ФОКУС

Идеология, бизнес и политика подриват НПО сектора

За и без това опетнената ни демокрация това не може да бъде нещо добро

Липсата на държава е сред основните проблеми на съвременното българско общество. Това се доказва и от ужасната слава, която придоби неправителственият сектор у нас, и масовото недоверие към него. Това всъщност е знак за недоверие към демокрацията. Защото именно правото на гражданите да се сдружават, плод на което са НПО, е сред най-важните й измерения.

Как българите се научиха да мразят НПО? Заради политиците. Всичко – ругателствата, негативните стереотипи, конспиративните теории – навлезе в публичното пространство от политическия език. А каква е изгодата на политиците секторът да се превърне в обществен враг? Причините са поне три: идеологически, икономически и политически.

Тук е мястото за една важна уговорка. Политиците не атакуват самото съществуване на НПО сектора. Иначе можеха да бъдат обвинени, че вървят срещу принципа за плурализма в обществения живот и правото на свободно сдружаване. А те не са толкова глупави. Битката на политиците е срещу определени представители на сектора – либерали, природозащитници и др. Това обяснява защо онези, които така яростно атакуват НПО, често поддържат връзки и действат съвместно с организации, с които имат съвпадащи интереси.

НПО, идеологията и “културната война”

Вече десетилетия западният свят се разтърсва от ценностен сблъсък, който популярно се определя като „културна война“ – противоборство между традицията и модерността, консерватизмът и либерализмът, десницата и левицата. С вълната на демократизация след 1989 г., всичко това стигна и до бившия социалистически блок, където масово се разпространи подозрението, че НПО секторът активно участва в културната война на страната на либералите. Това впечатление се затвърди от активната подкрепа на фондацията на милиардера Джордж Сорос за либералните ценности в постсоциалистическите страни, което провокира повсеместната съпротива на консерватори и националисти.

България не прави изключение. В началото на века разделението комунизъм – антикомунизъм загуби мобилизиращата си сила. Тогава политиците у нас започнаха да преоткриват силата на национализма. С него дойде и култът към традицията, а оттам и растящата враждебност към НПО, които бяха обявени за проводници на чужди ценности, подриващи българската държавност, нация и семейство. Първа партия „Атака“ усети ползата от подобна реторика и така павира пътя за множество други крайнодесни формации през следващите две десетилетия. Нападателно срещу НПО сектора се държат и десни политици, които се обявяват за следовници на западния консерватизъм и така примамват по-умерени избиратели.

Опонентите на НПО се фокусират върху правозащитната дейност на някои организации, за да ги представят като рушители на държавата. Например силно бяха раздухани казуси като защитата, която сдружения оказаха на осъдения за убийство Джок Полфрийман, или системната подкрепа за правата на ромското малцинство – каузи, които се оказаха силно непопулярни в българското общество. „В България има върхушка от НПО-та, които се приемат за мерило на опазване на човешките права. Те правят сериозни пари, неизвестно откъде. Винаги са готови да излезнат с антитеза срещу наши предложения – било от Хелзинкския комитет, било от разни псевдоправозащитни организации. Единствената им цел е да саботират нормалното функциониране на обществото“ – тези думи на бившия депутат от ВМРО Искрен Веселинов обобщават представата за НПО сектора, която българските националисти налагат в публичното пространство.

В същото време обаче националистите активно работят с организации, които споделят техните интереси и ценности. Такъв пример е „РОД“ – консервативно сдружение, което активно търсеше и получи политическа подкрепа срещу инициативи, за които смята, че подриват традиционното семейство – Законът за социалните услуги, Стратегията за детето, Истанбулската конвенция. И в трите случая противниците им развиха активна пропагандна и протестна дейност и убедиха публиката, че става въпрос за налагане „отвън“ на нови полови идентичности, широки права за сексуалните малцинства, че дори и за отвличане на деца. Това пролича особено силно в случая с Истанбулската конвенция, която българските управляващи се отказаха да ратифицират след жестока обществена и политическа съпротива. Това тежко навреди на НПО сектора, който изгуби битката за общественото мнение, а репутацията му трайно се обвърза с епитети като „джендъри“ и „майцепродавци“.

