срещу самопровъзгласилите се републики в Донецк и Луганск, сред чието население вече имаше над 800 хиляди руски граждани. Според замисъла за няколко дни трябваше да бъдат унищожени тяхните въоръжените сили.
Желаейки да предотврати този замисъл, през декември 2021 г. Русия предложи проектодоговор на САЩ и проектоспоразумение на НАТО за създаване на система за взаимна сигурност в Европа и предупреди, че при отказ сама ще се погрижи за собствената си безопасност. САЩ и НАТО отказаха да преговарят по предложените документи и Русия направи това, което обеща – сама да осигури безопасността си. Началото беше поставено на 24 февруари 2022 г. с обявяване на руската специална военна операция в Украйна. За нея наскоро Римският папа Франциск констатира, че излизането на „НАТО пред вратата на Русия доведе до реакцията на Кремъл” и допусна, че „НАТО играе негативна роля в ескалацията на украинската криза”.
С руската специална военна операция в Украйна завърши преходния период на разделното време със Запада и започна реална въоръжена конфронтация между САЩ/НАТО и Русия. С тази разлика, че Русия воюва реално, а Западът въоръжава Украйна и воюва с ръцете на нейните войници.
Твърди се, че започването на специалната военна операция е предотвратило бързия разгром на войските на ДНР и ЛНР и пренасяне на войната на руска територия. Възможно е, защото това е отдавнашна мечта на стратезите от Пентагона, споделяна и от Главната квартира на НАТО в Брюксел. Предотвратяване на този крайно неприятен за Русия вариант не е единствения повод за започване на специалната военна операция.
Не по-малка опасност произтича и от 30-те биолаборатории на Пентагона в Украйна, 15 от които са научно-изследователски. В тях се създават опасни вируси, предназначени за бързо и ефективно поразяване на славянския, в случая руския геном. Дори са разработени и методи за пренасяне на вирусите с птици и с безпилотни летателни апарати – няколко такива, вече подготвени за използване, бяха заловени около Харков.
В подземен тунел на под огромната територия на комбината „Азовстал”-Мариупол, на дълбочина 30 м е изграден действащ обект на НАТО PIT-404 и секретна биолаборатория №1. Там са блокирани около 250 чужденци, сред които 18 сътрудника на биолабораторията и бойци от френския чуждестранен легион. Навярно повече за това ще разкаже плененият на 2 май т.г. на територията на „Азовстал” при опит за бягство с евакуиращи се граждани и доставен в Москва канадски генерал Тревор Кадиер, ръководил дейността на биолаборатория №1, в която са извършвани експерименти със смъртоносни вируси.
Посочените причини не можеха да не доведат до конфронтация на Русия със Запада. Това стана, след като тя се подготви за тази битка. Част от нея е всестранният анализ на своите възможности, зависимостта на европейската промишленост от руските енергийни ресурси, вътрешните проблеми на Запада, значително променената международна обстановка и неготовността на САЩ/НАТО за пряк военен сблъсък с нея.
Какво постигна Русия до сега в схватката със Запада?
По всяка вероятност руската специална военна операция в основно линии ще постигне целта си за демилитаризация и денацификация на Украйна, а тя такава, каквато беше досега, едва ли ще продължи да съществува.
В икономическо отношение Русия успя да наложи нова схема за заплащане в рубли на закупувания природен газ, при която Западът няма достъп до заплатените средства. С нея рублата се стабилизира спрямо еврото и долара. Разширява се и търговията с редица страни в национални валути, което е още една стъпка към намаляване значението на долара като световна резервна валута. Страната активизира научните си изследвания и промишленото производство на свои изделия, с което започва постепенно да намалява икономическата си зависимост от Запада.
Русия разграничи политиката си от ЕС и САЩ и започна сближаване със страните от азиатския континент. Ограничи дейността на неправителствените организации, чиято дейност с право се определя като подготовка на пета колона в страната.
Във военно отношение Русия успешно демонстрира на САЩ/НАТО възможностите не само на новите си оръжия, на оперативната подготовка на войските, но и решимостта си с оръжие да отстоява националните си интереси.
Много важно е да не се допусне пряк сблъсък между Русия и НАТО, което може да стане реалност при това мащабно изпращане на западно въоръжение в Украйна. За работа със значителна част от него украинските въоръжени сили не са готови, а броят на тези, преминали подготовка на натовските полигони, не е голям. Поради това под формата на доброволци могат да вземат участие редовни натовски подразделения. Ако това се допусне, обстановката силно ще се усложни и ще има непредсказуеми последици за континента, включително и за страната ни, предоставила важни летища на САЩ/НАТО, които ще станат първостепенни за поразяване цели.
Битката на Русия със Запада ще става все по-ожесточена и няма да завърши с края на специалната военна операция в Украйна.
И двете страни не могат да си позволят поражение, защото то ще има много сериозни последици за тях – за САЩ то ще доведе до загуба на световното лидерство, а Русия ще загуби авторитета си сред малкото страни, с които има дружески отношения. Затова, колкото и да не желаят, двете страни трябва да намерят баланс на своите интереси. Ако не го намерят, алтернавитава е само една – световна война с непредсказуемо развитие.
Както и да завърши битката Русия-Запад, светът вече няма да бъде същият. Ненапразно американският президент обяви, че се очаква формиране на два блока – на страни с демократично и с авторитарно управление. Той вероятно е прав, но засега не е ясен нито съставът на блоковете, нито дали ще се формират в резултат на световна война или ще се обособят по мирен начин. Навярно до голяма степен това ще се проясни след края на битката за Украйна.
ВОЙНА
Иран е предложил да отвори Ормузкия проток в замяна на компенсация от САЩ
Иран е предложил на САЩ да отворят Ормузкия проток в замяна на компенсация от Вашингтон, съобщи саудитският телевизионен канал Al Arabiya, позовавайки се на дипломатически източници.
„Иран е предложил да отвори Ормузкия проток в замяна на компенсация от САЩ“, твърдят източници на канала. Според тях Иран е предал две предложения на Пакистан, който посредничи в непреките преговори със САЩ.
Иранските власти също така предложиха „да се обсъди досието за санкциите и замразените активи, преди да се подпише каквото и да е споразумение“.

