ЗАКОН
Играта на междунарродно право /Истанбулската конвенция/
Напоследък се наблюдават тревожни свидетелства, че присъединяването на България към международен договор излиза от професионалния контекст и се превръща в средство за постигане на политически цели. Така беше с Търговското споразумение ЦЕФТА с Канада, така щеше да бъде с Трансатлантическото търговско партньорство ТТИП между ЕС и САЩ, ако беше стигнало до ратификация в България. Да не говорим за военните споразумения, чийто брой и предмет по принцип представляват чувствителна информация.
Какво става? Нима България се завръща във времената на монархическата дипломация, на тайните международни договори, на скрити за обществеността международни алианси между монарсите на Великите сили?
Днес присъединяването ни към международни договори остава извън вниманието на обществото. Държавата ревниво пази своите прерогативи, често пъти в нарушение на свои международни и законови ангажименти да предоставя на обществото информация за своята дейност. В мъглата на съгласувателните процедури на правителството и ратификационните процедури в Народното събрание, се затаяват кардинално важни за обществото въпроси. Дори сам по себе си този факт представлява много сериозен законов проблем.
Отказът на институциите да отворят за обществеността процеса на подготовка за присъединяването на България към международни договори е великолепен пример за водене на населението за носа. Дежурното оправдание, че договорната материя е сложна и че на обществото липсват професионални познания в дадена област, прикрива доста често склонност към институционална „аристократичност“. Нейната реална тежест се усеща едва когато вече ратифицираните договори се използват инструментално, за да се оправдаят неприемливи за обществото решения.
С укриването на текстовете на международните договори още на етапа на тяхното изработване и съгласуване, тази материя не става по-разбираема. Който уважава колективния разум на обществото, той ще намери как да го запознае с една сложна материя и да изпълни законовите и международни задължения в областта на правото на информация.
„Аристократичното“ отношение на институциите култивира не само ниска правна култура, но и отчуждава хората от държавата.
Подобен бе случаят с проекто-закона за ратификация на Истанбулската конвенция.
На 03.01.2018г. Министерският съвет на Република България прие прооекто-закон за ратифициране Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (получила популярност под названието Истанбулска конвенция от 2011г.).
Приемането на проекто-закона прерасна в пълнокръвен политически скандал. Трудно би могло да се избере по-неподходящ момент за подобно правителствено “земетресение“ – само 3 дни след като Република България пое Председателството на ЕС на 01.01.2018г. Това му отреди „заслужено“ място до другите политически скандали, разразили се в самото навечерие на Председателството: оставката на Председателя на Парламента, обявяване на датата на вота на недоверие по темата за корупцията, приемането на очевидно неработещ закон за борба с корупцията от Парламента и връщането на закона от Президента на страната, серията остро критични материали в Европа за корупцията в България. Ако целта е била българското председателство неминуемо да остане в аналите на Председателството на ЕС със скандалите преди откриването, то тя е постигната.
Надеждата случаят да бъде прокаран тихомълком през дневния ред на обществото, този път се провали оглушително. Така, България още веднъж демонстрира пред европейските партньори дълбокото социално разделение в обществото, този път на ниво – изпълнителна власт.Това вече не може да се замете под политическия килим.
Станахме свидетели на импозантно разделение в министерските среди. Проекто-законът бе оспорен точно от половината от списъчния състав на Правителството: 8 от общо 16 министри са гласували против, следователно решението е взето с гласа на 17-тия член на кабинета – Премиера. Порадвахме се … на едва прикрито разцепление между двете половини на кабинета.
Какъв може да бъде политическия хоризонт на подобно разделено правителство? Дали ще изкара до края на Председателството на ЕС?
Като цяло Истанбулската конвенция е важен и полезен международноправен акт. Насилието над жени и домашното насилие е отвратителна действителност. Трябва да бъде забранена на международно ниво. Нозад нея надзърта очевиден политически замисъл. Зад загрижеността за защита на жената и семейството от насилие, се прикрива целта за международна легализация на идеята за признаване на хора с нетрадиционна сексуална ориентация като субекти в семейното право. Зад благородната кауза се прикриванеблагородна цел, с далеч отиващи последици. И както няма разумен човек, който да не осъжда насилието над жени, така трудно ще се намери същият човек, който да не вижда заплахата от еднополовите бракове. Светият престол и БПЦ отдавна са сред критиците на социалните отношения, свързани с нетрадиционната сексуална ориентация и мястото и в брачните отношения. Би било твърде наивно, ако допуснем зад благородната цел да се прикрият опитите за нейното манипулативно използване.
