ПАРИ

Има ли Китай “скрит коз” за постигане на победа в търговската война?

С ескалирането на търговското напрежение между Китай и САЩ стандартите за киберсигурност на азиатската стана могат да бъдат използвани като „невидимо оръжие“ срещу наложените от администрацията на американския президент мита, смятат експерти.

Тези така наречени „стандарти“ представляват приети от правителството насоки за неща, като например виртуални защитни стени и софтуер, които са обявени от китайското правителство като доброволни, но често са задължителни за чуждестранните компании, които развиват бизнес в страната.

През последните няколко години Пекин е издал близо 300 нови национални стандарти, цитира CNBC данни на базирания във Вашингтон мозъчен тръст Center of Strategic and International Studies (CSIS).

Тези допълнения помогнаха на Китай да се превърне в изключително труден пазар за някои компании. Новите стандарти евентуално биха засегнали с непредвидени разходи и забавяне на работата онези компании, които са притежавани от чуждестранни инвеститори, като това може да доведе дори до затваряне на бизнеса им в страната.

Появяват се притеснения, че най-голямата азиатска икономика може да превърне своите технологични стандарти в оръжие, което да насочи срещу САЩ в рамките на разгарящата се търговска война между двете страни.

Ако това стане и Китай удари американските компании, анализаторите трудно биха предвидили какъв ще е размерът на евентуалните негативни последици.

Стандартите за киберсигурност, за разлика от митата, е по-малко вероятно да бъдат смекчени от Пекин, когато тази война достигне до своя финал. Това отчасти се дължи на желанието на китайския държавен глава Си Дзинпин да увеличи кибернетичния потенциал на страната: Въпреки, че новите стандарти биха могли да бъдат стимулирани от търговския спор, „това е значително по-голямо от динамиката със САЩ“, смята Сам Сакс, старши научен сътрудник към CSIS, цитиран от CNBC.

Организацията предупреждава за „неписаните“ правила, които могат да дойдат с отговора на Китай срещу американските мита.

Обявявайки 25%-ни мита върху вноса на американски стоки за 16 млрд. долара, Пекин използва стратегия, която е обвързана с тези нови кибер стандарти.

Китайските мерки са определени като „препоръчителни“, но на практика много от тях са изискуеми за бизнеса в Китай, особено в случаи, когато е замесено правителството или някоя държавна компания. Много често частните компании са поставени пред изискванията за притежание на сертификати, обвързани с тези стандарти.

Стивън Изел, вицепрезидент по политиките за глобални иновации към фокусирания върху технологичния сектор мозъчен тръст Information Technology and Innovation Foundation, смята, че е възможно Китай да използва технологичните правила като оръжие в търговската война. Изел изрази надежда, че Пекин ще използва максимално ефективно сегашния конфликт като възможност по-скоро да отвори по-широко своя пазар, отколкото да „мами отново“ с местни практики, които той смята за несправедливи.

Анализаторите са единодушни, че китайските стандартни за националната сигурност вече са преминали границата за защита от кибер атаки, служейки като средство за защита на местните компании от чуждестранната конкуренция.

Въпреки че някои дигитални стандарти са били въведени от китайското правителство за постигане на съответните цели, свързани със киберсигурността, други са създадени да следват целите на „Made in Chinа 2025”, смята Сакс, визирайки желанието на Китай да подобри своя експертен потенциал в обещаващи производствени сектори като роботиката и превозните средства, ползващи чиста енергия.

Сакс добавя, че стандартите за киберсигурност използват умишлено неясни формулировки около удостоверяването и тестването. Това дава на китайското правителство широки правомощия при преценката на чуждестранните компании.

Може да се стигне до сериозно и широкообхватно негативно влияние върху корпоративния свят, ако Китай реши да използва своите стандарти за киберсигурност, за да удари американските компании.

„Много хора смятат, че кибер регулациите могат да засегнат само технологичните компании или социалните медии. Но този ефект ще има много по-широк обхват. Тези регулации биха засегнали всички сектори, свързани с информационните и комуникационни технологии, така че потърпевши ще бъдат всички компании, използващи интернет, уебсайтове и облачни технологии, смята Сакс.

Post Views: 96

Related Topics:война свят финанси

Up Next

Защо се срива турската лира?

Don't Miss

4 нeщa, ĸoитo тpябвa дa нaпpaвитe, зa дa бъдeтe гoтoви зa cлeдвaщaтa peцecия

ПАРИ

Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?

През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.

Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?

„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.

„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.

„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

Post Views: 10

ПАРИ

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път

Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.

Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.

2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.

Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.

3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.

Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.

Прост тест – кой завод се построи от януари?

Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.

П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????

Post Views: 7

ПАРИ

Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане

Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.

Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.

Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.

Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.