АНАЛИЗИ

Китайски генерал направи в Москва уникално заявление по адрес на САЩ

Когато Владимир Путин прие в Кремъл външния министър на Китай Ван Йи, друг китайски министър – генерал Вей Фенхъ вече пътуваше от Москва към Минск. И макар и специалният представител на китайския лидер да бе ръководителя на външното министерство, сензация стана заявлението на министъра на отбраната. На фона на атаката, предприета от Запада, двете страни още по-силно са приближили позициите си.

Ван Йи пристигна в Москва не просто като външен министър, а и като специален представител на председателя на КНР Си Дзинпин. Подобен статут се добавя, когато наистина трябва да се предаде някое важно съобщение от едно лице на друго.

В настоящия случай основна тема, изискваща подробен и откровен разказ бе неотдавнашното посещение в Пекин на севернокорейския лидер Ким Чен-ун.

Това е първият контакт между лидера на КНДР с някой от чуждестранните ръководители. Разбираемо е, че за Русия и Китай, като двама съседи на Северна Корея, е извънредно важно да обменят мнения по корейския въпрос, по-точно за тази криза, която САЩ вече повече от година развихрят около ракетно-ядрената програма на КНДР. При това срещата между президента Путин и Ван Йи трябваше да се състои още преди седмица, но тогава заради трагедията в Кемерово бе решено пристигането в Москва на китайския министър да се отложи. Допълнителен фон стана и изострянето до краен предел на отношенията между Русия и Запада заради провокираното в следствие на „Случая Скрипал“ от Великобритания изгонване на руски дипломати от редица западни страни. В резултат Ван Йи пристигна тази седмица, когато в Москва още се намираше и неговият колега по правителство, министърът на отбраната Вей Фенхъ, посетил Московската конференция по международна сигурност.

Във вторник, в навечерието на конференцията, генералът проведе преговори със Сергей Шойгу, в същия ден, когато започна войната. Търговската война между Китай и САЩ заради повишаването на американските мита върху редица китайски стоки, на които Пекин отговори симетрично. Да, настоящата престрелка все още не е начало на пълномащабна и тотална търговско-икономическа война между двете най-големи страни на света (способна да доведе до мащабни сътресения за цялата световна икономика), но шансовете за такава сега са значително нараснали.

Съвпадението на преговорите между генералите Вей и Шойгу в първите ходове на икономическия двубой, разбира се, бе случайно – но от това думите, казани от китайския гост в началото на преговорите, получиха допълнителна тежест:

„В качеството си на нов министър на отбраната на Китай аз извършвам посещение именно в Русия, за да покажа на света високото равнище на развитие на нашите двустранни отношения и твърдата решимост на нашите въоръжени сили да укрепват стратегическото взаимодействие. Китайската страна пристигна, за да може американците да разберат тесните връзки между въоръжените сили на Китай и Русия, особено в тази ситуация. Ние дойдохме, за да ви подкрепим“.

Вей е назначен за министър едва преди три седмици, но думите му отразяват позицията на цялото китайско ръководство. За по-добро разбиране този генерал веднага подчерта, че посещението му е „съгласувано с председателя на КНР Си Дзинпин“. По принцип това и така се разбира – но за външния свят не е излишно това да се припомни.

Защото казаното от генерал-полковник Вей Фенхъ носи наистина безпрецедентен характер. За разлика от западните политици и военни, китайските никога не говорят нищо лично за това, що се отнася до важните и принципни въпроси – нищо, което да не отразява „партийната линия“, както по-рано се говореше у нас. От тук и голямото значение, което се предава на всяка нова формулировка или заявление, звучащи от устата на висшите китайски ръководители. Защото по тях може да се съди за планираните или вече приетите решения. И затова думите на китайския генерал имат наистина толкова важно значение. Какво именно.

„Китайската страна пристигна, за да може американците да разберат тесните връзки между въоръжените сили на Китай и Русия, особено в тази ситуация“.

Под ситуацията се разбира изострянето на конфликта със Запада заради „Случая Скрипал“. Но думите „за да може американците да разберат“ са уникални. За първи път след възстановяването на китайско-руските отношения преди три десетилетия (при късния Горбачов) Пекин пряко дава да се разбере, че отношенията между двете страни са важни и като противостоене на САЩ.

Не че това е толкова голяма тайна – руско-китайското сближение е предизвикано от осъзнатия стратегически избор на ръководството между двете страни (взет още през 90-те години, но засилен през 2012 г. при идването на Си Дзинпин на власт) и за двете държави САЩ са стратегически противник. Работата не е в това „срещу кого сме приятели“ – основният двигател на руско-китайския съюз е разбирането на взаимната изгода от тесните и разностранни отношения и едва на второ място – общият враг.

