БЪЛГАРИЯ

За един „мултак”, който почти 26 г. не забрави произхода си

Вежди Рашидов се гордее с всичко, което е постигнал…

Вероятно помните видеоклипа „Пир по време на чума”, заснет през 1996г. и излъчен по БНТ. От кадрите се виждат как хора от политическия, творческия и развлекателния елит присъстват на пищен банкет в централен столичен ресторант, на който изобилстват огромни количества блюда с разнообразно съдържание. Минувачи поглеждат слисани през огромните витрини. Някой от тях вероятно си мислят, че сънуват, защото в много от магазините дори няма стоки от първа необходимост. От видеото разбираме още, че галопиращата инфлация за 1996г. е 310.8%.

В разточителното тържество от видеото, главни фигури са групировката Мултигруп, начело с лидера ѝ Илия Павлов, който връчва титлата „почетен мултак” на скулптора Вежди Рашидов. Както става ясно титлата е пожизнена. Тя звучи и като определение, което характеризира човека.

Вежди Рашидов беше два пъти министър на културата в кабинета на ГЕРБ, както и председател на Комисията по култура и медии в НС. През годините, когато беше на власт, отправяше критики към журналисти от обществената телевизия, като същевременно гордо обясняваше от нейния ефир, че „културата е каприз на лукса”, т.е., че може и без нея или че е само за определен кръг от хора. Умело се пропуска, че културата е част от цивилизационното и еволюционното развитие, че по нея се съизмерва духът и напредъкът на нацията. За тях и дума не може да става.

От председателското място на 48-мото НС Рашидов каза, че се гордее с всичко, което е направил дотук и че на него не му трябват постове, защото е доказал себе си. Вежди произнесе и прочувствени речи. Показа също неодобрение и неприемливо отношение и към в-к „Култура”. По негово време през 2018г. в-к „Култура” спря да излиза и това е показателно за разпада на ценности на цялото ни общество.

Последва създаване на в-к „К”, в опит да се запази част от културното пространство и идентичност. В него взеха участие редакторският екип от в-к „Култура”. В-к „К” се опита да просъществува, но успя да оцелее само една година. В края на декември 2019г. излезе последният му брой. Интересно е да разберем дали и с тези факти се гордее Вежди Рашидов, тъй като по негово време, като министър на културата, спря да съществува най-авторитетното издание за култура, излизало от 1957г., т.е. повече от половин век – цели 61 години?!

Но да се върнем на действителността от 1996г., в която спестяванията и парите на гражданите буквално се „стопяват”, не им стигат да посрещат нормалните си всекидневни нужди, заради огромната инфлация. Много хора дори нямат пари за стоки от първа необходимост, а тези, които все пак имат някакви средства, чакат с часове наред, за да си купят ограничено количество.

Притеснителна е подмяната, която се извършва. Вежди Рашидов беше определен като мъдър, човек с парламентарен опит, на когото може да се разчита. Корнелия Нинова посочи, че не са постигнали обединение на всички народни представители, но имат мнозинство за издигане на кандидатурата на Рашидов от името на ГЕРБ-СДС, ДПС, БСП и „Български възход”.

Какъв път извървяхме от началото на Демокрацията досега, за да се върнем почти в началото й?! Същите хора, които тогава гравитират около фигури от подземния свят, за да си подсигурят по-добро съществуване застават начело на държавата. За какъв морал, честност и качества по-точно става въпрос?! Ами българският народ?! Тези, които бяха принудени да изгладуват 90-те. На обикновените хора и семействата им се наложи да направят огромни жертви, за да оцелеят. Те определено помнят какво е да си на ръба на оцеляването и едва ли това усещане може да се забрави, защото остава като травма за цял живот. Една част от тези хора напуснаха България, защото не искат никога повече тези времена да се връщат. Други, останахме тук, с надеждата, че тези времена няма да се повторят и полагаме всекидневни действия и усилия, чрез отстояване на ценности, протести и редовно гласуване на избори.

Кой може да ни гарантира, че събитията няма да се повторят, след като фигури от близкото минало се „опаковат“ като надеждни, читави и че само те са достойни да поемат най-високия пост в държавата?! Тъй като все още сме парламентарна република, макар зачестилите опити напоследък да бъдем президентска или полупрезиденстка република, а властта бъде съсредоточена само в един човек.

Сравненията с Франция, като начин на управление, са изключително неуместни и неприложими за българския контекст по няколко причини.

