ВОЙНА
Информационната война срещу Китай премина на ново стъпало
Какво стана със Си Цзинпин? Съвсем наскоро властта му в страната изглеждаше абсолютна, по статус той беше като Мао Дзедун, в самия Китай той се хвалеше с премахването на бедността, в чужбина – с постоянния растеж на влиянието на страната. И сега той е слаб, слаб, слаб.
Общо взето е ясно какво се е случило. Това се нарича информационна война. И тъй като става дума за наскоро публикувана статия в престижното американско издание „Форин Афеърс“, то този особен фантом на информационната война вече не е маргинална луда идея, която се разхожда из второкласни издания. Ето една задължителна за всеки западняк идеология, предназначена за изяждане и асимилиране: има криза в Китай, нещо ще се случи на предстоящия ХХ конгрес на 16 октомври. И ако няма нищо (в смисъл на бурно и неприятно), тогава ще се случи по-късно.
Ако някой помни, на 24 септември ужасяваща история с не много ясен произход се разпространи из световните медии: небето беше затворено над Пекин и цял Китай, полетите бяха отменени, никой не можеше да влезе или излезе от града, това беше преврат, военните свалиха Си Цзинпин. Тук уважаваните журналисти отидоха да разберат какво се случва с входовете и изходите, както и със стотиците самолети, летящи мирно над тях. Оказа се, че няма никакви преврати и изобщо нищо. Но вкусът остана: преди нямаше такива слухове, но те се появиха. Нещо се случва.
И се случва нещо, което днес ни е познато в информационната война, която се води срещу нас за събитията в Украйна. Не искам да изброявам всички задължителни тези, но трябва да призная, че не е за хора със слаби сърца всеки ден да следят „международните“ медии, където има непрекъснати украински победи и руски поражения на всички фронтове, особено на домашния. Най-малкото тази война се отразява зле на съзнанието на обществеността в страните, където желаят доброто на нас или на китайците. Това подкопава тяхната решителност да ни помогнат или поне да не се намесват.
Тук е нужно да си припомним гениалната книга под фалшивото заглавие „Изкуството на войната” (Сун Дзъ, VI в. пр. н. е.). Невярно е, защото всъщност книгата е за съвсем различно изкуство – изкуството да се избягва войната като такава, тоест когато серия от маневри, разузнаване и психологически операции ви позволява да я спечелите без битки. И тази книга е написана, забележете, от китаец, а не от американец.
И китайците написаха статията, с която започнахме разговора – за случилото се със Си Цзинпин. Този автор се казва Цай Си, той е дезертьор (или емигрант) от правителствените структури на Пекин и върши обичайната си емигрантска работа – плюе бившата си родина.
Плюенето не е много сложен въпрос, просто трябва да изброите всичко, което вашата родина не успява, и да направите грандиозни заключения, а след това други теоретици ще ви последват. Ето поне още един китайски американец, професор Пей Минсин. Той вече е толкова американец, че поставя фамилията си – в западен стил – на второ място: Минсин Пей. И той също описва много подробно всичко, което се обърка в Китай.
А именно: Китай се провали с борбата с корупцията, страната също се срива от търговската война, започната от Америка, и накрая, борбата с коронавируса като цяло надхвърля всякакви разумни граници. Е, освен проектът „Един пояс, един път“ – за всеки западняк няма по-лош звяр, така че лесно се вписва в линията. Защо? В Китай се оказва, че активна външна политика, като тази, провеждана от президента Си, не се приема добре.
Основното е, че управляващата класа се страхуваше от премахването на ограничението на мандата на държавния глава, защото тогава са възможни проблеми с наследника. И още повече се страхува от реформи след продължителна смяна на властта, тъй като всяка твърда система се разпада, когато се опитате да я смените.
И в края на краищата професор Пей е прав, още повече, че правилните му думи важат като цяло за всяка страна по света във всеки момент от нейната история. Няма държави, където да няма проблеми. Единственото нещо, което липсва тук, е ясно доказателство, че точно сега и точно в Китай всички тези обичайни проблеми могат да избухнат. Е, това е, има доказателства – и Пей, и Цай се кълнат в майка си, че все пак имат надеждни източници на самия връх у дома. Остава да се поддаде на техния чар и честни очи. Между другото, те наистина могат да вярват в идеите си.
Така че няма доказателство – това, което Пей има, е датата на публикацията му (в случая интервюто). Лято 2020. Какво, две години – плюс известно време преди това – Китай беше в криза, на ръба на експлозия, разрушаване и преврат? Да, само че това свидетелства за изключителната стабилност на системата.
Излишно е да казвам, че настоящата статия на Цай, точка по точка, следва логиката на неговия колега Пей. Затова повтаряме: днес това е същият формиран информационен фантом, както много други. Анонимните пълнежи в интернет за преврата също са част от картината, макар и маргинална и без експертни познания.
Нека отбележим още веднъж, че няма неуязвими държави и няма държави без проблеми, в Китай само в нашата памет са се случвали много неща. Но аз искам да получа информация за тези проблеми от прилични източници, а не от последователите на Сун Дзъ, тоест информационни саботьори. И ако медиите са се превърнали в оръжие за война, ако уж експертни ресурси се занимават със същото, а за интернет няма какво да се каже – там е легитимно местообитание за фалшификати, тогава трудно се живее в такъв свят. Един ден все пак такива бойци на информационния фронт ще кажат истината, но на никого не му хрумва да я вземе на сериозно.
И тук имаме неочакван край. В момента в ООН се води истинска битка за това кой да заеме мястото на шефа на Международния съюз по телекомуникации. Западнякът е американецът Дорийн Богдан-Мартин, или нашият Рашид Исмаилов, който е работил и в руски държавни агенции, и в китайската „Хуавей“.
И в края на краищата, някога този съюз беше незначителна, чисто техническа служба в ООН, следеше как се разпределят радиочестотите и се занимаваше с друга подобна скучна работа. И сега, когато Украйна, например, хвърля цели батальони в огъня без никакъв военен смисъл, а само в името на воденето на информационна война, сега в ООН кипят диви страсти: чий ще бъде интернет, ако позицията бъде заета от руско-китайски кандидат? Ще се противопостави ли на свободата и ще блокира подривни действия като историята с „държавния преврат в Пекин“?
Въпреки че едва ли може да се надяваме, че само ООН ще реши всички проблеми на превръщането на информационното пространство в глобално бойно поле. Но и там разговорът за това е неизбежен – и то отдавна.
ВОЙНА
Иран е предложил да отвори Ормузкия проток в замяна на компенсация от САЩ
Иран е предложил на САЩ да отворят Ормузкия проток в замяна на компенсация от Вашингтон, съобщи саудитският телевизионен канал Al Arabiya, позовавайки се на дипломатически източници.
„Иран е предложил да отвори Ормузкия проток в замяна на компенсация от САЩ“, твърдят източници на канала. Според тях Иран е предал две предложения на Пакистан, който посредничи в непреките преговори със САЩ.
Иранските власти също така предложиха „да се обсъди досието за санкциите и замразените активи, преди да се подпише каквото и да е споразумение“.

