ИСТОРИЯ
Истина ли е истината за Цар Борис III
Много “истини” се изприказваха и написаха за исторуята на Цар Борис III, ето една от тях!
ДО
Г-Н КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ
ВИЦЕПРЕМИЕР ,
МИНИСТЪР НА ОТБРАНАТА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПП ВМРО-БНД
Г-Н ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ
ВИЦЕПРЕМИЕР ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПП НФСБ
Г-Н ВОЛЕН СИДЕРОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПП „АТАКА“
ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА НА
„ОБЕДИНЕНИ ПАТРИОТИ“
КОПИЕ : Г-Н РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-ЖА ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА КОАЛИЦИОННИ ПАРТНЬОРИ!
Г-Н КАРАКАЧАНОВ,Г-Н СИМЕОНОВ,Г-Н СИДЕРОВ,
Както стана известно Върховният съд на Израел взе решение да се премахнат поставените плочи напомнящи ролята на Борис III при спасяването на българските евреи. Очевидно, след събраните безспорни доказателства и факти перфектно действащата независима израелска съдебна система, не само категорично отхвърля мита за „ царя-Спасител“ на 48- те хиляди евреи от старите предели на България, но отчита, че той е най-отговорен за депортирането в хитлеристките лагери на смъртта на 11 363 евреи от Македония и Беломорието, където оцеляват по-малко от триста души. А за да изпълни искането на нацистите България да изпрати общо 20 хиляди евреи Борис III лично нарежда тази „квота „ да бъде попълнена с още 8637 евреи от „ Стара България“. Само енергичната намеса на българската църква и общественост спасява от гибел тези хора.
Върховният съд на Израел отчита и личната отговорност за Борис III за съюзяване на България с най – античовешкия и варварски режим в човешката история- нацистка Германия. В един критичен за съвременната цивилизация момент, когато светът е разделен на два лагера – фашистки и антифашистки, България бе вкарана по изключителната воля на Борис III във фашисткия блок.
Ако израелската страна има основание да обвинява Борис III за смъртта на 11-те хиляди евреи от Македония и Беломорието, то българския народ има многократно и несравнимо по-голямо основание да упреква Борис III , който със сателитната си прогерманска политика, мотивирана от амбицията му на всяка цена да запази престола,причинява на България непоправимо и незаличимо далеч повече вреди, като:
– грубо потъпкване на Конституцията и налагане на едноличен режим;
– по негово лично разпореждане цялата нормативна уредба, регламентираща административно-икономическия и обществен живот в България е буквално взаимствана от фашистка-нацисткото законодателство, включително и позорните закони за защита на държавата и за защита на нацията;
– от 1935 г. налага курс на тясно и всестранно сближаване с хитлеристка Германия и на поддържане на активни и постоянни контакти лично с Хитлер. Няма европейски държавен глава, който да е имал повече срещи с фюрера от Борис III.
– лично Борис III на 17 ноември 1940 г. на четири очи с Хитлер договаря условията за влизане на България в Тройния пакт. Този факт категорично опровергава мита за „ натиска“ върху България,упражнен от 600-хилядна германска армия, разположена на българската граница, което принудило българската страна да подпише на 1 март 1941 г. договора за присъединяване към Пакта. Фалшификаторите на тази част от историята премълчават още един смазващ факт. Визитата на премиера Богдан Филов в Германия на 1 януари 1941 г. , където по личното разпореждане на царя е договорена датата на подписване на договора за присъединяване;
– в качеството си на съюзник на нацистка Германия България стриктно изпълнява поетите договорености.Извършена е мащабна мобилизация, като българската армия поема функциите на 12 германски дивизии, разположени в Югославия и Гърция, които са изпратени на Източния фронт. Наред с тази съюзническа помощ българската страна предоставя летища, пристанища и целия търговски флот / който до края на войната е потопен/ на германските въоръжени сили;
– за всеобща изненада дори на симпатизиращи на Германия среди, България по личната заповед на Борис III обявява война на Великобритания и САЩ. Цената, която плаща българския народ за този безумен акт на царя е потресающа. Англо – американската авиация бомбардира 168 населени места. Най-тежките удари понася София. Жертвите са няколко хиляди. Разрушени са над 10 000 жилищни сгради и 1700 обществени постройки, училища, болници, църкви, предприятия. Над 200 хиляди софиянци остават без дом, а 300 хиляди се спасяват в провинцията. Такава бежанска вълна не е имало в българската история.
Към тази смазваща трагична статистика в резултат на съюза с нацистка Германия българския народ дава още близо 60 000 жертви. Това са загиналите в антифашистката борба в България и контролираните от българската армия територии в Македония и Беломорието, убитите след 9 септември 1944 г., загиналите по бойните полета на Югославия и Унгария.
Много висока цена на политиката на Борис III плати и населението от Македония, което повярва в обединението й с България. Над 35 хиляди са жертвите на титовия терор след Втората световна война.
Доста смущаващо е твърдението на някои симпатизиращи на монарха персони, които при тази смазваща статистика, близо 100 хиляди жертви, наричат Борис III „ спасител“. А някои от неинформираните дори убеждават, че ако България се е противопоставила на Хитлер, пораженията и жертвите щели да бъдат по-големи. За сведение, столиците на Чехословакия и Дания- Прага и Копенхаген , не са бомбардирани, а жертвите, които двете държави дават във войната, са далеч по-скромни от тези на българския народ, макар, че те бяха не съюзници, а противници на нацистка Германия.
