Как цялата прокуратура – от Цацаров до районно ниво, козирува на Пеевски

Редакционни коментари

Какво може да събере на спешна среща Сотир Цацаров, заместника му Иван Гешев, говорителя на прокуратурата Румяна Арнаудова, градския прокурор на София Емилия Русинова и районния прокурор на София Радослав Димов?

Отговорът е кратък – депутатът от ДПС и издател Делян Пеевски.

Срещата се е състояла на 10 юни в кабинета на Цацаров. На нея освен прокурорските началници са присъствали “главните издатели на изданията на “Телеграф медиа”, а поводът – спор около марката на най-тиражния вестник на Делян Пеевски – “Телеграф”. За срещата разбираме от днешния брой на същото издание.

Цялата държава на колене пред Пеевски

Сюжетът с марката на “Телеграф” се разви в началото на месеца, когато от изданието се оплакаха от репресия и цензура. Поводът – прокурор от Софийска районна прокуратура (СРП) е изпратил разпореждане до Патентното ведомство с искане да предприеме действия по заличаване на марката на изданието, тъй като тя звучала като едноименния британски вестник и това можело да заблуди читателите. Без съмнение подобно действие от страна на прокуратурата надвишава сериозно нейните правомощия (тя може да уведоми някоя институция, не да и разпореди да го прави), но целият сюжет си има предистория.

Всичко започва със сигнал на главния редактор на “Телеграф” Васил Захариев до ГДБОП, в който той се оплаква от сайта www.telegraf.bg, който копирал името на изданието и съдържание от него.

Едно уточнение – всеки може да се защити срещу нарушаване на авторските права по съдебен ред, завеждайки граждански иск (“Икономедиа” например води такива дела срещу “ПИК” и “Труд”) и странно защо е било решено да бъде ангажиран държавен ресурс (при положение че не става дума за нелегално производство на DVD-та) на елитна служба като ГДБОП.

След извършена проверка от елитната служба материалите са докладвани на Софийската районна прокуратура (СРП). Преписката е разпределена на прокурор Тодор Тодоров, който решава, че проблемът в случая е другаде, и уведомява Патентното ведомство.

След което изданията на Пеевски излизат с публикации по темата. “Мракобесна атака на прокуратурата срещу “Телеграф” и “Държавното обвинение иска да запуши устата на свободното слово” бяха част от заглавията. Един от текстовете завършва така: “Явно, след като е завладяло съда, задкулисието се опитва да овладее прокуратурата. Ако прокуратурата падне в плен на олигарсите, резултатът ще е само един – мракобесна диктатура.”

Още в деня на публикациите – петък, преписката е изискана в спешен порядък от Софийската градска прокуратура. На следващия ден “Телеграф” излиза с бяла страница, а още в първия работен ден главните редактори на изданията на Пеевски са приети от Цацаров и останалите началници. От публикация в “Монитор” става ясно, че Цацаров е обещал решение на казуса до края на седмицата. Градският прокурор Емилия Русинова е докладвала пред скъпите гости, че от Патентното ведомство също са сигнализирали СГП, като са казали, че няма да изпълнят постановлението, защото то не отговаряло на законовите изисквания.

От публикациите в медиите на Пеевски от вторник става ясно, че постановлението на прокурор Тодоров е отменено, а преписката върната за ново разглеждане.

Не, че е нещо ново

Това, че прокуратурата е изцяло под контрола на Делян Пеевски, не е нещо ново. Напротив – видя се още от първите дни от встъпването в длъжност на Сотир Цацаров през 2013 г.

Примерите са много – от “изтриването” на Пеевски от делото КТБ до измисления атентат срещу него, при който с прокурорско постановление за 72 часа бяха задържани трима души.

Сделката е ясна – медиите на Пеевски не само са обгрижвали ръководителя на държавното обвинение, но винаги са действали като бухалки срещу тези, които имат куража да го критикуват.

Същевременно главният прокурор многократно е делял медиите на добри (които го хвалят) и лоши (които поставят въпроси за работата на институцията, която ръководи), но не само това – под негово ръководство прокуратурата инициира разследвания срещу малцината независими издатели.

Мандатът му започна със спешното призоваване на репортера от Mediapool (сега от “Свободна Европа”) Борис Митов, за да бъде той притискан да издаде източниците на информация на документи, уличаващи Цацаров (в битието му на председател на Окръжен съд – Пловдив) в незаконно разрешаване на подслушване и следене. Въпросната проверка по думите на бившия градски прокурор на София Николай Кокинов (от разговора му с Бойко Борисов в Банкя) е инициирана именно от Цацаров.

Мандатът на Цацаров завършва със скандалната проверка срещу издателя на “Биволъ” Асен Йорданов и главния редактор Атанас Чобанов, инициирана по анонимен сигнал и наблюдавана от най-високо държавно ниво – Върховната касационна прокуратура.

Сотир Цацаров никога не е реагирал, още по-малко с такъв замах, на десетките сигнали за посегателство над свободата на словото, както направи в гражданско-правния случай с марката на “Телеграф”.

Или ако трябва да перифразираме думите на Иван Татарчев – над главния прокурор е само… Делян Пеевски.