Тръмп, Путин и Си Дзинпин са изправени срещу мощна глобализирана опозиция, управлявана от „дълбоката държава“ – глобалният финансов капитал, Системата, либералните глобалисти, соросоидите, неотроцкистите, хората около Хилари Клинтън.

Отминаха доста дни откакто коронавирусът „налази“ света. Обявената пандемия все по-трудно може да прикрие тектоничните процеси, които се наблюдават в Азия, Европа и Америка. Кой изнудва света с въпросната пандемия? Кой синтезира модифицирания коронавирус? И въобще този вирус има ли изкуствен произход? Кой разпространи коронавируса? Това стана случайно или някой го направи нарочно?

Обвиняемите са много. Американците твърдят, че китайците са разпространили вируса. Китайците казват, че американците са на дъното на цялата тази история, защото „нулевият пациент“ се появил през есента на 2019 г. в САЩ. Тези, дето обвиниха руснаците за „новичок“, сега посочват отново Москва за виновник. В Русия анализатори и специалисти по въпросите на хибридната война твърдят, че зад всичко това стоят британците и лабораторията в Портън Даун, Ковънтри. Въобще, води се кървава информационно-психологическа война.

И първата жертва е истината. Един от най-често срещаните контрааргументи в споровете са тривиални обвинения в „теория на конспирацията“ или директно във fake news. Все пак най-често като виновници за драмата се посочват САЩ и Китай. Категорично считам, че нито Си Дзинпин, нито Доналд Тръмп са толкова глупави, че точно в този момент да се „прострелят в слепоочието си“ с коронавирус. През 2020 г. в САЩ предстоят президентски избори. Доналд Тръмп щеше да е категоричен победител, ако не се бе „появил коронавирусът“. Днес преизбирането му вече е поставено под въпрос. И не е толкова сигурно, както беше в края на 2019 година. Тръмп успя да нанесе няколко тежки поражения на Пекин в търговската война. Поднебесната отстъпи и Вашингтон получи огромни допълнителни постъпления в своя бюджет. И Тръмп трябваше само да запази тази позитивна тенденция до президентските избори. Нищо повече.

Когато се говори за Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин, трябва да се има предвид, че и тримата имат във вътрешнополитически план една много мощна глобализирана либерална опозиция. Чиито действия се координират от централен координационен център на „дълбоката държава“, която е разпростряла своите мрежи в целия свят. Тя защитава с всякакви средства изградената от нея Система в света. За какво става дума? Под „дълбока държава“ се разбира глобалният финансов капитал, Системата, либералните глобалисти, соросоидите, неотроцкистите, хората около Хилари Клинтън.

А „конспиролозите“ ползват понятия като „черен интернационал“ или редица тайни общества като Илюминати, „Череп и кости“, Клуб 300, Билдербергите и др. Съгласно предпочитанията всеки може да си избере задоволяващо убежденията му понятие. Не е ясно къде е центърът на „дълбоката държава“, който взема решение и задейства своите филиали по света. Едни твърдят, че се намира в САЩ, а други в Лондон, в Ситито. Британците вече оцениха възможната компенсация от Китай за последствията от коронавируса в размер на 4 трилиона долара. „Независимата“ обществена организация „Хенри Джексън“ даже е подготвила доклад. САЩ се готвят да представят иск на Китай за няколко трилиона долара. В случай на успех американският съд може да арестува собственоста на китайските държавни предприятия на американска територия.

В самото начало на „пандемията“ тримата „големи“ тръгнаха с различен старт. Редица косвени признаци подсказват, че Путин бе най-добре информиран за това, което предстои. Това беше и причината Кремъл да реагира реактивно и да се стигне до „зануляване на президентските мандати“ както и промяна в руската конституция. Предвид огромната криза, която се задава в света, необходима е властова стабилност и е неразумно да се слушат съветите и критиките на руските либерали, които обслужват интересите на „дълбоката държава“.

Си Дзинпин след кратко стъписване се окопити. Бързо и решително предприе мерки и продължи планомерно да реализира вътрешнополитическите мероприятия, които бяха планирани преди епидемията. Стабилизиране на икономиката на Поднебесната. И активизиране на битката срещу лобито на „дълбоката държава“ в Китай.

