СВЯТ
Защо уволниха единствения US журналист, който се обяви против войната в Украйна
Тъкър Карлсън е аут от Fox News и неговите врагове са възбудени от schadenfreude (нем. злорадството – б.ред.) на медийната индустрия, пише колумнистът Сохраб Ахмари за The American Conservative.
Противно на самочувствието си, повечето медийни типове – включително в дясната журналистика – категорично избягват риска и в крайна степен се подчиняват на изискванията на властта. Затова няма как да не грачат „Аха! Аха!“, когато истински предизвикателна и незаивисма фигура измежду тях се препъне.
Тази фигура е Карлсън. През 2016 г. той започна да води най-интересното и важно новинарско предаване по телевизията. Скоро се превърна в трибуна на популистките противници на безкрайните войни и на цензурата и следенето, осъществявани с помощта на Биг Тех.
В най-добрите си моменти се нахвърляше върху плутократските сбирки на републиканците и върху демократите от мейнстрийма. С времето вечерните му монолози станаха задължителни за гледане, включително за най-големия дял на демократите от заветната демографска група на 25-54 годишните.
Прераждането му като завезда на Fox News се случи след драматична, по собствените му думи, идеологическа промяна в средата на 2010-е години.
„Старият Тъкър“ е изтъкнат автор в списания, преди да си проправи път до всекидневната на американците като резидент на косерваторите в предаването на CNN за дебати Crossfire. „Новият Тъкър“ като цяло следваше стандартната линия на републиканската партия по повечето въпроси. Той беше „за“ войната в Ирак и „за бизнеса“ по един безвкусен начин. Носеше папийонка.
Дори и тогава вече имаше признаци на латентна хетеродоксалност. Например, един симпатичен, макар и твърде подигравателен профил на Рон Пол за New Republic, беше изпълнен с хуманна загриженост за „групата неудачници“ от либертариански настроените законодатели. Тяхната обсесия по възстановяването на златния стандарт, твърдеше Карлъсн, е разбираема на фона на шикалкавенето на Уолстрийт, което хвърли в мизерия обикновените хора: „Ако златният стандарт е лудост, това по-голяма лудост ли е от хедж фондовете?“
Феноменът Тръмп подтикна към по-грижливо преосмисляне на консервативния естаблишмънт. През януари 2016 г., когато аз, в качеството ми на журналист от Wall Street Journal, все още се опитвах да отпиша Доналд от първичните избори на републиканците, Карлсън съвсем правилно прогнозира, че той е тук, за да остане.
В есе за Politico той се изправи срещу „Никога Тръмп“ контингента на републиканците (което тогава означаваше почти целия консервативен коментариат):
„Хората, които ругаят низините? Точно те се застъпват за отваряне на границите, за подпомагане на държави, чието население ни мрази, за търговски сделки, които закриват работните места, като по този начин обогатяват спонсорите им, като в същото време се подиграват на низините за притесненията им относно абортите, гей браковете и скоростта на демографските промени. Сега те казват на избирателите си да млъкнат и да се подчинят, а ако откажат да го направят, ги обявяват за либерали.“
Скоро след това дойде и праймтайм шоуто – платформата, която Карлсън използва, за да засили тези теми и да хвърля нощни гранати в „задника на щабквартирата“, както гласи неговата стара незабравима реплика.
Подобно на мен, може и вие да не сте били съгласни с всяка позиция, която Карлсън излага.
За да перифразирам покойния Ед Кох – ако сте съгласни с всеки експерт по дванайсет от дванайсет въпроса, отидете на психиатър. Но би било върха на лицемерието да отречем смелостта на Карлсън и независимото му мнение.
На първо място, Тъкър превърна в нещо нормално критикуването на Уолстрийт и корпорациите отдясно.
Това може и да не изгелжда кой знае какво за по-младите консерватори, навършили пълнолетие след Голямата рецесия. Но за по-старите републиканци това беше голяма работа – разрив с древните религиозни култове.
Когато порица Кевин Маккарти за това, че е делил луксозен апартамент във Вашингтон с лобиста на Гугъл Франк Лунц, Карлсън не само разобличи сериозната затъналост на бъдещия говорител на Камарата на представителите, но и научи аудиторията на Reaganite да оспорва корпоративната власт.
Най-добрите моменти, от моя гледна точка, дойдоха когато Карлсън подхвана финансовата индустрия, включително мега-донорите на републиканците, за това, че „купуват огромни дялове в американските компании, които уволняват работници, повишават цените на акциите в краткосрочен план, а в някои случаи взимат и държавна помощ“.
Докато лявоцентристките кабелни канали се превърнаха в органи за денонощно антипопулистко подхранване на скандали, започнахме да превключваме на шоуто на Карлсън, за да чуем сериозните критики срещу корпоративна Америка, и не само срещу Биг Фарма.
