ПОЛИТИКА

Инструкциите на Петков за РСМ подменят Рамковата позиция и забравят общата история

След месеци на спекулации и взаимни обвинения между коалиционните партньори, премиерът Кирил Петков призна, че подготвя вдигането на българското вето за започване на преговори за членство в ЕС на РСМ.

В интервю пред бТВ той заяви, че външният министър Генчовска и нейният екип “абсолютно самостоятелно движат нещата със Северна Македония”. В същото време, на въпроса каква е била целта му преди месец да поиска от президента свикване на Консултативен съвет по националната сигурност, той каза, че е искал да запознае останалите партии с новите предложения, които били идентични с постигнатото сега от екипа на Генчовска. Всичко това навежда на мисълта, че подготвяните от Кирил Петков и екипа му предложения са били “сугестирани”, вероятно от заинтересовани външни фактори, на преговорния екип на МВнР.

Тази сутрин обаче министър Генчовска съобщи, че министър-председателят Кирил Петков е поел ангажимент до края на френското председателство да свали ветото за започване на преговори на РС Македония за ЕС. Това е станало по време на среща с еврокомисаря Оливер Вархеи.

Теодора Генчовска заяви, че Петков е поел ангажимент за вдигане на ветото

По-рано Кирил Петков загатна също, че подготвяният компромис би бил “безпрецедентен успех” за България, защото вписването на българите в конституцията на РСМ щяло да се случи преди провеждането на първата междуправителствена конференция на ЕС за Северна Македония (което и е реалното започване на преговори), и че това щяло да бъде гарантирано от Европа. Това е всъщност потвърждение на вече написаното от БГНЕС миналата седмица, че готвеното споразумение ще бъде представено на българското общество като огромна победа и изцяло припокриващо условията за вдигане на ветото от досегашната позиция.

С цел изчистване на всички спекулации, БГНЕС информира, че разполага с документ, съдържащ инструкции, изпратени от българското правителство на постоянния представител на България в ЕС Румен Александров във връзка с разговорите между Скопие и София. Сред акцентите в документа се откроява липсата на чувствителния въпрос за общата история и е налице намерение за непридържане към Рамковата позиция на България от октомври 2019, подкрепена с декларация на Народното събрание и от два Консултативни съвета по националната сигурност при президента (изпълнението на Договора за добросъседство ще представлява част от условията, приложими в преговорите, а провеждането на първата Междуправителствена конференция ще бъде обвързано с постигането на реален напредък при изпълнението на Договора).

В документа се твърди, че някои елементи от този протокол все още изискват политическо решение и той трябва да бъде одобрен от българския парламент преди неговото подписване от Съвместната междуправителствена комисия. България информира страните партньори, че Съвместният протокол следва да съдържа краткосрочни и дългосрочни мерки за изпълнение на Договора за добросъседство, разделен на теми 1+4:

– Спазване на правата на българите в Северна Македония.

– Реабилитация на жертвите, репресирани от режима в Югославия заради самоопределянето им като българи

– Мерки за превенция и наказание срещу езика на омразата и дискриминацията, използвани по отношение на българите в Северна Македония

– Опазване на културното и историческото наследство на българите в РСМ, в това число чрез постигане на напредък в Съвместната историческа комисия между двете държави, и отразяването му в учебниците.

– Мерки за избягване на неоснователни териториални и други претенции срещу България

Краткосрочните мерки трябва да включват действия, свързани с реален напредък по отношение на изпълнението на Договора, който би могъл да се постигне при наличие на политическа воля от страна на Скопие.

България продължава да търси политически консенсус по времевата рамка за включване на българите в конституцията на Северна Македония като гаранция за защита на техните права.

София се нуждае от ефективни гаранции, включени в Преговорната рамка, с цел превенция срещу евентуално прекратяване на действието на протокола от страна на Скопие.

България настоява този протокол и позоваването на официалния език на РСМ да бъдат включени в преговорния процес по присъединяване към ЕС преди постигането на по-нататъшен напредък.

По отношение на дългосрочните мерки София настоява те да бъдат прилагани през целия процес на присъединяване към ЕС.

