ФОКУС

Измамихме немците, ще измамим и руснаците

Оказва се, че „Байдън трябва да призове руснаците да свалят Путин и да сложат край на изолацията си“, такава препоръка отправя към своя президент бивш служител на Държавния департамент. Нищо ново? Подобни призиви често се чуваха миналата пролет – тогава самият президент на САЩ възкликна, че “Путин трябва да си ходи”. Един от новите опити беше статията на бившия служител на Държавния департамент Макс Бергман “Кажете на руснаците, че Путин трябва да си отиде” във “Форин Афеърс”. Шокира не нивото на анализ на ситуацията на Путин и ситуацията в Русия (той е откровено слаб), а видът исторически аналогии, към които прибягва авторът.

Историята учи, че не учи на нищо дори онези, които се опитват да тълкуват нейните уроци в своя полза. Америка се появява на световната сцена преди сто години, по време на Първата световна война. Тогава започва нейният път към световното господство. Опитът от американската политика по време на Първата световна война все още заема важно място в мирогледа на американците – тогава техните елити бяха напълно въвлечени в Голямата игра. Следователно наследството на президента Удроу Уилсън, който ръководи страната, не само се изучава и анализира, но и се изпробва до настоящето. И така Бергман решава да направи паралел между Уилсън и Байдън, за да осигури последния за решителни действия.

Байдън трябва да говори като Уилсън през януари 1918 г.: тогава американският президент разкри своите „14 точки“ – проект за мирен договор, който може да сложи край на Първата световна война. Америка влиза във войната през 1917 г. През същата година Русия се срива в бездната на вълненията и в момента, когато Уилсън обяви плана си, в Брест обсъждат това, което по-късно щеше да се превърне в “неприличен мир”, който щеше да откъсне огромни територии от нашата страна, включително бъдещата Украйна. Америка, която запазва формален неутралитет през първите две години и половина от войната (но снабдява Англия и Франция), не може бързо да промени курса си с едно влизане във войната (това би изисквало създаване и прехвърляне на многомилионна армия в Европа), но наистина иска да пожъне плодовете на следвоенния световен ред. Остава „обикновена дреболия“ – да победи Германия, която в началото на 1918 г. случайно побеждава Русия, тоест получава не само огромни ресурси, но и възможността да се концентрира върху Западния фронт и да разбие съюзниците.

Именно при такива условия Уилсън предлага своите „14 точки“ – честен и справедлив свят, почти без „анексии и обезщетения“. Основният му адресат e Германия, която въпреки всички успехи на изток e в трудна вътрешна ситуация. Влизането на Америка във войната поставя Германия стратегически в губеща позиция, но далеч от катастрофална. Уилсън също обещава „отворени мирни договори“, свобода на корабоплаването, равнопоставеност на търговията и премахване на всички икономически бариери, „намаляване на националните въоръжения до минимума, съвместим с националната сигурност“ и дори „свободно, откровено и абсолютно безпристрастно уреждане на всички колониални спорове“ (а въпросът за колониите или по-скоро техният недостиг e изключително важен за Германия).

Тоест без репарации, блокади, окупация и разоръжаване? И не се говори за смяна на властта – британците искат да съдят кайзера, а американците не говорят за нищо подобно (и едва след началото на преговорите започват да искат абдикацията му).

Германците, разбира се, не вярват на американците – но към края на лятото на 1918 г. ситуацията на фронта започва да се оформя срещу тях. И още през септември те дават да се разбере, че са готови да обсъдят условията за прекратяване на войната. Подписано е примирие – при най-тежките условия, представени от съюзниците. Германия губи войната, без да я загуби на бойното поле, а тя все пак се надява на повече или по-малко справедлив мирен договор.

