АНАЛИЗИ

Китай готви ответен удар за САЩ

Китайското министерство на търговията обеща, че САЩ „ще паднат в ямата, изкопана за други“, ако продължат търговската война с Китай. Пекин предупреждава, че „американската страна ще бъде принудена да плати за действията си“ – вече е публикуван списък с ответни мерки в случай, че заплахите на Вашингтон се осъществят. Най-песимистичната прогноза е, че търговската война може да се превърне в истинска.

Списъкът от 1300 китайски стоки, чийто внос може да бъде ограничен от властите на САЩ, не остана без отговор. Министерството на търговията на КНР представи два списъка със 128 вече американски стоки, за които се предвижда да бъдат обложени с увеличени мита. Първият включва плодове, ядки, вино, модифициран етанол, женшен и безшевни стоманени тръби, а вторият – свинско месо (Китай е най-големият потребител в света). В първия случай се планира повишаване на митата с 15%, а във втория- с 25%.

„Ще разработим кампания и ще се борим до самия край”, заяви прессекретарят на външното министерство Хуа Чунинг. Според нея твърденията на американската страна, че ще бъде трудно за Китай да предприеме ответни действия, свидетелстват за подценяването на решителността и възможностите на КНР за защита на своите законни права и интереси. И също така и на цената, която американската страна ще бъде принудена да плати за своите действия.

В случая на американските ограничения говорим за стоки на обща стойност от 60 млрд. долара, а за китайците – само за три милиарда, 20 пъти по-малко. Но пространството за маневри в търговската война за Пекин е наистина значимо. КНР ще проведе официално обявените мерки като отговор на предишната серия американски ограничения – за стоманата и алуминия. По-нататък – повече.

Отмъщението на комунистите.

„Китай може да нанесе ответен удар по такива части от американски износ като месото, зърното, соята, рибата“, заяви Алексей Безбородов, ръководител на изследователската агенция „InfraNews“. „Това са много големи пазари, а ако доставките за Китай бъдат отрязани за американците, ще им бъде трудно. Например, възможният отказ на Китай да сключва договори за новата реколта от соя, заплашва около 20 милиона тона продукция и това е огромен обем. В допълнение, Китай купува скъпа сьомга от САЩ за общо един милиард долара – това също е много сериозно перо. Също така, могат да се предприемат мерки срещу стоманата и рециклираните материали, като например отпадъчната хартия.“

Ограниченията върху вноса на соя от САЩ наскоро бяха активно обсъждани в китайските медии. Китаецът Георги Кошечков отбелязва политическия аспект на тези мерки: соята се отглежда основно в онези американски щати, гласували за Тръмп.

„На първия етап, най-вероятно, основният пряк отговор на Китай ще бъде в селскостопанския сектор“, заяви Кошечков. „Но за да компенсират тези мита, които Тръмп обяви, селското стопанство не е достатъчно.“ Следващата възможна стъпка е налагането на ограничения върху вноса на промишлени стоки и услуги, например върху самолетите (на Китай се пада около една четвърт от всички поръчки на „Боинг“), предприемане на мерки за намаляване на потока от туристи от Китай до САЩ и т.н. Накрая, тъй като САЩ ограничават възможностите за преки инвестиции на Китай, блокирайки сливания и придобивания, може да има ответни ограничения върху американските инвестиции“.

На сегашния етап на конфронтацията Китай е в състояние да използва мерки, аналогични на тези, използвани в неотдавнашния конфликт с Южна Корея около американската система за противоракетна отбрана THAAD: „Без официално въвеждане на търговски ограничения може да се активизира китайският аналог на „Роспотребнадзор“ с цел търсене на всевъзможни заболявания. Освен това, могат да започнат проверки на безопасността на икономическите обекти в КНР, принадлежащи на американски компании, с постепенно повишаване на градуса на „кошмара“ за американския бизнес“.

