СВЯТ
Какви са алтернативите на Европа, ако руските газови потоци спрат
Спирането на газопровода „Северен поток 1“ за профилактична поддръжка предизвика опасения за доставките на газ за Европа, ако прекъсването бъде удължено. Засега, по план, подаването на синьо гориво от Русия към Германия се преустановява за 10 дни.
Руските потоци по газопровода вече са намалени до 40% от капацитета. Украйна също спря подаването на транзитен газ към Европа през май, след „намеса на окупаторите в техническия процес“.
Всичко това допринесе за увеличаването на цените на газа на фона на продължаващата война в Украйна.
Кои са основните маршрути за руския газ към Европа?
Русия доставя около 40% от природния газ в Европа, предимно по тръбопроводи. Доставките миналата година бяха около 155 млрд. куб. м (bcm).
Украинският транзитен коридор изпраща газ предимно към Австрия, Италия, Словакия и други източноевропейски държави. Украйна затвори транзитния тръбопровод „Сохрановка“, който минава през окупираната от Русия територия в източната част на страната.
Междувременно европейските страни се стремят да намалят зависимостта си от руския газ. Доставките към някои държави вече са спрени, след като правителствата им отказаха да плащат в рубли. Други, включително Германия, все още се нуждаят от синьото гориво на Русия, докато се опитват да запълнят изчерпаните си резерви.
Алтернативните маршрути към Европа, които не минават през Украйна, включват тръбопровода „Ямал-Европа“, който пресича Беларус и Полша, стигайки до Германия, и „Северен поток 1“, който минава под Балтийско море, отново с крайна точка Германия.
Газопроводът „Ямал-Европа“ има капацитет от 33 млрд. куб. м, което е около една шеста от износа на руски газ за Европа. От началото на тази година суровината тече в посока изток – от Германия към Полша.
Москва наложи санкции на собственика на полската част от газопровода „Ямал-Европа“. Въпреки това Полша може да се справи и без реверсивния газов поток по ямалския газопровод, каза министърът на климата.
Австрия, Германия, Италия, Словакия и Чехия получават по-малко обеми чрез „Северен поток 1“.
Кремъл твърди, че намалените доставки през газопровода не са били преднамерени, обвинявайки западните санкции за забавянето на връщането на оборудването, изпратено за поддръжка в Канада.
Потоците ще спаднат до нула днес, когато започва годишното спиране за поддръжка.
Откъде другаде Европа може да се снабди с газ?
Някои държави имат алтернативни възможности за доставка, а европейската газова мрежа е свързана, така че доставките могат да бъдат споделени. Все пак световният газов пазар бе напрегнат дори преди кризата в Украйна.
Германия, най-големият потребител на руски газ в Европа, която спря сертифицирането на новия газопровод „Северен поток 2“ от Русия заради войната в Украйна, може да внася синьо гориво от Великобритания, Дания, Норвегия и Нидерландия чрез тръбопроводи.
Норвегия, вторият по големина износител в Европа след Русия, увеличава производството, за да помогне на Европейския съюз да постигне целта си да сложи край на зависимостта от руските изкопаеми горива до 2027 г.
Британската Centrica подписа сделка с норвежката Equinor за допълнителни доставки на газ за Обединеното кралство за следващите три зими. Великобритания не разчита на руски газ и може също да изнася за Европа чрез тръбопроводи.
Южна Европа може да получава азерски газ чрез Трансадриатическия газопровод до Италия и Трансанадолския газопровод през Турция.
Съединените щати пък заявиха, че могат да доставят 15 млрд. кубични метра втечнен природен газ (LNG) на Европейския съюз тази година.
Инсталациите за втечнен природен газ в САЩ произвеждат с пълен капацитет. Взривът миналия месец в голям терминал в Тексас ще го остави неактивен до септември, а оттогава до края на 2022 г. ще работи само частично.
Европейските LNG терминали също имат ограничен капацитет за допълнителен внос, въпреки че някои европейски страни казват, че търсят начини за разширяване на доставките и съхранението.
Германия е сред държавите, които искат да изградят нови LNG терминали. Правителството планира да построи два само за две години.
Полша, която покрива около 50% от потреблението си на газ с руски такъв (или около 10 млрд. кубични метра), заяви, че може да доставя газ чрез две връзки с Германия.
През октомври ще бъде открит тръбопровод, позволяващ до 10 млрд. кубични метра газ годишно да тече между Полша и Норвегия.
Има ли други варианти?
Няколко страни биха могли да опитат да запълнят всяка празнина в енергийните доставки, като потърсят внос на електроенергия чрез междусистемни връзки от своите съседи или чрез увеличаване на производството на електроенергия от ядрено гориво, възобновяеми източници, водна енергия или въглища.
Ядрената наличност намалява в Белгия, Великобритания, Франция и Германия, като централите са изправени пред прекъсвания, тъй като остаряват, извеждат се от експлоатация или постепенно се изключват.
Европа се опитва да остави въглищата в историята в отговор на климатичните цели, но някои централи на твърди горива бяха включени отново още в средата на 2021 г. на фона на скока на цените на газа.
Германия задейства втория етап от своя тристъпков спешен газов план, а министърът на икономиката Робърт Хабек предупреди, че страната му ще изпадне в ситуация на недостиг на газ, ако руските доставки се запазят както сега. Очаква се, че някои индустрии може да се наложи да затворят през зимата.
Нидерландският министър на енергетиката каза, че находището в Гронинген може да се наложи да бъде приведено в помощ на съседните страни в случай на пълно спиране на руските доставки. Увеличаването на производството обаче е съпроводено с риск от земетресения.
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ
Подходяща музика за любителите на йога.
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








