АНАЛИЗИ

Кеворк я разкости: ПКП, вместо да се скрие в Джендема, сипе заплахи

Все по-трудно ще става за онези, които познават Миналото, да намират утешения в един свят, доминиран от нищожества – а те и Раят биха направили непоносим.

„Оглупиха самия Живот. В крайна сметка, тъкмо това се случи – колкото и невероятно да звучи. Превърнаха го в сбириток от глупави действия и от още по-глупаво говорене. Превърнаха го в нещо несмислено, дурашко, озъбено, нахално. В нещо несвързано – като ломотене на невнятен тип. Така постигнаха нещо невъзможно: не само те да изглеждат като наивници и арогантни глупаци, но и самият Живот, който всички живеем. Честито!“

Това е фрагмент от текст, писан – преди близо четири години. Тогава ми изглеждаше донейде рязък. Днес, вече не – понеже озъбеното нахалство достигна своя безпредел.

Вижте я Караянчева – вместо да се скрие в джендема на Джендема, тя сипе заплахи. Сега трябвало да спечелят изборите, пък после да се разправят с Радев – да му измъкнат поста наесен. Може би ще го дадат направо на нея, като нищо, резилът с Цецка не им стига. Когато някои се опитват да защитят Караянчева, винаги натякват, че сме „парламентарна република“ – демек, тя е горгорбашията, понеже е „шеф“ на Парламента. Сякаш искат да ни внушат, че „парламентарна република“ означава „глупашка република“.

На 3 март, по време на зарята, докато Радев произнасяше словото си, една телевизионна камера за малко ни показа лицето на Караянчева – беше незабравима гледка: очите й трескаво шареха, впити в гърба на президента, сякаш искаха да му внушат да каже нещо неприемливо, нещо глупаво, нещо, за което да се хванат, за да го съдерат сетне с приказки.Добре, че дори камерата се стресна и избяга от лицето й – иначе доста зрители щяха да бъдат натровени от омразата, която струеше от него. Наскоро след това други двама мини/джобни „велможи“ се държаха като провинциални пущове: назъбени, нахъсани, сякаш им е позволено всичко – и най-вече да будалкат простолюдието.

Единият беше бивш външен министър (Даниел Митов) – фантомът в оперетата, която тук минава за „политика“, но Падишахът изглежда възнамерява да го реанимира под някаква форма. Другият в момента е заместник външен министър, и той фантом, с озадачаваща трудова биография; и винаги изглежда – поне от кръста надолу – така, сякаш е спал в сепарето на някое вариете. Известно е/казвано е, че „зад гърба ни винаги има някой, който ни мами“ – тия двамата обаче го правеха, гледайки публиката в очите.

Поводът беше една специална декларация, подписана от двама влиятелни американски сенатори, която доста нелюбезно коментираше тукашните ни неразбории. И онзи – който сякаш идва от вариетето – заяви, че тя е „лично мнение“, публикувана е в социалните мрежи и по никакъв начин не обвързва Сената на САЩ, дори по пущовски добави, че е „писана на коляно“.

И никой в залата за пресконференции не гъкна – колкото отново да се подсетим, че на света няма по-търпеливо нещо от българското журналистическо стадо, което, отгоре на всичко, примира да го будалкат. И затова никой не се осмели поне да покаже на двамата вариететни герои копие от сайта на Сената, където въпросната декларация е публикувана. Впрочем, тя беше разпространена и като официално съобщение от американското посолство в София. Тъй че, изобщо не може да се говори за „лични“ позиции на двамата сенатори, балтията е съвсем официална. Стадото обаче мълчаливо/търпеливо изсмука лъжата.

Да припомня – за онези, които окончателно са омерзени от лъжите в българската политика и изцяло са я загърбили: двамата сенатори, подписали декларацията, са председателят на Комисията по външна политика – най-влиятелната комисия в Сената – Боб Менендес (демократ от Ню Джърси) и най-старшият републиканец в комисията, Джим Риш от Айдахо – тоест, критиката идва от предостатъчно авторитетен източник, това е вън от съмнение. Но това не пречи на тукашното Вариете на лъжите да функционира безгрижно.