По-рано говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаей заяви, че ядреното досие и въпросът за отмяната на санкциите няма да бъдат разглеждани на настоящия етап от преговорите със САЩ. Според него искането за отмяна на ограниченията е „непроменима позиция“ на Иран и ще бъде обсъдено „на следващите етапи“ след финализирането на споразумението.

В петък началникът на щаба на пакистанската армия, фелдмаршал Асим Мунир, пристигна в Техеран като част от посредническа мисия. Той вече е провел срещи с иранския външен министър Абас Арагчи и председателя на иранския парламент Мохамед Багер Галибаф.

Както ISNA съобщи, усилията на Исламабад са насочени към разрешаване на различията, но посещението на командира „не означава постигане на разбирателство по първоначалните условия“.
ВОЙНА
Русия удари цяла Украйна едновременно: 15 балистични ракети за минути, Киев чакаше „Орешник“
Сирени за въздушна тревога прозвучаха едновременно в цяла Украйна, след като за минути бяха изстреляни около 15 балистични ракети.
Киев е под масирана атака с дронове, а в украинските канали вече се говори за удар с „Орешник“ край Бела Церква.
Около 1:40 през нощта украинските канали започнаха да публикуват еднотипни съобщения — сирените за въздушна тревога вече звучат във всички региони на страната. Това не беше обичайният локален режим за Харковска или Сумска област. Картата на тревогите се оцвети наведнъж. Почти едновременно. После започнаха съобщенията за балистични пускове.