В случай на по-нататъшна ескалация на търговската война Китай би могъл рязко да отхвърли облигациите на държавния дълг на САЩ и да наложи ембарго върху износа редки метали, необходими за производството на съвременна електроника – на Китай се пада над 90% от световното производство.

„Ръководството на КНР едва ли вярва във възможността за споразумение с Америка. Напротив, те се надяват да изчакат тръгването на администрацията на Тръмп и, ако е възможно, „да й помогнат“ да напусне бързо“, обобщава Кошечков.

Си Дзинпин се съсредоточава.

Втвърдяването на търговската политика на САЩ трябва да се разглежда на фона на скорошните промени в ръководството на КНР. В началото на март на Всекитайското събрание на народните представители бяха одобрени серия от изменения на конституцията на страната, едно от които бе премахването на ограниченията на председателя и заместник-председателя на Китай от два петгодишни мандата. При това действащият председател Си Дзинпин, редом с Мао Дзедун и Дън Сяопин стана третият в историята на КНР ръководител на страната, чието име е внесено в текста на конституцията (по-рано то фигурираше в устава на Китайската комунистическа партия).

Рязкото засилване на позициите на Си след миналогодишния конгрес на ККП му позволи да продължи да издига своите хора на ключови позиции в китайското ръководство. По-специално, в средата на март като вицепремиер на Държавния съвет, отговарящ за икономическата политика, бе издигнат главния съветник на Си по икономика – Лю Хе, та когото в началото на годината бе поверено да оглави китайската делегация на световния икономически форум в Давос.

Първоначално Лю е избран за нов председател на Китайската народна банка в светлината на отдавна планираната оставка на 70-годишния Чжоу Сяочуан, който председателства Централната банка на Китай за десетилетие и половина и който има репутация на глобалист и поддръжник на неолибералните доктрини. Тази комбинация обаче не се осъществи: за приемник на Чжоу бе назначен неговия първи заместник И Ган. Въпреки това Лю Хе не остана без висок пост, а нов финансов министър стана неговия съмишленик Лю Кун, по-рано заемащ длъжността заместник-министър.

Всички тези пренареждания във финансовия елит на КНР в контекста на утежнената търговска война са изключително важни. „Сблъсъкът между Китай и САЩ е обективно неизбежен и не става въпрос за характера на Тръмп или за амбициите на председателя Си. Основният конфликт се развива дори не в сферата на производството, а в сферата на финансите, където Китай, който ако не отправя пряко предизвикателство, то дава да се разбере за възможностите му за собствени настъпателни действия, били те и ответни. Именно във финансовата сфера Китай прилага същата политика (например, кредитна по отношение на редица региони), каквато колективния Запад. А заплаха за САЩ в сегашната система на глобализацията не са китайските производители и марки, а предизвикателството срещу американския финансов монопол“, заявява руския доцент Павел Родкин.

Тайванският фактор

Като се има предвид, че Си и неговото обкръжение са се доближили до абсолютно господство в китайската политика, действията на КНР в търговската война със САЩ могат далеч да надхвърлят чисто икономическите мерки. И формални поводи за това вече са се появили.

Не толкова отдавна, припомня Георгий Кошечков, в Америка е приет закон, който позволява посещенията на официални лица между САЩ и Тайван, който КНР счита за своя територия. Това събитие в китайските медии доскоро не беше много активно, но в бъдеще „тайванският акт“ ще се превърне в лесен начин за разпалване на антиамерикански настроения в страната.

„Тайванският въпрос е много болезнен за китайците – точно колкото за насвъпросът за Крим“, подчертава Кошечков. „С това действие САЩ нарушават принципа „един Китай“, който е основата за установяването на дипломатически отношения на Китай с всички страни. Поради съчетание от причини последствията в дългосрочен план могат да бъдат такива, че търговската война да не остане просто търговска. Китайското общество се интересува по-малко от външната политика, отколкото руското, но активната му част вече е доста развълнувана. Официалните „ястреби“ от изданието Global Times – „дъщерята“ на главния партиен вестник „Народен ежедневник“, пишат за готовността да преподадат урок на САЩ и да предприемат всички възможни мерки, включително и въоръженото присъединяване на Тайван. А също за това, че в отговор на търговската война американците ще се сблъскат с „народна война“, т.е. с бойкот“.