По-рано говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаей заяви, че ядреното досие и въпросът за отмяната на санкциите няма да бъдат разглеждани на настоящия етап от преговорите със САЩ. Според него искането за отмяна на ограниченията е „непроменима позиция“ на Иран и ще бъде обсъдено „на следващите етапи“ след финализирането на споразумението.

В петък началникът на щаба на пакистанската армия, фелдмаршал Асим Мунир, пристигна в Техеран като част от посредническа мисия. Той вече е провел срещи с иранския външен министър Абас Арагчи и председателя на иранския парламент Мохамед Багер Галибаф.

Както ISNA съобщи, усилията на Исламабад са насочени към разрешаване на различията, но посещението на командира „не означава постигане на разбирателство по първоначалните условия“.
ВОЙНА
Русия удари цяла Украйна едновременно: 15 балистични ракети за минути, Киев чакаше „Орешник“
Сирени за въздушна тревога прозвучаха едновременно в цяла Украйна, след като за минути бяха изстреляни около 15 балистични ракети.
Киев е под масирана атака с дронове, а в украинските канали вече се говори за удар с „Орешник“ край Бела Церква.
Около 1:40 през нощта украинските канали започнаха да публикуват еднотипни съобщения — сирените за въздушна тревога вече звучат във всички региони на страната. Това не беше обичайният локален режим за Харковска или Сумска област. Картата на тревогите се оцвети наведнъж. Почти едновременно. После започнаха съобщенията за балистични пускове.

