КОМЕНТАР

Изумителната парламентарна агония на ГЕРБ

Съвсем наскоро отново ми попадна стихосбирката на Константин Павлов “Агонио сладка”. Стихотворенията в нея сякаш са създадени в друга вселена – неземни, ярки, странни и през неуловимата паяжина на думите те захвърлят в някакъв друг свят на непоклатим морал, духовна съпротива и философски необят. Но днес няма да си говорим за литература, колкото и изкушаващо да е това в една държава, която се намира на един сантиметър от пълната лудост. Но очевидно в поезията се крие някаква универсална истина, която може да ни помогне да се ориентираме в кафкианското битие, което ни сервира политиката напоследък. Ето защо едноименното стихотворение “Агонио сладка” ми прозвуча като политически анализ на състоянието на ГЕРБ днес. Знам, сигурно ми има нещо, но само вижте еуфоричното начало:

Първото ми умиране –

като преживяване –

беше изключително.

Повторенията изхабиха чувството.

Не се ли случи същото у нас? Първото прихождение на ГЕРБ на власт бе разглеждано като смърт на всичко старо, като някакво върховно отмъщение срещу прехода и никой не подозираше, че това е триумф на безвремието, което успешно убива България в своите клещи. След това свикнахме на постоянното повтаряне на схеми, суджуци, поголовно избиване на животни, анонимни депутати от мнозинството, сривове на системите на сигурност, изчезването на Търговския регистър, смъртоносните магистрали…Това е сладостта на агонията – тя не е живот, но не е още смърт. Агонията е преходно състояние, което ни показва изчерпването на жизнените сили, бавен и мъчителен преход към небитието. Наскоро Валентин Вацев с лека тъга разказа, че е наблюдавал политическата смърт на един управленец, от първа ръка е виждал как той скъсква нишките си с реалността и започва да не разбира какво се случва край него. И диогностицира безпогрешно – абсолютно същите признаци ги виждаме у Бойко Борисов, а Бойко Борисов – това е ГЕРБ.

Константин Павлов го е казал по-поетично:

странен двойник:

вече си ТАМ,
а още си ТУКА.

Тези дни всеки, който има патологичния интерес да наблюдава ГЕРБ, вижда абсолютно същото. Те изживяват дни на интелектуална и политическа агония. Във втория ден на новия политически сезон те прибягнаха до отчаяни средства, за да скрият своята немощ в справянето с реалността – пуснаха Вежди Рашидов да се изживява като парламентарна реинкарнация на Антон Тодоров. Известният скулптор бе получил важна партийна задача – да се изправи на трибуната и да прочете една френетична декларация срещу БСП, пълна със заяждания на дребно, безсилна злоба, черни шегички и безсъвестни проклятия. Това обаче е действие с проблематичен характер. Вежди Рашидов има една-единствена тема в този живот и тя е…Вежди Рашидов. Заради това декларацията му се превърна в един безкраен списък за световния му принос като творец и за космическите му достижения като министър и всичко това съчетано с пристъпи на патологичен нарцисизъм. Душата на твореца била разтърсена, че Корнелия Нинова нарекла ГЕРБ “шайка крадци”. Няма да отричаме борбения характер на лявата лидерка, но в случая е трудно да не отбележим, че това не нейно умотворение. Нинова цитира и то цитира виден днешен гербаджийски шаман, автор на едноименен бестселър “Шайка”. И ако Рашидов е толкова разтърсен, потресен и огорчен, то той би трябвало да потърси сметка първо от Антон Тодоров, който възкреси тази дума и я наложи в политическия речник като безсмъртен синоним на ГЕРБ.

А какво, ако не шайка, е управление, което пуска ветеринарни копои да избиват невинни животни, които дори не бяха болни от чума. Какво, ако не шайка, е мнозинство, което с години се би по гърдите със своите магистрали и пътища, а при поредната кървава катастрофа започна панически да си търси алиби като изпечен рецидивист. Как да наречем бандата от политици, която управлява така некадърно и корпоративно, че затри Търговския регистър и никой не се пита все още какво ли изчезна по пътя към неговото възстановяване? Нима не можем да наречем “шайка” един корпоративен сбирток, чиято любима пиеска е “добро ченге – лошо ченге”: Бойко иска оставките на трима министри, а парламентарните матросовци веднага започват да стенат и да твърдят, че ще спасят поне единия от тях.

Управлението вече е влязло в цикъл на безкраен скандал. Всяко негово решение оттук-нататък ще предизвиква кризи на доверие. И заради това още по-смешно звучат уверенията на представителите на мнозинството, които като телевизионни номади обикалят от студио в студио, за да ни разказват, че властта е стабилна и нищо драматично не се е случило. Този отказ да видиш реалността е безпогрешен признак за политическа агония. Депутатите от ГЕРБ с дюдюкания и тропане по банките посрещнаха обвинението, че точно те са убили 17-те души край Своге, но и това е симптом за заболяването. Те са захапали властта от близо 10 години насам и са изхабени от корупция и безсмислие.