НПО в сблъсък с икономическите интереси

Не само идеологическата борба, но и икономически интереси мотивират политиците да атакуват НПО сектора. Класически пример са сблъсъците между природозащитниците и политически защитени бизнеси.

Такъв пример е дългогодишната война с еколозите заради плановете за разширяване на ски зоната в Банско. Още през 2012 г. започна мобилизация на местните жители срещу „зелената мафия“ в полза на изграждането на втори лифт. Хората бяха събирани от името на неправителствената Коалиция „Природата за хората и регионите“, но водеща роля играеха представители на местната власт в Банско и няколко други съседни общини, а на демонстрациите се появяваха и депутати от управляващата ГЕРБ

С проточването на спора през следващите години подобни публични прояви продължиха – винаги под надслови като: „Народът на Банско срещу зеления рекет” и „Българите срещу зелената мафия”. „Докога шепичка хора, непредставляващи никой освен себе си, защитавайки единствено небългарски интереси, ще пречат на развитието на цял един регион?“ – така описваше дейността на еколозите бившият кмет на Банско Георги Икономов, който неизменно водеше демонстрациите. Активен организатор беше и друго сдружение – „Бъдеще за община Банско“, което подкрепяше кандидати на избори, които впоследствие бурно ратуваха в полза на ски зоната. Например Димитър Русков – бившият председател на общинския съвет на Банско, оглавяваше и сдружението. Така напълно се размива границата между политическа и неправителствена организация.

Междувременно политици на национално ниво вкараха спора между еколози и бизнес в контекста на идеологическото противопоставяне. За „зелен комунизъм“ заговори Нено Димов – бивш депутат от ДСБ, издигнат от ВМРО за екоминистър в кабинета „Борисов 3“, а впоследствие арестуван и обвинен в умишлена безстопанственост. „Зелена хунта“, която „отнема правото на хората да се разпореждат със собствеността си“ – така определяше еколозите Валери Симеонов – лидер на националистическата партия НФСБ и вицепремиер по онова време. А ДПС, иначе рекламиращо се като либерална партия, се заканваше да излезе с мерки “как да отървем инвеститорите от зеления октопод, който ги изнудва”.

С подобни нападки политиците имплицитно твърдят, че природозащитниците са навързани със зелените партии в заговор срещу правото на собственост и предприемачеството. И обясняват тази предполагаема конспирация или като криворазбрана левичарска грижа за природата, или като параван за скрити интереси. Тук обаче неправителствените организации са в по-добра позиция – у нас много млади хора схващат битката за спасяването на природата като национална кауза.

НПО в конспиративния свят на “задкулисието”

Българското конспиративно мислене от поне десетилетие насам се доминира от представата за вездесъщието на „задкулисието“. В него често се отрежда място на НПО сектора – обикновено заради Сорос, който се превърна в плашило за национал-консервативните сили навсякъде по света. В последно време обаче се проявява друга тенденция – политици обвиняват сектора, че участва в тайни сценарии за овладяване на политическата система и държавната власт.

Подобни твърдения изникнаха през миналото десетилетие в медиите, притежавани тогава от Делян Пеевски – ексдепутат от ДПС, бизнесмен и издател. Поводът беше противоборството между него и друг бизнесмен и издател – Иво Прокопиев. Медиите на Пеевски развиваха тезата, че Прокопиев създава НПО чрез свои приближени, за да обработват общественото мнение в полза на подкрепяни от него политически формации. Тази теория беше възродена от ДПС в парламентарните му битки с „Демократична България“ от лятото на 2021 г. Тогава лидерът на движението Мустафа Карадайъ обвини дясната коалиция, че е продукт на „една организирана олигархично-медийна НПО политическа група“, оглавявана от Иво Прокопиев.

Целта на движението е да преобърне наложената за него представа, че защитава интересите на олигарси, действащи в полето на бизнеса, медиите и съдебната власт. В огледалния разказ на ДПС мястото на влиятелния олигарх преминава от Делян Пеевски към Иво Прокопиев; на медийната група, бранеща интересите на олигарха – от тази на Пеевски към тази на Прокопиев; а формацията, която служи като политическо крило на олигарха – от ДПС към „Демократична България“.

