Наближиха изборите и всички партии се загрижиха за застрашително растящия брой бедни в страната след 30 години „преход“ и управлявана вече над десет години от Бойко Борисов и партия ГЕРБ България. Причината за бедността според едни е, че страната е „ограбена“ от „комунистите“ до 1989 г.; други, като г-н Каракачанов, я намират в лошото състояние на земеделието, което преди 1944 г. било така развито, че сме хранели Европа; трети смятат, че ДС пречи на управляващите след 1989 г. да докажат предимствата на изграждащия се капитализъм в страната. И т.н.
Искам да предложа реалните исторически факти на вниманието на млади и стари, които си задават въпроса защо сме най-бедни в Европа, а изводите и отговорите защо и кой е виновен да си направят сами.
До Девети септември
80 на сто от населението на страната живее в селата, земеделието е основният поминък и гръбнак на националната икономика. В структурата на националния доход, според статистиката, в периода от 1924 до 1940 г. делът на селското стопанство е 56,3%, на занаятите – 8,08%, на индустрията – 5,81%, на търговията – 7,08%. През 1939 г. 98,1% от износа са продукти от земеделието, а 79,4% от тях са от растителен произход и едва 18,7% – от животински. В същото време отрасълът е в окаяно състояние – над милион земеделски стопанства с разпокъсани маломерни (7 дка) над 13 милиона парчета земя, обременени с много работен добитък и примитивен земеделски инвентар, липса на каквато и да е съгласуваност между производството на сурова земеделска продукция, слабо развита преработваща промишленост и ограничен вътрешен пазар. Със зърнено-хлебни култури се засяват над 18 млн. дка при среден добив 120-130 кг/дка. Трудно се гарантира продоволственият баланс, а зърнено-фуражните култури не осигуряват пълноценно хранене на многобройните работни животни. Производството на зърнени храни на глава от населението, достигнато през 1939 г., е 346 кг, но по време на войната спада: на 136 кг – през 1942 г., и на 194 кг – през 1944-а. В същото време е наложено ежегодно принудително реквизиране за издръжка на немската армия съгласно спогодбата „Нойбахер“, за което Германия ни дължи 23 938 000 000 райхс-марки, непризнати от Парижкия мирен договор, което е само част от дълга. Но това не пречи на тези, които бомбардираха България (Великобритания и САЩ), да й наложат непосилни репарации.
Разтревожен от състоянието на земеделието, цар Борис нарежда на земеделския министър Д. Кушев да се разработи петгодишен план за периода 1942-1946 г. за развитие на земеделието като основа на стопанството. Институтът за земеделски проучвания прави проучване за периода 1939-1940 г. в 199 селища и 939 домакинства. Картината е изключително тревожна.
„Хлябът е основна храна на българското население. Той заема 36,63% от разходите на домакинствата, на второ място са различните меса – 13,7%; следват мляко, сирене и други млечни продукти; плодовете – грозде, дини,тикви и др.; на пето място са зеленчуци и варива; бакалски стоки, които имат незначителен дял – 3%, в същото време за спиртни напитки разходите са 5,28%!
Жилищата са от кирпич. Този материал не е подходящ за сгради за живеене, а от гледище на хигиената не търпи никаква критика; голям брой от членовете на семейството спят на земята; зимно време всички спят в една стая… Храненето е най вече с дървени лъжици и от една паница, вилицата е рядко явление; снабдяването с вода е от селските чешми и кладенци, собствени кладенци имат 42,89% от домакинствата.“ Това е цитат от доклад на министър Кушев.
В Народното събрание през 1940 г. буржоазният депутат Серафим Георгиев от трибуната съобщава: „19,5% от селските семейства живеят в тухлени къщи; 61% – в кирпичени; селските жилища се състоят от 2 стаи, в които живеят общо 6 души; в тях се готви; 57% от домакинстват нямат кладенци; 17,4% нямат клозети; 20% нямат кревати, а останалите 80% имат средно по два кревата за шест души; 28,5% от домакинствата нямат маси, а 36% нямат столове; 28% нямат печки; 36% нямат юргани; 46% нямат дюшеци, а 34% нямат постели; измиването на тялото през зимата е непознато; долните дрехи са така замърсени, че са хванали кожа от кир.“ Ето това са покъртителните условия, описани в речта на народния представител (стенограмите на НС).
Средната продължителност на живота по официални данни за периода 1935-1939 г. е 51,7 г., а през 1987-1989 г. е 71,4 г.; смъртността на 1000 души е 14,9%, а през 1989 г. е 12,6%.
След седем десетилетия държавен капитализъм, участие в пет воини, две национални катастрофи на 9.09.1944 г. новата власт –
правителството на Отечествения фронт
наследява една ограбена фалирала държава!
При такава обстановка трябва успоредно с възстановяване на разрушенията от войната да се осигури прехраната на населението. Примитивното земеделие не е в състояние да отговори на нуждите. Зареждат се и три години суша, което допълнително влошава положението. Пристъпва се към изграждане на земеделски кооперации, опирайки се на опита на другите страни и българската традиция. През 1939-1944 г. има регистрирани 6455 всестранни кооперации, в това число 360 за производство на земеделска продукция и 26 за производство на вино. Започва строителство на язовири за осигуряване на напояването и водоснабдяването, без техника, но с много ентусиазъм и доброволен труд, от СССР се внасят първите селскостопански машини.