В най-тежко положение се оказа Тръмп. В началото той не подозираше какво му кроят неговите политически противници с драмата „коронавирус“. Даже малко се изложи като каза, че всичко ще мине много бързо и няма повод за притеснения. Но постепенно започна да осъзнава каква заплаха се надига за него в резултат на раздухваната от медиите истерия преди почти сигурното му преизбиране за президент. Окончателно му „светна“ след телефонния разговор, който проведе по негово искане с Путин. Руският президент явно го информира за реалната ситуация и Тръмп на следващия ден уволни главния контрольор на американските специални служби. С мотива, че вече не му вярва. Местен американски анализатор много точно установи, че когато Тръмп обяви, че в Ню Йорк ще пристигнат 1000 морски пехотинци, броят на починалите и засегнати от коронавирус в мегаполиса неочаквано започна чувствително да намалява. А след като се разбра, че морските пехотинци няма да дойдат… броят им отново нарастна.

Днес може основателно да се каже: Това, че има короновирус, е факт! Но има и истеризирано глобално медийно преекспониране. Очевидно е, че зад медийната завеса протичат дълбоки и необратими икономически, политически, идеологически, културни и други процеси, които започват да оформят раждащият се нов свят. Някои твърдят, че всичко ще си остане същото както и преди СЗО да алармира човечеството за коронавируса. Да погледнат през своя прозорец! Гледката отдавна вече не е същата. Няма и да бъде. Няма да бъдат и същите елити. Защото сегашните влязоха в един много абразивен режим. Ще се износят с огромна скорост. Това, което либералните елити обясняваха на своите избиратели, се спука като балон. И леви и десни. Оказаха се тривиални лъжци.

Дали това, което се случва, е изненада? За тези, които отдавна са само „клавиатурни анализатори“, да. Дейността на Бил Гейтс, фондът Рокфелер, германски разработки от 2012 г. показват, че преди официалното „пристигане“ на коронавируса един многоброен експертен, научен и филантропичен шпалир му е постлал дебел медиен килим. Стига някой да е чел навреме това, което е трябвало да прочете, пределно ясно ще му е, че в случая няма нищо изненадващо. Хората още преди десетина години са разказали в глобалната мрежа какво ни очаква.

В настоящия анализ по-подробно ще се спра на ролята на „уханския коронавирус“ във вътрешнопартийните битки в Китайската комунистическа партия (ККП). Защото драмата в Ухан е елемент от битката на китайските либерали срещу Си Дзинпин. Подкрепени естествено от „дълбоката държава“. Ако се познава малко по-задълбочено вътрешнополитическата обстановка в Китай, може да се излезе от клишираните представи за монолитната „комунистическа“ Поднебесна.

Неочаквано на 6 април започна 4-тия пленум на 19-тия конгрес на Китайската комунистическа партия. Акцентът върху дневния ред е „мерки за усъвършенстване на партийно-държавното управление“. Предстоят поредните много сериозни изменения в държавния и партийния апарат. Освен кадровите рокади в регионите ще бъде подменен и личният състав в министерствата. По този начин ще бъде установен нов баланс между основните враждуващи групировки в ККП. Ще се реши съдбата на разгромената група на „шанхайците“, които са ситуационни съюзници на либералите около премиера Ли Къцян.

Да започнем по-отначало. Ключова фигура днес за Поднебесната е Си Дзинпин. Той е централен фактор на днешния политически процес в съвременен Китай, нещо като „баща на нацията“. През ноември 2012 г. за генерален секретар на най-голямата и мощна политическа организация в света е избран синът на губернатора на южнокитайската провинция Гуандун, полевия командир и революционер Си Чжунсюн (1913-2002). Си Дзинпин е от китайските партийни „принцове“, но е кандидатура, издигната от армейските среди и планинската северо-западна провинция Шенси, от която тръгва известният в историята Път на коприната. Поднебесната влезе в ХХI век начело с лидер, който е плът и кръв от китайската червена армия и син на полеви командир от гражданската война. Още от най-млада възраст Си Дзинпин е кръвно свързан с НОАК (Национално-освоббодителна армия на Китай). През 1982 г. той е секретар на министъра на отбраната Ген Бяо. Китайската армия го припознава като свой „син“.