Това словесно жонгльорство е съвсем типично за българската политика. Лошото е, че компрометира целия НПО сектор. От твърденията на ДПС въобще не се разбира каква е ролята на сдруженията в „олигархично-медийната НПО група“. Но подозрителният към сектора зрител остава с впечатлението, че „соросоидите“ отново са замесени в нещо тъмно.

Тежко увредена репутация

Атаките срещу българските НПО идват от различни посоки и по различни причини – идеология, бизнес, политика. Те може да не са насочени към сектора като цяло. Но крайният резултат е, че тежко се уврежда репутацията на всички неправителствени организации пред българската общественост. За и без това опетнената ни демокрация това не може да бъде нещо добро.

Не е учудващо, че състоянието на сектора остава същото през 2020 г., както в предните години, както показва международният Индекс за устойчивост на НПО, който у нас се публикува от Български център за нестопанско право. Стигнали сме дотам, че смятаме липсата на развитие за положително развитие. За отбелязване е, все пак, че общественият престиж на сектора отбелязва мъничко подобрение сред българите заради положителната му роля по време на пандемията. Това доказва, че трябва да съдим за НПО по практическите резултати от работата им, а не по политическите митове, разпространявани за тях.

Post Views: 21

ФОКУС

Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи

Мика Зайкова: Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи

Икономистът заяви, че бюджетът не е в толкова тежко състояние и разкритикува разходите за Народното събрание.

Положението с бюджета не е толкова страшно, колкото твърдят от “Прогресивна България“. Това каза в интервю за предаването “Нюзрум“ икономистът Мика Зайкова.

“Първо, във фискалния резерв има над 4 милиарда. Освен това има още 2 милиарда, които са в Сребърния фонд и които също са резерв. Тоест фискалният резерв е пълен. Не можем да упрекнем служебното правителство, но и то взе 1 милиард. Лошото е да не стане една верига от вземане на заеми, които обаче отиват за текущи разходи, а не за капиталови“, обясни тя.

По думите ѝ най-големият проблем на България е, че не обновява основните си средства, технологиите и техниката, тоест не прави достатъчно капиталови инвестиции.

“Миналата и по-миналата година капиталовите разходи бяха изпълнени на 30-35%. Тоест ние сме похарчили повечето пари от капиталовите разходи за текущи“, заяви Зайкова.

Тя подчерта, че не е съгласна непрекъснато да се гледа към заплатите на хората в обществения сектор.

“В така наречения обществен сектор са учителите, лекарите от държавните и общинските болници, там са полицаите. Но ако погледнете, фактически не са повишени заплатите на медицинските сестри, които са изключително важни и много дефицитни, както и на лекарите в общинските и държавните болници“, каза икономистът.

Според нея проблемът идва от това, че държавните и общинските болници са превърнати в търговски дружества:

“Това е безобразие. Не може една болница да бъде търговско дружество, ако е държавна или общинска. Частните нека си бъдат и нека печелят. Ако има кой да им плаща – да им плаща. Но държавните и общинските болници да бъдат търговски дружества – това е голям проблем. Имаме проблем не само в съдебната система, но и в здравеопазването, да не говорим за образованието.“

На въпрос какво би направила, ако сега беше финансов министър на мястото на Гълъб Донев, Мика Зайкова отговори: “Гълъб Донев е един много разумен и начетен човек, но той не е финансист. Той има повече социален уклон и би бил прекрасен социален министър. Във финансовото министерство се изисква екип от хора-финансисти, които при всички положения ще спрат тези заеми.“

По думите ѝ първата мярка трябва да бъде замразяване на депутатските възнаграждения.

“Минималната работна заплата се определя веднъж в годината. Увеличаването на пенсиите става веднъж в годината – в средата на годината. Откъде-накъде депутатите всяко тримесечие ще си увеличават заплатите? Според мен първо трябва да се замразят техните заплати“, заяви тя.

Икономистът призова да бъдат прегледани и всички допълнителни плащания към народните представители.

