ПАРИ
Изпратиха писмо до лидерите на ЕС и ЕЦБ: Евростат да разследва как е изчислен бюджетният дефицит на България
Европейската статистическа служба Евростат трябва да разследва как е изчислен бюджетният дефицит на България за 2024 г., който е един от критериите за влизане в еврозоната.
За това призовават български общественици, които изпратиха писмо до ръководството на всички европейски институции, Евростат, Европейската централна банка (ЕЦБ) и държавните ръководители на всички страни-членки в ЕС. В писмото, подписано от икономиста доц. Григор Сарийски, Весела Станчева от Сдружение „Завера“, Росен Миленов и други общественици, пише още:
„Обръщаме се към Вас, като активни участници в процеса на присъединяване на България към еврозоната, с цел да предотвратим допускането на грешка, която ще коства много както на България, така и на ЕС. Както знаете, на 4 юни 2025 г. се очаква публикуването извънреден конвергентен доклад за готовността на България за приемане на еврото от страна на Европейската комисия и имаме сериозни опасения за адекватността на изводите в този доклад, тъй като са налице всички основания да считаме че те ще почиват на некоректни данни за състоянието на българската икономика.

Излизащата в публичното пространство официална информация, касаеща инфлацията и бюджетния дефицит, са неверни, в което лесно можете да се убедите от най-прости съпоставки, като например между темпа на приходите от косвени данъци с комбинирания индекс на физическия обем и дефлатора на БВП за 2024 г., или пък между данните от ежемесечния бюлетин за дейността на местата за настаняване с индексите на потребителските цени в съответния сектор.
Всичко това се случва в условията на целенасочено натрапване по всички обществени медии на едностранчива и спорна информация, без възможност за изразяване на алтернативно мнение или провеждане на каквато и да било експертна дискусия, което по същество дискриминира поддръжниците на другата теза и по този начин навлиза в разрез с основополагащите принципи на ЕС, разписани в чл. 2 от Договора за Европейския съюз и чл. 11 от Хартата на основните права на ЕС.
Нещо повече. Почти всички социологически анкети показват че преобладаващите нагласи в българското общество не подкрепят приемането на единната валута в краткосрочен порядък и единственият начин да се разреши този въпрос по справедлив и демократичен начин е чрез провеждане на национален референдум. През 2023 г. над 604 000 български граждани заявиха желанието си да бъде проведен такъв, но органите на държавната власт не се съобразиха с тяхното искане, въпреки че то изпълняваше всички условия за това.

Това потъпква основните демократични принципи, върху които почива идеята за изграждане на ЕС и отчуждава българското общество от идеята за Европа. Все повече хора живеят с убеждението че общността е прекъснала връзка със своите основополагащи принципи и преминава в режим на тоталитарно управление, като това убеждение се засилва особено след като през 2023 г. в публикувани скандални записи между членове на партия ПП (впоследствие част от управляващата коалиция) се спомена, че председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е поела ангажимент пред Кирил Петков, заемащ поста министър-председател на България (между декември 2021 г. и август 2022 г.) че ще се опита да съдейства на България да заобиколи критериите за присъединяване към еврозоната и тя да бъде одобрена независимо от степента на готовност.
Вие без съмнение сте наясно, че всякакви минали, настоящи и бъдещи нарушения на правилата и заобикаляне на критериите за присъединяване към еврозоната не водят до нищо добро. Влизането на една неподготвена страна, каквато в случая се явява България би представлявало не само риск за нов гръцки сценарий и катастрофа за икономиката ни, но би застрашило самата еврозона, особено на фона на засилващите се турбуленции. Очевидно е, че ако в настоящото си състояние на пълна липса на готовност България бъде приета в еврозоната, тя ще повтори гръцкия сценарий. Въпросът е дали при сегашната неблагоприятна икономическа обстановка и бързопроменящи се геополитически условия страните-членки могат да си позволят нова криза на единната европейска валута?

Призоваваме Ви да вземете под внимание обстоятелството, че приемането на България сега ще вдигне всички дисциплиниращи ограничения на валутния борд и ще запрати страната във водовъртежа на дългова спирала по прищевките на всеки политик, който съзнателно или не е склонен да заложи бъдещето на България в името на личните си облаги.
Адресираме настоящото писмо до ключовите институции в Европейския съюз с молба за критичен анализ и преглеждане на предоставените от българското правителство и БНБ данни във връзка с поискания на 25 февруари 2025 г. извънреден конвергентен доклад от страна на българското правителство и управителя на БНБ до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и до президента на Европейската централна банка Кристин Лагард.
Анализът, изготвен от тези две институции е основна стъпка при оценката за готовността на една страна за присъединяването към валутния съюз и предвид допуснати в миналото грешки при изчисленията, които доведоха до присъединяването на страна, която не бе подготвена за валутния съюз, с настоящото писмо се обръщаме и към статистическа служба към Европейската комисия.

Призоваваме Евростат да извърши проверка на начина, по който е формиран и изчислен бюджетният дефицит на България за 2024 г. В тази връзка припомняме разследването на Евростат за допуснатите от Гърция грешки през 1997 до 1999 г., които тогава доведоха до погрешна оценка при изчисление на държавния дефицит. Въз основа на представените по-ниски цифри, през 2000 г. ЕС реши, че Гърция ще се присъедини към еврозоната през 2001 г. и цената за тази грешка се изплаща и до днес от всички граждани на ЕС.
Искрено се надяваме че здравомислието в Парламента на Европа и Съвета на Европейския съюз ще надделее и при гласуването ще се спре не само потъпкването на демократичните принципи и волята на българските граждани, но и потенциалната заплаха от нова дългова криза в самата еврозона“, предупреждава писмото до европейските институции.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?
През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.
Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?
„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.
„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.
„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.
„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

ПАРИ
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път
Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.
Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.
2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.
Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.
3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.
Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.
Прост тест – кой завод се построи от януари?
Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.
П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????
ПАРИ
Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане
Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.
Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.
Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.
Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.

Ройтерс съобщи по-рано, че пълното възстановяване на корабоплаването в пролива ще отнеме 40-50 дни.

Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