Съпругата на Си Дзинпин е генерал-майор Пен Лиюан от Шандун, провинция в източен Китай. Тя е народна певица, артистка и любимка на китайската публика. Призната за законодател на китайската мода. Пен Лиюан е втора съпруга на Си Дзинпин. Той се развежда с първата Ке Линлин, която е дъщеря на тогавашния китайски посланик Ке Хуа във Великобритания. Си Дзинпин не иска да напусне Китай и да живее в чужбина. Базовото образование на Си Дзинпин е химическо. Неговата специалност е „основи на промишления органичен синтез“. Фамилният йероглиф „Си“ („пух на крилата“) има значението „да се учиш“ или „да закрепиш изученото“. Това го приближава до Мао Дзедун, чиито йероглиф „Мао“ означава „пух“ или „козина“. Освен това Си Дзинпин е роден в годината на Змията както и Мао Дзедун. Името „Дзинпин“ се превежда като „близък до света“ или „близък до равенство“ и прилича на името на Дън Сяопин, което се превежда като „малък свят“, „малко равенство“.

Основа на политическата риторика на Си Дзинпин е национализма, който е основан върху стремежа да се върне загубената през колониалната епоха национална гордост. Още преди назначаването му за председател на КНР, в края на 2012 г., той заяви, че най-важната задача пред Поднебесната е „великото възраждане на китайската нация“. Основната външнополитическа инициатива на Си Дзинпин е създаване на Икономическия пояс на пътя на коприната, наричан накратко „Един пояс, един път“, чието сърце се намира в град Сиан, столица на провинция Шенси. Основна идея на „пояса“ е създаване на пряк сухопътен коридор от Китай през Средна Азия, Турция и Иран до пазарите на Европа, със заобикаляне на морския път, който се контролира от САЩ. И възможно алтернативен път през руска територия. Като резултат от „Един пояс, един път“ се търси автономност на китайския икономически организъм. Основен геополитически конкурент на китайската стратегия в региона е Индия. Главни конкуренти на Китай в глобален план са Япония и САЩ, които са избрали за свои проксита Филипините и Виетнам. Един от ключовите елементи на външнополитическата стратегия на Поднебесната е подсигуряване на Русия като надежден и предсказуем тил. Суровинен и военен.

Много важно е да се знае, че днешните политически групировки в Китай са изградени около определени етнически групи, които надделяват над принадлежността към ведомствени, класови и всякакъв друг вид групи и колективи. В Поднебесната по понятни причини се отрича наличието на различни китайски етноси, които и днес се отличават един от друг по език, манталитет, начин на живот и други етнически характеристики като народи от едно езиково семейство. За по-дълбокото разбиране на военно-политическата групировка около Си Дзинпин и предсказване на политическите й ходове трябва да се знаят нейните геополитически и идеологически принципи и стратегии.

Геополитическата стратегия на „шенсийците“ е „Един пояс, един път“. Нейният политически и идеологически модел е наследството на първия император на единен Китай – Цин Шихуан, който има свой аналог в руската история в лицето на Иван Грозни. Става въпрос за строго управление на страната на базата на закони и неизбежност от наказание, което противоречи на конфуцианството като управление на основата на нравствени норми. Специалистът по военна история Ли Лин (идеолог на властовата групировка около Си Дзинпин) пише четиритомника „Наш Китай“. Трудът е представен на 6 юни 2016 г. пред широка публика. В него се прави ревизия на политическото минало на Поднебесната. Според Ли Лин сакралното и идеологическото начало се поставя от империята Цин, чийто център е днешна Шенси, провинцията, която издига Си Дзинпин до най-високия пост в Поднебесната. Шенси е земята, от която с меч и безпощадни закони са събрани в единна империя разпръснатите китайски държави и народи.

В китайския елит продължава спорът: кой модел на минали династии трябва да реализира днешен Китай? Дали „шанхайския път“ на океанската държава на династията Мин (1368-1644) или военното управление на континенталната династия Цин (1644-1912)? И днес официалната китайска постановка е, че „властовият импулс“ довел до създаването на държавата Китай, в това число и императорски Китай, се намира в планинския и пустинен северо-западен район на страната, а именно днешната провинция Шенси, родна за генералния секретар на ККП Си Дзинпин.

