ПАРИ

Казахстан иска да купи „Лукойл Нефтохим“ за $1 млрд.

Казахстан иска да купи „Лукойл Нефтохим“ за $1 млрд., въпреки че само системата за нефтени остатъци струва $1,5 млрд.

Казахстанската държавна компания „КазМунайГаз“ наддава за закупуването на българската рафинерия „Лукойл Нефтохим Бургас“, собственост на руската „Лукойл“, съобщи Bloomberg.

Litasco SA, основният акционер в „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, и нейното дъщерно дружество вече са приели обвързващи оферти от няколко потенциални купувача, сред които и „КазМунайГаз“. Казахската държавна компания обсъжда финансиране за потенциалното придобиване с Vitol Group, най-големият независим търговец на петрол в света и основен играч в Казахстан.

След ескалацията на конфликта в Украйна през 2022 г. европейските рафинерии увеличиха вноса на казахстански суров петрол. В момента те купуват около 80% от петрола, доставян чрез Caspian Pipeline Consortium, в сравнение с количествата преди войната, които са били 50%, според данни от онлайн платформите за проследяване на кораби.

През 2024 г. България реши да забрани вноса на руски петрол, който се преработва в „Лукойл Нефтохим Бургас“, въпреки че Брюксел разреши страната ни да ползва дерогация заради географското си положение близо до Русия и невъзможността да се снабдява с по-евтини горива от друг aлтeрнативен източник. Управляващите обаче решиха да не се възползват от тази дерогация и наложиха забрана на руския внос по-рано от предвиденото в дерогацията от Брюксел. В резултат на това делът на суровия петрол от Казахстан, преработен в страната, нарасна до около 40%, а останалата част идва от Близкия Изток.

„КазМунайГаз“, която вече обработва казахстански суров петрол в своята рафинерия „Петромидия“ в съседна Румъния, очаква процесът на продажба да отнеме около месец. Цената може да бъде около 1 милиард долара и въпреки че дружеството Litasco не е под санкции, условието за продажбата е да има гаранция, че парите няма да бъдат прехвърлени в Русия.

„КазМунайГаз“, „Лукойл“ и Министерството на енергетиката на България не отговориха на искания за коментар. Говорител на Vitol също отказа коментар.

Сделката ще удвои повече от два пъти европейския рафиниращ капацитет на казахстанската компания, заедно с румънската й рафинерия „Петромидия“. Отчетената продажна цена от около 1 милиард долара „изглежда евтина“, коментира Джонатън Ламб, анализатор в Wood & Co, добавяйки, че петролната рафинерия в Бургас разполага с хидрокрекинг за нефтени остатъци, пуснат в експлоатация през 2015 г. след модернизация на стойност 1,5 милиарда долара.

„Лукойл“, втората по големина петролна компания в Русия, обмисля продажбата на най-голямата рафинерия в Югоизточна Европа и свързания с нея бизнес за търговия на дребно с горива в България от 2023 г., позовавайки се на „дискриминационни закони и други несправедливи, предубедени политически решения спрямо рафинерията“.

Унгарската компания „Мол“ също наддава за българската рафинерия, каза унгарският премиер Виктор Орбан през декември при посещението си в София и след срещата си с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и президента Румен Радев. „Мол“ отказа да коментира изявлението му.

„КазМунайГаз“ търси подкрепа за кандидатурата си от българското правителство с аргумента, че рафинерията е проектирана да преработва руски петрол с качество, подобно на казахстанския суров петрол. Ако офертата й бъде успешна, компанията казва, че ще предостави казахстански петрол на рафинерията при най-добрите възможни условия, като твърди, че други предложения не могат да предложат толкова стабилни доставки.

Българското правителство „следи отблизо процеса, но не може да има пряко участие в смяната на собствеността, тъй като в момента има един мажоритарен частен собственик“, каза министърът на енергетиката Владимир Малинов пред репортери.

„КазМунайГаз“ и „Лукойл“ по-рано се договориха да инвестират в разработването на петролни находища в Каспийско море. „Лукойл“ също така притежава 5% дял в ръководеното от „Шеврон“ петролно предприятие Tengiz Tengizchevroil и 13,5% дял в Karachaganak Petroleum Operating BV в Казахстан.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 21

Related Topics:featured trending българия пари финанси

Up Next

Идва бум на лошите кредити

Don't Miss

Ключови продукти скачат с 20% у нас?

ПАРИ

Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?

През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.

Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?

„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.

„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.

„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

Post Views: 10

ПАРИ

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път

Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.

Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.

2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.

Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.

3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.

Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.

Прост тест – кой завод се построи от януари?

Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.

П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????

Post Views: 7

ПАРИ

Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане

Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.

Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.

Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.

Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.