И какво става? От нея не само се изискваше да признае вината си за започването на войната, но до лятото на 1919 г. във Версай се подготвят за подписване на такива условия на мирен договор, които не биха могли да се нарекат иначе от грабителски. Съблечени са до шушка, наложено е огромно обезщетение, всички колонии са отнети, на практика са лишени от флота, Саар е прехвърлен под контрола на Обществото на нациите. Още тогава някои далновидни западни политици предупреждават, че всичко това ще доведе до нова война. И се оказват прави. Алчността и омразата към другия (а германците не се смятат за част от Запада) води англосаксонците и французите до ужаса на Втората световна война.

И сега Байдън трябва ли да предложи на руснаците това, което Уилсън предложи на германците? Да свалят властта си, да капитулират – в името на помирението със Запада и премахването на санкциите? Е, да, но какво е това?

“На Байдън ще трябва да се каже, че за да може Русия да има път назад, тя трябва да сложи край на войната и да смени ръководството в Кремъл. Най-важната аудитория за тази реч ще бъде руският елит. Новото правителство в Москва трябва да е готово да намали военните действия, да възстанови споразуменията за контрол на въоръженията, да освободи американски заложници (като журналиста Евън Гершкович и Пол Уилън, бивш американски морски пехотинец) и руските политически затворници (като Алексей Навални и Владимир Кара Мурза). То също така трябва да е готово да премахне репресивните мерки, които Путин въведе с началото на войната, забранявайки несъгласието, критиката и опозицията. САК ще се съгласят да премахнат санкциите и да премахнат дипломатическата изолация на Русия. Съединените щати ще насърчават отговорността за военни престъпления, а не колективното наказание.

Байдън може да говори за това как иска руснаците да пътуват и да учат отново в САЩ и Европа, да търсят работа, клиенти, клиенти и инвеститори на Запад, да си сътрудничат с международни партньори в авангардни научни изследвания и с гордост да участват в Олимпийските игри в Париж следващото лято. Целта е да се нарисува портрет на Русия, чието бъдеще се определя от просперитета и връзката с Европа, а не от бедността и изолацията.”

Отлични условия, с една дума – ако бъдат приети, Америка дори няма да иска репарации и съд над ръководството на Русия. Както пише Бергман:

“Украйна с право би поискала справедливост и репарации за военни престъпления и унищожаването на Русия. Но реалността е, че Русия няма да бъде напълно победена в края на тази война, което затруднява искането за репарации. Украйна или Хага ще могат да съдят военнопрестъпнициq само ако Русия доброволно ги екстрадира.”

В същото време се разбира, че „Русия ще трябва да приеме потенциалното членство на Украйна в ЕС и НАТО“, тоест Русия ще трябва да се откаже не само от своя лидер, курс, независимост, но и от националните интереси и сигурност. И всичко това се обсъжда напълно сериозно? Да, въпреки че Бергман пише, че основното условие за приемане на тези предложения е, че „Русия ще трябва да повярва, че войната е загубена и нейната позиция е несъстоятелна. Това изисква военния успех на Украйна, а не речr на американския президент“. Въпреки това, “ако сред военните, елита и обществеността се насади идеята, че има изход от тази война, това може в крайна сметка да даде плод”.

Ясно е, че подобни „условия“ са принципно неприемливи за Русия, под никаква форма и при никакви обстоятелства никой дори няма да ги обсъжда. Но ако си представим невъзможното – ако Русия внезапно повярва в тези „справедливи условия“, тогава няма съмнение, че щеше да бъде третирана по същия начин като Германия след Първата световна война, тоест умишлено унижавана и ограбвана.

И тук най-интересното не е, че в американския eстаблишмънт има хора, които сериозно вярват във възможността за подобна капитулация на Русия (това не е новина – още през 2014 г. те смятаха, че „целият руски елит има деца и пари на Запад и ще свали Путин, ако натиснат здраво със санкции“), а с какъв исторически пример го подкрепя. Тоест руснаците се смятат за клинични идиоти – не само неспособни да се поучат от историческите си грешки (1917 и 1991 г.), но и такива, които могат да бъдат подведени с пример, при който някой, който се е доверил и се е предал, е бил измамен? Като модел за постигане на споразумения ни се предлага исторически пример за това, че на англосаксонците не може да се вярва при никакви обстоятелства. От глупост ли е или от арогантност? Няма значение, но показва неуважение не само към нас, но и към уроците на историята. Която не учи никого на нищо, но болезнено наказва за пренебрегването на себе си.

ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

Post Views: 92

Related Topics:featured trending война измама конспирация корупция криза лъжа политика свят фокус

Up Next

Цената на бензина ще се вдигне

Don't Miss

ПОД КРАСИВИТЕ ДРЕХИ НА ЗАПАДА СЕ КРИЕ ЧУДОВИЩЕ!

ФОКУС

Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи

Мика Зайкова: Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи

Икономистът заяви, че бюджетът не е в толкова тежко състояние и разкритикува разходите за Народното събрание.

Положението с бюджета не е толкова страшно, колкото твърдят от “Прогресивна България“. Това каза в интервю за предаването “Нюзрум“ икономистът Мика Зайкова.

“Първо, във фискалния резерв има над 4 милиарда. Освен това има още 2 милиарда, които са в Сребърния фонд и които също са резерв. Тоест фискалният резерв е пълен. Не можем да упрекнем служебното правителство, но и то взе 1 милиард. Лошото е да не стане една верига от вземане на заеми, които обаче отиват за текущи разходи, а не за капиталови“, обясни тя.

По думите ѝ най-големият проблем на България е, че не обновява основните си средства, технологиите и техниката, тоест не прави достатъчно капиталови инвестиции.

“Миналата и по-миналата година капиталовите разходи бяха изпълнени на 30-35%. Тоест ние сме похарчили повечето пари от капиталовите разходи за текущи“, заяви Зайкова.

Тя подчерта, че не е съгласна непрекъснато да се гледа към заплатите на хората в обществения сектор.

“В така наречения обществен сектор са учителите, лекарите от държавните и общинските болници, там са полицаите. Но ако погледнете, фактически не са повишени заплатите на медицинските сестри, които са изключително важни и много дефицитни, както и на лекарите в общинските и държавните болници“, каза икономистът.

Според нея проблемът идва от това, че държавните и общинските болници са превърнати в търговски дружества:

“Това е безобразие. Не може една болница да бъде търговско дружество, ако е държавна или общинска. Частните нека си бъдат и нека печелят. Ако има кой да им плаща – да им плаща. Но държавните и общинските болници да бъдат търговски дружества – това е голям проблем. Имаме проблем не само в съдебната система, но и в здравеопазването, да не говорим за образованието.“

На въпрос какво би направила, ако сега беше финансов министър на мястото на Гълъб Донев, Мика Зайкова отговори: “Гълъб Донев е един много разумен и начетен човек, но той не е финансист. Той има повече социален уклон и би бил прекрасен социален министър. Във финансовото министерство се изисква екип от хора-финансисти, които при всички положения ще спрат тези заеми.“

По думите ѝ първата мярка трябва да бъде замразяване на депутатските възнаграждения.

“Минималната работна заплата се определя веднъж в годината. Увеличаването на пенсиите става веднъж в годината – в средата на годината. Откъде-накъде депутатите всяко тримесечие ще си увеличават заплатите? Според мен първо трябва да се замразят техните заплати“, заяви тя.

Икономистът призова да бъдат прегледани и всички допълнителни плащания към народните представители.

“След като нямат нужда и са много знаещи, защо им се дават пари за сътрудници? Това са много пари. От 4400 евро базисна заплата в момента те всеки месец получават по 15-16 хиляди. За участие в комисии, за зам.-председателски постове, за временни комисии, за сътрудници, за квартира. От къде-накъде? Хората, които идват тук да работят, си плащат наем. И депутатът трябва да си го плаща от заплатата“, коментира Зайкова, като се обяви и срещу допълнителните средства за автомобили, квартири и охрана.