Контрапродуктивно е да се гледа на китайската цивилизация през „бинокъла“ на библейско-средиземноморската цивилизация. Поднебесната е образец на „източна деспотия“. В нея държавният глава в едно лице обединява духовната, военната и светската власт. За разлика от покрайнините на Стария свят, където от времената на Римската република властта е разделена на законодателна, изпълнителна и съдебна. За европоцентричното мислене западната демокрация е образец, на която трябва да подражават всички народи и цивилизации.

В Поднебесната обаче духовната власт се олицетворява от генералния секретар на ККП. Военната власт – от председателя на военния съвет на ЦК на ККП (Централен военен съвет на държавата). Символът на светската власт е председателят на КНР. Към средата на март 2013 г. в Поднебесната завърши процесът на обединение на духовната, военната и светската власт в едно лице. Новият Син на Небето от червената династия, пето поколение ръководител от основавателя на Народен Китай Мао Дзедун, стана един от наследниците на червените „принцове“ – Си Дзинпин.

Във вътрешната политика, съгласно изказване на Си Дзинпин, лидерът на Поднебесната задължително трябва да избегне три опасности. Първа, да не стане втори Горбачов и да предаде с „новото мислене“ идеалите на социализма с китайска специфика, „да служи на народа“. Второ, да не допусне поругаване на комунистическата партия при изоставяне на марксистката класова теория и преминаване към традиционните основи на конфуцианската етика. Трето, да не допусне по-нататъшно озападняване на общественото съзнание на китайците и нарастване на духовната криза на нацията.

В края на 2012 г. около 40% от кадровите работници на високо държавно ниво признават, че децата и съпругите им живеят в чужбина. По отношение на тези „голи чиновници“ са приети постановления, които им забраняват да заемат ръководни длъжности, с мотив, че са лишени от доверие от народа. Същата крачка се опитва да направи и Путин в Русия в началото на 2020 г. Китайските „принцове“ начело със Си Дзинпин и руските „силовики“ начело с Путин са свързани с общи интереси в битката срещу вътрешните либерали, които са ориентирани и подкрепяни от „дълбоката държава“. Срещу „дълбоката държава“ у дома се бори да оцелее и Тръмп.

Комунистическата партия на Китай е закрита каста, която е неприкосновена за правоохранителните органи. Нейните политически органи са „свещена крава“. Думата „комсомол“ в Китай няма нищо общо със смисъла, който се влагаше в България. За разлика от България в Поднебесната Съюзът на комунистическата младеж се появява формално преди комунистическата партия. В основата на всички социалистически идеи в Китай стоят националистически и субетнически корени на една или друга регионална китайска общност. Съюзът на комунистическата младеж остава до известна степен независим от Комунистическата партия в Китай. Затова „комсомолците“ са основната движеща сила на събитията на площад Тянанмън. Събитията си бяха класическа „цветна революция“. Военните я размазаха със сила и кръв.

И оттогава между военната аристокрация и „комсомолците“ в Китай се е установил някакъв баланс, но чувствата на взаимна неприязън остават. След 2000 година с помощта на Демократическата партия на САЩ в Поднебесната „комсомолците“ са изведени на преден управленчески план. През 2002 г. първият секретар на комсомола Ху Дзинтао става генерален секретар на ККП. Каква ще бъде бъдещата идеология на Китай? Опора на армията или на комсомола?

Народно-освободителната армия на Китай (НОАК) днес е основа на съвременната китайска държава. Китайската червена армия се появява далеч по-рано от КНР. Мао Дзедун и Дън Сяопин са преди всичко полеви командири. Армията и днес остава реален източник на власт в Поднебесната. „Комсомолците“ получават власт от широките маси на градската интелигенция. Вътрешнополитическата битка в Китай е между Си Дзинпин, подкрепян от армията, и премиера Ли Къциян, зад който стоят „комсомолците“. Ядрото на „комсомолците“ е от провинция Анхой, която е разположена по долното течение на река Янцзъ.

Случайности в китайската политика няма. Анхой е регионална база на „комсомолците“. Там са корените на Ху Дзинтао, Ли Къцян, вицепремиера Ван Ян. Именно в Анхой започват първите студентски вълнения, които се прехвърлят на площад Тянанмън. „Комсомолците“ са от регионалния клъстер, наречен от Ли Къцян „икономически пояс на река Янцзъ“. Този термин се появява една година след като Си Дзинпин обявява „Един пояс, един път“. Ковачница на кадри за китайския „комсомол“ са Пекинския университет, Народния университет в Пекин и издържаният с американски пари Университет Цинхуа, който е най-престижният и най-старият. Подобна „академична“ картина наблюдаваме и в България.