Между другото – има пряка аналогия между последните месеци на 2012 година и положението днес. Тогава мнозинството бе разтърсено от аферата “Дюни” (продадоха на безценица дюните край Несебър), а този скандал доказа на всички, че онези, които бяха дошли като окончателна смърт на старото, всъщност са едни безогледни търгаши, които разпределят алчно последните останали ценности в България. След това дойдоха високите сметки за ток, хората излязоха по улиците и Борисов побърза да хвърли оставка и да влезе в болница с високо кръвно, уплашен от развоя на събитията. Перманентният скандал е политически гърч. Той показва, че всяка следваща афера вече може да свали мнозинството, защото то няма нито морални, нито политически основания за своето съществуване. Те нека да се самоуспокояват, че всичко е нормално и че не са шайка. Хората отдавна не слушат какво им говорят тези нелепи костюмари.

ГЕРБ вече дори не могат да фокусират политическата си енергия и прибягването до Вежди ясно го доказва. Там, където трябваше да има поне някакъв анализ и признаване на грешки, имаше единствено самоопиянение и самохвалство. Вероятно в шайките това е механизъм за групова идентичност. Дано този метод да им е от полза в затвора.
Агонио сладка, беше казал Константин Павлов. Сега разбирам, че човек не бива да вярва сляпо на поезията. Агонията винаги е гадна и отвратителна. А и гъгнива, точно като Вежди Рашидов, докато се опитва да разчете това, което са му написали…

Post Views: 37

КОМЕНТАР

“Наистина уплашиха таралежа с голия си задник”

„Уплашиха таралежа.“ Медведев отговори по начин, от който ушите на Калас увиснаха. „Хвърлете я в клоаката.“

Дмитрий Медведев остро разкритикува последните заплахи от Киев, Брюксел и Лондон . Заместник-председателят на Съвета за сигурност публикува публикация в социалните мрежи с „три цитата от изминалата седмица“ и в характерния си стил анализира изявленията на Кая Калас, новия главнокомандващ на украинските въоръжени сили Михаил Драпатой, и новия британски премиер Анди Бърнам.

Ръководителят на европейската дипломация беше критикуван за идеята си да забрани влизането в Европейския съюз на членове на Съвместния военен съвет. Медведев отговори подигравателно:

„Наистина уплашиха таралежа с голия си задник. Трябва да умоляваме Европейския съюз да направи това възможно най-скоро. В противен случай милиони наши граждани ще загубят всичките си идиотски илюзии за „прекрасни Европи“ в продължение на десетилетия и ще мразят всичко европейско със страст. Но ТОВА е точно това, от което се нуждаем!“, написа заместник-председателят на Съвета за сигурност.

Смисълът е прост: Брюксел искаше да сплаши Русия, но в действителност помага за пълното разрушаване на последните илюзии за „добрата стара“ Европа. Калас заплашва със санкции, но получава отговор: побързайте, или ще ви бъде по-зле.

Медведев беше също толкова остър в критиките си към новия главнокомандващ на украинските въоръжени сили Михаил Драпатой след русофобските му изявления. Той го сравни с мръсотията, която се е залепила за „ботуша на Бандера“, и заключи в характерния си стил:

„В такъв случай няма смисъл да се перет обувки. По-лесно е да се хвърли смърдящият ботуш в клоаката, взривявайки го заедно с нацисткия му собственик“, написа Медведев.

Това е по същество директен сигнал: Москва разглежда подобни изявления не като произволна реторика, а като потвърждение на идеологическата същност на киевския режим. Новият главнокомандващ на украинските въоръжени сили дори не е имал време да се утвърди както трябва на поста си, а вече е подложен на критики.

Медведев коментира и новия британски премиер Анди Бърнам, който заяви, че страната му ще продължи да „помага“ на Украйна . Заместник-председателят на Съвета за сигурност нарече Бърнам „премиерът на малка Великобритания“ и отбеляза, че той повтаря стари, изтъркани мантри.

„Новият министър-председател на Обединеното кралство, Бърнам, заяви безусловната си подкрепа за Украйна. Това, разбира се, не е нищо ново“, написа Медведев.

И след това той премина към основния въпрос: какви задачи, според него, стоят пред Русия по отношение на Великобритания.

„Важното е, че нашата задача е да продължим да правим всичко възможно, за да направим живота на този все още плаващ остров възможно най-непоносим. Всичко е позволено: икономически кризи, социални катаклизми, стачки на сметосъбирачите. Всичко.“
И Медведев завърши с най-голяма прямота:

„Въпреки че комплексът „Посейдон“ все още е най-добрият вариант.“

Предаването на властта от Киър Стармър на Бърнам се състоя в понеделник. Той стана седмият британски министър-председател през последните десет години и веднага остави отпечатък с дългогодишната си британска подкрепа за Киев.

САЩ се отказаха от Украйна. Няма шанс и Западът няма как да помогне.

