СВЯТ

Как европейците оцелявали през зимата

Преди няколко века в Западна Европа фразата „мека зима“ щяла да се сметне за лоша шега. Тогава никой не мислел за романтични разходки из заснежените гори, снежни писти и други зимни удоволствия. Хората мислели главно как да оцелеят до пролетта.
Така, например, през 1300 г. зимата донесла на европейците доста неприятности. Тогава започнала Малката ледена епоха. Смята се, че причина за нея били забавянето на Гълфстрийм, вулканичната дейност и отслабването на слънчевата активност. Малката ледена епоха продължила до ХІХ век.

Замръзналата Темза, Абрахам Хондиус (1677).

Студените зими засягали не само ежедневието на европейците, но и политическите събития в национален мащаб. Според някои изследователи гладът, епидемиите и аграрната криза предизвикали селските въстания в Западна Европа. Милиони европейци не успели да преживеят големия глад през 1315-1317 г. По това време населението на Европа нараснало до 120 милиона души и храна можело да се осигури само при благоприятни природни условия. Но поради многото дъждове селяните не можели да разорат нивите, добитъкът измирал масово. Страшните последици от слабите реколти засегнали цяла Северна Европа. Започнал канибализъм, убивали дори новородени. Децата били изоставяни на произвола на съдбата. Подобни събития са в основата на приказката на братя Грим „Хензел и Гретел“, където децата са изоставени от родителите поради заплахата от глад (не бива да забравяме, че Грим не измисляли авторски съчинения, както например, Андерсен – а събирали оригинални народни приказки). Възрастните хора доброволно отказвали да се хранят, за да не са в тежест на своите роднини. В Лотарингия цените скочили с 320%. Солта, необходима за съхранение на месото, изчезнала. Солта в средновековна Европа винаги е била скъпа, наричали я „бяло злато“. Производството й било дълго и трудоемко. Получаването й при променени метеорологични условия станало много по-трудно. Не можели да осоляват хранителните продукти и те се разваляли бързо. Процентът на престъпността скочил нагоре – някои били готови на всичко, за да получат поне малко храна за семействата си.
Английските хроникьори описват безпрецедентен случай: на 10 август 1315 г. крал Едуард II, минавайки през град Сейнт Олбанс, не могъл да намери хляб за себе си и своята свита.

Отслабени от глад, европейците били безсилни срещу епидемиите. В периода 1315-1317 г. в Европа се развихрила туберкулозата. Ако европеецът имал късмет да посрещне края на големия глад относително здрав, го чакали нови проблеми. През зимата къщите били почти толкова студени, колкото и улиците. Прозорците били покривани с промаслен пергамент, жилището се отоплявало с печка без кюнци – димът се събирал под тавана и излизал през отвор в стената.

Ловците в снега от Питер Брейгел Стари, 1565 г.

Думите „държа краката си до камината“ символизирали богат живот, достъпен за малцина. В богатите къщи камината била в центъра на стаята, димът излизал през дупка в тавана. В манастирите царял убийствен студ и понякога било просто невъзможно да се провеждат богослужения. В качеството на „калорифер“ монасите използвали метална топка с жарава вътре. В замъците окачвали килими по стените и по-дебели балдахини над леглата. В бедните къщи през зимата хората се обличали много топло – почти така, както и навън.

Сънят станал спасение от мъчителния студ. Хроникьорът пише: „Хората прекарват по цели дни в леглото, за да се стоплят и да ядат по-малко“.
Така прекарвали времето си бедните англичани по време на коледните празници. Зимата била мъчение, студът преследвал човека дори в леглото му. През скучните зимни месеци ядели яхния с малко месо и зеленчуци. Домакините добавяли към яхнията и сушени плодове – смятало се, че яденето на пресни плодове е вредно. Мнозина от бедняците дори нямали кухня, те разчитали единствено на търговци. За да не хранят животните през зимата, ги колели през есента, месото осолявали и опушвали. В Англия в навечерието на Коледа селяните понякога получавали специална чест: канели ги на трапеза в замъка на местния благородник.

Зимен пейзаж, 1608 г. , Хендрик Аверкамп.

Богатите хора спазвали свое меню. Лекарите препоръчвали да се яде колкото се може повече горещо агнешко месо, смокини и да се пие „хубаво вино“. Такава трапеза носела много радост на онези, които можели да си я позволят, и се проточвала до късно през нощта. Но дори и с такова богато меню не всеки успявал да оцелее през зимните месеци. Авитаминозата заплашвала със сериозни последици, включително смърт.
Пелаграта, причинена от липса на белтъчини, можела да убие човек за няколко години. Липсата на витамини в някои случаи причинявала слепота. Баналната хрема за отслабналия човек се превръщала в пневмония. В този случай болният е разчитал единствено на Божията милост – смъртността от пневмония достигала почти 100%.

Според някои изследователи разпространението на чумата било повлияно, наред с други фактори, от отслабването на имунитета на европейците след настинка и голям глад. Към 1350 г. заради „черната смърт“ населението на Европа спаднало до 88 милиона. В големите градове тази болест отнела живота на 50% от населението.

Трябвало да мине много време – век-два, докато европейците се приспособят към новите климатични условия.

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Подходяща музика за любителите на йога.

Post Views: 21

СВЯТ

Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна

Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.

Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.

“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.

По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.

Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.

Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.

На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.

Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.

Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.

Post Views: 25

СВЯТ

Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата

Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.

Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.

Post Views: 28

СВЯТ

Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа

Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.

Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.

Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.

Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.

Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.

Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.

Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.

Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.

“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.

Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