Вероятността за военно нахлуване на китайската армия в Тайван сега е много по-висока, отколкото преди изкачването на Си Дзинпин, настоява синологът. В структурите на правоохранителните органи позициите на Cи също наскоро бяха рязко укрепени. По-конкретно, в началото на годината войските на Въоръжената народна милиция отново бяха подчинени на Централния военен съвет на КНР, който е строго контролиран от Си. След това за министър на отбраната бе назначен поставения от него генерал-полковник Вей Фенхе, който по-рано командва ракетните войски на страната.

Шанс за Далечния изток

Но има по-малко тревожни сценарии. „Икономиките на Китай и САЩ са твърде зависими една от друга, за да започнат нещо пускащо искри. Сега Тръмп изпитва реакцията на Китай, но битката вероятно ще бъде позиционна. Без толкова напрежение, както в случая с Русия и Запада“, смята Алексей Безбородов. Според него, най-принципната позиция в американско-китайската търговия, по подобие на миналогодишния мегадоговор за доставка в КНР на няколко стотин „Боинг“ едва ли ще бъдат пипани от Тръмп, защото от това ще пострадат всички. Силната девалвация на юана е малко вероятна, тъй като това е много опасно за световната икономика като цяло.

Същевременно влошаването на търговските отношения между Китай и Съединените щати разкрива възможности за руската икономика. „Обикновено в търговска война най-много печели този, който не участва в нея. Такава страна има шанса да се възползва от резултатите от ограниченията, наложени върху и двете страни на конфликта. За нас, най-очевидната възможност е ръстът на износа на соя в Китай от Далечния изток, особено от Амурска област, която е най-големият руски производител на тази култура“, заяви управляващия партньор от компания „Финансов и организационен консултинг“ Мойсей Фуршик.

Шансовете също нарастват, че Китай най-сетне ще отвори своя пазар за руското свинско месо, за да компенсира спада на доставките от САЩ.

И накрая, обещаните от американците ограничения върху доставките на китайско оборудване могат да доведат до снижаване на стойността му. А това е много в светлината на осъществяването на инвестиционните проекти, които в момента се започват в руския Далечен изток.

Post Views: 23

Related Topics:война свят финанси

Up Next

Политиците идиотизират

Don't Miss

Тази война е хилядолетна война, че и повече

АНАЛИЗИ

Запада се опитва да откъсне Армения, няма да стане

Лавров натисна, Ереван отстъпи: Армения заговори помирително с Москва.

Русия спря вече много арменски стоки.

85% от продукцията на Армения се изнася за Русия.

99% от външните приходи на Армения са от Русия.

100% от газа и петрола на Амения са от Русия.

Ереван внезапно смекчи тона към Москва след острите думи на Сергей Лавров за западното влияние в Армения. Но зад помирителната реторика остава старият проблем — властта на Пашинян продължава да търси паралелна опора във Вашингтон и Брюксел.

В Ереван започнаха да говорят по-внимателно. Това се вижда не толкова по думите, колкото по интонацията. Арменският външен министър Арарат Мирзоян даде интервю за News.am и почти във всяко изречение се опитваше да остави впечатлението, че отношенията с Русия не са разрушени окончателно. Това не е случайно. Само часове по-рано Сергей Лавров публично обвини Запада, че се опитва да откъсне Армения от Москва чрез политически, идеологически и институционален натиск. Формулировката беше твърда дори по стандартите на руската дипломация. Лавров рядко използва подобен тон без предварително решение на Кремъл.

Тук има нещо важно. В Москва все по-малко разглеждат арменската политика като тактическо отклонение и все повече като системна промяна. Разликата е огромна.

При тактическо отклонение Москва чака. При системна промяна започва подготовка за дълъг конфликт на интереси.