В крайна сметка, отговорът на Медведев беше изключително суров. Калас заплашва със забрани, но те са обект на смях . Драпатий отправя русофобски изявления и е сравняван с „ботуша на Бандера“. Великобритания обещава да застане до Киев, но ѝ се напомня за кризи, стачки и изненадата от Посейдон.

Западът отново реши да сплаши Русия. Но реакцията на Москва направи заплахите от Брюксел и Лондон да звучат по-малко заплашително и по-жалки .

Post Views: 16

КОМЕНТАР

“Твоите недостатъци като син, са мои грешки като баща.“

Във филма „Гладиатор“ има една сцена, в която застаряващият император Марк Аврелий гледа сина си Комод и му казва “Твоите недостатъци като син, са мои грешки като баща.“.

Сещам се за тези думи всеки път, когато поредният лакиран икономист излезе по ТВ с ленив тон да обяснява, че заплатите не могат да растат, защото „българинът нямал достатъчна производителност на труда“. Разбирайте – мързелив е, толкова си заслужава.

Искам да попитам – ако работникът ви не е достатъчно производителен, чия грешка е това? Ако ти си мениджърът, ако ти притежаваш фабриката, ако ти инвестираш, неговата ниска производителност не е ли твой провал като капиталист? Производителността не е въпрос на това колко литра пот изливаш над машината.

Тя е въпрос на това каква е машината. Ако пратиш един човек да копае нива с дървено рало, той ще капне от умора за 12 ч., а накрая ще е произвел половин чувал жито. Ако го качиш на модерен трактор с климатик и GPS, за 2 ч. той ще изоре десет пъти повече. Кой е по-производителен? Вторият. Но дали първият е мързелив? Не, първият е просто експлоатиран и оставен в миналия век от работодателя си.

Българският работник е онзи с ралото. Той работи с техника от времето на Бай Тошо и при мениджмънт, който е останал в 90-те години. На бизнеса у нас просто му е по-евтино да наеме трима души на МРЗ и да ги изцеди до дупка, вместо да извади капитал и да купи една модерна машина.

И тук стигаме до „работещите бедни“. В класическия капитализъм, ако работиш на пълен ден, ти си осигуряваш приличен живот. В България ти можеш да работиш по 50 ч. в седмицата, да даваш нощни смени и в края на месеца пак да нямаш пари. Ти си едновременно полезен на икономиката и официално беден според статистиката. Това не е пазарна икономика. Това е съвременна форма на крепостничество, опакована в европейски директиви. Пазарът на труда не е в разцвет. Той е заложник на грешна философия. Истината е, че не се търсят „кадри с висока добавена стойност“. Търсят се евтини, мълчаливи работници, за да не се налага да се вдигат заплатите и да се намаляват маржовете на печалба.

Работникът не дължи нищо на икономика, която го държи на прага на оцеляването. Ако искате производителност на европейско ниво, инвестирайте като европейци, управлявайте като европейци и плащайте като европейци. Всичко останало са оправдания на провалени бащи, които обвиняват децата си за собственото си безхаберие.

Post Views: 20

КОМЕНТАР

ЕХ, ТОЗИ РАДЕВ… ИЛИ КАК БЪЛГАРИЯ СЕ ОКАЗА В “ЗЛАТНАТА СРЕДА” НА ГЕОПОЛИТИКАТА?

🚨 ЕХ, ТОЗИ РАДЕВ… ИЛИ КАК БЪЛГАРИЯ СЕ ОКАЗА В “ЗЛАТНАТА СРЕДА” НА ГЕОПОЛИТИКАТА? (Бат’ ви пак се оказа прав!)

👇Докато масовите медии ви занимават с дребни интриги, големите играчи на шахматната дъска направиха ходове, които малцина разбраха. Ето какво се случи реално през последните часове:

1️⃣ САЩ очаквано удължиха изключението от санкциите за българския „Лукойл“. (Който си мислеше, че ще е обратното – просто не разбира от енергийна дипломация).

2️⃣ Вчера Китай отвърна на удара! Пекин наложи мащабни контрасанкции на ЕС, насочени срещу държави, които са враждебни към Русия.

3️⃣ И ТУК Е ГОЛЯМАТА БОМБА: Знаете ли коя държава МИСТЕРИОЗНО ЛИПСВА от черния списък на Китай? Точно така – БЪЛГАРИЯ! 🇧🇬

Защо ли? Защото София показа характер. Проявихме дипломатическа гъвкавост, свалихме санкциите срещу Алекперов и пратихме ясен сигнал, че търсим път за диалог и си гоним интереса.

👉 ИЗВОДЪТ В ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ: В момента България е в уникалната позиция да бъде добре приета едновременно от САЩ, Китай И Русия!

Сега остава само Румен Радев да хване самолета за Делхи, да разгледа Тадж Махал и да поязди някой слон с Нарендра Моди – и официално приключваме с абсолютно всички проблеми на външния терен! 🐘🏯

Хайде сега великденски/неделни анализатори, оставям ви да мислите и да гледате как прогнозите на Бат’ ви се случват една по една пред очите ви!

Post Views: 16