Обърнете внимание на онази част от съдържанието на Конвенцията, която е свързана с термина „джендър“ („сексуална ориентация“, а не неправилно използвания термин “социален пол“). Между другото, самото понятие е дефинирано неясно и обтекаемо в Конвенцията и освен това – е неправилно преведено на български език. На това се дължат някои от недоразуменията при анализа на Конвенцията. Затова трябва да се ползва договорния текст на английски и френски, а не на български.
Най-често употребяван е терминът gender-based violence (насилие, основано на полова ориентация). С него е свързана цялата идея за защита на хората с нетрадиционна сексуална ориентация. Така от прононсирания предмет на Конвенцията плавно се преминава към един камуфлиран предмет, който не е отразен в наименованието на Конвенцията. И ако основният предмет има своята обективна социална предпоставка, особено предвид изострянето на проблема в хода на мигрантската вълна от Африка, Близкия Изток и Азия от последните години, то камуфлираният предмет няма същата предпоставка. Действително, днес много жени стават жертви на насилие именно в процеса на миграция или в резултат на този процес. Подобен масов социален проблем в Европа не е съществувал от времето на Втората световна война. Към него обаче се пришива проблем с коренно различна социална и правна природа.
Като цяло, правата на жените, включително и защитата от насилие, е сравнително добре уредена материя в международното публично право. Тя се състои от двата основни международноправни източника: Конвенцията за защита на политическите права на жените 1952г. и Конвенцията за защита на жените от всички форми на дискриминация(1969г.), както и многобройните общи международноправни инструменти за защита правата на човека от регионален и универсален характер. Материята е подробно уредена и на национално ниво в наказателното право на всички европейски държави.
Разбира се, всяко засилване на регулацията на тази материя е добре дошло, стига това да не се използва манипулативно.Нелогично изглежда извеждането пред скоби на лицата с нетрадиционна сексуална ориентация. Тяхната защита следва да остане в рамките на общото международно право и национално законодателство на страните по защита гражданските права и защита от посегателства срещу личността. Специалната защита би била логична само за лица, против които има тежки социални посегателства. Лицата с нетрадиционна сексуална ориентация не могат да бъдат обособявани в някаква особена социална група, още по-малко да се приравняват в техните права и задължения към лица от двата пола. Те са част от обществото и на тях им се дължи същата защита, каквато получават останалите негови членове.Обратното събужда основателни опасения, че Истанбулската конвенция легализира някакъв трети пол.
Като юрист, аз съм против подобен правен подход, с който лесно може да бъде юридически злоупотребено, ако общности, обособени на различни признаци, започнат да претендират за специална закрила. Това противоречи на основополагащия правен подход за обща закрила на правата на човека без дискриминация на основата на раса, пол, социално положение, национален и етнически произход, или друг някакъв признак.
Красноречив показател за отношението на европейските страни по този въпрос е отказът на немалък брой страни-членки на Съвета на Европа и страните-членки от ЕС да ратифицират Истанбулската конвенция. Конвенцията е подписна от 43 от общо 47 държави-членки на Съвета на Европа,в т.ч. 19 от 28-те страни-членки на ЕС. ЕС, като субект на международното право, също е подписал Конвенцията. Конвенцията не е ратифицирана от Великобритания, Чехия, Словакия, Унгария, Литва, Латвия, Естония, ЕС и др. В тези страни, идеята за специална закрила на хората с нестандартна сексуална ориентация се възприема като неприемлива намеса във вътрешното право, отразяващо трайно установени културни и духовни нагласи в областта на семейните отношения.
Показателно за намеренията да се разшири предмета на Конвенцията без да се отразява в названието и върху лица с нестандартна сексуална ориентация е Интерпретативната декларация на Полша, Латвия и Литва по отношение прилагането на Истанбулската конвенция, както и Възраженията на Швейцария, Австрия, Холандия, Швеция, Норвегия, Финландия. Полската интерпретативна декларация гласи,че Полша ще прилага Конвенцията в съответствие със своята Конституция. Шесте изброени държави са внесли официални Възражения, че Полската декларация представлява по същество Резерва към Конвенцията, което е недопустимо според чл.78. Т.е. тези държави не признават интерпретативната декларация на Полша, която защищава своята Конституция и конституционната си уредба на семейните отношения. Това ще бъде и реакцията против Интерпретативната декларация, която според Министъра на правосъдието и Министъра на външните работи, ще бъде внесена от РБ и ще опази конституционния ред, в т.ч. чл.46, ал.1 от КРБ. В международното право на договорите интерпретативните декларации нямат абсолютна правна сила и са непротивопоставими на самия международен договор. Още повече, че самата Истанбулска конвенция задължава държавите-членки да внесат конституционни и законови промени, с оглед осигуряване точното изпълнение на конвенционналните норми. Така, че единствената сигурна защита на конституционния ред в РБ против нормите на Истанбулската конвенция, е тя да не бъде ратифицирана. Тази конвенция не е част от правото на ЕС и нейното ратифициране не е юридически задължително за България. Надеждите на Интерпретативните декларации са илюзорни и показват непознаване на международното договорно право. Или нещо още по-лошо – опит за използване липсата на професионални познания на обществото, за да се заобиколи чрез интерпретативна декларация, явното обществено несъгласие.