Стана ясно, че специално двамата фантоми изобщо не се боят да бъдат разобличени като автори на лъжи, нещо повече – не се безпокоят да ги виждаме самите тях като една лъжа.

Хора като тях се появяват изневиделица, обикновено нечия яка ръка ги изтегля от анонимността им, по този начин им спестява и мъките на естественото съзряване – впрочем, те никога не достигат до истинско съзряване, това пък ги лишава от възможността да проумеят себе си, да открият какво представляват. Остават слепи за себе си – може да са изцяло дефектни, но никога няма да го разберат, а и това не ги интересува. Готови са да управляват някоя идиотска държава. Подобни хора трябва да бъдат изследвани и обозначени, етикетите им трябва да бъдат надлежно надписани – в противен случай нищо тук/у нас няма да се промени.

Много харесвам проф. Иван Илчев – заради изследователската му мощ, но още и заради баща му, академик Илчо Димитров, който беше една наистина забележителна фигура. Навремето успя да убеди „онази“ Власт да разреши издаването на дневника на Богдан Филов, заслугата е изцяло негова, той го и представи. Богдан Филов през 1986 година! Ето такива неща, уж дребни, отваряха по малко вратата към Свободата, която се оказа лайно – да не пропусна да спомена този лаф на Салвадор Дали, и ще го правя, докато схванете, в какво тресавище се набутахме.

Но да довърша за проф. Иван Илчев – на 3 март много хора се възторгнаха от думите му за нищожествата, които управляват България – казани, докато гледа поредното пуйчене на Караянчева. Изпитах някаква необяснима жал от искреното потресение на професора – може би защото долових и някакви отсенки на наивност, не знам. Във всеки случай, все по-трудно ще става за онези, които познават Миналото, да намират утешения в един свят, доминиран от нищожества – а те и Раят биха направили непоносим.
Вече сме обречени да се занимаваме с посредственици, които лъжат като влашки цигани, че и повече.

И проблемът не е в лъжите им или хулиганската наглост, с която ни ги навират – проблемът е в самото им съществуване.

Хубаво, лъжците излъгаха, това им е предназначението. Скалъпиха някакъв фалшив протест – могат да си позволят тази волност, след като тук всичко се опява по чужда библия. А какво направиха телевизиите? Общо взето, коректно предадоха позицията на Комисията по външните работи на американския Сенат, но не се осмелиха поне да намекнат, с какви лъжи бе опакована тя тук. Оставиха ги да висят във въздуха, кой разбрал – разбрал. Нищо нямаше да им се случи, ако бяха опровергали поне двамата рибоци. То така се и започва – от цацата, и някой ден може да се осмелят да се изрепчат и на Алигатора. Но не го направиха – и така поощриха лъжците.

Никак не е безопасно обаче да живеем овъртолени в комични преувеличения, измислици или откровени лъжи. „Мъката може да се омекоти със сълзи“ – казваше Барда. Ами лъжата? Привикването с нея е повече от пагубно. А най-черната й страна е презрението, което тя излъчва към хората, за които е предназначена.

Вариетето пет пари не дава за вас, пет пари не дава дали сте разбрали, че ви лъжат безсрамно – дори за дреболии. Само си представете, как ви пробутват едрите измишльотини.

В „ония“ времена Голямата Лъжа постепенно започна да се пропуква, превръщаше се в нещо немощно и безсилно и към средата на 80-те години вече береше душа. 40 години беше царувала – стигаха й толкова.

Ами в „новото“ ни време – вече 31 години минаха от него – какво се случва с новите лъжи? За немалко хора вероятно те изглеждат в цветущо здраве. Обяснението е просто: обедниха, унизиха и уплашиха по-възрастните поколения, оглупиха колкото можаха поколенията на Прехода – а всички вкупом сякаш ги омързеливиха, ампутираха желанието им да се гнусят от новите лъжи.