“Първо бих замразила заплатите им и то на базово ниво – да получават и те по 4000. Кой в България получава 4400 месечно само за това, че ходи два дни в парламента – сряда и четвъртък, в краен случай и петък? А те всяко тримесечие си актуализират заплатите на базата на средната работна заплата в обществения сектор, която е по-висока, и то от последния месец на тримесечието. Сакън да не загубят някоя стотинка“, заяви икономистът.

“Ако съм на мястото на председателя на Народното събрание и на премиера Румен Радев, първото нещо, което ще направя, е не да бръкна в джоба на полицаите и лекарите, а да бръкна в джоба на депутатите“, каза в заключение Мика Зайкова.

Post Views: 19

ФОКУС

БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ИМАХА ОТ НСО ЗА ДА МОГАТ ДА КРАДАТ БИЗНЕСИ!

КОГАТО СПОМЕНАВАМЕ КРАДЕЦА БОРИСОВ, ТРЯБВА СПОМЕНЕМ И КОЛКО БИЗНЕСИ ОТКРАДНА ПО ТАЗИ СХЕМА! И ДВАМАТА – И БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ЗАТОВА ИСКАХА ОХРАНА ОТ НСО.

ЗНАЯТ МРЪСНИЦИТЕ ЧЕ КОГАТО ОТНЕМЕШ ВСИЧКО НА НЯКОЙ, ТОЙ ЛЕСНО СЕ ПРЕВРЪЩА В КАМИКАДЗЕ!

💰177 000 000 лева данъци
Или преведено на човешки език: „Дай бизнеса. А когато откажеш — къде са ти парите?”

