ЗАКОН
Извънредно: Гешев намекна, че започва операция “Чисти ръце”
“Време е в името на България”, пише прокурор №1
Главният прокурор Иван Гешев публикува в профила си във Фейсбук статия за един от най-големите политически скандали в света – операция “Чисти ръце” в Италия”.
Над публикацията обвинител номер 1 загадъчно пише: “Време е в името на България”. Най-вероятно до дни Гешев ще обяви старта на подобна операция и у нас, твърдят източници на Lupa.bg. След като вчера прокуратурата предложи на депутатите да гласуват свалянето на имунитета на Бойко Борисов, в най-скоро време се очаква подобно искане да бъде отправено и за Бойко Рашков, Кирил Петков и още няколко депутати от ПП и ГЕРБ.
А ето и подробности за операция “Чисти ръце”:
Един огромен корупционен скандал, свързан с Милано, се превръща в катализатор на новата вълна от негативизъм срещу политиците и политиката. Неслучайно градът, който е сред основните икономически метрополии на Италия, скоро след това си спечелва прозвището „Tangentopoli“ („градът на рушветите“).
Този скандал разтърсва из основи страната и почти изцяло унищожава доверието на италианците към техните политици. Той създава и предпоставките за възхода на един друг популист – медийния бос Силвио Берлускони.
На 17 февруари 1992 г. магистратът от Милано Антонио ди Пиетро нареди ареста на Марио Киеза от Италианската социалистическа партия, давайки начало на операция „Чисти ръце“.
Как се стига до това?
През 80-те, порочната система с подкупите е толкова популярна и разпространена, че „подаръкът“ се възприема като обичайно задължение за частното лице по време на процедура за възлагане на обществени поръчки. Той е навик за предприемачите и ритуал за политиците,нормална част от сделката. Неписана клауза в договора. Всеки я знае, доброволно я приема и трябва да я уважава.
Първата пукнатина в кутията на Пандора идва на 17 февруари 1992 г. , когато областният прокурор Антонио Ди Пиетро, с помощта на малък предприемач, уморен от раздаването на „подаръци“, хваща Марио Киеза. Видният милански член на Италианската социалистическа партия е хванат в крачка да иска седем милиона лири подкуп. Но това е само малка част от цялата история. В момента, в който полицията нахлува в стаята, разтревоженият Киеза се опитва да се освободи от още 37 милиона лири, заделени за подкупи, като хвърля парите в тоалетната. Заловен е обаче „на местопрестъплението“.
Прокурорът Ди Пиетро и хората му откриват тайни банкови сметки на Киеза в Швейцаря.
Вследствие, Киеза е принуден да разкрие таен обръч от подкупи, разкриващ участието на партиите при възлагането на обществени поръчки. Слага се началото на „Чистите ръце“, огромно съдебно разследване, което злепоставя партии, предприемачи и цялата страна като цяло.
Старият политически свят започва да се разпада: видни частни предприемачи и политически личности се самоубиват; умножават се и политическите предателства и самопризнания пред съдебната власт. Общественото мнение е в подкрепа на Антонио Ди Пиетро. Той се превръща в национален герой. Прокурорът осветлява корупцията в обществения сектор и води активна борба срещу мафията, другият тъмен и загадъчен епизод от историята на италианската република.
Своеобразен връх на съдебно разследване „Чистите ръце“ е „процесът на Енимонт“, който засяга партньорството между публичното дружество „ENI“ и частната компания „Монтедисон“ в края на 80-те години. По време на съдебния процес се разкрива „майката на всички подкупи“. Това е подкуп в размер на 150 милиарда лири (около 137 милиона евро в наши дни), платен от Монтедисон на правителствените партии. Замесен е каймакът на италианския политически елит, включително Бетино Краски.
Същият признава с голяма самоувереност по време на съдебния процес, излъчван на живо по обществена телевизия, че съществува незаконна система за финансиране на партии, в която целият политически спектър е замесен.
„Чистите ръце” оказва огромно въздействие върху общественото мнение. „Майката на всички подкупи“ дава началото на нова вълна от разследвания, които разкриват много други подкупи, включително в сектора на здравеопазване, инфраструктурата и много други публични сектори.
Италианската партийна система е в нокдаун. Старата стабилна Християн-демократическата партия се разпада през 1994г. Останалите следвоенни партии губят популярност, а политици като Бетино Краски заминават в изгнание в Тунис. Членовете на християн-деократите незасегнати от корупционните скандали, се раздробяват и основават три различни партии.
Италианската комунистическа партия променя името и политическите си възгледи след падането на комунистическия блок и Първата италианска република. Социалистите се преименуват на Демократична левица.
Италианското социално движение, единствената партия, която не е замесена в „Чистите ръце”, се преименува на Национален Алианс.
В края на декември 1994 г. бившият премиер Бетино Кракси е осъден на 5 и половина години затвор. Месеци по-рано Кракси е получил друга присъда от 8 и половина години за съучастие в измамен банкрут. Той обаче предвидливо е напуснал страната и до края на живота си през 2000 г. остава в изгнание в Тунис.