Това може да се окаже и най-успешната колективна лоботомия в новата ни история.

В годините на соца внимаваха, все пак, как сервират Лъжата, не поверяваха това на всеки дръвник, особено се пазеха от безмозъчните екзалтанти. Днес я пльосват безцеремонно, изобщо не се интересуват, какви ще са последиците от това. Тоя Георг – заместник министърът, например, навремето нямаше да го вземат и за чистач в комунистическите пропагандни отдели, толкова е дървен и нерафиниран, а, в същото време, и нахален, не се колебае да учи на ум и разум дори комисия на американския Сенат.

То е очевидно – фитилът му е запален от Падишаха, но въпросната комисия не е Радев и не можеш да си остриш молива по главата й, ще те вземат за идиот – няма значение, че носиш маска срещу Ковид 19 с американското знаме. В крайна сметка, двамата фантоми от оперетата не свършиха нищо полезно за Падишаха, въпреки че старателно изреждаха срещите му с американски президенти и държавни секретари, тоест – изписваха историята на едно продуктивно послушание. Засега кулминационната точка на това послушание е покупката/на хартия на осемте самолета Ф-16/блок 70 на безподобно висока цена – но пропуснаха да се похвалят и с това.

Да не би пък малкият „бунт“ срещу двамата американски сенатори да се дължи на обидата, че отвъд „Голямата Локва“ не оценяват достатъчно тази луда сделка, че тя не се е превърнала в индулгенция за всички възможни грехове и за вечни времена? Е, не – откъде толкова смелост.

Post Views: 15

АНАЛИЗИ

Запада се опитва да откъсне Армения, няма да стане

Лавров натисна, Ереван отстъпи: Армения заговори помирително с Москва.

Русия спря вече много арменски стоки.

85% от продукцията на Армения се изнася за Русия.

99% от външните приходи на Армения са от Русия.

100% от газа и петрола на Амения са от Русия.

Ереван внезапно смекчи тона към Москва след острите думи на Сергей Лавров за западното влияние в Армения. Но зад помирителната реторика остава старият проблем — властта на Пашинян продължава да търси паралелна опора във Вашингтон и Брюксел.

В Ереван започнаха да говорят по-внимателно. Това се вижда не толкова по думите, колкото по интонацията. Арменският външен министър Арарат Мирзоян даде интервю за News.am и почти във всяко изречение се опитваше да остави впечатлението, че отношенията с Русия не са разрушени окончателно. Това не е случайно. Само часове по-рано Сергей Лавров публично обвини Запада, че се опитва да откъсне Армения от Москва чрез политически, идеологически и институционален натиск. Формулировката беше твърда дори по стандартите на руската дипломация. Лавров рядко използва подобен тон без предварително решение на Кремъл.

Тук има нещо важно. В Москва все по-малко разглеждат арменската политика като тактическо отклонение и все повече като системна промяна. Разликата е огромна.

При тактическо отклонение Москва чака. При системна промяна започва подготовка за дълъг конфликт на интереси.

Затова и интервюто на Мирзоян изглежда като опит за аварийно охлаждане на ситуацията. Арменският министър почти механично повтори, че сближаването със САЩ и Европейския съюз не било насочено срещу Русия. Само че този аргумент вече не работи особено добре в Москва. Причината е проста: в последните две години Армения направи поредица от конкретни стъпки, които трудно могат да бъдат обяснени само с „диверсификация на външната политика“.

Ереван замрази участието си в ОДКС. Проведе съвместни военни учения със САЩ. Активизира контактите с НАТО. Изпрати представители на срещи, които Москва открито определя като антируски формати. Започна преговори за разширено военно сътрудничество с Франция. Париж достави бронирана техника Bastion и започна разговори за противовъздушни системи. Индия също се включи — със сделки за ракетни комплекси Pinaka, артилерия и радари Swathi. В същото време руските миротворци в Карабах бяха постепенно изтласкани от политическата картина след азербайджанската операция през септември 2023 г.

