АНАЛИЗИ
Как Западът унищожава България, докато тя му ръкопляска…
Много често ще чуете думите „Защо българите искат да бягат на Запад…“ или „90% от младите искат да емигрират“. Тези думи ще ги чуете в контекста на критика към България – колко е зле, как сме се провалили, и как собствените ни деца дават тази оценка за нас „с краката си“. Всъщност, това е оценка за пълния успех на стратегията за ограбване на България от Запада. Ограбването на най-ценното и – хората. След като опоскаха всичко друго тук, та дори бъдещите ни приходи под формата на концесии и приватизация на ренти, комунални услуги и пр., след всичко това, финалната ликвидация на България означава да изсмучат и всички хора. Защото на запад хора, и то бели хора, възпитани и образовани, са доста нужни… И това, което става е не по вина толкова на България, колкото на целенасочена западна политика, която да принуди населението на България да емигрира. Да иде там, там да работи, там да плаща данъци и там да „разрежда“ нахлуващите не-бели малцинства.
Знаете ли как стана всичко? Стана с измами и илюзии, с лъжовна идеология, която ни спуснаха преди 25 години.
Много цинично постъпиха – показаха ни витрината и ни казаха да ги слушаме какво да правим, за да станем като тях. Но не ни казаха, че това, което трябва да правим, е именно за да не станем като тях. Лъжци и мошеници бяха западняците. Днес го виждаме. При това – виждаме го не само ние, а дори най-успелите в Източна Европа, които като резултат не се различават много от нас.
Спуснаха ни виртуални ценности като „демокрация“, „човешки права“, „приватизация“, либерализъм. Спуснаха ги, с ясното съзнание, че те ще допринесат за разрухата. А от разрухата следва и емиграция. На народа му писва да живее в мизерия, да гледа само простотии ежедневно и да не може да мисли за бъдещето. И си вдига „чукалата“ и се изнася. И къде? При онзи, който е причинил всичко това, именно за да се изнесе.
Концепцията на „отвореното общество“ е лъжовна и вредна концепция при сливане на неравностойни общества. Как да спасиш бедното общество, когато има чисто технологични и икономически срокове за забогатяване? Трябват примерно 10-15 години усилена работа, за да се поизравни стандартът. И вместо този процес да се организира, вкл. с някакъв тип ограничения срещу емиграция, вместо това, просто се отварят границите и народът изтича. Богатият получава на готово кадрите и уменията на бедния. А бедният дори се гневи на собствената си държава, че тя е виновна. А то тя е жертвата.
Но не е само това. Дори да допуснем, че трябва да оставим хората свободно да се движат, и да не ги ограничаваме, дори да допуснем това, дори тогава няма всички да се изнесат. Ако обществото има ясна визия на къде върви и какво прави, много хора ще останат. Не всички хора се мотивират само от текущите разлики в доходите. Гледат се и други фактори. Гледат се дори чисто патриотични подбуди понякога. И обществото може да оцелее, макар и понесло тежки загуби като хора.
Само че западната стратегия беше предвидила и това. Икономическата доходна „помпа“ беше основния механизъм. Но за да не би случайно по други причини нещо да оцелее, и на негова база да се възроди държавата, та се взеха мерки всичко, което е възможно тук да се разруши.
На първо място, беше ни наложен абсурден неолиберален модел, който гарантира максимално възможно забавяне на икономиката. Т.е. ако ще трупаме богатство, да става най-бавно.
На второ място, заляха ни какви ли не неправителствени организации и западни съветници, които съветват за какво ли не, но всичко е в една посока – да се пречи да се развиваме.
„Зелените“ пречат на инвестициите в икономиката. Притискат държавата да спира проекти и да създава закони, които гонят инвеститорите.
„Кучкарите“, под предлог, че защитават миличките животинчета, всъщност имат за цел да влошават средата за живот в градовете. Факт е, че бездомните кучета са сериозен смущаващ фактор. И този проблем, имащ съвсем евтино решение, е гарантиран от промени в законите, които пречат на кметовете да го решат.
Защитниците на „човешките права“ всъщност са защитници на дребната масова престъпност. Никъде по света дребната престъпност не може да се пребори без някакъв вид полицейска репресия „на място“. Отива ченгето и тегли един бой на престъпника. Това е по-малко наказание дори за самия престъпник, сравнено с написаното в закона. Но поне се налага веднага и се вижда, че има закон. И това регулира процесите. Като полицаят не може да удари един шамар на джебчията, защото ще го съдят 8 години в Страсбург, и превенция на дребната престъпност няма. Прокуратурата и съдът просто не могат да се занимават с толкова дребни проблеми. Чисто икономически не е изгодно, нито е изпълнимо. Единствената превенция на дребната масова престъпност е дребната масова санкция. Навсякъде по нормалния свят го има, то в САЩ дори могат да те гръмнат, без последствия за полицая. Само тук тази санкция я няма. В резултат на това, дребната масова престъпност става супер масова, т.е. общият резултат от нея не е дребен, а е доста голям. И това се дължи на еничарите по „човешките права“, които зад привидно добра кауза, всъщност блокират един от защитните механизми на държавата.
Атаката срещу България върви и в някои морално-етични посоки. Например насилственото налагане на хомосексуалните ценности е нещо, което дразни народа и му създава впечатление, че държава не съществува. Българското общество не харесва тези ценности. Работа на държавата е да го защити от тях. Като не го прави, това води до убеждението, че държавата е „гола вода“, и не си струва да и вярваш и да живееш тук.