🔹 Денят, който не забравям
Понеделник, 6 юли 2009 г. 9:30 сутринта.
Точно предният ден — 5 юли — ГЕРБ спечели пълно мнозинство на парламентарните избори в България.
Закуската на масата. Детето тръгнало за училище. Жена ми тъкмо беше сложила кафето.
Звънец на вратата. Апартаментът ми в Лозенец.
— „Полиция.”
Отварям. Трима души — полиция, АФР и данъчни.
— „Какво искате?”
— „Пълна ревизия на всичките Ви компании. Още два екипа чакат пред двата Ви офиса в квартал Оборище.”
И така започна. На първия ден след изборите. Като по часовник.
🔹 Запорът — без акт, без нищо
Докато ме проверяваха през следващите дни — блокираха всички банкови сметки на всичките ми дружества.
Като „предварително обезпечение.”
📌 Без ревизионен акт.
📌 Без установено нарушение.
📌 Без съдебно решение.
📌 Без нищо.
Само едно подозрение. И край на бизнеса ми за 3 години.
🔹 Първата „оферта”
Скоро дойде първата оферта. 150 000 евро. От един от големите шефове на НАП.
Помислих и казах:
„ОК. Ще дам парите. При едно условие. Кажете ми какво точно ще ми „оправите” по компаниите. Защото аз нямам нередности. Нямам проблеми с ДДС. При металите имам постоянни проверки — там денонощно стои контрол.”
Той ме погледна и каза честно:
„Не. Даваш парите, за да можеш изобщо да работиш.”
Категорично отказах.
Минал бях целия мутренски преход на 90-те. Не бях дал на никой да ме рекетира. Затова и ходех с много охрана. И сега — на 2009 г., в „новата демокрация”, в член на ЕС от 2 години — щях да плащам „данък спокойствие” на държавни служители?
Не.
🔹 Истинското искане — на маса
И тогава картите се отвориха.
Същите проверяващи ми казаха директно — както съм писал и в предходни постове:
„Ако прехвърлиш дялове от компанията на посочени от нас хора — всичко се оправя моментално.”
Отказах. Няколко пъти.
Тогава работех с изключително силни и големи компании от дълги години. Бяхме приятели. Мислех си, че имам сили да се оправя.
Лъгал съм се.
🔹 Три години без акт. Без обяснение.
Запорите продължиха 3 години — до 2012 г.
Многократно исках срещи с данъчните и с ДАНС. Исках да разбера защо съм запориран. Какво ми е нарушението. Какво искат от мен.
Нищо. Тишина. 3 години тишина.
Това в правова държава се нарича „незаконно ограничаване на дейност.” В България се нарича „стандартна процедура.”
🔹 2012 г. — Внезапно идват „актовете”
През 2012 г. — изведнъж — се появиха множество ревизионни актове. За всичко. На всички компании.
Ревизията обхвана периода 2005–2012 г. — седем години. Тоест: цялата активна история на компаниите.
Не се притесних. Казах си:
„ОК. Ще спечеля в съда. Всичко ми е чисто. Документи — пълни. Сделки — реални. Контрагенти — реални. Платени данъци — всички.”
Започнаха процеси по обжалване на ревизионните актове.
И тогава те видяха, че се измъквам.
Видяха, че всичко е наред с фирмите ми. Знаеха, че ще спечеля.
🔹 11 декември 2012 г. — Часове преди първото съдебно заседание
Сутринта на 11 декември 2012 г. — точно часове преди първото данъчно дело в Софийски административен съд…
Пет цивилни коли ми препречиха пътя на път за работа. Арестуваха ме.
В същия час — 20 полицаи влязоха в офиса на компанията. Иззеха и унищожиха цялата документация. Сървъри. Дискове. Папки. Всичко.
3 месеца в ареста.
Какво успя да направи адвокатът ми? Едно-единствено нещо: подаде уведомление до всички съдебни състави, че при липса на документи не могат да се водят делата.
И така — между 2014 и 2015 г. — всички актове влязоха в сила. Не защото бяха правилни. А защото нямаше с какво да ги обжалваме. Документите ги нямаше. Защото те самите ги бяха унищожили.
177 000 000 лева.
Сто седемдесет и седем милиона лева.
Това бяха общите задължения на 6 ЕООД-та, които бях влял в „КОРИНА БГ” ЕАД, Кърджали.
Сред тях:
▪️ Финансово-счетоводната компания „Добрин Добрев” ЕООД
▪️ „Демо Яв” ЕООД — притежаваща безсрочен лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали
Всички тези компании бяха регистрирани в периода 2002–2004 г. Работеха законно. Декларираха всичко. Плащаха данъци.
Всичко без изключение, което беше правено от моите компании през цялото им съществуване — беше обложено по 2-3 пъти. Без право на обжалване.
От сериозна компания с многомилионен оборот — станахме „данъчни длъжници”.
А аз — се превърнах във вечен обвиняем.
Забележете — по съвсем друго дело. Защото това е важно. Едни и същи факти — на две съвсем различни релси. Данъчна и наказателна. И двете — за натиск.
🔹 А сега — истинският въпрос
Според данъчните органи моята компания разполагаше със собствен капитал от 320 милиона лева.
И знаете ли каква беше целта на цялата акция?
❗️ Не данъци.
❗️ Не справедливост.
❗️ Не „възстановяване на щети”.
Целта беше една — да се намери:
💰 „Къде са парите?”
🔹 Доказателството
През следващите години — всички мои познати, бизнес партньори и клиенти, които бяха викани на разпити в ГДБОП, в полицията или в прокуратурата…
…след приключване на „официалната” част на разпита — бяха извеждани на „кафе”.
И там, неофициално, им се задаваше точно един въпрос:
„Къде са парите на този?”
Не за нарушения. Не за престъпления. Не за доказателства.
Само за парите.
И това продължи години. Хора, които не бях виждал от десетилетия, ми се обаждаха да ме предупредят:
„Викаха ме. Питаха само за парите ти.”
🔹 Та къде са парите, дами и господа?
Това е въпросът, който всички задават.
И отговорът — ще го разберете, ако ме следвате тук и в другите ми социални медии.
Но преди да го дам — искам да помислите за нещо много по-важно:
❓ Какъв вид държава „търси парите” на свой гражданин с арести, унищожаване на документи и натиск върху приятелите му?
❓ Какъв вид държава първо унищожава бизнеса, а после се чуди защо човекът не плаща данъци?
❓ Какъв вид държава 3 години държи всичко запорирано без акт — и след това издава актове за периода, в който е спирала бизнеса ?
Отговорете си сами. Тихо. На глас не е безопасно. Още не.
📌 Следва продължение.
В следващите постове ще ви разкажа:
▪️ Как точно изчезнаха парите и активите.
▪️ Кои хора бяха посочени, за да им се прехвърли бизнесът.
▪️ Какво се случи с тези „посочени хора” в годините след това.
▪️ И защо това, което се случи на мен, се случва на стотици други и до днес — точно по същата схема.
177 милиона лева „данъци.”
320 милиона лева „собствен капитал.”
0 доказателства.
Това е България.
📌 Споделете, ако смятате, че повече хора трябва да знаят как работи системата. Профилът ми е с рестрикции. Истината — не може да бъде запорирана.
Dobrin Dobrev