Населението на Франция е малко над 67 млн. души. Площта ѝ е 643 801 km2 . Ние сме много по-малко като брой население. Резултатите от последното преброяване показват, че българите са малко над 6 млн. Площта на България е 110 993,6 km2;

Френското гражданско общество е силно и активно. Не е „стъпкано”, защото може да защитава дълго правата си и да ги отстоява. То оказва натиск върху политическата класа. Показателен е протестът на „жълтите жилетки” преди четири години, когато през 2018г. те излязоха на улицата, за да защитават правото си на по-достоен живот, тъй като са една от бедните социални прослойки. В резултат на това правителството води преговори с тях.;

Във Франция има много добра работеща социална политика, която се грижи за всички прослойки на обществото. За съжаление България е на светлинни години от нея;

Най-важното за едно гражданско общество е да има солидарност между различните социални прослойки. Никой да не се прави „на глух” за проблемите на другия. Почти на нито един французин не му идва на ум да каже: „Какво ме интересува мен, че те протестират за по-справедливо заплащане или по-добри условия на труд?”. Отговорът е много ясен: защото утре те могат да излязат на улицата и да защитават гражданските си права и свободи.

Емблематичен е примерът, когато преди години пенсионери протестират за увеличаване на пенсиите във Франция. Тогава част от студентите се присъединяват към тях. Какъв е мотивът на студентите да се присъединят към стачката, тъй като реално на този етап тях това не ги засяга, защото те не са в пенсионна възраст?! Отговорът е в далновидното мислене. Преди стачката на пенсионерите има протест на студентите. Тогава младите хора протестират срещу въвеждането на проектозакон, който предвижда ограничава на техните трудови права. Тогава пенсионерите излизат и се присъединяват към протеста им.

„Какво ги вълнува пенсионерите” – ще попита някой? Вълнува ги това, че те също имат внуци и не искат по такъв неправомерен начин държавата да се държи с тях. Въпрос на съзнание и гражданска воля. Не случайно това е страната, в която се осъществява Френската революция.

Солидарност помежду ни. Това ни липсва. Тя е социалната спойка на обществото. Затова то не е хомогенно, а фрагментирано. И политиците умело се възползват от това. Толкова е важна солидарността помежду ни. Вероятно не е късно да започнем да я изграждаме, тъй като има опити в тази посока.

Помня надеждата на 90-те, но помня и тревогата в очите на родителите си, както и огромния стрес, който те и стотици хиляди българи преживяха, защото не знаеха дали ще могат да изхранят себе си и децата си, заради обезценяването на парите, инфлацията и изчезването на спестяванията им. Целта беше едни хора много бързо да забогатеят до милионери за сметка на цялото общество.

Явно все по-често ще виждаме и други фигури от 90-те да бъдат представени с нова опаковка и етикет на честни и достойни хора.

В началото се обърнах към тези, които помним 90-те. В края на този текст ще се обърна и към тези, които са родени по-късно. Вие няма как лично да сте преживяли 90-те, но навярно на една част от вас са разказвани спомени, интересувате се и имате представа за онези времена.

Предполагам, че искате да живеете в свободна, достойна, развиваща се България, в която корупцията, сервилността, парите и личната изгода не са основно действащо правило.

Призивът е и към вас: да бъдете честни и достойни хора. Следващият път отидете да гласувате, защото така имаме шанс за промяна. Иначе другите ще продължат да тържествуват с разточителни банкети на наш гръб в сегашно и бъдещо време.

Post Views: 77

Related Topics:featured trending българия история

Up Next

Очаква се поскъпване на зърното, пшеницата, царевицата

Don't Miss

Нечистоплътните холандци ни презират и за кой ли път блокират влизането на България в Шенген

БЪЛГАРИЯ

Пазарът на труда се обръща

След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане.

Те все още не се проявяват в рязък ръст на безработицата или спад на заетостта, а най-вече в по-малко обяви и по-слабо търсене в част от водещите отрасли и големите икономически центрове. Различните източници не очертават напълно еднаква картина, но взети заедно данните на Агенцията по заетостта, Jobs.bg и НСИ показват отдалечаване от пиковите равнища от 2021-2022 г. Това охлаждане засега остава умерено, но вече е достатъчно широко, за да има потенциални последици за темпа на наемане, ръста на заплатите и вътрешното потребление.

Възможен поглед към преките намерения на работодателите да наемат нови работници дават месечните данни за регистрираните в бюрата по труда позиции на Агенция по заетостта (АЗ). Ако съдим по тях в сравнение с първото полугодие на 2025 г. през 2026 г. има повишаване в свободните работни места – от средно 18 хил. за първите шест месеца на миналата година до над 24 хил. през настоящата. Тези равнища видимо изостават зад еуфорията от 2021-2022 г., когато пиковите стойности достигат до 33-35 хил. регистрирани работни места. Важно е да отбележим обаче, че това повишение се случва на фона на в пъти по-малко регистрирани нови работни места месечно – по около 8-10 хил. през 2026 г.