Но проблемът не е само в гейовете. Всяко общество си има някаква своя ценностна система, своя парадигма, свой начин на живот. Като този модел грубо се разбута от „инжектиране“ на външни правила, той ерозира и се разваля цялостното въздействие.
Например българинът исторически има специално отношение към недвижимия имот. Той иска да си има „дом“. Така е свикнал, цял живот пести, купува, купува на децата и пр.
Въвеждането на модел на скъпи комунални услуги и имотни данъци брутално нахлува в този модел. Скъпите комунални услуги и данъците са характерни за общества, където хората живеят основно под наем. Тези услуги влизат в наема, човек си е свикнал. За граждани, които са свикнали да имат имот, който им е опора в живота, и този имот не е източник на сериозни тежести, това да увеличиш тежестите, води до разклащане на системата. Но това умишлено се прави, именно за да се разбие „имотеца“ като част от същността на българина.
По същия начин действа и ускореното помпане на кредитния модел в България. Българинът не е свикнал да живее на кредит. Той е пестелив и прагматичен. Нагрухването му с кредити, често пъти почти принудително, променя модела му на живот. Възникването на трудности с кредитите пък направо разрушава живота, просто защото българинът няма умението на фалита. Той не разбира точно какво значи той, и правната рамка не е предвидена да го защити при фалит. Българинът е свикнал да не фалира, а не да се бори с това, което е след фалита.
В резултат от тази интервенция, се стига до пълни абсурди. Например човек си купува имот с ипотека. После не може да го плаща. Логично – взимат му имота, той е съгласен на това. Но ако кредитът не се покрие, започват да му взимат и други имоти, запори на заплати, изобщо – разсипват му живота. Има хиляди хора пострадали така, и всички те търсят спасение… в чужбина. От където ни е спуснат проблемът…
В добавка към всичко това, тече и една гигантска пропагандна кампания, която постоянно втълпява колко сме грешни, как нищо не правим като хората и как все трябва да бъдем сочени „с пръст“. Това се осъществява основно от международни институции организации, които имат за цел тотално да дискредитират собствената ни държава в собствените ни очи. Използва се една характеристика на българина – уважението към чуждото мнение. И това чуждо мнение е впрегнато безскрупулно да руши собствената ни държава.
Например ЕК постоянно пише безумни и лъжовни доклади колко сме корумпирани и защо ни спират фондовете. Но ние не сме по-корумпирани от на запад. Просто ни поливат с тези лъжи, като повод да ни спрат фондовете, и да ги приберат за себе си. И ние им вярваме. Също така постоянно пишат доклади да „съдебната система“, а всъщност българската съдебна система работи доста по-бързо и по-качествено от тази на запад. И на запад ги има същите проблеми, но никой не ги превръща в основен обществен въпрос. И на запад няма осъдени политици. Берлускони 20 години го съдят и до момента единствената ефективна присъда е условна и забрана да заема държавни постове. Няма влизане в затвора. Гърция затъна до гуша в дългове и корупция на елита и, но тя е много по-малко критикувана от ЕК, отколкото е България!
Просто в България системата с тази пропаганда върви, и това се ползва безмилостно.
Спомнете си, че в началото на прехода ни спуснаха мантрата за „чуждите инвестиции“. Нямали сме натрупан капитал, затова от вън щели да дойдат инвеститори да ни помогнат. Добре, пуснахме ги. И какво направиха? Усвоиха вътрешния ни пазар. Купиха предприятия, с които да ни доят. Не построиха нови, с които заедно с тях да печелим. Просто ни изкупиха пазара. В резултат на това, няколко милиарда годишно нетен доход изтича от България и това е спирачка за икономическото развитие. Представете си ако тези пари се реинвестираха тук!
В момента истината е, че България е напълно окупирана икономически и доена, вече няма какво повече. Държавата е напълно дискредитирана, народът не и вярва. Всевъзможните НПО действат максимално ефективно и пречат на всяко възможно подобрение. Което дразни народа, защото просто държава „която не може едни кучета да оправи“ не заслужава уважение. Еврочиновниците ни поливат с критични доклади. Е, как да се оправим тогава, как народът да не иска да емигрира…
Единственото останало ценно на България вече е народът и. Младите хора, които все още са добре образовани, знаят езици, компютри, могат да работят и да създават БВП. И да плащат данъци и осигуровки. Значи само те останаха да издоим. Давайте ги тук на запад, ще им дадем по-големи заплати, няма да живеят в градове с кучета, ако хванем джебчия, ще го пребием пред тях, просяци по улиците няма, който хвърли хартийка, го глобяваме, джигитите по улиците плащат солени глоби. Накратко – предлагаме по-добър доход, но и държава, която си върши работата, и не се разлага от никакви НПО и всевъзможни саботиращи елементи. Предлагаме и държава, която върви на някъде, именно защото ги няма саботьорите.
Е как да не стигнем до „махам се“ и „писна ми“…
Само че нека поне осъзнаем, че това е оценка не за държавата ни, а за онези, които са успели да я ударят, съсипят и разрушат, докарвайки я до тук. И са направили същото и с Полша, Чехия, Унгария, и с всички, на които им спуснаха същия модел…
Автор: Добри Божилов
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Сега какво е по-различното?
Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен
Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.
За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.
Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.
Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.
Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.
В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.
Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.
Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).