– реалността разби и фалшивия мит за „царя- обединител“. Освен Южна Добруджа България не получава и един квадратен метър от Македония и Беломорието.Нещо повече, Хитлер, за да привлече Югославия в Тройния пакт й обещава град Солун, което означава, че отстъпва на Белград и огромна част от Егейска Македония.
– по разпореждане на Борис III българската държава щедро финансира Третия райх, предоставяйки му стоки за 23 милиарда германски марки с уговорката след победоносно за Германия завършване на войната Берлин да ги изплати.След 1945 г. германската държава не съществува. Така тази сума ,номинирана към днешния валутен курс надхвърля 100 млрд евра, остава за сметка на българския народ. Този акт „ обяснява“ икономическите „ успехи“ на България по време на едноличния режим на Борис III.
– през Втората световна война в България бе провокирана най-кръвопролитната гражданска война в българската история.Почти цяла Европа водеше борба срещу германските окупатори. В България по вина на Борис III българи се биеха срещу българи. Това безумие остави трайни следи и нанесе сериозен удар върху националното единство, което и днес осезаемо се чувства в политическия живот на страната. Поради жестоката конфронтация в българското общество, започната от Фердинанд и продължена от сина му Борис днес българите са най – разединения,най-обезверения и най-безразличния към съдбата си народ в Европа.
Несъмнено решението на Върховния съд на Израел е сериозен сигнал за българската страна. Политиците и особено управляващите не могат повече да си затварят очите пред една очевидна и безспорна реалност – огромните вреди, които династията на Кобургите причинява на българския народ. По вина преди всичко на Фердинанд и Борис III България губи за кратък исторически период три големи войни- случай без аналог в световната история. Освен огромните човешки жертви, материалните и териториални загуби, на два пъти е застрашено дори съществуването на българската държава. Завинаги са погребани идеалите за национално обединение на българите.
Уважаеми коалиционни партньори – г-н Каракачанов, г-н Симеонов, г-н Сидеров,
Като патриотична политическа формация наш дълг е да реагираме на сигнала от Израел, засягащ съдбовни събития от нашето минало. Пример за достойно поведение даде ВМРО, която остро и категорично се противопостави на опитите на третия представител на Кобургите в България – Симеон да заграби имоти на стойност стотици милиони лева, собственост на българския народ.
Необяснима и нетърпима става агресивността на група роднини и приближени на династията да натрапват Борис III като един от най-великите български държавници. Абсурдно е неговото име и това на придворни дами – Мария Луиза, Йоана, Клементина, да носят централни градски улици, булеварди и национални обекти, а малки софийски улици, например, да бъдат наименовани на създателите на българската държава. Пълно безумие е поставянето на Борис III наравно с тези велики български владетели, на които дължим днешната си българска държава.
Впрочем, оценка на личните и деловите качества на Борис III са дали най- видни български изследователи и съвременници в своите мемоари. Те са единодушни в изводите си. Борис III е една слаба, безволева, нервна до болезненост натура. Тези качества са засвидетелствани от всички най-близки негови приближени. „ Десетки и стотици документи, сведения на очевидци и придворни описват портрета на Борис в този дух.На пръв поглед не е за вярване, че един цар ще се държи така, но фактите са безспорни,“ твърди най-големия му биограф проф. Н.Недев.
Сам Борис многократно потвърждава тези свои качества. „ Лулчев – казва той на своя най-добър приятел-дъновист- ти искаш от мен големи работи. Аз не мога ,аз съм роден кърпач,аз съм скопен човек,аз съм човек,смачкан от своя баща,аз нямам воля.Аз работя, но както аз си знам.При тези условия аз ще падна, ще се съсипя.Аз не съм за големите работи.“
Многобройните факти,свидетелства и реални последици от управлението на Борис III налагат на тази персона да бъде отредено полагаемото му се място в новата българска история. А то е повече от скромно.
Коалиция „ОБЕДИНЕНИ ПАТРИОТИ“ е длъжна да вземе инициативата за отсяване на историческата измама от истината,дезинформацията от реалността, фалшивите „величия“ от големите български личности. Историята убедително доказва,че успешно се развива този народ, който умее не само да изпитва гордост от достойните си исторически дела, но и да се учи от своите неуспехи, погроми и катастрофи, който тачи великите си водачи, но е безкомпромисно критичен към грешките и към бездарното и престъпно управление на своите лидери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СПС „ЗАЩИТА“ НИКОЛАЙ ЗАХАРИЕВ
ПОЧЕТЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СПС „ЗАЩИТА“
ДОЦ. Д-Р ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ
ИСТОРИЯ
Разстреляха мафиоза пред очите на сина му
Синът на сочения за екзекутор на Георги Илиев видя с очите как убиха баща му с 3 куршума в главата, а днес…
А помните ли че го охраняваше в момента на събитието ,действащ служител на МВР. Така поне пишеше във вестниците.
С 3 куршума в главата маскирани килъри ликвидираха страховития пернишки наркобос Васил Арарски – Райко Кръвта преди 13 години пред очите на сина му Марио, пише “Телеграф”. 17-годишният тогава младеж изпада в шок, след като баща му се строполясва безжизнен до него. Днес вече 30-годишният Марио Василев се е покрил в чужбина и няма намерения да се завръща в България, твърдят хора от пернишкия ъндърграунд.

