АНАЛИЗИ
Защо успяха да свалят толкова лесно и бързо арменския лидер
В още една страна от постсъветското пространство властта се смени в резултат от улични протести. Стотиците хиляди протестиращи принудиха министър-председателят Серж Саркисян да подаде оставка. Доскоро неговата позиция изглеждаше неприкосновена. Каква е причината за толкова бързото му падение и как тези промени ще окажат влияние върху отношенията между Ереван и Москва?
Оставката на Серж Саркисян от поста министър-председател (а фактически глава) на Армения бе посрещната очаквано от уличната опозиция – с ликуване. След новината за нея активистите, изпълнили центъра на Ереван, започнаха да бият барабани и да се прегръщат. Край сградата на правителството звуча национална музика и звучаха клаксони на автомобили. Движението в центъра, както и преди остана парализирано. Както опонентите, така и привържениците на властта чакаха вечерния митинг. Той бе обявен от лидера на опозицията и депутат от парламента Никол Пашинян. Това стана преди Саркисян да изпълни основното условие на своите противници – напускането на поста.
Ако реакцията на опозицията бе предвидима, то решението на Саркисян стана основната изненада на деня. Нали наскоро министър-председателят рязко прекъсна преговорите с Пашинян, когато той започна да иска оставка. Срещата в ереванския хотел „Мариот“ продължи по-малко от три минути, премиерът си тръгна, наричайки действията на лидера на опозицията изнудване. Но не мина и денонощие и лидерът на страната, отговаряйки на опонента заяви:
„Обръщам се към вас за последен път като държавен глава. Никол Пашинян бе прав. Аз грешах. В наложилата се ситуация има няколко решения, но няма да взема никое от тях. Това не е за мен. Оставям длъжността ръководител на нашата страна“.
За последните дни всеобщо стана сравнението на настоящите събития в Ереван и Киевския Майдан от 2014 г. При всички сходства и различия и те не се състоят единствено в това, че в Армения събитията преминаха значително по-стремително. Саркисян, подобно на Виктор Янукович все пак сдаде властта след преговори с опозицията. Но, за разлика от Янукович, арменският лидер реши да не довежда нещата до кръвопролития в центъра на столицата. По-скоро неговото поведение може да се сравни със случая с Едуард Шевернадзе, сдал властта „без бой“ на Михаил Саакашвили. И още една, основна разлика: юздите на властта не преминаха в ръцете на опозицията. Властта, както и преди, се контролира от парламента и силовите структури. Но не от улицата.
Ситуацията започна да се развива, след като Пашинян бе пуснат на свобода, а прокуратурата обяви, че срещу задържаните лидери на опозицията няма да бъдат повдигнати наказателни дела. За това решение съобщи вторият човек в републиката след Саркисян – първият вицепремиер Карен Карапетян. Той обеща, че „утре“, вторник, ще бъде решаващ. Но решаващ се оказа понеделник.
След оставката на шефа си Карапетян се оказа на поста изпълняващ длъжността министър-председател. Той напусна премиерското кресло буквално за няколко дни – той бе начело на страната от септември 2016 г. до 9 април 2018 т. Той отстъпи своя пост на бившия президент Саркисян, когато страната се превърна от президентска в парламентарна, а по същността си в „премиерска“. Така бившият първи вицепрезидент на „Газпромбанк“, бившият генерален директор на „Армгазпром“ Карапетян се оказа лидер на страната. Формално това не е за дълго. Правителството в настоящия си състав ще трябва да подаде оставка, след като президентът на страната Армен Саркисян (номинална фигура) приеме оставката на премиера Серж Саркисян. Карапетян може и да се задържи на власт, ако властта успее да обуздае уличната вълна на ереванския „Майдан“. Засега опозиционерите явно се чувстват победители.
„Серж Саркисян нямаше алтернатива на оставката“, подчертава арменският политолог Грант Микаелян. Според него политическите инструменти на министър-председателя са свършили, „процесът отиде твърде далеч, за да реагира на него“. „Вече не можеше да се употреби насилие, започваше общонационална стачка. Общо казано, той вече нямаше възможност да реагира по друг начин“, подчертава Микаелян. Според него, бързото „рухване“ на властта на Саркисян, удивило мнозина извън Армения, е напълно обяснимо, ако се отчете ситуацията, наложила се в последно време.
„Работата е там, че рейтингът на Саркисян бе много нисък. Но той се надяваше, че в условията на нисък рейтинг ще може да управлява безкрайно. Така изглеждаше и от страни“, смята Микаелян. Според него залог за стабилно задържане на Саркисян на власт е снижаването на интереса към политиката. „Но след като Пашинян демонстрира успех в заявената цел – оставката на властта, така и той успя да покаже, че властта не може да използва сила срещу него и този фактор на нисък рейтинг и висок антирейтинг изигра своята роля“, смята експертът.
„Настоящето правителство начело с Карен Карапетян няма да се задържи дълго“, смята Микаелян. „Вечерта ще се вземе решение, но най-вероятно то ще се състои в избори и в изменения в избирателния кодекс. Това трябва да стане в максимално бързи срокове“, прогнозира той.