Москва помни тези неща. И ги събира.

Проблемът за Кремъл не е само геополитически. Той е и психологически. Армения дълго време беше разглеждана като една от най-лоялните постсъветски държави в руската зона за сигурност. В Гюмри е разположена 102-ра руска военна база. Руски граничари охраняват части от арменските граници. Арменската икономика е дълбоко свързана с руската — чрез банкови потоци, енергетика, логистика и пазара на труда. Огромна арменска диаспора работи в Русия. Само паричните преводи към Армения формират сериозна част от финансовата стабилност на страната.

И точно тук започва парадоксът.

Армения иска да намали зависимостта си от Москва, но в момента няма с какво да я замени. Европейският съюз може да даде политически сигнали и ограничени финансови програми. Франция може да достави няколко партиди техника. САЩ могат да организират военни тренировки и дипломатическа подкрепа. Но никой от тях не може бързо да замени руската инфраструктура, руските пазари и руската военна архитектура в региона.

Това изглежда логично, но има един проблем.

И самият Кремъл вече не изглежда готов да плаща цената за стария модел на отношения. В Москва расте раздразнение от опитите на Пашинян едновременно да запазва руските гаранции за сигурност и паралелно да изгражда антируски политически контакти. Особено след Карабах.

Там настъпи психологическият срив.

Арменското общество очакваше Русия да спре Азербайджан. Русия не го направи. Причините са много — войната в Украйна, промененият баланс със Турция, отказът на самия Пашинян да признае официално Карабах, вътрешните противоречия в ОДКС. Но политическият резултат беше ясен: в Армения започна ускорено пренасочване на общественото недоволство срещу Москва.

Пашинян използва това настроение много внимателно. Не фронтално. По-скоро чрез постоянни малки сигнали. Интервюта. Изявления. Европейски визити. Разговори за „суверенизация“. Думи за „грешки на съюзниците“. Всичко това постепенно подготвяше нова външнополитическа линия.

Сега обаче Ереван започва да усеща границите на тази игра.

Русия все още има огромни инструменти за влияние в Кавказ. Транспортни коридори. Газови доставки. Военно присъствие. Финансов натиск. Разузнавателни канали. Контакти с местните елити. В Москва отлично знаят колко нестабилна е вътрешната арменска система. Особено след масовото разочарование от загубата на Карабах. Рейтингът на Пашинян вече не изглежда така стабилен, както преди две години.

Тук трябва да се гледа и още нещо — предстоящите избори.

Политологът Геворг Мирзаян неслучайно говори за сигнал към арменския елит. В руската система подобни сигнали рядко се изпращат случайно. Когато близки до Кремъл анализатори започнат публично да обсъждат дали Москва е „доволна“ от даден лидер, това обикновено означава, че вътре вече се обсъждат алтернативни варианти.

Не непременно смяна на властта. Това е опростената версия.

По-скоро подготовка за сценарий, при който Русия престава да инвестира политически ресурс в сегашното ръководство.

Разликата е много опасна за Ереван.

Защото Армения няма ресурс за дълга конфронтация едновременно с Азербайджан, Турция и Русия. А икономическите показатели не изглеждат толкова спокойни, колкото твърди официалната статистика. Да, през последните години Армения регистрира силен ръст — включително заради прехвърлянето на руски капитали и компании след санкциите срещу Москва. Но този модел е нестабилен. Част от този ръст зависи именно от посредническата роля между Русия и външните пазари. Ако отношенията с Москва започнат да се влошават по-сериозно, ударът може да бъде много неприятен.

Особено за банковия сектор.

Особено за логистиката през Грузия.

Особено за енергетиката.