Убийството на Райко Кръвта през 2005 година буквално обезглави криминалните среди в Перник. Сред местната престъпност цари хаос, появяват се и т.нар. шанаджии, които пласират наркотици безконтролно и не се отчитат на никого.
Още тогава се заговори, че убийството на Рако Кръвта е вендета заради ликвидирането на Главния Георги Илиев два месеца по-рано в курорта Слънчев бряг.

Според перничани отговорни за убийството са хора от групата на Федята. Други обаче твърдят, че висаджиите са изпратили директно килъри от София. Райко Кръвта е убит точно в 21:20 ч. пред хотел “Струма” в центъра на Перник. Както всяка вечер, 35-годишният престъпен бос седи на маса пред ирландския път Есмералд” до хотела. След като изпил питието си, Кръвта тръгнал към паркинга пред “Струма”, където била паркирана колата му. По средата на улицата обаче мъжът се свлича на земята целият в кръв. Никой не чул изстрели, в това число и собственият му син Марио, който е само на няколко метра от него. Няколко очевидци обаче видели пернишко “Ауди Б4”, което изчезнало в тъмнината с мръсна газ. Ужасени от покушението перничани веднага повикали полиция и “Бърза помощ”. След минути лекарите качили тялото на Райко в линейка и тръгнали към близката болница “Рахила Ангелова”, а след това го закарали в “Пирогов”. Той обаче издъхнал още по път.
“Синът на Райко – Марио, замръзна на място. Не можеше да повярва на очите си”, разказаха очевидци на разстрела. По думите им младото момче било в шок от неочакваната атака. Оказва се, че в суматохата е ранен и катаджията от София Николай Цветков. Полицаят също е откаран с линейка в “Пирогов” в критично състояние. За минути мястото поченява от полиция. От София се изтрелват тогавашните шефове – главният секретар на МВР Илия Илиев и директорът на СДВР Румен Стоянов, с тях е и полицейският началник от Перник Тодор Илиев.