Затова и интервюто на Мирзоян изглежда като опит за аварийно охлаждане на ситуацията. Арменският министър почти механично повтори, че сближаването със САЩ и Европейския съюз не било насочено срещу Русия. Само че този аргумент вече не работи особено добре в Москва. Причината е проста: в последните две години Армения направи поредица от конкретни стъпки, които трудно могат да бъдат обяснени само с „диверсификация на външната политика“.

Ереван замрази участието си в ОДКС. Проведе съвместни военни учения със САЩ. Активизира контактите с НАТО. Изпрати представители на срещи, които Москва открито определя като антируски формати. Започна преговори за разширено военно сътрудничество с Франция. Париж достави бронирана техника Bastion и започна разговори за противовъздушни системи. Индия също се включи — със сделки за ракетни комплекси Pinaka, артилерия и радари Swathi. В същото време руските миротворци в Карабах бяха постепенно изтласкани от политическата картина след азербайджанската операция през септември 2023 г.

Москва помни тези неща. И ги събира.

Проблемът за Кремъл не е само геополитически. Той е и психологически. Армения дълго време беше разглеждана като една от най-лоялните постсъветски държави в руската зона за сигурност. В Гюмри е разположена 102-ра руска военна база. Руски граничари охраняват части от арменските граници. Арменската икономика е дълбоко свързана с руската — чрез банкови потоци, енергетика, логистика и пазара на труда. Огромна арменска диаспора работи в Русия. Само паричните преводи към Армения формират сериозна част от финансовата стабилност на страната.

И точно тук започва парадоксът.

Армения иска да намали зависимостта си от Москва, но в момента няма с какво да я замени. Европейският съюз може да даде политически сигнали и ограничени финансови програми. Франция може да достави няколко партиди техника. САЩ могат да организират военни тренировки и дипломатическа подкрепа. Но никой от тях не може бързо да замени руската инфраструктура, руските пазари и руската военна архитектура в региона.

Това изглежда логично, но има един проблем.

И самият Кремъл вече не изглежда готов да плаща цената за стария модел на отношения. В Москва расте раздразнение от опитите на Пашинян едновременно да запазва руските гаранции за сигурност и паралелно да изгражда антируски политически контакти. Особено след Карабах.

Там настъпи психологическият срив.

Арменското общество очакваше Русия да спре Азербайджан. Русия не го направи. Причините са много — войната в Украйна, промененият баланс със Турция, отказът на самия Пашинян да признае официално Карабах, вътрешните противоречия в ОДКС. Но политическият резултат беше ясен: в Армения започна ускорено пренасочване на общественото недоволство срещу Москва.

Пашинян използва това настроение много внимателно. Не фронтално. По-скоро чрез постоянни малки сигнали. Интервюта. Изявления. Европейски визити. Разговори за „суверенизация“. Думи за „грешки на съюзниците“. Всичко това постепенно подготвяше нова външнополитическа линия.

Сега обаче Ереван започва да усеща границите на тази игра.

Русия все още има огромни инструменти за влияние в Кавказ. Транспортни коридори. Газови доставки. Военно присъствие. Финансов натиск. Разузнавателни канали. Контакти с местните елити. В Москва отлично знаят колко нестабилна е вътрешната арменска система. Особено след масовото разочарование от загубата на Карабах. Рейтингът на Пашинян вече не изглежда така стабилен, както преди две години.

Тук трябва да се гледа и още нещо — предстоящите избори.

Политологът Геворг Мирзаян неслучайно говори за сигнал към арменския елит. В руската система подобни сигнали рядко се изпращат случайно. Когато близки до Кремъл анализатори започнат публично да обсъждат дали Москва е „доволна“ от даден лидер, това обикновено означава, че вътре вече се обсъждат алтернативни варианти.

Не непременно смяна на властта. Това е опростената версия.

По-скоро подготовка за сценарий, при който Русия престава да инвестира политически ресурс в сегашното ръководство.

Разликата е много опасна за Ереван.

