ПАРИ

За 13 месеца режима Борисов е похарчил 2,7 млрд. лв. без санкция от парламента

В продължение на година и един месец правителството е одобрило допълнителни разходи в размер на 2,7 млрд. лв., различни от гласуваните от Народното събрание. 52% от допълнителните пари са раздадени през декември 2017 г., като най-голямото перо са извънредните 1 млрд. лв. за програмата за саниране. Това са част от изводите в дългоочаквания одит на Сметната палата за изразходването на миналогодишния бюджетен излишък, възложен от парламента по предложение на левицата, пише “Дума”.

Според констатациите в него премиерът Бойко Борисов за поредна година може спокойно да изхарчи натрупания, според БСП псевдоизлишък, който към 30 септември е 2,7 млрд. лв. Всичко е законно и е в реда на нещата, твърдят от Сметната палата.

В началото на тази година по инициатива на БСП Народното събрание възложи на Сметната палата специален одит на харченето на миналогодишния текущ излишък от около 2.4 млрд. лв., за който левицата смята, че е фалшив. Причината е, че както миналата година, така и тази, “плюсът” в хазната се дължи повече на несъстояли се разходи, отколкото от извънредни приходи благодарение на борбата с контрабандата, както обичайно се хвали премиерът.

В крайна сметка, през февруари ГЕРБ одобри инспекцията, но разшири времевия хоризонт, така че да обхване не само харчовете на новия кабинет на ГЕРБ, но и служебното правителство на президента Румен Радев. Така одитът бе възложен за периода 1 януари 2017 г. – 31 януари 2018 г. Всичките харчове са законни, а дали са целесъобразни си преценява правителството, става ясно от одита. В него няма почти никакви критики към процедурата, като на премиера Бойко Борисов се препоръчва единствено да изисква по-подробно мотивиране на разходите.

От изхарчените 2,7 млрд. лв. Сметната палата е проверила извадка от 1,5 млрд. лв., раздадени на министерствата, и 72 млн. лв. – на общините. Най-много допълнителни средства през 2017 г. са получили регионалното министерство – 1,2 млрд. лв., министерството на отбраната – 106 млн. лв. , транспортното министерство – 53 млн. лв., и МВР – 49 млн. лв. През януари 2018 г. най-много допълнителни пари са глътнали Държавният резерв – 108 млн. лв., отново регионалното министерство – 64 млн. лв., МОН – 25 млн. лв. и транспортното министерство – 12 млн. лв. През 2017 г. кабинетът е предоставил 462 млн. лв. допълнително на общините. Одиторите са попаднали на фрапантен случай, при който в бързането при харченето на псевдоизлишъка се оказва, че обнародваното в “Държавен вестник” постановление не съответства с приетото от правителството.

От стенографския запис на правителственото заседание на 22 ноември 2017 г. било видно, че имало само едно предложение за промяна относно отпускане на допълнителни средства на община “Средец”.

На следващия ден министърът на финансите е внесъл окончателен текст на постановлението, в който са добавени още 25 общини, включително община “Средец”, което увеличава сумата на допълнителните разходи с 23 млн. лв. Оказало се още, че изходящите номера на някои от исканията за пари на общините били с дати след внасянето на проектопостановлението, а четири от тях били дори от предходната бюджетна година.

Post Views: 28

Related Topics:българия скандал финанси

Up Next

Провокатор от CNN се държи нагло с Президента на САЩ

Don't Miss

Беззъбата бабичка БСП – Нинова безпомощна да защити депутатите си!

ПАРИ

Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?

През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.

Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?

„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.

„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.

„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

Post Views: 10

ПАРИ

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път

Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.

Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.

2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.

Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.

3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.

Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.

Прост тест – кой завод се построи от януари?

Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.

П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????

Post Views: 7

ПАРИ

Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане

Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.

Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.

Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.

Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.