През 2013 година българският премиер Орешарски посети град Далян и се срещна с китайския премиер Ли Къцян. По това време „комсомолците“ контролираха 25 китайски провинции от общо 31. По-ясно казано, „комсомолците“ практически владееха напълно административните и стопански структури на Китай. В този период групировката на Си Дзинпин започна да набира сила в Поднебесната. През 2016 г. в кабинета на Ли Къцян 7 от 25 министри бяха с комсомолско минало. Силата на „комсомолците“ е във владеенето на централната телевизия и националните медии. Имат и добро разположение в икономическия блок на китайското правителство. На практика наблюдавахме същата картина и в Русия до преди няколко месеца. Ако Путин е Си Дзинпин, то бившият руски премиер Медведев е Ли Къцян.

През 2017 г. икономическа концепция на Си Дзинпин влезе в пълно противоречие с икономическия курс на правителството на Ли Къцян. Опитът за преврат в Турция тотално шокира политическия елит на Китай. В резултат на това Си Дзинпин взе на ръчно управление армията. Блокът на „комсомолците“ и „шанхайските финансисти“ начело с Ли Къцян е изцяло ориентиран към САЩ и Великобритания. Срещу него е силовият блок на потомствения военен елит, воден от Си Дзинпин, който пък е ориентиран към националните и изолационистки сили вътре в страната. През май 2016 г. бюджетът на комсомола е намален с 50%. От 624 милиона юани на 306 милиона юани. В последно време се наблюдава появата на „комсомолски“ национализъм, който има антируска насоченост, но избягва антиамериканска и антияпонска риторика.

Подобна картина наблюдаваме и в България по отношение на някои политически формации. Очевидно е, че „шаблонът“ е стандартизиран и се налага по различни географски ширини. „Комсомолците“ редовно раздухват мита за „руска заплаха“. Антируските акции са мотивирани от желанието да се изпусне парата на недоволство чрез нагнетяване на националистически настроения сред работническите среди и разорилите се дребни и средни търговци. Политическите опоненти на Си Дзинпин са ориентирани към тясно сътрудничество с „дълбоката държава“ и неенергийните американски корпорации, което ги прави естествени съюзници в геополитическата игра на глобалните либерали. И тази игра има за цел разваляне на руско-китайския блок в сегашния му вид.

Какво се случи в Ухан след появата на коронавируса. Ръководството на града, което е в ръцете на „комсомолците“, при появата на десетина жители, заразени от коронавирус, обяви карантина за целия град и блокира основните пътни артерии свързващи Ухан. Това незабавно предизвиква паника сред населението. Решението за блокиране на Ухан е взето еднолично от кмета Чжоу Синуан и не е съгласувано с централната власт в Поднебесната. Малко след това градоначалникът си признава, че е действал на своя глава и подава оставката. Най-късно до 31 декември 2019 г. Чжоу Синуан явно е имал на своето бюро информация за опасния вирус. На този ден, 31 декември, една от уханските биолаборатории изпраща информация в СЗО (Световна здравна организация).

Което показва, че минимум един месец преди блокирането на града кметът е знаел, че в него се разпространява опасният коронавирус. И въпреки това не е информирал централните власти. Няколко дни преди блокирането на Ухан кметът организира в града голям панаир, на който присъстват 40 000 човека, които са предимно хора от широките народни маси. Решението за блокирането на мегаполиса е два дни преди китайската Нова година. Точно тогава работниците от промишлените ухански предприятия са се изнесли по своите родни места, за да прекарат празниците.

Самият Ухан е огромен транспортен стоков и пътнически разпределителен център. При обявяването на блокадата Чжоу Синуан е знаел, че градът е бил напуснат от над 5 млн. човека. И в този момент в 11-милионния мегаполис са починали от коронавирус около 10-на човека. А поначало в Ухан на ден умират по няколко хиляди души. Постоянният състав на Политбюро на ККП се събира за решаване на уханския случай на 25 януари 2020 г. Това са три дни след като Чжоу Синуан е взел самостоятелно решение да блокира града. Парадоксалното е, че на 18 януари Си Дзинпин и Ли Къцян правят традиционното за този период в Китай изявление за епидемиологичната обстановка в страната. Което се публикува от информационната агенция Синхуа.