Именно затова нито Москва, нито Пекин никога публично не са форсирали темата за общото недоволство от действията на САЩ. Осъждайки американската политика като цяло, говорейки за отживялостта на еднополярния свят, изказвайки се заедно по най-различни въпроси, включително и тези, по които САЩ биха имали съвсем различна гледна точка (например по Сирия), Русия и Китай се борят срещу американците всеки на своя си фронт и по своя си начин. Русия – по-активно и шумно, а Китай поради своята значително по-голяма взаимозависимост от САЩ (КНР притежават американски дългови облигации за трилиони долари), така и поради избраната си тактика – по-тихо. Това не отменя факта, че като цяло в света ние гоним една и съща линия – с помощта на ШОС, БРИКС и просто със съвместни усилия – и тази линия, ако силно се опрости, може да се нарече „изграждане на постамерикански многополюсен свят“.

И сега Китай, който традиционно избягва да споменава трети страни в контекста на своите отношения, изменя това свое правило. „За да може американците да разберат“ – е едновременно и демонстрация пред Русия на верността към курса за по-нататъшно сближаване и изражение на недоволството към американската политика. Защо това се случва именно сега?

Търговската война и гоненето на дипломати? Но още по-голямо недоволство у Пекин предизвика подписаният наскоро от Тръмп закон за контактите с Тайван – разрешаващ посещения на американски официални лица на острова.

Струва ни се, че на фона на съществуващите американско-тайвански търговски и неофициални политически отношения това не е толкова голяма новина. Но така може да мисли човек, който не чувства китайските настроения – което бе установено за Тръмп от привържениците на играта на повишаване на напрежението в американско-китайските отношения. Натиск през Корея, проби в Южнокитайско море, сега малко натиск през Тайван – всичко в рамките на голямата игра със Си Дзинпин, игра за създаване на неизгодни и неудобни позиции за Китай.

Но в случая с Тайван това е крайно глупав ход – защото темата „Един Китай“ е принципна за Пекин. Страната, която започва да разиграва тайванската карта, не настъпва Китай по мазола, а губи уважението на Пекин. Тръмп вече пробва да играе в Тайван – когато след победата си на изборите прие телефонен разговор от президента на този остров и започна да намеква за възможния отказ от принципа „Един Китай“. Реакцията на Пекин тогава бе рязка, но тогава Тръмп отчасти успя да постигне поставената си цел – внезапната среща във Флорида със Си Дзинпин стана следствие на това, че китайците искаха да разберат какво могат да очакват от такъв човек, който не съблюдава правилата.

Сега новият опит да се разиграва тайванската карта в добавка към търговската война и корейската криза се възприема от китайското ръководство много лошо. Ако министърът Вей на Московската конференция по сигурността заяви, че „китайската страна се обявява категорично против Закона за контактите с Тайван, подписан от американската страна, което е груба намеса във вътрешните дела на Китай, това подкопава мира и стабилността в Тайванския пролив“, то китайският вестник Global Times написа, че Пекин може да нанесе ответен удар:

„Китай може да окаже натиск спрямо САЩ в други сфери от двустранното сътрудничество, например по въпросите по Корейския полуостров, по иранския ядрен въпрос. Китай може също така да се изправи срещу САЩ в международните организации, такива като ООН… Континентът трябва да се готви за преки въоръжени сблъсъци в Тайванския пролив. Необходимо е ясно да се разбере, че активизацията на официалния обмен между САЩ и Тайван ще се превърне в сериозни последствия за Тайван“.

Разбираемо е, че няма да си достигне до война за Тайван (Китайският Крим, както обичат да сравняват някои) – Пекин ще си върне острова по мирен начин, както направи това с Хонконг. Провокационните действия на САЩ ще доведат единствено до това, че глобалното стратегическо взаимодействие между Русия и Китай ще стане още по-тясно.

След опитите за изолация на Русия, предприети от атлантистите през 2014 г., ни се струваше, че те не са в състояние да направят нищо по-мащабно за заздравяването на руско-китайските отношения. Но, както показват настоящите събития, няма такива височини, които да не могат да бъдат взети от тези играчи, които не разбират основите на геополитиката. Нали уж всички разумни американски стратези просто се молеха Обама и Тръмп „да не тласкат Русия в обятията на Китай“ или „Китай в обятията на Русия“, а говорейки по нашенци – да не циментират руско-китайската дружба. С такива помощници на Москва и Пекин ще им е все по-трудно да избягват този термин при описанието на двустранните си отношения.

Post Views: 77

АНАЛИЗИ

Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries

Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.

Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.

Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.

Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.

Защо руснаците пазаруват във Wildberries?

Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.

Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите

След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.

За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.

Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?

Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.

Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.

Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?

Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.

Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.

В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 20

АНАЛИЗИ

Сега какво е по-различното?

Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен

Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.

За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.

Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.

Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.

Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.

В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.

Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.

Post Views: 15

АНАЛИЗИ

Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries

Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.

Защо руснаците пазаруват във Wildberries?

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите

Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?

Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?

Post Views: 13