БЪЛГАРИЯ
Измамникът, който се насра, донесе студа – и се изнесе
Отново идва времето на Радев. Двата му последни служебни кабинета всъщност спечелиха, за чужда сметка, съответните избори – с една нечувана враждебност към политическия опонент и налудни обвинения, които в повечето случаи изобщо не бяха доказани
Ще си счупим вратовете да гледаме все в грешната посока – към маловажното или случайното.
А седем месеца живяхме с позора на един Случайник, който измами самата Конституция.
Как да не им завъртиш една конспирация на такива главанаци.
Днес, поглеждайки назад, виждаме, че част от публиката е била напълно приспана от двама талантливи мушикаджии/Кирчо и Асенчо.
Колкото повече будалкат българина, толкова повече той става лековерен – това е една от особеностите на Вятърничавия Преход.
И все още не сме се добрали до отговорите на няколко прости – само привидно – въпроса: Кой изхвърли в нашия джендем двамата комбинатори, кой ги дотика в политиката, кой забрави що за стока са, кой не провидя какво ще остане след тях.
Ако продължаваме така, една заран можем да осъмнем с орангутан като премиер-министър.
Скоро мнозина ще се срамуват, че не са схванали веднага, що за птици са кирчовци.
Най-много ще се тръшка Политическата Секта – наистина, непонятно е временното умопомрачение, в което изпадна тя, а обичайно е много, дори патологично мнителна.
Но сега остана сляпа за Измамата – а когато прогледна, вече беше късно.
Двама Пришълци се бяха наместили в играта и се ръгаха яко – а езиците им не преставаха да мелят, главно глупости и лъжи.
Сега, с вторият си акъл, Сектата може вече да ги претегли светкавично: Пейчо и Пуйчо, чието битие започва с бруталната „Афера Божурище“ и трябваше да завърши с гениалната милиардна далавера „Меморандумът Джемкорп“, а пътьом бяха нагиздени с премиерски и вицепремиерски постове.
Впрочем, лекотата, с която кирчовци прежалиха Меморандума не е резултат от някаква боязън или отзвук от внезапно появила се съвест.
Причината е съвсем друга: зад себе си двамата оставят не по-малко изгодни – за самите тях – сделки, проспани и неразгадани, поне засега.
С някои изключения – например, нетърпимо безобразните комбинации с руския газ.
Парламентът се занимава с тях, но на депутатите няма да им стигне времето за друго, освен да изпитат съжаление, че Господ не ги е дарил с дарбата на Дуото Кирчо/Асенчо.
Между другото: Кирчо каза, че прекратяват сделката с „Джемкорп“, понеже привлякла прекалено общественото внимание.
Този безметежник сякаш и докрай не схвана, че има някаква разлика между един премиер и един бизнесмен, а и изобщо не успя да овладее езика си – от казаното излиза, че сделките трябва да се правят тайно, нейде в мрачините, без излишно да привличат внимание, дори, когато се разиграва един милиард долара.
Да припомним: единственото конкретно нещо, което Кирчо каза, докато представяше намеренията си като премиер, беше чиста глупост: щял да осигури енергийната независимост на България.
Като го гледа човек, тоя дори гащите си не може да върже сам – кой му дуднеше в ухото за някаква „независимост“?
Тъй или иначе, той бързо набра самочувствие – обаче глупостите, които извършваше или прокламираше с едно несмислено глаголене, не могат да бъдат източник на неговата независимост.
Нещо друго трябва да е причина нашият петльо да държи навирен гребена си.
Снима се с Херо Мустафа, репчи се непрекъснато на Путин – той сигурно се е разтреперил, държи се фамилиарно с Байдън, лъже като разпран за някакъв несъществуващ разговор с него, но американците му прощават волността – което е абсолютно безпрецедентно, изрязва от една обща снимка с държавния секретар Блинкен македонския премиер, неизвестно защо се среща във Вашингтон с вицепрезидентката Харис, поучава колегите си от ЕС да вземат пример от него в „депутинизирането“, гони руската пета „колония“ от посолството в София, не спазва коалиционни договорки, пренебрегва дори препоръките на президента или на КСНС за македонския казус.
Изобщо – държи се като отвързан.
Това е резултат от нещо, което е пресилено да наречем „конспирация“ – но „операция“ е напълно подходяща дума.