Четири дни след това рутинно и спокойно заявление на двамата най-висши ръководители на Поднебесната, кметът Чжоу Синуан взема „самостоятелно“ решение да блокира Ухан. В периода 22 до 25 януари редица регионални власти вземат също самостоятелни решения. Общината на пет милионния град Хуанган, който е в близост до Ухан, няколко часа след кмета на Ухан блокира града. Отново без съгласуване с централното ръководство. Кметът на Хуанган е от групата на „комсомолците“ както и Чжоу Синуан. Ръководството на Хуанган е несменяемо от 2001 година.

На 24 януари зам.-министърът на културата на Китай Ли Дзинзао взема решение да блокира всички туристически групи в Поднебесната. Отново „комсомолец“ и отново без съгласуване с централното ръководство. Шефът на Транспортния комитет на Пекин Ли Сянджу блокира столицата за външни комуникации на 24 януари. Той е бивш ръководител на градската комсомолска организация на Пекин и отново решението е взето „самостоятелно“. От своя страна, властите на Суджу, китайската Венеция, без санкции от централното ръководство удължават новогодишните празници с 8 дни. И „случайно“ съвпадение: отново се оказват „комсомолци“, които са взели участие в събитията на площад Тянанмън.

Изброената група общинари от групата на „комсомолците“ е действала на своя глава без съгласуване с висшестоящите ръководители. По свои собствени съображения. Още по-парадоксално е решението на ръководството на град Ханджоу, столица на провинция Джъдзян. Постъпва разпореждане да се изземат от аптеките противовирусните препарати. По този начин незабавно се претоварва медицинската инфраструктура в Ханджоу. Секретарят на градския комитет на Ханджоу е Чжоу Цзянюн, който е започнал своята кариера като секретар на комсомолската организация на района Инсян. Всички решения за блокирането на китайските градове са взети от представители на системната опозиция под ръководството на Ли Къцян, вицепремиера и бивш първи секретар на Секретариата на ЦК на Комсомола на Китай Ху Чинхуа… несъстоял се „приемник“ на Си Дзинпин.

Първите две седмици след частичното сваляне на карантината 5 милиона китайци разбират, че са загубили своята работа. През първото тримесечие на 2020 г. са закрити половин милион предприятия. А само за два месеца печалбата на най-големите китайски промишлени предприятия е паднала с 40%.

Накрая, вероятно след епидемията от коронавирус, битката между Си Дзинпин и Ли Къцян ще се ожесточи. Вариантите за развитието на вътрешнополитическата ситуация в Китай ще зависят от по-нататъшното задълбочаване на икономическата криза в Поднебесната до края на май 2020 г. Не е изключено етапно под ръководството на „комсомолците“ да нарастне вътрешният младежки протест, в някои сектори да започнат стачки. Вероятно ще се формира „син комсомолски пояс“ от губернатори, които не приемат „нелегитимния червен пояс“ в Северозападен и Северен Китай.

Не е изключено Шанхайският център в лицето на Цзянсу, Шанхай, Чжецзян и Анхой да започне да изгражда самостоятелно отношения със САЩ и да се стигне до фактическа независимост на южната провинция Гуандун (Кантон). Максимален темп на падане на китайската промишленост се наблюдава в трите района на китайската революционна слава: Хубей, Чунцин, Гуандун. Също така в провинцията Цинлин, която е родина на всички дисиденстки движения през последните 30 години.

В Китай се очакват наводнения. Общата площ на залятата с вода китайска територия може да достигне 232 хиляди квадратни километра. Хидротехническите ведомства, хидроенергетиката, проектът за прехвърляне на водите на река Янцзъ на север са в ръцете на проамериканския китайски комсомол, от времето на генералния секретар на ККП Ху Дзинтао.

Малко вероятно е Си Дзинпин да е „изпуснал нарочно коронавируса“, за да предостави в ръцете на своите вътрешнополитически противници отлична възможност да бъде свален с „цветна революция“, професионално замаскирана като пандемия.

Схватката на Си Дзинпин с „комсомолците“ не е приключила. Тя ще се ожесточава.