България призовава страните-членки за постигане на устойчиви и предсказуеми дългосрочни решения по този въпрос.

Всички бъдещи процедурни стъпки, свързани с процеса на присъединяване на РСМ, ще трябва да бъдат одобрени от Народното събрание.

В случай, че Френското председателство представи свой ревизиран проект на Преговорната рамка, България ще го анализира внимателно и ще го представи пред компетентните институции. В решението си ще се ръководи от Общата рамка, одобрена от Народното събрание и Консултативния съвет по национална сигурност.

Основно място в Рамковата позиция има темата с обективизирането на общата история и прекратяването на фалшификациите, касаещи общи исторически фигури и събития. Изрично упоменати условия за насрочване на първа Междуправителствена конференция е намирането от страна на Смесената историческа комисия на договорени исторически наративи за Гоце Делчев, Илинденското въстание и ВМРО/ВМОРО, както и приемането на план-график от страна на властите в Скопие за промяна на учебниците по история, в които да бъдат вписани договорените наративи. Освен това, се предвижда и договарянето на конкретни дати за общо отбелязване на събитията и личностите, по които е постигната договореност. Не на последно място е и условието при отбелязване на събития и личности, по които е постигната договореност, политическите фигури, представителите на държавни институции в Република Северна Македония, както и на медиите, финансирани от държавния бюджет, да базират своите официални изявления и коментари на договорените от Историческата комисия текстове. Изрично упоменати предварителни условия са и задействане на процес на реабилитация на жертвите на югославския комунистически режим, репресирани поради българското им самосъзнание; задействане на процес на осветляване на сътрудниците от днешна Република Северна Македония на службите за сигурност на бивша Югославия; предприемане на системни мерки за премахване от табели и надписи върху паметници, паметни плочи и сгради на текстове, насаждащи открито омраза към България, – например такива, съдържащи квалификации като „българския фашистки окупатор“.

В по-общ аспект, ясно упоменато условие за одобрение на Преговорната рамка от страна на България е и добросъседството да фигурира като хоризонтален критерий в рамките на целия процес на присъединяване на РСМ. Ако по същество съдържанието на постигнатия компромис е изпразнено от основните елементи на досегашната българска позиция, особено в частта ѝ, свързана с историческите въпроси, това би имало фатални за националните ни интереси последствия.

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Подходяща музика за любителите на йога.

Post Views: 100

Related Topics:българия политика скандал

Up Next

Изгониха некадърния Никола Минчев

Don't Miss

Внасят вот на недоверие срещу това пагубно правителство

ПОЛИТИКА

Районният кмет като връзка между гражданите и институциите

Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев за район „Средец“, София, поставя въпроса как местната власт може да чува хората, особено там, където правомощията ѝ са ограничени.

На 14 юни 2026 г. в район „Средец“, София, ще се проведат частични избори за районен кмет. Сред регистрираните кандидати е инж.-ик. Георги Неделчев, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Регистрацията му е обявена с решение на Общинската избирателна комисия в Столична община от 19 май 2026 г.

Район „Средец“ е особен градски организъм. Той е едновременно административно, културно, историческо и жилищно пространство. В него се срещат институции, училища, паркове, културни средища, малък бизнес, заведения, туристи, дневно население и хора, за които това е дом. Точно това прави управлението на района чувствително: проблемите не са абстрактни, а ежедневни.

Чистота, шум, паркиране, осветление, графити, занемарени фасади и трудна комуникация с администрацията са теми, които често се появяват в разговорите между жители на централните градски зони. Те изглеждат малки поотделно, но заедно определят качеството на живот. За един човек проблемът може да е тъмна улица. За друг, невъзможност да паркира близо до дома си. За трети, шум под прозорците до късно вечер. За четвърти, усещането, че сигналите към институциите потъват някъде между няколко администрации.

Тук се появява големият въпрос: какво реално може да направи един районен кмет?

Районният кмет не е самостоятелен кмет на отделна община. Част от решенията зависят от Столична община, Столичния общински съвет, Центъра за градска мобилност, Столичния инспекторат, полицията, общински дружества, външни изпълнители и други институции. Това обаче не означава, че районният кмет трябва да бъде пасивен посредник или администратор на формални отговори.