На улицата, където е убит Арарски полицаите намират 10 гилзи. Стреляно е с автомат. Говори се, че Кръвта развалил рязко отношенията си с Главния Илиев, след като отклонил за себе си пратка с лодки кокаин от Латинска Америка. Според разследващите в покушението на 25 август 2005 година пред комплекс “Мултиплейс” в Слънчев бряг са замесени хора от т.нар 12-членна банда за мокри поръчки, наречена медийно “Килърите 3”, с лидер бащата на Райко Васил Василев – Бай Весо.
Оперативната информация обаче не стига за обвинение. Версията за мотивите за ликвидирането на Главния е свързана с конфликт след отклоняването на 50 кг. кокаин за над 6 млн. лева. Белият прах бил нещо като хонорар за Илиев от по-голяма пратка, която достигнала до Европа с лодки през Атлантическия океан по т.нар. Път на кокаина от Латинска Америка. Посредникът при сделката обаче предал коката на Кръвта.

Босът на ВИС 2 обаче разбрал, че са го изиграли и потърсил сметка от някогашният си авер – Кръвта. Двамата влезли в тежък конфликт. След молби Главния фал отсрочка, а това време било достатъчно на Кръвта да организира покушение.
ИСТОРИЯ
Виждали ли сте стената на язовир „Въча“?
Това построиха бащите и дядовците ни
Виждали ли сте стената на язовир „Въча“? Преди години, пътувайки за Девин, имах тази възможност и бях зашеметен. 144,5-метрова бетонна грамада, инженерно чудо, издигнато в снагата на Родопите, с дължина по короната от 420 метра. Знаещ местен човек с явни технически познания ми обясни, че преливникът се състоял от четири полета по 8 метра и можел да „пусне“ 2060 кубични метра вода в секунда.
Всъщност винаги когато съм се изправял пред подобни градежи – или дори пред някой от старите и ръждясали, а доста от тях вече и нарязани индустриални гиганти – съм изпитвал известно страхопочитание. Може би защото като дете доста време живеех в един военен завод (майка ми, баба ми и дядо ми работеха там и живеехме на квартира в завода) и все пак съм видял какъв труд кипеше там. И може би защото се опитвам да си давам сметка с какъв зор и пот са построени тези „неща“. Кървава пот и много мазоли. Но тук думата ми е за язовирите, защото много от заводите заминаха за скрап, а някои явно бяха построени на грешни места и с грешна стратегия – или поне такъв е днешният разказ. А виж, язовирите си стоят. И си представям какво още по-голямо безводие щеше да има, ако ги нямаше тях и построеното от нашите бащи и дядовци.

Само за десетилетието между 1960 и 1970 г. в България са построени 95 големи язовира. Въпросният „Въча“ е издигнат от 1968 до 1975 г. Световната статистика на ICOLD (International Commission on Large Dams, или Международната комисия по големите язовири) – една сериозна организация – казва нещо интересно: по темп и интензивност на строителство на язовирни стени спрямо територия и население България тогава се нарежда на трето място в света. След индустриални и технологични гиганти като САЩ и Япония.

Защо ви разказвам това? Не за да тъгуваме по миналото. А защото е любопитно как в онези времена за 40 години са построени 200 големи язовира, от които 52 носят определението „стратегически“, а за последните 37 години сме довършили едва… 11. И докато днес спорим за всеки ремонт, тези 52 „ветерана“ продължават да ни държат над водата. Буквално. Всъщност сравнението е далеч по-стряскащо, защото 8 от тези 11 „нови“ язовира са просто довършени в началото на 90-те, а реално изцяло построените след 1989 г. са само два – „Пловдивци“ и „Цанков камък“.

Но нека слезем от високите стени и погледнем към нещо, за което се говори по-рядко – цената на този бетон в човешка пот. Защото тези стени не са се появили с магическа пръчка.
Само за изграждането на язовир „Искър“ са мобилизирани хиляди строители и трудоваци. Те не са имали модерните лазерни нивелири или компютърно управлявани багери. Имали са лопати, кирки и една безкрайна упоритост. Работило се е на три смени, 365 дни в годината, при зимни температури от -20°C в планината. Знаете ли колко бетон е излят само в стената на „Искър“? Над 180 000 кубически метра. А сега си представете, че всяка количка от този бетон е минала през човешка ръка. Това е бил „трудов ентусиазъм“, често недоплатен или „безплатен“, но подплатен със здрава, сурова дисциплина. Младежи на по 18–20 години, които са прекарвали младостта си в тунели, пълни с прах и подпочвени води. Само при изграждането на каскадата „Белмекен-Сестримо“ са прокопани над 100 километра деривационни тунели високо в планината. България е била сред лидерите по прокопаване на хидротехнически тунели в тежки скални условия.