И тук се появява още едно противоречие. Пашинян опитва да представи курса си като „балансирана многовекторност“. Само че Западът не гледа на Кавказ по този начин. За Вашингтон и Брюксел Армения постепенно се превръща в още една площадка за ограничаване на руското влияние в постсъветското пространство. Това не значи, че Западът ще защитава Армения при военна криза. Историята показва друго. Но ще използва арменската тема като инструмент срещу Москва.

В Кремъл отлично разбират това.

Затова Лавров говори толкова рязко.

Неговите думи всъщност не бяха насочени само към Пашинян. Те бяха адресирани към цялата арменска бюрокрация, към военния елит, към бизнеса и към хората около системата за сигурност. Посланието беше просто: Москва вижда процеса и вече няма намерение да се преструва, че не го забелязва.

Това обяснява и бързата реакция на Мирзоян.

Но и тя съдържа един неприятен детайл. Арменският външен министър не каза, че Ереван ще ограничи сближаването със САЩ и ЕС. Напротив. Той само се опита да увери Москва, че този процес не бил насочен срещу Русия. Тоест курсът остава. Променя се само опаковката.

Тази версия звучи добре, но числата не я потвърждават. Военните контакти между Армения и западните държави растат. Европейската наблюдателна мисия по арменската граница постепенно разширява активността си. Франция увеличава военното присъствие в дипломатическата линия. Американските структури засилват работата с арменски неправителствени организации и медии. Това вече не е символичен процес.

Той е институционален.

Москва реагира бавно на подобни неща. Но когато реагира, обикновено вече е решила, че проблемът е стратегически.

Поради това сегашното помирително изявление на Ереван изглежда по-скоро като опит за печелене на време. Арменското ръководство очевидно не иска рязък разрив с Русия — поне не сега. Ситуацията около Зангезурския коридор остава напрегната. Азербайджан продължава натиска по границата. Турция действа координирано с Баку. Иран наблюдава нервно всяко движение около южните транспортни маршрути. В такава среда открит конфликт с Москва би бил рискован дори за много по-силна държава.

А Армения не е такава държава.

Затова в Ереван днес говорят на два езика едновременно. Един за вътрешната публика — за суверенитет, Европа и нова външна политика. И втори за Москва — за партньорство, исторически връзки и конструктивен диалог.

Тези два езика все по-трудно се събират в едно изречение.

И точно там започва истинският проблем за Пашинян.

Post Views: 20

АНАЛИЗИ

Инфлация, цени, заплати: от какъв бюджет има нужда България?

The Sofia Times публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

От какъв бюджет има нужда България: кои са предизвикателствата и трудностите, но и шансовете? “Активни политики”, ИПИ и BESCO стартират кампанията “Бюджет на растежа”.

“Разходите надскачат доходите, много сметки стоят неплатени, често се прибягва до заеми”, така финансовият министър Гълъб Донев описа състоянието на публичните финанси.

Вицепремиерът обяви редица мерки, за да се овладее дефицитът и да “спрат кранчетата” в бюджета. Сред тях са краят на автоматичното обвързване на заплатите със средната работна заплата, таванът на възнагражденията в бюджетния сектор, съкращаването на администрацията.

Защо обаче харченето на парите на държавата е толкова недалновидно?

Индексирането – перпетуум мобиле за вдигане на заплати

От години автоматичното повишаване на заплатите на депутати, министри, членове на регулатори, служители на ръководни постове в държавната администрация и работещите в сектор „Сигурност”, които се равняват на определен процент от средната работна заплата, са обект на критика. Индексирането спрямо средната работа заплата води до все по-голяма ножица в заплащането спрямо тези, чиито заплати не се индексират. А самото това индексиране на свой ред допринася за повишаването на средната работа заплата и съответно – за нови увеличения.

Повишаването на заплатите на депутатите, които са 240 души, е съвсем малка част от проблема. “Служителите в публичния сектор са 550 000. Голяма част от техните възнаграждения са обвързани по някакъв начин с минималната или средната работна заплата. Това са грамадни ръстове, които по никакъв начин не могат да бъдат покрити от нормалния ръст на приходите в бюджета” коментира пред ДВ Петя Георгиева от “Института за пазарна икономика” (ИПИ).