Напротив, именно при ограничени правомощия ролята на районния кмет може да стане още по-важна. Той може да бъде човекът, който чува гражданите, подрежда проблемите им, прави ги видими, насочва ги към компетентните органи и следи дали има отговор. В този смисъл районният кмет може да бъде не просто местен администратор, а организатор на гражданска енергия.

Това е и една от основните теми в публичните позиции на инж.-ик. Георги Неделчев: директната демокрация като модел и прякото гражданско участие като практичен инструмент. Разликата е важна. Демокрацията като модел е директна, близка до швейцарската логика на участие и контрол. Участието на гражданите е пряко: чрез инициативи, обсъждания, подписки, срещи, сигнали, предложения и публично проследяване на резултатите.

При такъв подход районната администрация не чака проблемите да се натрупат. Тя ги регистрира, картографира, насочва и връща информация към хората. Един сигнал не трябва да бъде просто входящ номер. Той трябва да има път: получен, разгледан, насочен, проследен, отчетен.

Тази логика е особено приложима в район като „Средец“, София. Ако уличното осветление се поддържа по договори на Столична община, районната администрация може да поддържа карта на тъмните и рискови места и да настоява за реакция. Ако паркирането зависи от по-широки градски политики, районният кмет може да формулира конкретни предложения от името на живущите. Ако шумът изисква участие на инспекторат и полиция, районният кмет може да събира сигналите, да търси координация и да настоява за контрол. Ако графитите засягат както общински, така и частни сгради, районът може да бъде посредник между собственици, домоуправители, институции и граждански инициативи.

Това не е обещание за чудо. Това е обещание за различен начин на работа.

В центъра на София хората не очакват само големи думи. Те очакват някой да чува, да отговаря и да не оставя ежедневните проблеми да се превръщат в постоянен фон. Район „Средец“ не е само витрина на столицата. Той е дом, в който хората живеят, работят, почиват, отглеждат деца, грижат се за възрастни родители и искат нормална градска среда.

Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев поставя именно този въпрос: може ли районният кмет да бъде мост между гражданите и институциите, вместо стена между тях?

Отговорът ще зависи не само от изборния резултат, а и от това дали в местната власт ще се наложи нов стандарт: повече чуваемост, повече отчетност и повече пряко участие на гражданите в управлението на собствения им район.

Кратко представяне към статията

инж.-ик. Георги Неделчев е кандидат за кмет на район „Средец“, София, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Професионалният му профил съчетава инженерно-икономическо образование с допулнителна специалност Право на интелектуалната собственост, опит в интегрираните комуникации, технологиите, предприемачеството и управлението на проекти. Основен акцент в публичните му позиции е идеята за истинска демокрация и пряко гражданско участие на районно ниво.

Post Views: 25

ПОЛИТИКА

Колонизаторите от Брюксел ще ни изтръскат с нов милиард за невъобръжаеми клаузи

България ще внесе 1 млрд. евро в Механизма за стабилност на еврозоната, който ще финансира държави пред фалит.

Народното събрание гласува на първо и второ четене ратификация на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност, който цели да осигури финансиране на държавите членки на еврозоната, които са изправени пред фалит. Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) предоставя помощ на държави членки, които изпитват затруднения или са застрашени от затруднения с финансирането и фалит.

Към момента пет държави от еврозоната се считат за финансово уязвими или изложени на по-висок риск заради дълга си.

Основните държави, които икономистите и институциите следят отблизо, са:

Италия

Италия има едно от най-високите нива на публичен дълг в еврозоната (около 135–140% от БВП).
Бавният икономически растеж прави изплащането по-трудно с течение на времето.
МВФ и анализатори многократно посочват Италия като една от най-уязвимите големи икономики в Европа.

Франция

Франция има нарастващи дефицити и нарастващ дълг.
Политическата нестабилност и слабата бюджетна дисциплина увеличиха опасенията на инвеститорите.

Белгия

Дългът на Белгия нараства постоянно, а МВФ предупреди за влошаваща се динамика на дълга и необходимостта от по-силна фискална консолидация.

