СВЯТ
Как държавите в ЕС се опитват да овладеят високите енергийни цени
Директни плащания, данъчни облекчения и замразяване на цените са най-популярните мерки
Замразяване на цените, намаляване на данъците, на плащания или кредити за енергия, целева помощ – европейските нации прилагат различни мерки, за да смекчат удара за потребителите от растящите цени на енергията.
Ето някои от мерките, предприети, за да помогнат на потребителите да се справят със скока на цените на бензина, природния газ и електроенергия.
Целева помощ за домакинства с ниски доходи
Франция обяви в четвъртък еднократно плащане на 100 евро без данъци за хора с доходи под 2000 евро на месец. Правителството очаква такава помощ да получат 38 милиона души. То вече обяви извънредно плащане от 100 евро на шест милиона домакинства, за да облекчи сметките им на доставената електроенергия.
Във Великобритания правителството основа фонд от 500 милиона паунда, за да помогне на домакинствата с ниски доходи за сметките им за отопление, храна и облекло.
В началото на октомври белгийското правителство удължи до март фиксираните тарифи за енергия за домакинствата с по-ниски доходи, като им осигури и 80 евро субсидия за енерго плащанията.
В Полша правителството планира да похарчи до 1,1 милиарда евро през следващата година, за да помогне на пенсионери и многодетни семейства да се справят със сметките за енергия. Едно от пет домакинства отговаря на условията.
В Латвия около 150 000 домакинства трябва да получават между 15 и 20 евро на месец, за да покрият сметките си за ток или газ.
Естонското правителство ще похарчи около 75 милиона евро за намаляване на сметките за ток на всички потребители и още 20 милиона за подпомагане на около 72 000 семейства с ниски доходи от септември и март.
Литовският парламент обсъжда предложенията на правителството за намаляване на цените на газа за пет години и за подпомагане на 110 000 семейства със сметките за отопление.
Замразяването на цените
Франция замрази цените на газа до края на 2022 г. и следващото поскъпване на електроенергията ще бъде ограничено до 4%, благодарение на намаляване на данъците върху енергоносителите.
Италия замразява цените на газа за 2,5 милиона души и на цените на тока за най-бедните. Намалява се и ДДС върху тока до 5,5%.
Данъчни облекчения
Германското правителство нареди данъкът за подпомагане на възобновяеми енергийни източници, който се плаща от всички потребители, да бъде намален почти наполовина от 1 януари.
Испания, която е по-зависима от природния газ за производството на електроенергия, отколкото европейските си съседи, през юли реши да намали ДДС върху електроенергията. През септември правителството временно намали още един данък върху електроенергията и постави ограничения върху печалбите на енергийните компании.
Чешкото правителство премахна ДДС върху електроенергията и газа за ноември и декември и обмисля да удължи мярката за цялата 2022 г., ако получи разрешение за това от Брюксел.
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