Какво е решението на правителството? „При спазване принципа на доброволното участие и съчетаването на личните, кооперативните и държавните интереси да се изградят стопански структури, с широка вътрешно кооперативна демокрация, разпределение на доходите според количеството и качеството на положения труд, както и според количеството на внесената земя.“ Едва ли някой би оспорил тази постановка. Но липсата на историческо време кара властта да бърза, защото нуждите са неотложни. Така за кратко време е преструктурирано земеделието в страната. Допуснати са грешки при изграждането на местно равнище, но посоката на развитие на земеделието е към окрупняване на земята и организиране на производството на основата на високомеханизирано, базирано на науката производство на земеделска продукция, осигуряваща продоволствения баланс и националната сигурност на страната.
Оценка за политиката, както за всяка дейност, са резултатите. Какво показват фактите? От засетите 18 млн. дка с пшеница през 1939 г. (най-добрата) са получени 1 410 123 т зърно, а през 1989 г. от 11,4 млн. дка – 5 429 000 т. При слънчогледа: 1939 г. – 156 769 т, 1989 г. – 456 000 т; произведена царевица: 1939 г. – 993 779 т, а 1989 г. – 2 265 000 т; тютюн: през 1940 г. – 45 445 т, 1989 г. – 65 000 т; домати, пресни и за преработка: 1940 г. – 44 551 т, 1989 г. – 780 996 т; картофи: 1939 г. – 126,6 хил. т, 1989 г. – 553 хил. т. Средните добиви от пшеницата от 131 кг/дка достигат през 1989 г. до 475,5 кг/дка; добивът от царевица – от 120 кг/дка достига 450 кг/дка.
Постигнатото определя социалното положение на селяните и селото. Показател за това е постоянното увеличение на продукцията на глава от населението в абсолютен размер. По този показател България превъзхожда Великобритания, Испания, Франция, СССР, Турция и Гърция с 318 кг царевица на глава от населението. Тези данни могат да бъдат допълнени с производството на домати, слънчоглед, тютюн, яйца и др. Земята на България, окрупнена, обработвана с машини, напоявана обилно, култивирана научно и ползвана от добри стопани, се отблагодарява.
Земеделската продукция храни България
с екологично чисти продукти и я прави популярна в четирите посоки на света.
Индексът на общата продукция на селското стопанство през 1985 г. при база 100 за 1939 г. показва ръст 247,8%, в растениевъдството – 186,3%, в животновъдството – 347,9%.
С промените на Девети септември развитието на страната започва при изключително тежки финансови условия. За периода 1939-1944 г. инфлацията предизвиква нарастване на паричното обращение повече от 11 пъти. Индексът на нарастване на цените на стоките през 1944 г. е 514 на сто. Докато през 1939 г. 26 на сто от парите в обращение имат златно покритие, към края на 1944 г. процентът спада на 5 на сто. Възниква нуждата както от други форми и начини за развитие на селското стопанство, така и от индустриализация на страната и от нова финансова система, от разпределение, което да удовлетворява потребностите в просветата, образованието, науката, изкуството и културата.
Затова едновременно се провеждат крупни мерки в областта на икономиката и политиката. Със законодателни актове са иззети в полза на държавата голяма част от средствата за производство, придобитите чрез спекула и по незаконен начин имоти. Ликвидирани са вносно-износните търговски кантори, отчуждени са инвентарът, стоките и други техни имущества. През 1947 г. са национализирани индустрията и частните банки.
През този период се опростява и данъчната система. При реализацията на тази политика са допуснати и сериозни грешки, а някъде и извращения – в някои случаи от незнание и липса на опит, в други поради разбирането да се ликвидира частната собственост. Но в крайна сметка основните приходи при формирането на държавния бюджет вече идват от народното стопанство, а разпределението е според политическите и икономическите задачи на всеки етап от развитието на страната, свързани с грижата за човека!
След края на войната и завръщането на хилядите мъже в страната, лозунгът на правителството е един: „На работа“! Започва разчистването на пораженията от войната, изграждането на язовири, пътища и жп линии, на електроцентрали, с доброволен труд, с много ентусиазъм, с набиране на средства от населението чрез заеми – първият „Заем за свободата“ е с очакване да се съберат 600 млн. лв., събират се над милиард, по-късно се правят още три заема.
Още с изпълнението на първия петгодишен план 1949-1953 г. в експлоатация влизат 700 новопостроени предприятия. В края на 1952 г. структурата на народното стопанство се променя, като съотношението селско стопанство – промишленост от 33,6:66,2 се променя на 69,7:30,7, което прави България вече индустриално-аграрна страна, а националният доход нараства със 140%. В края на втория петгодишен план – 1957 г., общата продукция от промишлеността е 8 пъти по висока от тази през 1939 г.