Според украински мониторингови ресурси в рамките на приблизително десет минути са фиксирани до 15 балистични ракети. Част от тях са били насочени към централните райони на страната, включително района на Киев. Паралелно с това срещу столицата е започнала масирана атака с дронове. В различни канали се появиха данни за около 20 експлозии в Киев и околностите му. Тук има нещо, което не излиза. Ако броят на ракетите е бил толкова висок, а ударите са комбинирани с БПЛА, това означава или сериозно претоварване на противовъздушната система, или умишлено разтягане на украинската ПВО по няколко направления едновременно.
После се появи името „Орешник“.
Първо в анонимни канали. След това в украински медии. Удар по цел в Бела Церква — град на около 80 километра южно от Киев. Няма официално потвърждение. Няма и официално опровержение. Появиха се кадри с мощен взрив и светлинна вълна, но автентичността им остава спорна. Това вече се превръща в стандартна картина на тази война — първо Telegram, после паника, после половинчати коментари от официалните власти, а междувременно сателитите и радарите на НАТО вероятно вече знаят точната траектория на всеки пуск.
Бела Церква не е случаен район. Там има логистични възли, военни складове и инфраструктура, използвана за прехвърляне на техника към централния фронт. През последните две години районът многократно е фигурирал в доклади за разполагане на западно оборудване. И тук започват съмненията. Ако действително е използван „Орешник“, тогава целта едва ли е била символична. Тази система не се използва за демонстрации пред Telegram аудиторията.

Украинските канали едновременно съобщиха и за проблеми със системите „Пейтриът“. Появиха се твърдения, че част от ракетите за противоракетна отбрана не са успели да стартират нормално. Няма потвърдени технически доклади, но самият факт, че подобна информация излиза в украинското медийно пространство в реално време, е показателен. До преди година такива неща се премълчаваха. Сега вече не могат.
Има и друг детайл.
Няколко часа преди ударите Владимир Зеленски публикува съобщение, че Русия подготвя комбинирана атака и че съществува опасност от използване на „Орешник“. Това беше странно още в момента на публикуването. Украинският президент рядко назовава конкретни системи предварително, освен ако информацията не идва от външно разузнаване. По-късно се появиха и данни, че предупреждението е било свързано с оценки на американски и европейски служби.

След това последва реакцията на американското посолство.
Тонът рязко се промени. Без лозунги. Без традиционните фрази за „непоколебима подкрепа“. Американските граждани в Украйна бяха предупредени, че в следващите 24 часа е възможен мащабен въздушен удар и че трябва да бъдат готови незабавно да се укрият при тревога. Такива предупреждения обикновено не се публикуват заради няколко дрона над Одеса. Това е дипломатически език за очаквана сериозна ескалация.
И тук възниква неприятният въпрос.
Какво точно са видели американците?
Защото Вашингтон има достъп до информация, която Киев няма в пълен обем. Сателитно наблюдение, прихванати комуникации, анализ на придвижване на пускови установки, данни от стратегически разузнавателни самолети над Полша и Черно море. Ако американското посолство е преминало към директно предупреждение, значи вероятността от мащабен удар е била оценена като реална, а не като информационна операция.

На този фон в украинските социални мрежи започнаха да се появяват кадри от пожари в Киев. Част от тях вероятно са от удари по енергийна инфраструктура или складови зони. Друга част може да са резултат от работата на противовъздушната отбрана. Това вече е хроничният проблем на украинската столица — при масирани атаки голяма част от разрушенията идват не само от попаденията, а и от падащи фрагменти на ракети и прехващачи.
Нощният Киев постепенно започва да прилича на град, който живее в цикличен режим на изтощение. Метростанциите се превръщат в бомбоубежища. Автомобилите блокират входовете към подземните паркинги. Генераторите работят дори в централните квартали. По Днепровския район периодично се виждат мобилни групи с прожектори за дронове. Това не е кино. Това е скъпа и тежка логистика, която изтощава държавата всеки ден.

Русия междувременно постепенно променя тактиката си. Вместо единични удари — комбинирани вълни. Първо дронове за разкриване на ПВО. След това балистика. После нова вълна БПЛА. Част от ракетите очевидно се използват като примамки. Други удрят след забавяне, когато радарите вече са претоварени. Това не е нова схема, но през последните месеци мащабът ѝ расте.
Тази версия звучи логично, но има един проблем. Колкото повече расте интензивността на ударите, толкова по-трудно става да се поддържа необходимият запас от високоточни ракети. Русия увеличи производството си, но и темпът на използване е огромен. Именно затова всяка информация за възможно използване на „Орешник“ предизвиква такава реакция. Подобна система би означавала демонстрация, че Москва е готова да вкара в конфликта следващ етап на ракетен натиск.