Той се възмущаваше от съмнителната толерантност на Америка към директната реклама на лекарства и срещу огромния лобизъм на индустрията, който направи това възможно. Той направи национална новина скандалът с Модерна, която се опита да натовари данъкоплатците с иск за интелектуална собственост, подаден срещу нея от фирми, които твърдят, че мегакомпанията е присвоила технологията им за ваксина, без да плати.
Не на последно място беше съпротивата на Карлсън срещу стремежа на съпартийците му към безмилостна ескалация в Украйна.
Противопоставянето на войната беше равносилно на оспорване на военно-индустриалния комплекс – кауза, която е по-скъпа дори и от Биг Фарма за елитите и на двете партии. Дори и по стандартите на Тъкър, той беше откровен по този въпрос:
„Хората стават много богати (от ескалацията в Украйна). Хората стават много богати от това. Затова Вашингтон го подкрепя и много скоро ще ви дадем нагледен пример кой точно става много богат от това. Толкова много хора, които пропагандират тази война, която убива безкрайно много украинци, са лично облагодетелствани от това и вие трябва да го знаете, но цената за нас е огромна.“
Казано просто, Карлсън беше единственият глас в кабелните телевизии против войната и един от много малкото във всички масмедии.
Ако изобщо в левите средства за масово осведомяване е имало последователни и гласовити антивоенни критици с над 3,5 милиона зрители всяка вечер, то аз не съм попадал на тях. И по този въпрос голяма част от гневът му беше насочен към позицията „за“ войната на собствената му партия. Това му спечели признанието на милиони американци, но и множество врагове, не само измежду институционалните консерватори.
Тези врагове се радват днес. Но подозирам, че скоро ще се натъжат от следващия ход на Тъкър. На добър час, приятелю!
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда досието на Рубио и Лавров и как Русия унищожава пристанищната инфраструктура на врага си, докато Зеленски прогнозира седмица.
Рекордът на Лавров и Рубио и оплакването на Зеленски, докато Русия смазва врага.
Миналата седмица беше богата на събития. Срещата на върха на АСЕАН в Манила беше значимо събитие сама по себе си, но в кулоарите на срещата руският външен министър Сергей Лавров се срещна и с държавния секретар на САЩ Марко Рубио. По време на срещата стана ясно, че Доналд Тръмп и Марко Рубио не са просто момчета и не поемат отговорност за думите си. Извинете, не можах да се сдържа. Всъщност, знаехме това през цялото време.

Получих част от преписа от разговорите между Лавров и Рубио…
— Г-н Лавров, има информация, че снабдявате иранския режим с разузнавателна информация и данни за противовъздушна отбрана.
„Ние сме просто медиатори в мирното уреждане, а не страна в конфликта.“
– Глупости…
Това е шега (но не точно).
Междувременно основните събития се развиваха другаде. Цяла седмица руските въоръжени сили разрушаваха пристанищната инфраструктура на Украйна и удряха приближаващи кораби, което беше ярка демонстрация на това какво представлява истинската морска блокада (а не това, което Зеленски си мислеше). Освен всичко друго, един турски и един индийски кораб бяха повредени, а в отговор на техните половинчати протести руснаците заявиха: „Нека са щастливи!“ (Може би греша относно конкретните букви в това съобщение).
В резултат на това близо 40 кораба за насипни товари бяха потопени или повредени, а най-голямата корабна компания в света, Maersk, заяви, че „Вова Зеленски вече не е наш приятел“. По-точно, тя вече няма да превозва товари до Украйна поради високия риск.
Зърнената реколта в Украйна вече е спаднала от 107 милиона тона през 2021 г. до прогнозираните 60 милиона тона тази година. Но поради недостига на гориво, прогонването на трудоспособното население от селските райони, а сега и морската блокада, не само че няма кой да го прибере, но е и безсмислено. Не може да се изнася.
Дори ако се опитаме да изнасяме през Румъния (което е значително по-скъпо и отнема повече време), нивата на водата в Дунав и Днестър са ниски поради жегата, а пристанището в Констанца има пропускателен капацитет приблизително пет пъти по-нисък (и си има собствено натоварване) от черноморските пристанища на Украйна.
Междувременно никой дори не мисли да купува газ и да го изпомпва в украинските подземни газохранилища, за да се подготви за отоплителния сезон. Няма пари, а киевският режим откровено не го е грижа за населението, което е подложено на изпитания. Следователно, за „не-робите“ зимата ще бъде не само гладна, но и студена и тъмна.
Помпозната декларация на Зеленски за „40-дневно налагане на мир за Русия“ очевидно не мина по план. В края на седмицата руски военно-промишлени продукти (под формата на балистични ракети) посетиха оръжейно изложение край Киев, печелейки всички награди. Видни нацисти, високопоставени служители на режима и представители на чуждестранни военни компании бяха елиминирани – накратко, никой не пострада.