При реализацията на петия петгодишен план общият продукт нараства средно годишно с 9,5%, но докато по първия петгодишен план всеки процент означава 35 800 000 лв., то за петия зад всеки процент стоят 200 000 000 лв. Националният доход достига средногодишен ръст от 8,75%. Абсолютното увеличение от 18 400 000 лв. по първия петгодишен план (по съпоставими цени от 1962 г.) надхвърля 75 млн. лв., по петия през 1970 г. е произведен 1234 лв. национален доход на човек от населението срещу 221 лв. през 1948 г. Номиналните доходи нарастват средногодишно със 7,8%, а реалните – с 6,0%. Външнотърговският стокообмен отбелязва средногодишен растеж от 14,6%.
В края на 1989 г. характеристиката на 45-годишния период на държавния социализъм се изразява в конкретни числа. Общата продукция на промишлеността през 1989 г. нараства 103 пъти спрямо 1939 г., на селското стопанство – 2,65 пъти, на строителството – 14 пъти, външнотърговският стокообмен – 61 пъти. Според изследване на ООН през 1983 г. България, която сред 167 държави е на 101-во място по територия и на 66-о по население, по производство на човек от населението заема:
– първо място в света по калцинирана сода, син камък, електрокари и мотокари;
– второ място по тютюн – суров, и произведени цигари;
– трето място по слънчоглед, ябълки, кафяви и лигнитни въглища;
– четвърто място по пшеница, азотни торове, вълнени прежди, памучни прежди;
– шесто място по сярна киселина, брой на овцете и вълна.
При база 100% за 1952 г. средногодишният темп на ръста на номиналните доходи на човек от населението се движи от 0,25% за периода 1953-1956 г. до 10,25% за 1986-1990 г. Средногодишният размер на една пенсия от 834 лв. през 1980 г. достига 1401 лв. през 1989 г. Стокооборотът в търговията на дребно на човек от населението през 1952 г. е 159 лв., през 1989 г. – 2118 лв.
Числата убедително показват, че българинът е забравил бедната трапеза и дървената лъжица, газената лампа и селската чешма; че с всяка година живее по-добре, по-богато, доближавайки се по стандарт до богатите страни.
Такава остави България през 1989 г. държавният социализъм на борците за „демокрация“ (или реставрация на капитализма), наложили неофашистка политика на държава, която в условията на “свободния пазар” и тотална корупция, превърнат в основополагащ принцип, стана лесна плячка на големите акули.
Къде сме сега
30 години след демократичните промени и над десет години управление на Бойко Борисов и ГЕРБ? Селското стопанство не може да изхранва населението при наличието на благоприятните климатични условия, богатата и плодородна земя.
През 1989 г. в страната са произведени 820 хил. т месо кланично тегло, в това число говеждо – 130 хил. т, свинско – 413 хил. т, птиче – 188 хил. т, и 143 хил. т месни произведения. А през 2019 г.: 228 хил. т месо общо – в това число бели меса – 116 хил. т, червени – 112 хил. т, от които свинско – 83 хил. т. Няма страна от християнския свят, където произведените бели меса да са повече от червените. Произведено мляко общо през 1989 г. – 2,438 хил. т, а през 2019 г. – 912 хил. т; производство на тютюн: 1980 г. – 122 хил. т, на цигари – 85 хил. т, в това число с филтър – 79 хил. т; износ: общо 143 хил. т, от тях тютюн – 71 хил. т, цигари – 72 хил. т. За да задоволим нуждите от животински продукти, през 2019 г. сме внесли свинско месо – 120 хил. т, мляко – 34 хил. т, птиче месо – 112 хил. т.
След 30 години преход към възстановяване на капитализма в България, след 14 години членство в клуба на богатите – ЕС, и десет години управление на Борисов и ГЕРБ страната е най-бедната в Европа, народът е най-болен, на първо място сме по смъртност, по неравенство, най-бързо топящата се нация сме с перспектива след 50 години тя да изчезне; 50 на сто от децата ни са функционално неграмотни, пенсиите и заплатите на нашите родители са най-ниски в ЕС. Още по-обидно е, че са по-ниски от тези на нашите съседи. Според индекса на „Джини“, измерващ неравенството, през 1989 г. държавата е с показател 21,7, което показва, че сме били общество с висока справедливост и високо равенство; през 2006 г., преди влизането ни в ЕС, той е 32,1; през 2018 г. индексът вече е 39,6 – най-високият в ЕС, откакто се мери неравенството. Днес осем пъти е разликата между най-богатите и най-бедните в страната.
Съжалявам, драги съграждани, че ви отрупах с толкова числа и припомних много неща от близкото и по-далечно минало, но ми омръзна да слушам от представители на СДС и ГЕРБ – от хора като математика Иван Костов, „човек на точните знания и на твърде неточната съвест“ (по Чехов) или като лъжеца Борисов, за когото миналото е изгубило силата си и той сменя биографията и позициите си почти като костюмите, всякакви лъжи. Вярвам, че ако човек за един живот променя много пъти кожата си, нашият народ все пак не може да промени сърцето си – то е едно. И жадува справедливост.