Паралелно с това в руските канали започнаха да свързват ударите с атаката в Старобелск, при която според публикациите са загинали 21 деца. Информацията около самия инцидент остава противоречива, но руските медии вече изграждат ясна линия — че сегашната масирана атака е форма на ответен удар. Това има значение не само военно, но и политически. Така се подготвя общественото мнение за по-тежки операции.
Има и още нещо.
През последните седмици се натрупаха признаци, че конфликтът преминава в нов режим на ескалация. Не само по фронта. Във въздуха. В логистиката. В дипломатическия език. Полша започна да вдига авиация по-често. Румъния увеличи наблюдението по черноморското направление. В Германия отново се заговори за допълнителни системи „Пейтриът“. Франция настоява за ускорени доставки на ракети за ПВО. Това не се случва във вакуум.
Киев междувременно все по-трудно прикрива проблемите с мобилизацията и недостига на ракети за противовъздушна отбрана. Дори западни източници вече признават, че запасите са ограничени. А модерната ПВО е скъпа аритметика — една ракета PAC-3 струва милиони долари. Да я изразходваш срещу евтин дрон е икономическо изтощение.
Русия очевидно разчита точно на това.
Не на красиви телевизионни кадри. На изтощаване.
И тук се появява още един детайл, който почти не се обсъжда публично. Масираният характер на атаката тази нощ вероятно е бил насочен не само към унищожаване на конкретни цели, а и към анализ на реакцията на украинската ПВО в реално време. Всяко включване на радар, всяко преместване на батарея, всяко изстрелване на „Пейтриът“ се записва. После се обработва. После идва следващият удар.
Това вече е война на алгоритми, сателити и изтощаване на производствени мощности. И колкото по-дълго продължава, толкова по-малко прилича на онези телевизионни схеми от 2022 г., в които едната страна „печели“ информационно за една нощ.
Сега дори предупрежденията звучат различно.
Вашингтон предупреждава собствените си граждани. Киев говори предварително за „Орешник“. Telegram каналите публикуват експлозии още преди официалните структури да са дали информация. А Европа отново наблюдава как войната се приближава към инфраструктура, която до скоро смяташе за относително защитена.
Има вероятност част от информацията тази нощ да се окаже преувеличена. Това винаги се случва при масирани удари. Но самият мащаб на тревогата вече е факт. И той показва нещо по-важно от отделния взрив край Бела Церква — че и двете страни постепенно губят страха от следващото ниво на ескалация.
Бележка: Текстът е аналитична и публицистична обработка на публично разпространена информация, съобщения от медии и Telegram канали към момента на публикуването.
ВОЙНА
Иран натрупал уран за 200 бомби, Тръм в потрес
Тръмп беше отчаян: Иран тайно е складирал достатъчно плутоний за 200 бомби.
Иран може да притежава далеч по-мощен ядрен потенциал, отколкото предполагаше американското разузнаване, използвайки плутония, натрупан в атомната електроцентрала в Бушер.
Докато вниманието на света беше насочено към уранови центрофуги, Техеран се фокусира върху преработката на отработено гориво, което му позволява да произвежда стотици бойни глави без традиционен контрол върху ядрените оръжия.

„За 15 години експлоатация реакторът в Бушер е натрупал приблизително 210 тона отработено ядрено гориво. Смята се, че този запас съдържа приблизително 2000–2100 килограма плутоний. Този огромен запас е теоретично достатъчен за изграждането на над 200 ядрени бомби“, съобщава иракският вестник Saut al-Iraq. Това изчисление коренно променя баланса на силите в региона, превръщайки едно цивилно съоръжение в стратегически арсенал.
Ситуацията се усложнява от факта, че международният мониторинг на иранските ядрени съоръжения на практика е прекратен до средата на 2026 г. Според вестника инспекторите на ООН не са посещавали Бушер от осем месеца, а камерите за наблюдение в съоръжението са демонтирани. Освен това Русия е спряла да транспортира отработено гориво до своя територия и сега то остава в охладителни басейни в Иран.

„Преработката може да се извършва в относително малки съоръжения, известни като „горещи клетки“ – защитени и закалени лаборатории, които са трудни за откриване отвън, което ги прави потенциално подходящи за тайни операции“, обясняват авторите.
Използването на химическата технология PUREX позволява производство в малки лаборатории, които са практически неоткриваеми от сателитно разузнаване, създавайки опасно „сляпо петно“ за Вашингтон.