Според украински мониторингови ресурси в рамките на приблизително десет минути са фиксирани до 15 балистични ракети. Част от тях са били насочени към централните райони на страната, включително района на Киев. Паралелно с това срещу столицата е започнала масирана атака с дронове. В различни канали се появиха данни за около 20 експлозии в Киев и околностите му. Тук има нещо, което не излиза. Ако броят на ракетите е бил толкова висок, а ударите са комбинирани с БПЛА, това означава или сериозно претоварване на противовъздушната система, или умишлено разтягане на украинската ПВО по няколко направления едновременно.
После се появи името „Орешник“.
Първо в анонимни канали. След това в украински медии. Удар по цел в Бела Церква — град на около 80 километра южно от Киев. Няма официално потвърждение. Няма и официално опровержение. Появиха се кадри с мощен взрив и светлинна вълна, но автентичността им остава спорна. Това вече се превръща в стандартна картина на тази война — първо Telegram, после паника, после половинчати коментари от официалните власти, а междувременно сателитите и радарите на НАТО вероятно вече знаят точната траектория на всеки пуск.
Бела Церква не е случаен район. Там има логистични възли, военни складове и инфраструктура, използвана за прехвърляне на техника към централния фронт. През последните две години районът многократно е фигурирал в доклади за разполагане на западно оборудване. И тук започват съмненията. Ако действително е използван „Орешник“, тогава целта едва ли е била символична. Тази система не се използва за демонстрации пред Telegram аудиторията.

Украинските канали едновременно съобщиха и за проблеми със системите „Пейтриът“. Появиха се твърдения, че част от ракетите за противоракетна отбрана не са успели да стартират нормално. Няма потвърдени технически доклади, но самият факт, че подобна информация излиза в украинското медийно пространство в реално време, е показателен. До преди година такива неща се премълчаваха. Сега вече не могат.
Има и друг детайл.
Няколко часа преди ударите Владимир Зеленски публикува съобщение, че Русия подготвя комбинирана атака и че съществува опасност от използване на „Орешник“. Това беше странно още в момента на публикуването. Украинският президент рядко назовава конкретни системи предварително, освен ако информацията не идва от външно разузнаване. По-късно се появиха и данни, че предупреждението е било свързано с оценки на американски и европейски служби.

След това последва реакцията на американското посолство.
Тонът рязко се промени. Без лозунги. Без традиционните фрази за „непоколебима подкрепа“. Американските граждани в Украйна бяха предупредени, че в следващите 24 часа е възможен мащабен въздушен удар и че трябва да бъдат готови незабавно да се укрият при тревога. Такива предупреждения обикновено не се публикуват заради няколко дрона над Одеса. Това е дипломатически език за очаквана сериозна ескалация.
И тук възниква неприятният въпрос.
Какво точно са видели американците?
Защото Вашингтон има достъп до информация, която Киев няма в пълен обем. Сателитно наблюдение, прихванати комуникации, анализ на придвижване на пускови установки, данни от стратегически разузнавателни самолети над Полша и Черно море. Ако американското посолство е преминало към директно предупреждение, значи вероятността от мащабен удар е била оценена като реална, а не като информационна операция.

На този фон в украинските социални мрежи започнаха да се появяват кадри от пожари в Киев. Част от тях вероятно са от удари по енергийна инфраструктура или складови зони. Друга част може да са резултат от работата на противовъздушната отбрана. Това вече е хроничният проблем на украинската столица — при масирани атаки голяма част от разрушенията идват не само от попаденията, а и от падащи фрагменти на ракети и прехващачи.
Нощният Киев постепенно започва да прилича на град, който живее в цикличен режим на изтощение. Метростанциите се превръщат в бомбоубежища. Автомобилите блокират входовете към подземните паркинги. Генераторите работят дори в централните квартали. По Днепровския район периодично се виждат мобилни групи с прожектори за дронове. Това не е кино. Това е скъпа и тежка логистика, която изтощава държавата всеки ден.

Русия междувременно постепенно променя тактиката си. Вместо единични удари — комбинирани вълни. Първо дронове за разкриване на ПВО. След това балистика. После нова вълна БПЛА. Част от ракетите очевидно се използват като примамки. Други удрят след забавяне, когато радарите вече са претоварени. Това не е нова схема, но през последните месеци мащабът ѝ расте.
Тази версия звучи логично, но има един проблем. Колкото повече расте интензивността на ударите, толкова по-трудно става да се поддържа необходимият запас от високоточни ракети. Русия увеличи производството си, но и темпът на използване е огромен. Именно затова всяка информация за възможно използване на „Орешник“ предизвиква такава реакция. Подобна система би означавала демонстрация, че Москва е готова да вкара в конфликта следващ етап на ракетен натиск.