“След като нямат нужда и са много знаещи, защо им се дават пари за сътрудници? Това са много пари. От 4400 евро базисна заплата в момента те всеки месец получават по 15-16 хиляди. За участие в комисии, за зам.-председателски постове, за временни комисии, за сътрудници, за квартира. От къде-накъде? Хората, които идват тук да работят, си плащат наем. И депутатът трябва да си го плаща от заплатата“, коментира Зайкова, като се обяви и срещу допълнителните средства за автомобили, квартири и охрана.

“Първо бих замразила заплатите им и то на базово ниво – да получават и те по 4000. Кой в България получава 4400 месечно само за това, че ходи два дни в парламента – сряда и четвъртък, в краен случай и петък? А те всяко тримесечие си актуализират заплатите на базата на средната работна заплата в обществения сектор, която е по-висока, и то от последния месец на тримесечието. Сакън да не загубят някоя стотинка“, заяви икономистът.

“Ако съм на мястото на председателя на Народното събрание и на премиера Румен Радев, първото нещо, което ще направя, е не да бръкна в джоба на полицаите и лекарите, а да бръкна в джоба на депутатите“, каза в заключение Мика Зайкова.

Post Views: 33

ФОКУС

БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ИМАХА ОТ НСО ЗА ДА МОГАТ ДА КРАДАТ БИЗНЕСИ!

КОГАТО СПОМЕНАВАМЕ КРАДЕЦА БОРИСОВ, ТРЯБВА СПОМЕНЕМ И КОЛКО БИЗНЕСИ ОТКРАДНА ПО ТАЗИ СХЕМА! И ДВАМАТА – И БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ЗАТОВА ИСКАХА ОХРАНА ОТ НСО.

ЗНАЯТ МРЪСНИЦИТЕ ЧЕ КОГАТО ОТНЕМЕШ ВСИЧКО НА НЯКОЙ, ТОЙ ЛЕСНО СЕ ПРЕВРЪЩА В КАМИКАДЗЕ!

💰177 000 000 лева данъци
Или преведено на човешки език: „Дай бизнеса. А когато откажеш — къде са ти парите?”