Самият Антонио ди Пиетро обаче не дочаква триумфа си, а подава оставка, без да даде ясно обяснение за това си действие. Той споделя само с половин уста, че политическият натиск му е дошъл до гуша и са заканва да не се меси повече в политиката. Фактор за оттеглянето му вероятно е животът му под обсада. В продължение на няколко години той, втората му съпруга Сузи Мацолени и двете им деца са постоянно съпровождани от полицаи.
Само 18 месеца след оттеглянето си от операция „Чисти ръце“ обаче Ди Пиетро отново се връща в политиката, макар и от обратната страна, като през 1996 г. става министър на обществените дела в кабинета на Романо Проди. Броени месеци по-късно той сам е обвинен в корупция и получаване на подкупи от виден бизнесмен, само за да подаде втората си оставка в продължение на две години.
За да се отърве от подобни ситуации, Антонио ди Пиетро основава политическото движение „Италия на стойностите“. Италия обаче така и не са очиства от корупцията. Дори ди Пиетро се предава пред силата на парите. Той беше уличен в закупуване на голям брой имоти с партийни пари, въпреки, че твърдеше, че те са натрупани от спечелени срещу него дела. За кратко той беше собственик и на имот и в България. Така, че корупцията не подминава никого..дори и най-честните.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ЗАКОН
Може ли бившият министър на вътрешните работи Емил Дечев да бъде следващият главен прокурор?
Може ли бившият министър на вътрешните работи в служебния кабинет на Андрей Гюров Емил Дечев да бъде следващия главен прокурор? Няма законови пречки той да бъде избран за обвинител номер едно. А такава агитация вече тече в социалните мрежи.
По професия Емил Дечев е дългогодишен съдия. Все пак българското законодателство не изисква кандидатът за главен прокурор задължително да е бил прокурор. Той трябва да има най-малко 12 години юридически стаж. Като съдия с богат опит и бивш заместник-министър на правосъдието, Емил Дечев покрива това изискване. Юридическият стаж може да бъде придобит и като съдия, следовател, адвокат или преподавател по право.
Законодателството ни изисква и високи морални качества на кандидатите за главен прокурор.
Всъщност процедурата по избор много зависи от Висшия съдебен съвет (ВСС). Ето защо следващият му състав ще е ключов именно за този избор. По право правосъдният министър може да номинира кандидат. Право да номинират имат минимум една пета от членовете на съответната колегия на ВСС. Изборът се осъществява чрез тайно гласуване. За избран се счита кандидатът, който е получил мнозинство от поне 13 гласа от членовете на ВСС.

Емил Дечев е роден на 5 май 1970 г. в Плевен. Завършва “Право” в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1996 г. Година по-късно започва работа като следовател в Столичната следствена служба. По-късно специализира “Право” на Европейския съюз в престижния университет в Нанси, Франция. Работил е дълги години като съдия в Софийски градски съд и Софийски районен съд.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ЗАКОН
Каназирева вчери ви се кълнеше днес ви яхна
Днес, вече съдия Дани Каназирева, бидейки част от тричленния състав по делото срещу референдума за завода за барут и боеприпаси в Карлово, спря “организираната престъпност” в лицето на сдружение Родолюбци за Карлово и близо 10000 жители на общината, отменяйки решението за неговото провеждане.
Но за гражданите на Карлово това решение звучи болезнено различно. Защото точно народът, в чието име се произнася съдът, беше лишен от възможността да каже своето мнение. Народът, който бе обявен за своеобразна “организирана престъпна група”, защото искаше да бъде питан иска ли завод на територия си, или не…
А същевременно истинската организирана престъпност бе оставена намира, за да не “настане хаос”.

Корумпираната Каназирева прие, че поставените въпроси излизат извън компетентността на местното самоуправление, че засягат националната сигурност, отбраната и специални държавни режими. С други думи, юридическият език превърна местния обществен страх в „недопустим предмет“. Гражданите искаха да бъдат чути, а получиха отговор, че темата вече е изнесена над тях. Че техните вече бивши управляващи знаят по-добре кое е в интерес на държавата и националната сигурност, и че от местно значение е само техният глас на местни избори.
Запомнете това, защото същите тези ще ви напомнят след година как вие сте “всичко за тях” и че биха направили и невъзможното, за да ви служат…
В името на народа не означава вместо народа. И народа рано или късно ще каже тежката си дума!
ЗАКОН
🇫🇷 Европрокуратура разследва фирма, свързана с партията на Жордан Бардела
🇫🇷 Европрокуратура разследва фирма, свързана с партията на Жордан Бардела
Европейската прокуратура (EPPO) е провела мащабни обиски във Франция, Белгия, Италия и Испания по разследване за предполагаема злоупотреба с 4,33 млн. евро от европейски фондове.
Според френското издание Le Monde основна мишена на разследването е ключов изпълнител, работил за партията „Национален сбор“ на Жордан Бардела и Марин Льо Пен.
На този етап не са повдигнати обвинения срещу самата партия или нейните лидери. Случаят обаче предизвика сериозен обществен интерес, тъй като разследването засяга структури, свързвани с една от водещите политически сили във Франция.