Легализирането на международната закрила на лица с нестандартна сексуална ориентация е сериозен Конституционен проблем за РБ. Членството в ЕС не може да обоснове целесобразността на една противоконституционна законова промяна. А пред промяна на Конституцията стои предизвикателството за свикване на Велико народно събрание.
И последно – Международното право не следва да се използва игрово, с краен ефект – дестабилизиране на установения правен ред в страните, а тъкмо обратното – за стабилизиране на националния правен ред като ефективно средство за регулация на традиционно установени обществени отношения.
Тук опираме до голямата тема за ролята на съвременното международно право, за все по-нарастващата опасност от инструментално използване на международната норма във вреда на обществения интерес в отделната държава. Най-новата история на Съвета на Европа дава конкретни свидетелства за такава опасност и не само с Истанбулската конвенция.
ЗАКОН
Синхрон между мафиотски кръг, главен прокурор и изпълнителна власт
Основателен въпрос:
“Нужно ли е да настояваме на отговор на въпроса как се нарича синхрон между мафиотски кръг, главен прокурор и изпълнителна власт?”
“Лаура Кьовеши каза недвусмислено в интервю за бТВ, че разговорът в тайната стая на “Осемте джуджета” е свързан с начина на избиране на Теодора Георгиева за европейски прокурор, защото Георгиева е била класирана трета в процедурата, но българското правителство е променило реда на номинациите.
И ако си припомните разговора в него Георгиева действително обяснява на Петьо Еврото процедурата, а той я пита: “Така. Държавата ли трябва да посочи?”. Тя отговаря утвърдително, след което той звъни по телефона на някого и казва, че трябва да се измисли вариант как “ония двете” да се откажат. Ония двете са конкуренцията на Георгиева.

Тая работа с изявлението на Кьовеши мина и замина с лека инфекция: Данаил Кирилов (който по онова време беше правосъден министър) беше потърсен от няколко издания за коментар. Даде и интервю за “Извън ефир”. Обясни, че той просто е бил един куриер и е придвижил писмото с имената от България до Брюксел, а останалите две претендентки (прокурорите Пиронева и Шопова) са се отказали сами.
В началото на тази година Пиронева официално разказва, че изборът на европрокурор през 2020 г. е бил политически и обяснява, че по време на процедурата е получила оферта да стане заместник-главен прокурор на Иван Гешев. Така и става. Но прокурор Шопова се оказва, че никога не се е отказвала.
След като говорих с Данаил Кирилов, който твърди, че тя е искала да си подаде оставката дори пред Министерството на правосъдието, за да “напусне” конкурса ѝ се обадих. Юристката официално коментира, че това не е истина.

Става обаче още по-хубаво: след като първата в класирането Пиронева става заместник-главен прокурор, българската държава официално изпраща писмо през официалния си представител в Брюксел (по онова време Димитър Цанчев), за да каже, че настоява за европрокурор да бъде избрана Теодора Георгиева вместо втората след Пиронева – Шопова. Цанчев (който тогава е посладник София в ЕС) обясни пред “Капитал”, че е изпълнявал указания на българското правителство. Писмото е от юни 2020 г.
Сега, за да е още по-пригледно:
Разговорът, в който Теодора Георгиева обяснява на Пепи Еврото как трябва да стане изборът ѝ и как държавата да застане зад нея, за да замине тя, а не класираните преди нея е на 13 януари 2020 година.
В същия ден Пепи Еврото звъни някому по телефона и иска да се измисли начин как другите две да се оттеглят.
На 22 януари 2020 г. Десислава Пиронева е избрана за заместник-главен прокурор по покана на Иван Гешев.