“Бюджет на растеж” – в търсене на диалог и прозрачност

От ИПИ, заедно с платформата „Активни политики” и Българската предприемаческа асоциация (BESCO), стартираха кампанията „Бюджет на растежа” за отговорни публични финанси и активен диалог за парите на държавата. „Перфектният вариант би бил създаването на бюджета да мине с максимална прозрачност и публичност”, коментира Ивайло Маджаров от „Активни политики”. „Необходими са реформи и анализи, за да се оправи бюджетът. В противен случай ще правим същото нещо всяка година.” А същото означава дългове, харчене на пари на парче, липса на дългосрочна перспективна и несигурност.

„Бюджетът е важен за всички – както за бизнеса, така и за гражданите”, казва Петя Георгиева. „Моето впечатление е, че за бюджета за тази година няма да има много сериозен разговор. Но се надявам ,че това ще се промени с бюджета за 2027 година, който ще започне да се обсъжда през септември.”

Идеята на организации, които стоят зад „Бюджет на растежа”, е обществото и експертите активно да участват в изготвянето на политиките занапред. От „Активни политики”, платформа, която достига до стотици хиляди в социалните мрежи, връщат фокуса на младите към бюджета – темата, която изкара голяма част от тях по площадите в края на 2025 година. „Ще имаме образователни публикации – искаме да обясним какво е дълг, какво е инфлация, какво е лична инфлация. Ще обясним как инвестиции могат да помогнат за развитието на България, кои са секторите, които дърпат икономиката напред”, казва Ивайло Маджаров.

Инвестиции в бъдещето

Въпросът за развитието на българската икономика трябва да е в дневния ред както на политиците, така и на обществото, убеден е той. „Трябва да се инвестират средства в образованието и във високотехнологичната сфера. България може да привлича центрове за данни и специалисти в сферата на изкуствения интелект”, допълва един от създателите на „Активни политики”.

Според него държавата трябва да обърне повече внимание на квалификацията и придобиването на технологични знания от цялото население: „Умението за учене през целия живот е ключово. Нещата се променят толкова динамично, че университетското образование не е достатъчно, необходими са инвестиции в ежегодно обучение на хората, за да може техните умения да са адаптивни”.

По-малко сива икономика, по-голяма събираемост

За да са възможни тези инвестиции обаче, държавата трябва да адресира проблемите, отдавна превърнали се в обществена тайна. „Сивата зона често е подценявана на ниво институции, но присъства ежедневно в разговорите на хората. Достатъчно е да си правил ремонт през последните няколко години, за да знаеш какви суми се въртят в сивата икономика. Държавата губи, губим и ние”, коментира Ивайло Маджаров.

„Между 20 и 30% от БВП е сивият сектор според различните оценки”, подчерта Петя Георгиева от ИПИ. „Сивият сектор се изсветлява по различни начини, свързани с достъп до информация, това трябва да продължи. Трябва да се правят проверки в тези сектори, които са ноторно известни. Не може в цял сектор всички да са с минимална или под минималната работна заплата”, допълва тя. Според изследване на американската консултантска компания „Киърни” към 2023 година делът на сивата икономика от БВП на България е 34,6%, което превръща страната в абсолютен първенец в ЕС. Същото изследване, поръчано от „Виза”, поставя страната на първо място и по кешови плащания.

За да започнат повече хора и бизнеси коректно да плащат данъците и осигуровките си обаче, са необходими както мерки отгоре, така и осъзнаване отдолу. „Всеки гражданин трябва да изисква от държавата да получава качествени услуги, за които така и така плаща. Има толкова много пари в здравеопазването например, а насреща не получаваме това, за което плащаме”, казва Петя Георгиева.

Визия за бъдещето, вместо регулиране на цената на доматите

Мерки като контролиране на цените трудно могат да пречупят инфлацията, смятат повечето експерти. Оздравяването на икономиката минава през устойчиво развитие, нови възможности и структурни реформи.