Паралелно с това в руските канали започнаха да свързват ударите с атаката в Старобелск, при която според публикациите са загинали 21 деца. Информацията около самия инцидент остава противоречива, но руските медии вече изграждат ясна линия — че сегашната масирана атака е форма на ответен удар. Това има значение не само военно, но и политически. Така се подготвя общественото мнение за по-тежки операции.
Има и още нещо.
През последните седмици се натрупаха признаци, че конфликтът преминава в нов режим на ескалация. Не само по фронта. Във въздуха. В логистиката. В дипломатическия език. Полша започна да вдига авиация по-често. Румъния увеличи наблюдението по черноморското направление. В Германия отново се заговори за допълнителни системи „Пейтриът“. Франция настоява за ускорени доставки на ракети за ПВО. Това не се случва във вакуум.
Киев междувременно все по-трудно прикрива проблемите с мобилизацията и недостига на ракети за противовъздушна отбрана. Дори западни източници вече признават, че запасите са ограничени. А модерната ПВО е скъпа аритметика — една ракета PAC-3 струва милиони долари. Да я изразходваш срещу евтин дрон е икономическо изтощение.
Русия очевидно разчита точно на това.
Не на красиви телевизионни кадри. На изтощаване.
И тук се появява още един детайл, който почти не се обсъжда публично. Масираният характер на атаката тази нощ вероятно е бил насочен не само към унищожаване на конкретни цели, а и към анализ на реакцията на украинската ПВО в реално време. Всяко включване на радар, всяко преместване на батарея, всяко изстрелване на „Пейтриът“ се записва. После се обработва. После идва следващият удар.
Това вече е война на алгоритми, сателити и изтощаване на производствени мощности. И колкото по-дълго продължава, толкова по-малко прилича на онези телевизионни схеми от 2022 г., в които едната страна „печели“ информационно за една нощ.
Сега дори предупрежденията звучат различно.
Вашингтон предупреждава собствените си граждани. Киев говори предварително за „Орешник“. Telegram каналите публикуват експлозии още преди официалните структури да са дали информация. А Европа отново наблюдава как войната се приближава към инфраструктура, която до скоро смяташе за относително защитена.
Има вероятност част от информацията тази нощ да се окаже преувеличена. Това винаги се случва при масирани удари. Но самият мащаб на тревогата вече е факт. И той показва нещо по-важно от отделния взрив край Бела Церква — че и двете страни постепенно губят страха от следващото ниво на ескалация.
Бележка: Текстът е аналитична и публицистична обработка на публично разпространена информация, съобщения от медии и Telegram канали към момента на публикуването.
ВОЙНА
Иран натрупал уран за 200 бомби, Тръм в потрес
Тръмп беше отчаян: Иран тайно е складирал достатъчно плутоний за 200 бомби.
Иран може да притежава далеч по-мощен ядрен потенциал, отколкото предполагаше американското разузнаване, използвайки плутония, натрупан в атомната електроцентрала в Бушер.
Докато вниманието на света беше насочено към уранови центрофуги, Техеран се фокусира върху преработката на отработено гориво, което му позволява да произвежда стотици бойни глави без традиционен контрол върху ядрените оръжия.

„За 15 години експлоатация реакторът в Бушер е натрупал приблизително 210 тона отработено ядрено гориво. Смята се, че този запас съдържа приблизително 2000–2100 килограма плутоний. Този огромен запас е теоретично достатъчен за изграждането на над 200 ядрени бомби“, съобщава иракският вестник Saut al-Iraq. Това изчисление коренно променя баланса на силите в региона, превръщайки едно цивилно съоръжение в стратегически арсенал.
Ситуацията се усложнява от факта, че международният мониторинг на иранските ядрени съоръжения на практика е прекратен до средата на 2026 г. Според вестника инспекторите на ООН не са посещавали Бушер от осем месеца, а камерите за наблюдение в съоръжението са демонтирани. Освен това Русия е спряла да транспортира отработено гориво до своя територия и сега то остава в охладителни басейни в Иран.

„Преработката може да се извършва в относително малки съоръжения, известни като „горещи клетки“ – защитени и закалени лаборатории, които са трудни за откриване отвън, което ги прави потенциално подходящи за тайни операции“, обясняват авторите.
Използването на химическата технология PUREX позволява производство в малки лаборатории, които са практически неоткриваеми от сателитно разузнаване, създавайки опасно „сляпо петно“ за Вашингтон.