На 2 юни 2020 г. българското праавителство (с премиер Бойко Борисов) през посланика на страната ни в Брюксел официално заявява подкрепа на Теодора Георгиева вместо за Шопова (която е логичният избор, след като Пиронева се е отказала).
Шест години по-късно Данаил Кирилов вика “не бях аз”. И разчита на това, че кореспонденцията между държавата и ЕС в тая част е класифицирана. Да де, ама пък колкото да е класифицирана…

От всичко казано дотук: по команда на Пепи Еврото действат и главния прокурор и правителството на Бойко Борисов. А е безспорно, че кръгът “Осемте джуджета” е мафиотоско-криминален.
Тогава ако се държим сериозно е нужно да настояваме на отговор на въпроса как се нарича синхрон между мафиотски кръг, главен прокурор и изпълнителна власт?”
Polina Paunova
ЗАКОН
Удариха престъпна група, спечелила €240 милиона от фалшиви “лекарства”
Софийска районна прокуратура участва в мащабна международна операция, свързана с продажба на хранителни добавки, представяни като животоспасяващи лекарства, съобщиха от столичното обвинение.
На 12 май прокурори и представители на правоохранителните органи от 15 държави, сред които България, Румъния, Унгария, Полша, Молдова, Кипър, Чехия, Естония, Гърция, Италия, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Испания проведоха операция със съдействието на Евроджъст и Европол. Тя е насочена към противодействие на престъпна група, осъществяваща измами спрямо уязвими групи хора, предлагайки им за продажба хранителни добавки, които се рекламират като лекарства, лекуващи тежки заболявания. Въз основа на престъпната дейност групата е генерирала печалба в размер на 240 милиона евро.
До операцията се стига, след като в Софийска районна прокуратура е подаден сигнал от бивш министър на здравеопазването , който съобщава, че неговото име и образ се използва за фалшива реклама на продукти с неясен произход, за които се твърди, че са лекарства. В хода на разследването са обединени няколко досъдебни производства, включващи и сигнал от известен столичен лекар, разпитани са множество свидетели и е установено наличие на международен елемент по делото. Поради тази причина наблюдаващият прокурор от СРП е сключил споразумение за съвместен екип за разследване с Румъния, Полша, Унгария и Молдова.

Въз основа на сключеното споразумение за съвместен екип за разследване (Joint Investigation Team) на 12 май международната операция бе извършена в различни градове на територията на Република България от следователи от Следствения отдел на Софийска градска прокуратура и окръжните следствени отдели, служители на дирекция ” Киберпрестъпност “-ГДБОП-МВР, служители на ОИП-СДВР. С разрешение на СРП при извършване на част от действията на място присъстваха и представители на Европол и полицейски служители от участващите в JIT държави.
Под ръководството на наблюдаващия прокурор от СРП, който е ръководител на съвместния екип за разследване от българска страна, и прокурор от СГП в рамките на акцията са извършени над 30 претърсвания и изземвания в домове, офис помещения и моторни превозни средства, обиски на лица и са разпитани множество свидетели. Намерени и иззети са голям обем от доказателства, които предстои да бъдат анализирани. Разследването по случая продължава. Акция и в Румъния Румънските власти, в сътрудничество с европейски партньори, също разбиха международна мрежа за фалшиви лекарства и добавки. Централното хранилище е открито в България, съобщават от Дирекцията за разследване на организираната престъпност и тероризма (DIICOT), предаде кореспондентът на БТА в Букурещ.
В мрежата, освен румънци и българи, са участвали молдовски, украински, руски и полски граждани. От 2019 г. насам те са продавали в няколко страни от Европейския съюз, включително Румъния, продукти под формата на естествени добавки, които всъщност не са имали никакъв ефект върху организма. “Веществата са се предлагали като чудодейни лекарства за сериозни сърдечно-съдови заболявания, мускулно-скелетни заболявания, диабет, рак, аденом на простатата, псориазис, затлъстяване и други. По този начин членовете на групата са спекулирали със спешната нужда на жертвите да получат ефективно и бързо лечение. Някои от потърпевшите са спирали лечения, предписвани от лекари”, посочват разследващите.
По случая е образувано дело, а обвиненията са за сформиране на организирана престъпна група, измама с особено тежки последици, продължаваща компютърна измама, пране на пари и продължаващо укриване на данъци. В Румъния разследващите са задържали шестима обвиняеми, в Полша – трима, а в Република Молдова – десет. Прокурорите говорят за йерархична структура на четири отделни оперативни нива, която е действала координирано. За продажбата на продуктите е имало истински мрежи от виртуални продавачи , които са получавали комисионни в зависимост от нивото на продажбите. Те са използвали фалшиви акаунти в социалните мрежи, за да промотират продуктите, но и имената и изображенията на реални хора, известни в Румъния.