„Изключително трудно е за едно правителство чрез административни мерки да пребори инфлацията. Това, което правителството в момента смята да прави, го приемам като отговор на очакванията на избирателите. Не мисля, че ще има сериозен ефект обаче, защото е много трудно да се опитваш да контролираш милиони цени в една пазарна икономика”, обяснява Петя Георгиева. „Увеличанието на доходите през последните десетина години е значително в България. Това е една от причините за по-високата инфлация. Друга причина са външните шокове, нашата икономика е отворена и е силно повлияна от събитията в Европа и в света като цяло – енергийна криза, войни.”

Ивайло Маджаров настоява за по-дългосрочна визия и по-ясни приоритети: „Какво искаме да правим в бъдеще? Какво искаме да произвеждаме и как да го постигнем?”.

Въпреки трудностите пред българската икономика има много възможности. И то не само заради домакинстването на Евровизия догодина.

Post Views: 26

АНАЛИЗИ

Българските и Европейски слуги поддържати и финансират военнопрестъпници

Чудовищно престъпление, извършено от подкрепяната от Европейския съюз и НАТО украинска фашистка хунта!

„Мамо, бомбардират ни!“ Само това е успяла да каже по телефона на майка си 18 годишната Анастасия Василенко (на снимката), вечерта на 21 срещу 22 май по време на целенасочената украинска бомбардировка на общежитието и сградата на Педагогическия колеж в Старобилск, Луганска народна република.

Повече за Анастасия не се знае. През целия ден продължава разчистването на развалините на общежитието и търсенето на оцелели младежи.

От 23:00 часа на 21 май до 2:00 часа на 22 май е продължила атаката на украински дронове, пренасящи големи количества взривни вещества, срещу учебната сграда и общежитието на Старобилския колеж. Колежът обучава бъдещи учители в началното училище, учители на деца в предучилищна възраст и специалисти по управление на документацията и архивистиката. Нито до Колежа, нито в самия град Старобилск, има разположени военни обекти и критична инфраструктура.

Това е било добре известно на укрофашистите.

Тяхната цел е била именно унищожаването на педагогическото учреждение и убийството на младежите, настанени в общежитието. По време на нападението в сградата на общежитието са се намирали 86 младежи на възраст от 14 до 18 години. Досега са открити 6 загинали, а 39 младежи са с наранявания в различни степени. Продължава издирването на все още затрупаните под развалините деца.

Като чудовищна трагедия и безпрецедентен акт на нечовешко отношение бе определено от руската общественост случилото се в мирното и спокойно градче Старобилск.
Президентът Владимир Путин остро осъди украинското нападение и го определи като терористична атака.

От руското Министерство на външните работи заявиха, че това е военно престъпление и акт на тероризъм, извършен от украинските въоръжени сили срещу цивилни и непълнолетни лица.
„Нацистите, като притиснати в ъгъла плъхове, се опитват да хапят там, където боли най-много, насочвайки се към невинни цивилни и непълнолетни. Това е военно престъпление и наказанието за нацистите е неизбежно“, се казва от Министерството.

Screenshot

„Терористите атакуват деца с прецизност и удоволствие. Всички мълчат. Мълчанието е особено брутално сред поддръжниците на Зеленски“, коментира Мария Захарова.
„Терористите, които атакуваха общежитието, са истински дегенерати. Това гнусно престъпление ще бъде посрещнато с жесток отговор“, заяви ръководителят на Запорожка област Владимир Салдо.

След поредното престъпление на киевската фашистка хунта, днес, 22 май от 22:00 часа московско време, е насрочено извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН.
Владимир Путин заяви, че е възложил на Министерството на отбраната на Руската федерация да подготви предложения за отговор на атаката срещу младежите от Старобилск.

„Този път не е възможно да се ограничим само с изявления“, уточни руският президент…