Ненавиждащ всичко и всички и професионална изтезателка

Първият ден на Помпео и какво сега да се чака от САЩ

Рекс Тилърсън ще влезе в историята като единствения държавен секретар на САЩ, който е уволнен буквално с помощта на „Туитър“. Както отбелязват американските журналисти, той е имал ужасна седмица: посещението му в Африка съвпада със смъртта на баща му, а по пътя към вкъщи разбира, че Тръмп го изпраща в оставка, като това се случва веднага, след като самият Тилърсън трябва да се извинява за това, че президентът на САЩ е нарекъл африканските държави буквално „клоаки“. Да Тръмп може да бъде благодарен, както виждаме.

Разбирам желанието на руските журналисти да се шегуват, че държавният секретар на САЩ е уволнен позорно веднага след неговите резки думи по адрес на Русия в контекста на отравянето на Скрипал, но не трябва да се правят далеч отиващи изводи от това съвпадение. Да, мисленето за това, че Тилърсън е уволнен за нападката срещу Русия и подкрепата към Тереза Мей много приятно чеше самолюбието, но западните журналисти, които реално търсят ръката на Кремъл в решенията на Тръмп не трябва да се имитират.

На нещата трябва да се гледа трезво, да се помни, че на земното кълбо не сме сами и че американската политика и политически решения съществуват не само, за да взаимодействат или да враждуват по някакъв начин с Москва. Освен това, за предстоящата оставка на Тилърсън говореха още през есента на миналата година, но тогава за това, видимо, необходимите условия все още не се бяха наредили. Изобщо се създава впечатление, че бившият директор на „Ексон Мобайл“ напълно сериозно се е опитвал да служи на своята страна в ролята на държавен секретар и доколкото може, се опитва да оглади тези остри ъгли, които самият Тръмп създава със своите несдържани действия, при това между самите Тилърсън и Тръмп има много лоши отношения и държавният секретар (който изобщо самият е много богат човек и бивш ръководител на компания, която по размер в пъти превъзхожда всеки бизнес на Тръмп) не се стеснява да казва на президента всичко, което смята за него. Напълно истинска може да бъде историята, достигнала до нас благодарение на американските медии, за това как Тилърсън нарича Тръмп „ш*бан дебил“, а от там и съответно такива отношения няма как да завършат добре.

Това, че директорът на ЦРУ и един от „ястребите“ на американската политика ще стане новият държавен секретар на САЩ е доста лошо. Това не е катастрофа, разбира се, но преди всичко е предвестник на доста неприятни дипломатически сюжети в руско-американските отношения. Тилърсън все пак игра роля на ръчна спирачка във външната политика на администрацията на Тръмп и сега тази спирачка няма да я има и това явно не е повод за оптимизъм. От друга страна, да не би Лавров да е нямал сложни партньори за преговорите? Ще се справи някак си, още повече, че в полза на руската дипломация играе добре железният принцип: който не иска да разговаря с Лавров, ще разговаря с Шойгу. Този принцип силно повишава склонността към диалог, дори и при най-заядливите русофоби.

Освен това, аз съм далеч от мисълта, че Помпео е специално назначен за борба с Русия или заради неговите предполагаеми страшни антируски възгледи. Съдейки се по цитатите му, неговите възгледи не се отличават силно от възгледите на средния американски политик и изпъкват може би с професионалния цинизъм, което се обяснява лесно с професията му. По всичко останало е обичайният американски ястреб, който буквално ненавижда всички, т.е. реално всички освен САЩ и някои особено любими американски страни-съюзници. Ако се погледнат неговите изказвания не само за Русия, а изобщо за света, то там има пълен набор: на Ким Чен-ун няма да е зле да му се уреди нещастен случай, Китай е враг, Иран е враг, изобщо всички са лоши и всички трябва да се натискат без да се проявява слабост. Светът не го очаква нищо хубаво от това, но от друга страна такъв, позволете да го наречем „дипломат“, може да свърже за нас цялата работа по създаването на голяма, дружна и ядосана антиамериканска коалиция – от Азия до Южна Америка. Тръмп също така планира търговска война с Европейския съюз и с Китай, така че колкото по-агресивна бъде американската дипломация, толкова по-лошо за самите САЩ. Ако Вашингтон наистина си мисли, че пъпът на земята се намира нейде редом до Овалния кабинет на Белия дом, то нека пробват действително да повоюват на няколко фронта едновременно. Цялата световна история намеква, че това е лоша идея, но Америка е млада империя и не ѝ пука за чуждия опит.

Що се отнася до новия ръководител на ЦРУ, то тук може само да аплодираме Тръмп. Да назначи начело на ЦРУ Джина Хаспел – професионална тъмничарка, която в секретен тайландски затвор се е занимавала с изтезания на хора, отвлечени от ЦРУ – това е силен ход, който позволява завинаги да се запуши устата на всеки привърженик на САЩ, който плямпа за правата на човека. Както правилно пише Едуард Сноудън в своя „Туитър“: „Хаспел е ключово звено в програмата за изтезания и на юридическото му прикритие. Името и бе в заповедта с гриф „строго секретно“, изискващо унищожаването на записите, за да не бъдат видени в Конгреса“.

Освен това и Помпео, и Хаспел са привърженици на системата за тотално следене на американците и разширяването на правата и възможностите на американските репресивни структури. Това става все по-важно и ето защо. Останалият свят по някакъв начин ще се справи с вашингтонските ястреби, но виж, на редовите американци им предстои да живеят в страна, напомняща на концлагер. Ако се погледне към какви позиции се придържат назначените от Тръмп лица, то най-много ще трябва да се страхуват самите американци, защото администрацията на Тръмп постепенно се запълва с хора, които не дават и пукната пара за правата им, за свободите им, за желанието им животът им да не преминава под наблюдение. А ние се щастливци, защото ние, с нашите „кинжали“ и другите неочаквани оръжия, никой няма да ни пипне с пръст.