Тя се осъществява почти без никаква скритост, ясни са ролите на всички участници в нея.
И ето какво трябва да се случи: на всяка цена трябва да има кабинет, а ако това не се случи – на всяка цена кирчовци трябва да бъдат запазени.
Всичко се прави в защита на кирчовци – независимо, че в доста случаи те се представят като глупаци или политически инфантили.
А елиминирането на по-важните местни играчи или вкопаването им като фигуранти ще открие нови простори пред кирчовци, ще обезцени някои контакти и нагласи, ще сложи край на глезотията за руско-българската близост.
На всяка цена трябва да бъдем скарани смъртно с Русия.
Ако се превърнем в една джобна Украйна – още по-добре.
Само един външен човек – външен и на познанието и опита – може да направи това, което досега направи Кирчо.
Както се вижда, Операцията е пределно постна и скучна, заради което дори не я крият особено.
Все пак, вероятно са я кръстили някак – може би „Съглашатели“.
Заради отблъскващото всесъгласие, с което нашите политически тиквеници приемат всичко, което им възложат.
Но и „Всичко за продан“ е хубаво заглавие – повече подхожда на ПростоКирчо, някак си е по-близо до душичката му.
Въпросът обаче е, доколко всичко това – съглашатели, продавачи, самата Операция – е близо до душата на Народа.
Американците в някои отношения са доста наивни.
Президентът Рейгън обичал да разказва следната история: „Когато едно американско момче се натъкне на купчина конски фъшкии – тази дума използвал той – винаги радостно възкликва: О, значи наблизо има и кон!“
Нашите хора тук не са толкова романтично настроени.
Когато видят фъшкии, особено оставени от политици, те виждат единствено фъшкии и нищо друго.
Трябва да си наясно с това – каквото и да решиш да правиш тук.
Идва времето на Радев.
Двата му последни служебни кабинета всъщност спечелиха, за чужда сметка, съответните избори – с една нечувана враждебност към политическия опонент и налудни обвинения, които в повечето случаи изобщо не бяха доказани.
Сега ПростоКирчо няма да има този късмет, 6-7 месеца са прекалено малко време, за да бъдат забравени далаверите му, особено с руския газ.
Един от най-известните романи на Джон Льо Каре се казва „Шпионинът, който дойде от студа“.
Скоро трябва да прочетем документалния роман „Измамникът, който донесе Студа“.
Да се надяваме, че Радев ще прояви същата взискателност към кирчовци, както към предходниците им.
Тъкмо ще докаже основателността на острите си критики към кабинета на ПростоКирчо.
Предполагам, че не е участник в Операцията – пренебрежителното отношение на ПростоКирчо към него доказва това.
Тогава нека види „коня“ зад фъшкиите.
Примерно – да настоява пред ЦИК да се броят и контролните разписки, които остават след машинното гласуване.
Тогава ПростоКирчо няма да спечели изборите, дори Мадуро да стане шеф на ЦИК.
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
БЪЛГАРИЯ
Пазарът на труда се обръща
След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане.
Те все още не се проявяват в рязък ръст на безработицата или спад на заетостта, а най-вече в по-малко обяви и по-слабо търсене в част от водещите отрасли и големите икономически центрове. Различните източници не очертават напълно еднаква картина, но взети заедно данните на Агенцията по заетостта, Jobs.bg и НСИ показват отдалечаване от пиковите равнища от 2021-2022 г. Това охлаждане засега остава умерено, но вече е достатъчно широко, за да има потенциални последици за темпа на наемане, ръста на заплатите и вътрешното потребление.
Възможен поглед към преките намерения на работодателите да наемат нови работници дават месечните данни за регистрираните в бюрата по труда позиции на Агенция по заетостта (АЗ). Ако съдим по тях в сравнение с първото полугодие на 2025 г. през 2026 г. има повишаване в свободните работни места – от средно 18 хил. за първите шест месеца на миналата година до над 24 хил. през настоящата. Тези равнища видимо изостават зад еуфорията от 2021-2022 г., когато пиковите стойности достигат до 33-35 хил. регистрирани работни места. Важно е да отбележим обаче, че това повишение се случва на фона на в пъти по-малко регистрирани нови работни места месечно – по около 8-10 хил. през 2026 г.