– което означава че немалка част от заявените в бюрата по труда отворени позиции остават незаети за дълги периоди от време, най-вече заради малкия брой и профила на регистрираните безработни. Регионалната динамика на свободните работни места според АЗ също е разнородна – спрямо предишната година най-бърз ръст има в Благоевград, Плевен и Смолян, далеч от водещите икономически центрове и големите пазари на труд. Алтернативен източник за тенденциите при търсенето на труд дава статистиката на jobs.bg – разбира се, с необходимото уточнение, че данните на платформата за обяви нямат претенция за изчерпателност и свръхпредставят определени региони и отрасли за сметка на други.

Тук обаче тенденциите през последните две години влизат в противоречие – при наблюденията от данните на АЗ през 2025 и 2026 г. има отчетливо охлаждане на търсенето на работници, отчетено чрез броя на регистрираните обяви, които са намалели с 15-20% спрямо пиковите стойности от 2022 г., а свиването се ускорява през последната година. Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%.

Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри. Какво движи бизнеса днес? Получавайте най-важното ДИРектно в пощата си. Абонирам се Съгласявам се с Политиката за поверителност. Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство.

При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ. При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници.

От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%. Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове.

Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията. Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията.

Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане. Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне.

*Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%. Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри.

Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство. При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ.

При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници. От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%.

Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове. Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията.

Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията. Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане.

Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне. *Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет.

Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Какво движи бизнеса днес?

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 18

БЪЛГАРИЯ

“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”

Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни на авиобазата край Ямбол за операции в Близкия изток и днес правителството ще предложи на парламента да разреши това.

“Ситуацията започна да прилича на онзи виц, който излезе преди два месеца “Какво стана с визите? Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”, смята депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.

От партията припомниха, че Радев беше най- големият критик на разполагане на американски военни самолети в България.

Оказа се, че основанията за разполагане на военни американски самолети в страната ни през февруари и сега са различни. Тогава са били за учение на НАТО, а сега – за участие в операции в Близкия изток.

Гаджев показа писмото, с което е разрешено пребиваването на самолетите от февруари до май месец и посочи, че пише, че става въпрос за учение по линия на НАТО. Той ще поиска от МО двете ноти – от февруари и от юли месец.

“Вчера малко преди финала на световното бяхме уведомени, че ще има извънредно заседание на комисията по отбрана. Без да е ясно, дори на колегите от “Прогресивна България”, какво точно ще гледаме. Явно това е най-спешното нещо на правителството тази седмица. Нека видим какви решения ще вземат, но очевидно мотивите са различни”, допълни Гаджев.

“Ако някой си е мислил, че досега се е изпълнявала някаква фигура от висшия пилотаж, то след днешните изявления на премиера Радев сме сигурни, че държавата, или поне външната ѝ политика, са в режим на свободно падане. Не знам за целите на вътрешната консумация ли отново, но беше направена една поредна илюзия за това, че България води политика към това, което правителството нарича национален интерес”, заяви бившият външен министър Георг Георгиев.

Той припомни позицията на Радев, че ще разреши оставане на американските военни самолети на летището в София, само ако паднат визите за САЩ.

“Не виждам България да е получила разрешение за падане на визите за влизане в програмата за безвизово пътуване до САЩ. Спомняте си преди няколко месеца много помпозно министър-председателят заяви, че е поискал от президента Тръмп дори отпадане на визите за български граждани. Паднаха ли визите? На път ли са да паднат?” Попита Георгиев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 17

БЪЛГАРИЯ

Иран ни предупреждава

Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на военновъздушните сили на САЩ на летище “Безмер”, съобщиха от пресцентъра на българското външно ведомство.

Нотата е получена, след като говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи предупреди България да не позволява на САЩ да “използват територията ѝ за военни операции срещу Иран”. Багаеи добави, че всяка дейност, която улеснява американски атаки, би означавала съучастие в “агресия и военни престъпления”.

Република България не предприема никакви враждебни действия срещу Иран в изпълнение на договорните си ангажименти към своя съюзник САЩ. Изключено е от територията на България да се осъществяват каквито и да е военни действия в Близкия изток, заявяват от МВнР.

Надяваме се възможно най-скоро и двете страни в конфликта повторно да се ангажират с деескалация и прекратяване на военните действия, за което те успяха да се споразумеят съвсем наскоро. България апелира за незабавно прекратяване на военните действия и подновяване на разговорите за договаряне на примирие, което да позволи постигането на устойчиво споразумение, слагащо край на конфликта, се посочва в съобщението на МВнР.