Финландия

Финландия не е близо до криза, но рейтинговите агенции наскоро предупредиха за бързо нарастващ дълг поради застаряващото население, разходите за отбрана и слабия растеж.

Гърция

Гърция беше центърът на дълговата криза в еврозоната.
Дългът й все още е много висок, но положението се е подобрило значително от 2010-те години насам.

Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) е създаден на 2 февруари 2012 г. Седалището му е в Люксембург, а акционери са държавите от еврозоната. Чрез емитирането на дългови инструменти ЕСМ финансира заеми и други форми на помощ в подкрепа на държавите членки.

След обнародването на решението на българския парламент за ратификация в Държавен вестник България ще трябва да внесе и свой капиталов дял в ЕСМ. В началото се очаква държавата да се възползва от възможността за „временен корекционен период“ от 12 години, което значи, че за 5 години вноски България ще даде на ЕСМ около 600 млн. евро. След изтичането на корекционния период, ще трябва да изплатим и остатъка, докато общият внесен капитал в ЕСМ достигне 992 млн. евро.

Всички парламентарни групи, освен „Възраждане“, подкрепиха предложението.

Константин Проданов от „Прогресивна България“, посочи, че присъединяването ни към еврозоната вече е факт, цената за това е платена и тя е висока.

„Тук дебатираме присъединяване към Европейския механизъм за стабилизация, който е своеобразна застраховка за страната ни в случай на големи финансови проблеми“, каза депутатът.

„Всяка страна може да изпадне във временна неплатежоспособност, независимо от нивото на дълга си, Механизмът не плаща на фалирали държави, а точно обратно – целта е да не се допусне държави с проблеми, които са членки на еврозоната, да фалират, като им се отпускат целеви помощи за да се стабилизират“, заяви Проданов.

Според народния представител „това, което плащаме, не е просто цена на застраховката, получаваме участие в уставния капитал на Механизма за стабилност в размер на 8,5-8,6 млрд. евро“.

Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов коментира, че е ликвидирана българската финансова независимост.

„Очаквам да ни обяснят, че вече няма българска държава, валутата не е наша“, посочи той. „Ние сме в „клуба на богатите“ като сервитьори и ще плащаме чужди дългове“, каза Костадинов.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 25

ПОЛИТИКА

Ислямистки сектанти превземат властта във Великобритания

Местните избори във Великобритания предизвикаха остър дебат за религията, идентичността и бъдещето на политиката.

Лейбъристката партия претърпя тежко поражение на местните избори във Великобритания. Резултатите предизвикаха силни реакции в политическите среди и медиите.

Според анализи, цитирани от британски издания, независими кандидати с мюсюлманска подкрепа са постигнали значителни успехи. Темата бързо се превърна в централен политически спор.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания, след като кандидати, подкрепени от организации като MuslimVote, спечелиха места в местни съвети. Част от кампаниите са били фокусирани върху въпроси, свързани с мюсюлманските общности.

Най-силен ефект се наблюдава в Бирмингам, Лондон и Голям Манчестър. В тези райони независими кандидати и представители на Зелената партия отчетоха сериозни победи.

В Бирмингам Независимият алианс и Зелените постигнаха силни резултати. Победите бяха посрещнати с шумни празненства по улиците и парковете.

В Лондон вниманието беше насочено към Тауър Хамлетс и Нюхам. Там местни формации, свързани с етнически и религиозни общности, увеличиха влиянието си.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания и заради езика на предизборните кампании. Част от кандидатите са използвали листовки и речи на езици, различни от английския.

Критиците виждат в това опасност от разделение на обществото. Според тях британската политика може да се фрагментира по религиозни, етнически и културни линии.

Поддръжниците на тези кандидати обаче твърдят, че става дума за демократично представителство. Те настояват, че местните общности имат право на политически глас.

Поражението на лейбъристите поставя под натиск премиера Киър Стармър. Партията губи подкрепа в райони, които дълго време смяташе за сигурни.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания в момент на по-широка политическа нестабилност. Възходът на нови формации показва промяна в настроенията на избирателите.

Предстои британските партии да търсят отговор на този нов политически пейзаж. Въпросът е дали страната ще запази общия си граждански модел.

Post Views: 29