– което означава че немалка част от заявените в бюрата по труда отворени позиции остават незаети за дълги периоди от време, най-вече заради малкия брой и профила на регистрираните безработни. Регионалната динамика на свободните работни места според АЗ също е разнородна – спрямо предишната година най-бърз ръст има в Благоевград, Плевен и Смолян, далеч от водещите икономически центрове и големите пазари на труд. Алтернативен източник за тенденциите при търсенето на труд дава статистиката на jobs.bg – разбира се, с необходимото уточнение, че данните на платформата за обяви нямат претенция за изчерпателност и свръхпредставят определени региони и отрасли за сметка на други.
Тук обаче тенденциите през последните две години влизат в противоречие – при наблюденията от данните на АЗ през 2025 и 2026 г. има отчетливо охлаждане на търсенето на работници, отчетено чрез броя на регистрираните обяви, които са намалели с 15-20% спрямо пиковите стойности от 2022 г., а свиването се ускорява през последната година. Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%.
Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри. Какво движи бизнеса днес? Получавайте най-важното ДИРектно в пощата си. Абонирам се Съгласявам се с Политиката за поверителност. Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство.
При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ. При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници.

От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%. Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове.
Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията. Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията.
Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане. Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне.

*Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google
Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%. Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри.
Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство. При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ.
При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници. От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%.
Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове. Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията.

Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията. Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане.
Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне. *Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет.
Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google
Какво движи бизнеса днес?
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”
Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни на авиобазата край Ямбол за операции в Близкия изток и днес правителството ще предложи на парламента да разреши това.
“Ситуацията започна да прилича на онзи виц, който излезе преди два месеца “Какво стана с визите? Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”, смята депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.
От партията припомниха, че Радев беше най- големият критик на разполагане на американски военни самолети в България.
Оказа се, че основанията за разполагане на военни американски самолети в страната ни през февруари и сега са различни. Тогава са били за учение на НАТО, а сега – за участие в операции в Близкия изток.

Гаджев показа писмото, с което е разрешено пребиваването на самолетите от февруари до май месец и посочи, че пише, че става въпрос за учение по линия на НАТО. Той ще поиска от МО двете ноти – от февруари и от юли месец.
“Вчера малко преди финала на световното бяхме уведомени, че ще има извънредно заседание на комисията по отбрана. Без да е ясно, дори на колегите от “Прогресивна България”, какво точно ще гледаме. Явно това е най-спешното нещо на правителството тази седмица. Нека видим какви решения ще вземат, но очевидно мотивите са различни”, допълни Гаджев.
“Ако някой си е мислил, че досега се е изпълнявала някаква фигура от висшия пилотаж, то след днешните изявления на премиера Радев сме сигурни, че държавата, или поне външната ѝ политика, са в режим на свободно падане. Не знам за целите на вътрешната консумация ли отново, но беше направена една поредна илюзия за това, че България води политика към това, което правителството нарича национален интерес”, заяви бившият външен министър Георг Георгиев.

Той припомни позицията на Радев, че ще разреши оставане на американските военни самолети на летището в София, само ако паднат визите за САЩ.
“Не виждам България да е получила разрешение за падане на визите за влизане в програмата за безвизово пътуване до САЩ. Спомняте си преди няколко месеца много помпозно министър-председателят заяви, че е поискал от президента Тръмп дори отпадане на визите за български граждани. Паднаха ли визите? На път ли са да паднат?” Попита Георгиев.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Иран ни предупреждава
Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на военновъздушните сили на САЩ на летище “Безмер”, съобщиха от пресцентъра на българското външно ведомство.
Нотата е получена, след като говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи предупреди България да не позволява на САЩ да “използват територията ѝ за военни операции срещу Иран”. Багаеи добави, че всяка дейност, която улеснява американски атаки, би означавала съучастие в “агресия и военни престъпления”.

Република България не предприема никакви враждебни действия срещу Иран в изпълнение на договорните си ангажименти към своя съюзник САЩ. Изключено е от територията на България да се осъществяват каквито и да е военни действия в Близкия изток, заявяват от МВнР.
Надяваме се възможно най-скоро и двете страни в конфликта повторно да се ангажират с деескалация и прекратяване на военните действия, за което те успяха да се споразумеят съвсем наскоро. България апелира за незабавно прекратяване на военните действия и подновяване на разговорите за договаряне на примирие, което да позволи постигането на устойчиво споразумение, слагащо край на конфликта, се посочва в съобщението на МВнР.

Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