🔹 Денят, който не забравям
Понеделник, 6 юли 2009 г. 9:30 сутринта.
Точно предният ден — 5 юли — ГЕРБ спечели пълно мнозинство на парламентарните избори в България.
Закуската на масата. Детето тръгнало за училище. Жена ми тъкмо беше сложила кафето.
Звънец на вратата. Апартаментът ми в Лозенец.
— „Полиция.”
Отварям. Трима души — полиция, АФР и данъчни.
— „Какво искате?”
— „Пълна ревизия на всичките Ви компании. Още два екипа чакат пред двата Ви офиса в квартал Оборище.”
И така започна. На първия ден след изборите. Като по часовник.
🔹 Запорът — без акт, без нищо
Докато ме проверяваха през следващите дни — блокираха всички банкови сметки на всичките ми дружества.
Като „предварително обезпечение.”
📌 Без ревизионен акт.
📌 Без установено нарушение.
📌 Без съдебно решение.
📌 Без нищо.
Само едно подозрение. И край на бизнеса ми за 3 години.
🔹 Първата „оферта”
Скоро дойде първата оферта. 150 000 евро. От един от големите шефове на НАП.
Помислих и казах:
„ОК. Ще дам парите. При едно условие. Кажете ми какво точно ще ми „оправите” по компаниите. Защото аз нямам нередности. Нямам проблеми с ДДС. При металите имам постоянни проверки — там денонощно стои контрол.”
Той ме погледна и каза честно:
„Не. Даваш парите, за да можеш изобщо да работиш.”
Категорично отказах.
Минал бях целия мутренски преход на 90-те. Не бях дал на никой да ме рекетира. Затова и ходех с много охрана. И сега — на 2009 г., в „новата демокрация”, в член на ЕС от 2 години — щях да плащам „данък спокойствие” на държавни служители?
Не.
🔹 Истинското искане — на маса
И тогава картите се отвориха.
Същите проверяващи ми казаха директно — както съм писал и в предходни постове:
„Ако прехвърлиш дялове от компанията на посочени от нас хора — всичко се оправя моментално.”
Отказах. Няколко пъти.
Тогава работех с изключително силни и големи компании от дълги години. Бяхме приятели. Мислех си, че имам сили да се оправя.
Лъгал съм се.
🔹 Три години без акт. Без обяснение.
Запорите продължиха 3 години — до 2012 г.
Многократно исках срещи с данъчните и с ДАНС. Исках да разбера защо съм запориран. Какво ми е нарушението. Какво искат от мен.
Нищо. Тишина. 3 години тишина.
Това в правова държава се нарича „незаконно ограничаване на дейност.” В България се нарича „стандартна процедура.”
🔹 2012 г. — Внезапно идват „актовете”
През 2012 г. — изведнъж — се появиха множество ревизионни актове. За всичко. На всички компании.
Ревизията обхвана периода 2005–2012 г. — седем години. Тоест: цялата активна история на компаниите.
Не се притесних. Казах си:
„ОК. Ще спечеля в съда. Всичко ми е чисто. Документи — пълни. Сделки — реални. Контрагенти — реални. Платени данъци — всички.”
Започнаха процеси по обжалване на ревизионните актове.
И тогава те видяха, че се измъквам.
Видяха, че всичко е наред с фирмите ми. Знаеха, че ще спечеля.
🔹 11 декември 2012 г. — Часове преди първото съдебно заседание
Сутринта на 11 декември 2012 г. — точно часове преди първото данъчно дело в Софийски административен съд…
Пет цивилни коли ми препречиха пътя на път за работа. Арестуваха ме.
В същия час — 20 полицаи влязоха в офиса на компанията. Иззеха и унищожиха цялата документация. Сървъри. Дискове. Папки. Всичко.
3 месеца в ареста.
Какво успя да направи адвокатът ми? Едно-единствено нещо: подаде уведомление до всички съдебни състави, че при липса на документи не могат да се водят делата.
И така — между 2014 и 2015 г. — всички актове влязоха в сила. Не защото бяха правилни. А защото нямаше с какво да ги обжалваме. Документите ги нямаше. Защото те самите ги бяха унищожили.
177 000 000 лева.
Сто седемдесет и седем милиона лева.
Това бяха общите задължения на 6 ЕООД-та, които бях влял в „КОРИНА БГ” ЕАД, Кърджали.
Сред тях:
▪️ Финансово-счетоводната компания „Добрин Добрев” ЕООД
▪️ „Демо Яв” ЕООД — притежаваща безсрочен лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали
Всички тези компании бяха регистрирани в периода 2002–2004 г. Работеха законно. Декларираха всичко. Плащаха данъци.
Всичко без изключение, което беше правено от моите компании през цялото им съществуване — беше обложено по 2-3 пъти. Без право на обжалване.
От сериозна компания с многомилионен оборот — станахме „данъчни длъжници”.
А аз — се превърнах във вечен обвиняем.
Забележете — по съвсем друго дело. Защото това е важно. Едни и същи факти — на две съвсем различни релси. Данъчна и наказателна. И двете — за натиск.
🔹 А сега — истинският въпрос
Според данъчните органи моята компания разполагаше със собствен капитал от 320 милиона лева.
И знаете ли каква беше целта на цялата акция?
❗️ Не данъци.
❗️ Не справедливост.
❗️ Не „възстановяване на щети”.
Целта беше една — да се намери:
💰 „Къде са парите?”
🔹 Доказателството
През следващите години — всички мои познати, бизнес партньори и клиенти, които бяха викани на разпити в ГДБОП, в полицията или в прокуратурата…
…след приключване на „официалната” част на разпита — бяха извеждани на „кафе”.
И там, неофициално, им се задаваше точно един въпрос:
„Къде са парите на този?”
Не за нарушения. Не за престъпления. Не за доказателства.
Само за парите.
И това продължи години. Хора, които не бях виждал от десетилетия, ми се обаждаха да ме предупредят:
„Викаха ме. Питаха само за парите ти.”
🔹 Та къде са парите, дами и господа?
Това е въпросът, който всички задават.
И отговорът — ще го разберете, ако ме следвате тук и в другите ми социални медии.
Но преди да го дам — искам да помислите за нещо много по-важно:
❓ Какъв вид държава „търси парите” на свой гражданин с арести, унищожаване на документи и натиск върху приятелите му?
❓ Какъв вид държава първо унищожава бизнеса, а после се чуди защо човекът не плаща данъци?
❓ Какъв вид държава 3 години държи всичко запорирано без акт — и след това издава актове за периода, в който е спирала бизнеса ?
Отговорете си сами. Тихо. На глас не е безопасно. Още не.
📌 Следва продължение.
В следващите постове ще ви разкажа:
▪️ Как точно изчезнаха парите и активите.
▪️ Кои хора бяха посочени, за да им се прехвърли бизнесът.
▪️ Какво се случи с тези „посочени хора” в годините след това.
▪️ И защо това, което се случи на мен, се случва на стотици други и до днес — точно по същата схема.
177 милиона лева „данъци.”
320 милиона лева „собствен капитал.”
0 доказателства.
Това е България.
📌 Споделете, ако смятате, че повече хора трябва да знаят как работи системата. Профилът ми е с рестрикции. Истината — не може да бъде запорирана.
Dobrin Dobrev

