СВЯТ

Какво се случва с Huawei?

Китайският телекомуникационен гигант Huawei попадна в центъра на напрегнат международен контрол. Заради съмнения в сигурността на предлаганите от компанията продукти, някои държави блокираха използването им в своите мрежи, а редица други обмислят да последват примера им. Последна в тази група преди дни се озова и Германия.

Междувременно компанията е обвинена в кражба на търговски тайни на САЩ, където се готвят и законодателни инициативи срещу Huawei, главният ѝ финансов директор Мън Уанджоу е заключена под домашен арест в Канада, а директорът по продажби на полското звено бе уличен в шпионаж и впоследствие уволнен.

Опасенията са свързани с това, че Китай използва оборудването на Huawei, за да шпионира конкурентните нации и да извлича полезна информация. Компанията настоява, че е независима от властта и единственото, което дава на правителството, са данъци.

Критиците обаче поставят под съмнение свободата на китайския бизнес от влиянието на Пекин. Те изтъкват и това, че странящият от медиите основател на Huawei Рен Женгфей, бивш инженер в националната армия, се присъединява към комунистическата партия през 1978 г.

Huawei обаче настоява, че е частна компания, собственост на своите служители и без каквито и да е връзки с китайското правителство, освен в ролята си на данъкоплатец. Самият Рен не крие политическите си убеждения, но заявява категорично, че не би си позволил да навреди на потребителите или другите държави по никакъв начин.

Октомври 2012: Първи предупреждения от САЩ , че Huawei и ZTE представляват заплаха за сигурността

Юли 2013: Компанията отрича твърденията на бивш шеф на Централната разузнавателна служба на САЩ, че е шпионирала за китайското правителство

Октомври 2014: Компанията заяви, че забраната за наддаване за договори на правителството на САЩ „не е много важна”

19 юли 2018: Доклад на правителството на Обединеното кралство казва, че то има „само ограничена увереност”, че широколентовото и мобилното инфраструктурно оборудване на Huawei не представлява заплаха за националната сигурност

30 юли: Huawei изпреварва Apple, ставайки вторият най-голям производител на смартфони в света, според няколко независими пазарни анализатори

23 август: Австралия казва, че блокира оборудването на Huawei и ZTE от следващото поколение 5G мрежа, позовавайки се на страхове за сигурността

28 ноември: Нова Зеландия също забранява Huawei в своята 5G мрежа

1 декември: Главният финансов директор на Huawei Мън Ванчжоу е арестувана във Ванкувър, Канада

7 декември: На съдебно заседание се разисква обвинението, че Мън може да е нарушила санкции на САЩ срещу Иран. На 12 декември тя е пусната под гаранция

24 декември: British Telecom потвърждава, че оборудването на Huawei се няма да се използва в критичната комуникационна инфраструктура. По-рано това обявиха и германски оператори

4 януари 2019: Служители на Huawei са наказани, защото са публикували новогодишни снимки в Twitter, правени с iPhone

12 януари: Huawei уволнява служителя, арестуван в Полша по подозрение в шпионаж. Компанията настоява, че той е действал сам

15 януари: Основателят на Huawei Рен Женгфей прави извънредно медийно появяване, за да отрече връзката с китайските власти

16 януари: The Wall Street Journal съобщава, че САЩ разследват Huawei за „кражба на търговски тайни” от американски бизнес партньори

17 януари: Университетът в Оксфорд отказва дарения от Huawei

Колко независима е Huawei?

Huawei има претенцията да е един от най-големите инвеститори в научноизследователската и развойна дейност. Тя е инвестирала повече от 13.2 млрд. долара през 2017 г. и дава заявка за още по-висока сума през 2018 г.

Критиците обаче се опасяват, че китайското правителство може да накара фирмата да модифицира устройствата си, така че да подпомогне хакерска намеса и впоследствие да може да се подслушват разговори и да се достъпват чувствителни мрежи.

Въпросът е дали Китай ще позволи на технологична фирма, която е толкова дълбоко вкоренена в инфраструктурата на конкурентните нации, да остане независима. Huawei вече е вторият по големина производител на смартфони в света, а отдавна е номер едно по отношение на телекомуникациите.

Кои страни предприеха действия?

Когато през ноември 2018 г. Нова Зеландия забрани използването на Huawei в бъдещата 5G мрежа, САЩ и Австралия вече бяха затворили вратите си китайската компания.

Много други държави все още анализират ситуацията. В Канада изследват степента на сигурност на продуктите на Huawei, а телекоми като British Telecom предпочетоха да изключат продуктите ѝ от изграждането на критичната инфраструктура. Само за няколко месеца Германия също обърна курса и ако през октомври правителството убеждаваше депутатите, че няма правни основания за изключването на китайския бранд, то сега мисли какви по-строги правила да въведе.

На 7 декември еврокомисарят, отговарящ за единния цифров пазар, Андрус Ансип каза, че страните „трябва да се тревожат” от китайските производители.

Обединеното кралство не е постановило забрана за използване на оборудването на Huawei. Продуктите на фирмата обаче редовно се подлагат на тестове за сигурност от разузнавателната агенция на Великобритания GCHQ. Последният доклад на алармира за „недостатъци“ в продуктите, което означава, че експертите могат да дадат само „ограничена гаранция“, че фирмата не представлява заплаха. Huawei вече се е съгласила на редица технически изисквания на GCHQ, които ще засилят устойчивостта на продуктите ѝ срещу нападения.

Но защо арестуваха финансовият директор на Huawei?

Мън бе арестувана по време на смяна на полети във Ванкувър. Задържането ѝ обаче не бе оповестено в продължение на близо четири дни от канадските власти – до момента на първото ѝ явяване пред съда.

Първоначално подробности за задържането нямаше, а съдията забрани медийните публикации по темата. По време на изслушването за пускането ѝ под гаранция във Върховния съд все пак стана ясно, че Мън е обвинена, че е използвала филиал на Huawei, наречен Skycom, за да избегне санкциите на САЩ срещу Иран в периода между 2009 и 2014 г.

Пред съда бе изтъкнато, че Skycom е напълно отделна компания.

Китай поиска освобождаването на Менг, настоявайки, че тя не е нарушила никакви закони.

В изявление, Huawei заяви, че не е наясно с каквито и да било грешки от нейна страна, добавяйки: „Компанията вярва, че правните системи на Канада и САЩ в крайна сметка ще стигнат до справедлив извод”.

„Huawei спазва всички приложими закони и разпоредби, където работи, включително приложимите закони и разпоредби за контрол на износа и санкциите на ООН, САЩ и ЕС”, се казва още в изявлението на компанията.

Сагата около Huawei се случва на фона на задълбочената търговска война между САЩ и Китай и битката за следващото поколение 5G мобилни мрежи.

Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно

Post Views: 69

СВЯТ

Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна

Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.

Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.

“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.

По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.

Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.

Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.

На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.

Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.

Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.

Post Views: 25

СВЯТ

Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата

Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.

Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.

Post Views: 28

СВЯТ

Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа

Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.

Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.

Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.

Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.

Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.

Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.

Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.

Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.

“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.

Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