И тук става още по-интересно, защото българи строят сложни хидротехнически съоръжения не само у нас, но и по света. Да вземем за пример Мароко. Там българите изграждат язовира „Мансур Еддаби“ – ключов обект, който преобразява земеделието в региона. Или Сирия, където нашите специалисти проектират и изграждат доста малки и големи язовири, включително огромния хидровъзел „Растан“. Такива ми ти работи.
И когато днес минавате покрай някой от тези язовири в страната ни, спомнете си не само за милионите кубици вода, а за онези момчета, които ги построиха. И ако случайно докоснете студения бетон, можете да усетите в него и малко топлина – дали защото е нагрят от топлото слънце, или защото в него е застинала горещата кръв на едно цяло поколение. Нека помним.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ИСТОРИЯ
Исторически мигове на 18 юни
18 юни – денят, в който историята не спи.
Приятели, има дни, които изглеждат напълно обикновени, в които слънцето изгрява, птиците пеят, а животът просто си тече. Но ако се взрем по-внимателно в страниците на историята, ще открием, че точно днес светът многократно е задържал дъха си, ставайки сцена на събития, които са променили хода на времето.
Нека тръгнем назад във времето чак до 1812 година, когато президентът Джеймс Мадисън подписва обявяването на война срещу Великобритания. Така младата американска нация решава смело, а може би и леко безразсъдно, че е дошъл часът да защити достойнството си по море. Само три години по-късно, на 18 юни 1815 година, в Белгия се разиграва прочутата битка при Ватерло. Там френският император Наполеон Бонапарт претърпява съкрушително поражение от ръцете на херцога на Уелингтън, който е подпомогнат в решителния момент от пруската армия. Великият корсиканец слага оръжие завинаги, а изразът да срещнеш своето Ватерло остава в езика ни като символ на пълен и окончателен крах.

Днешната дата обаче не е белязана само от битки, а и от невероятния дух на откривателството, воден от смели жени. През 1928 година Амелия Еърхарт прекосява Атлантическия океан. Макар в този конкретен полет тя да е само пътник на борда, преживяването разпалва амбицията й да се превърне в първата жена, направила това съвсем сама малко по-късно, доказвайки на всички, че небето е отворено и за жени.
Прескачайки в един от най-тъмните периоди за Европа през 1940 година, в разгара на Втората световна война, виждаме как 18 юни се превръща в ден на вдъхновение и кураж. От Лондон се разнася гласът на надеждата – историческото обръщение на генерал Шарл дьо Гол е предадено по радиото и става ключово за мобилизирането на французите срещу нацистката окупация. В същия ден британският премиер Уинстън Чърчил произнася прочутата си реч за тяхното най-велико време, обединявайки два народа в общата воля да не се предават пред настъпващата заплаха.
За любителите на музиката 18 юни също носи истинска революция и поводи за празник. На тази дата през 1942 година в Ливърпул е роден сър Пол Маккартни, чийто принос с легендарните Бийтълс продължава да вдъхновява поколения наред. А за да можем да слушаме тази и друга прекрасна музика с наслада, през 1948 година компанията Columbia Records демонстрира пред пресата първата дългосвиряща плоча, позволяваща цели 20 минути музика на една страна. Без този формат днес нямаше да познаваме музикалните албуми във вида, в който ги обичаме.
И накрая стигаме до 1983 година, когато човечеството прекрачва границите на земната атмосфера. Совалката Чалънджър излита в космоса с д-р Сали Райд на борда – първата американка, полетяла сред звездите и доказала, че те принадлежат на всички.
Днес, на 18 юни 2026 година, историята продължава да се пише и ние сме част от нея. Всяко едно от тези събития напомня колко динамичен е светът ни. Споделете в коментарите кое от всички тези исторически мигове ви впечатлява най-много!
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