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 37

ФОКУС

Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит

Бойко Станкушев: Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит.

“Дотук аз не видях нито една изненада. Всички тези имена бяха дискутирани не само последните през два месеца, а в последните девет години, откакто чакаме президентът Радев да стане премиер”. Това коментира в “Тази сутрин” по bTV бившият министър на енергетиката Мирослав Севлиевски за новия редовен кабинет и назначенията на новата власт.

“Аз очаквах Кутев да бъде председател на парламентарната група, но виждаме, че и настоящият председател на парламентарната група се справя много добре. Артикулира добре, има ясна позиция”, допълни той.

“Няма и изненада, няма и разочарование. Аз не виждам разочарование, но и не бива да чакаме в първите дни тези хора да направят нещо толкова голямо, някаква заря да стане. Последният път, като бях при вас, завършихме разговора с това, че при Триумфа, когато победителите са влизали в Рим, имало един роб, който шушнел на ухото на победителя: „Помни, че си смъртен“. И като продължим тази приказка – шествието върви. И сега отзад има първите пленени – пленените пълководци, тези, които са победени. След тях върви плячката и най-накрая вървят пленниците. Очаквам тази седмица ние да видим какво ще стане с победените генерали или с политическите опоненти”, коментира Севлиевски.

“Една от основните причини да имаме този изборен резултат е, защото основният мотив на хората да излязат да гласуват за Радев беше, защото те очакват от него възмездие и справедливост. И големият въпрос наистина е дали ще има възмездие и справедливост през следващите дни. Една от другите големи причини да имаме този изборен резултат е, защото хората се уплашиха, че посредствеността започна да става масова по времето на управлението на Бойко Борисов”, посочи още той.

„Няма изненади особени. Ясно беше, че гръбнакът на новия кабинет ще бъде от лицата, фигурите, които са участвали в предишните служебни кабинети на Румен Радев. Не виждам някакви особени изненади в това отношение. А дали ще има чистка, дали ще има метла? Да, разбира се. И това смятам, че е в правилата на играта.
За да овладееш политическата власт, трябва, разбира се, да прецениш кои да махнеш, кои свои хора да оставиш. Това е нормалното“, коментира социологът Кольо Колев.

„Мисля, че Румен Радев направи много добър ход, като остави главния секретар на МВР на своя пост, с което даде знак на цялата администрация, че всъщност чистката няма да бъде просто така – „наши срещу ваши“, а ще се гледа кой какво прави. Това е хубав знак, защото по този начин ти можеш да опитваш и с част от предишната администрация, за да я превърнеш в свои работници. Това е нещо, което според мен не е зле“, посочи още той.

„Няма какво да проверяваме. Ние просто ще чакаме да видим първите послания на този, както и на всички други министри, и съответно първите действия, което е много по-важно“, заяви Бойко Станкушев, директор на “Антикорупционен фонд“, за назначението на Николай Найденов като министър на правосъдието.

„Трябва да се има предвид, че Румен Радев, според мен, малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит. Това да си девет години президент е едно, а да поемеш цялата тази сложна машина, наречена изпълнителна власт, където много зависи от теб, обаче зависи и от хората, с които си обграден“, посочи той.

Post Views: 42