Някои от членовете на мрежата са се представяли като лекари в различни медицински области, за да убедят клиентите да купуват така наречените “добавки”. “Всеки път, когато даден продукт започне да трупа оплаквания от клиенти, които установяват, че не усещат никакво подобрение в здравето си, той просто е преименуван и пуснат на пазара отново.
Така списъкът с добавки, продавани от организираната престъпна група, се състои от над 400 наименования” , съобщават прокурорите. В Румъния са конфискувани 250 000 кутии с таблетки и бутилки “с различни вещества, измамно рекламирани като хранителни добавки или алтернативи на лекарства”. Средната продажна цена е била 35 евро за бройка.
Общо 196 уебсайта, използвани за промотиране и продажба на продуктите, са били блокирани.
Разследването по случая продължава.
ЗАКОН
Ще разширяват ролята на правосъдния министър
Доц. Вълчева: Ще разширим ролята на правосъдния министър.
Лидерите на ГЕРБ и ДПС Бойко Борисов и Делян Пеевски остават без охрана.
“Това не е политически акт и не е политически реванш, както всички го определят. Това е работа на изпълнителната власт, която трябваше да бъде свършена много по-рано. Бяхме хулени и обиждани от опозицията от една седмица, че ние не искаме да създадем тази временна комисия, която е свързана с охраната на Пеевски и Борисов. Именно тези временни комисии затлачват работата на Народното събрание и няма никакъв смисъл да се създават такива, които да решават тези въпрос. Това е въпрос на изпълнителната власт и тя днес взе своето решение”, каза депутатът доц. Александра Вълчева от “Прогресивна България”.

Тя поясни, че решението е взето след направена оценка на риска от комисията към НСО. А междувременно правителството смени всички областни управители.
“Има 28 нови областни управители и това е практика на всеки един Министерски съвет, който започва своята работа. МС носи цялата политическа и административна отговорност, именно заради това се взе това решение във връзка със смяната на областните управители”, обясни доц. Вълчева в ефира на Bulgaria ON AIR.
“В понеделник народните представители от “Прогресивна България” внесохме проект за изменение и допълнение за Закона за съдебната власт. Той е първата стъпка и реалната истинска промяна, която всички български граждани очакват от нас, като най-силна политическа партия. Те очакват от нас ние да направим тази реформа – реформа, която е крайно необходима, за да върнем справедливостта и доверието на българските граждани в съдебната власт. Ние трябва да изчистим индулгенцията – беззаконието, което ние виждаме от много години насам”, подчерта народният представител.

Тя бе категорична, че зависимостите ще бъдат изчистени.
“На първо място ние ще поставим мораториум във връзка с правомощията на ВСС. Също така предложихме Пленумът на ВСС да може да предлага временно и.ф. председател на ВАС и временно и.ф. главен прокурор. До избора на председател на ВАС също ще се правят изключително много проверки относно командироването, ще се разширят правомощията на министъра на правосъдието, той ще може да атакува актове на ВСС. Много важна стъпка е свързана с това, че всички тези, които са заемали високите постове – председател на ВАС, председател на ВСС и главен прокурор, те няма да могат да бъдат определяни и да бъдат предлагани за ВСС”, добави доц. Александра Вълчева.
“Ако има нещо работещо, предложено от опозицията, и се припокрива с нашите политики и принципи – ние бихме го подкрепили. Също така ще бъде сформирана работна комисия. Номинациите за ВСС по Конституция се правят от Народното събрание. Това, което опозицията искаше от нас и предложи, е академичната общност да предлага членове на ВСС, и то само колегите от Юридическия факултет на Софийския университет. С това не мога да се съглася, тъй като самата аз съм юрист и преподавател в друг български университет и считам, че това представлява дискриминация спрямо всички юридически факултети на територията на Република България”, коментира още тя.

Гостът е на мнение, че този въпрос трябва да бъде обсъден.
“Нов ВСС може да се очаква в края на юли месец. Сега предстои второ четене във връзка със закона, има едномесечен срок, трябва да се обнародва в Държавен вестник. За нов главен прокурор оптимистичният вариант е септември месец, като това се случи при пълна и прозрачна, независима прокуратура.