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 22

ФОКУС

Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит

Бойко Станкушев: Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит.

“Дотук аз не видях нито една изненада. Всички тези имена бяха дискутирани не само последните през два месеца, а в последните девет години, откакто чакаме президентът Радев да стане премиер”. Това коментира в “Тази сутрин” по bTV бившият министър на енергетиката Мирослав Севлиевски за новия редовен кабинет и назначенията на новата власт.

“Аз очаквах Кутев да бъде председател на парламентарната група, но виждаме, че и настоящият председател на парламентарната група се справя много добре. Артикулира добре, има ясна позиция”, допълни той.

“Няма и изненада, няма и разочарование. Аз не виждам разочарование, но и не бива да чакаме в първите дни тези хора да направят нещо толкова голямо, някаква заря да стане. Последният път, като бях при вас, завършихме разговора с това, че при Триумфа, когато победителите са влизали в Рим, имало един роб, който шушнел на ухото на победителя: „Помни, че си смъртен“. И като продължим тази приказка – шествието върви. И сега отзад има първите пленени – пленените пълководци, тези, които са победени. След тях върви плячката и най-накрая вървят пленниците. Очаквам тази седмица ние да видим какво ще стане с победените генерали или с политическите опоненти”, коментира Севлиевски.

“Една от основните причини да имаме този изборен резултат е, защото основният мотив на хората да излязат да гласуват за Радев беше, защото те очакват от него възмездие и справедливост. И големият въпрос наистина е дали ще има възмездие и справедливост през следващите дни. Една от другите големи причини да имаме този изборен резултат е, защото хората се уплашиха, че посредствеността започна да става масова по времето на управлението на Бойко Борисов”, посочи още той.

„Няма изненади особени. Ясно беше, че гръбнакът на новия кабинет ще бъде от лицата, фигурите, които са участвали в предишните служебни кабинети на Румен Радев. Не виждам някакви особени изненади в това отношение. А дали ще има чистка, дали ще има метла? Да, разбира се. И това смятам, че е в правилата на играта.
За да овладееш политическата власт, трябва, разбира се, да прецениш кои да махнеш, кои свои хора да оставиш. Това е нормалното“, коментира социологът Кольо Колев.

„Мисля, че Румен Радев направи много добър ход, като остави главния секретар на МВР на своя пост, с което даде знак на цялата администрация, че всъщност чистката няма да бъде просто така – „наши срещу ваши“, а ще се гледа кой какво прави. Това е хубав знак, защото по този начин ти можеш да опитваш и с част от предишната администрация, за да я превърнеш в свои работници. Това е нещо, което според мен не е зле“, посочи още той.

„Няма какво да проверяваме. Ние просто ще чакаме да видим първите послания на този, както и на всички други министри, и съответно първите действия, което е много по-важно“, заяви Бойко Станкушев, директор на “Антикорупционен фонд“, за назначението на Николай Найденов като министър на правосъдието.

„Трябва да се има предвид, че Румен Радев, според мен, малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит. Това да си девет години президент е едно, а да поемеш цялата тази сложна машина, наречена изпълнителна власт, където много зависи от теб, обаче зависи и от хората, с които си обграден“, посочи той.

Post Views: 24