„Най-вероятно ще бъдат обявени предсрочни парламентарни избори, смята директорът на ереванския Институт „Кавказ“ Александър Искандарян. „Голям е въпросът така ще се проведат тези избори. Позициите на настоящата управляваща Републиканска партия, най-вероятно няма да са толкова силни. Но и силни опозиционни партии няма. Ще се наложи тези структури да се формират бързо, както се казва „от листа“, допълни политологът.
Грант Микаелян смята, че най-вероятно ще се случи плавен преход на властта. „Въпросът е единствено в какви форми и доколко ще се отдаде в междинния период да се запази управляемостта на страната. Особено предвид ситуацията в зоната на нагорно-карабахския конфликт“, подчертава експертът.
При това събеседниците в Ереван не очакват, че настоящите събития ще имат някакво влияние върху арменско-руските отношения. „Не мисля, че това има някакво отношение към външната политика. Зараждането на протестното движение в Армения е вътрешно. Външната политика по време на събитията от последните седмици не се засягаше изобщо“, подчертава Александър Искандарян.
„За момента не трябва да се очакват промени във външнополитическия курс на Армения“, смята Грант Микаелян. „Външната политика и така е диверсифицирана и се възползваше от всички съществуващи възможности“, смята политологът. „Но същевременно нищо не трябва да се изключва“. Важно е да се отчете, че лидерите на настоящия протест (макар и да може да се каже, че те са по-близо до Запада) не са използвали никакви външнополитически лозунги. Микаелян подчертава: „Напротив, те избягваха това. Ако, допуснем, бяха издигнали антируски лозунги, те нямаше да съберат толкова много хора. Лидерите на опозицията не постигнаха своето. Затова и те нямат мандат за външнополитически промени“.
Факторите, „привързващи“ Армения към Русия са очевидни. Според руската и арменската централни банки, през 2017 г. от Русия са прехвърлени повече от един милиард долара. Според агенция „Sputnik-Армения“ на Русия се падат 90% от арменските трансфери. Това значи, че от всеки 10 долара от роднини и близки зад границата, девет и нещо идват от Русия. В Русия живеят 2,2 милиона арменци – за сравнение в самата Армения живеят 2,9 млн. души.
Добавяме и към това интереса на Ереван да придобива руски въоръжения в „съюзнически“ формат (напомняме, че Армения е партньор по Организацията на Договора за колективна сигурност). Не на последно място „Искандер“. През март Русия приключи доставки на Армения на въоръжения по кредит за 200 млн. долара. Новият кредит за 100 млн. долара трябва да се издаде без лихва.
Накрая и Русия, и Армения са взаимно заинтересовани от присъствието в страната на руската база в Гюмри. За Москва това е геополитически преден пост в критически важни регион (Турция, Иран и Сирия), а за Армения е прикритие в ситуацията на двоен натиск от страна на Турция и Азербайджан. Така, смятат арменските експерти, дори прозападният лидер ще бъде принуден да се съобразява с реалните интереси на Армения, така както с тях се съобразяваше условно проруският Серж Саркисян.
„Саркисян, от една страна извърши много грешки, които доведоха до това, че хората излязоха на улицата“, отбелязва председателят на комисията на Думата по въпросите за ОНД Леонид Калашников. Но от друга страна е направено мъжко действие, смята депутатът. Саркисян „си тръгна и не допусна кръвопролития“, подчертава Калашников. Серж Саркисян „премина през много тежки моменти, чак до стрелбата в парламента на Армения през октомври 1999 г. и видимо днес трезво оцени ситуацията, че по-лесно ще е да си тръгне“, заключва Калашников.
Заместник-директорът на Института за страните от ОНД Владимир Жарихин не е уверен, че с оставката и властта в Армения ще се смени. „Саркисян подаде оставка, но не и парламентът“, напомни той. В парламента, както и преди Републиканската партия запазва мнозинство заедно с „Дашнакцутюн“ . Мнозинството, както и преди, провежда политиката на Саркисян. Мисля, че новият министър-председател ще бъде от парламентарното мнозинство. Още повече, че на всички тези митинги лозунгът беше „Оставка за Саркисян“, но никой не казваше „Пашинян за министър-председател“. Тоест протестите бяха насочени лично против Саркисян, но не бяха за опозицията“.
„Външнополитическата линия и у Саркисян, и у Пашинян е близка. Тя остава в твърди геополитически рамки и няма да се смени от това, че ще сменят личностите“, смята Жарихин. В условията на „студена война“ с Азербайджан и повече от сложни отношения с Турция, в никакъв случай няма да има разрив на отношенията с Москва. „А що се отнася до разговорите, че Саркисян е за Москва, то ще напомня, че есента той подписа споразумение са асоциация с Европейския съюз.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Сега какво е по-различното?
Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен
Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.
За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.
Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.
Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.
Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.
В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.
Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.
Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).