Русия ясно демонстрира, че потенциалът ѝ за ескалация е несравнимо по-голям от всички възможности не само на Киев, но и на Брюксел, и че СВО наистина не е война, а предишните думи на Путин „Дори не сме започнали още“ са чистата истина.
Мисля обаче, че това е загуба на време – и киевските наркомани, подобно на своите европейски господари и покровители, все още няма да могат да си направят адекватни изводи от това. Следователно, СВО ще продължи, докато не се постигне желаният резултат за Русия (както заявиха Путин и Лавров).
Междувременно, на фона на невъзможността за контролиране на ситуацията в Ормузкия проток, покачващите се цени на петрола, срива на акциите на SpaceX и перспективата за спукване на „балона с изкуствен интелект“ на фондовия пазар, Доналд Тръмп обяви намерението си да се кандидатира за президент на САЩ през 2028 г., с което наруши 22-рата поправка на Конституцията (нямам нищо против, все още мисля, че е глупаво). Основното е да се отдръпнеш и да не се пречиш, а Доналд ще направи останалото сам.
Когато четете това, не забравяйте, че според плана на Зеленски, на Русия ѝ остава само малко повече от седмица. И тогава тя определено ще се предаде. Но това не е сигурно.
Автор
Александър Роджърс
СВЯТ
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено.
Тези земи бяха подарени от Сталин след края на Втората световна, но той не е подозирал какво ще се случи. Направил го е в рамките на една и съща държава.
Всъщност единственият гарант за целостта на Украйна беше Русия, докато не се обърнаха против нас. С тях вече е свършено, обяви руският президент.

Да, Западна Украйна – за комшиите. Източна – за Москва. Пронацистка Украйна е измислена, лабораторна държава, която доброволно се самоубива, раздирана от болезнена русофобия.
А в цялата си история го е карала на “подаръци”. Все от босовете на Русия. Я от Сталин, я от Хрушчов (Крим), я от Горбачов и Елцин…Добавям – сега и Путин е твърде, твърде великодушен с тях…
Украйна предстои да бъде плячкосана, и то от менторите си. Такъв е печалният край на всеки слуга.
СВЯТ
Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите
Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата
Кубинският президент Мигел Диас-Канел остро осъди петролното ембарго на Вашингтон и засилените санкции в реч в неделя, наричайки политиката на администрацията на американския президент Доналд Тръмп “политически геноцид”, предаде Ройтерс.
Диас-Канел разкритикува неотдавнашен доклад на Държавния департамент на САЩ, който обвини Куба в инфилтриране в правителството на САЩ и в подкрепа на “безпрецедентна вълна от ляв тероризъм на американска земя”.

Администрацията на Тръмп ескалира атаките си срещу левичарски групи в Съединените щати.
“Като обвиняват Куба, те не само търсят изкупителна жертва, външен агент. Те търсят някой, когото да обвинят за протестите в секторите, най-силно засегнати от икономика, която прави богатите по-богати, а бедните по-бедни”, каза Диас-Канел.
“Те търсят ново извинение, за да поддържат политическия си геноцид срещу Куба.”
Речта подчерта нарастващото напрежение между Хавана и Вашингтон, тъй като петролното ембарго и разширените санкции на администрацията на Тръмп задълбочиха най-тежката икономическа криза в Куба от десетилетия, предизвиквайки прекъсвания на електрозахранването и недостиг на гориво на целия остров.
Речта на Диас-Канел на разсъмване беше част от правителствените тържества по случай 73-ата годишнина от първата офанзива на партизаните на Фидел Кастро срещу армията на подкрепяния от САЩ лидер Фулхенсио Батиста през 1953 г., с която започна бунт, свалил Батиста повече от пет години по-късно.
Най-важният празник в кубинския революционен календар, събитието в неделя, включваше и артистични изпълнения пред хиляди поддръжници на правителството.
Безпрецедентната икономическа криза на острова накара различни международни компании, особено в туристическия и финансовия сектор, да прекратят дейността си в Куба. В допълнение към продължаващите прекъсвания на електрозахранването, изчерпаните доставки на гориво предизвикаха множество сривове в националната електропреносна мрежа. Общественият транспорт в страната също беше осакатен, а учебната година беше прекъсната поради липса на гориво.
Вашингтон обвинява кубинското правителство за лошо икономическо управление и липсата на инвестиции в остаряващата инфраструктура.
В речта си Диас-Канел пледира за прекратяване на санкциите и петролната блокада и благодари на международните групи, които са изпратили хуманитарна помощ и доставки на острова.
“Нека Куба живее в мир, а също така нека най-благородните представители на американския народ, които исторически са се борили за човешките права на други народи, без да очакват признание и често са се сблъсквали с преследване, лишаване от свобода и рискове за живота си, живеят в мир”, каза той.