Защото Армения няма ресурс за дълга конфронтация едновременно с Азербайджан, Турция и Русия. А икономическите показатели не изглеждат толкова спокойни, колкото твърди официалната статистика. Да, през последните години Армения регистрира силен ръст — включително заради прехвърлянето на руски капитали и компании след санкциите срещу Москва. Но този модел е нестабилен. Част от този ръст зависи именно от посредническата роля между Русия и външните пазари. Ако отношенията с Москва започнат да се влошават по-сериозно, ударът може да бъде много неприятен.

Особено за банковия сектор.

Особено за логистиката през Грузия.

Особено за енергетиката.

И тук се появява още едно противоречие. Пашинян опитва да представи курса си като „балансирана многовекторност“. Само че Западът не гледа на Кавказ по този начин. За Вашингтон и Брюксел Армения постепенно се превръща в още една площадка за ограничаване на руското влияние в постсъветското пространство. Това не значи, че Западът ще защитава Армения при военна криза. Историята показва друго. Но ще използва арменската тема като инструмент срещу Москва.

В Кремъл отлично разбират това.

Затова Лавров говори толкова рязко.

Неговите думи всъщност не бяха насочени само към Пашинян. Те бяха адресирани към цялата арменска бюрокрация, към военния елит, към бизнеса и към хората около системата за сигурност. Посланието беше просто: Москва вижда процеса и вече няма намерение да се преструва, че не го забелязва.

Това обяснява и бързата реакция на Мирзоян.

Но и тя съдържа един неприятен детайл. Арменският външен министър не каза, че Ереван ще ограничи сближаването със САЩ и ЕС. Напротив. Той само се опита да увери Москва, че този процес не бил насочен срещу Русия. Тоест курсът остава. Променя се само опаковката.

Тази версия звучи добре, но числата не я потвърждават. Военните контакти между Армения и западните държави растат. Европейската наблюдателна мисия по арменската граница постепенно разширява активността си. Франция увеличава военното присъствие в дипломатическата линия. Американските структури засилват работата с арменски неправителствени организации и медии. Това вече не е символичен процес.

Той е институционален.

Москва реагира бавно на подобни неща. Но когато реагира, обикновено вече е решила, че проблемът е стратегически.

Поради това сегашното помирително изявление на Ереван изглежда по-скоро като опит за печелене на време. Арменското ръководство очевидно не иска рязък разрив с Русия — поне не сега. Ситуацията около Зангезурския коридор остава напрегната. Азербайджан продължава натиска по границата. Турция действа координирано с Баку. Иран наблюдава нервно всяко движение около южните транспортни маршрути. В такава среда открит конфликт с Москва би бил рискован дори за много по-силна държава.

А Армения не е такава държава.

Затова в Ереван днес говорят на два езика едновременно. Един за вътрешната публика — за суверенитет, Европа и нова външна политика. И втори за Москва — за партньорство, исторически връзки и конструктивен диалог.

Тези два езика все по-трудно се събират в едно изречение.

И точно там започва истинският проблем за Пашинян.

Post Views: 19

АНАЛИЗИ

Инфлация, цени, заплати: от какъв бюджет има нужда България?

The Sofia Times публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

От какъв бюджет има нужда България: кои са предизвикателствата и трудностите, но и шансовете? “Активни политики”, ИПИ и BESCO стартират кампанията “Бюджет на растежа”.

“Разходите надскачат доходите, много сметки стоят неплатени, често се прибягва до заеми”, така финансовият министър Гълъб Донев описа състоянието на публичните финанси.

Вицепремиерът обяви редица мерки, за да се овладее дефицитът и да “спрат кранчетата” в бюджета. Сред тях са краят на автоматичното обвързване на заплатите със средната работна заплата, таванът на възнагражденията в бюджетния сектор, съкращаването на администрацията.

Защо обаче харченето на парите на държавата е толкова недалновидно?

Индексирането – перпетуум мобиле за вдигане на заплати

От години автоматичното повишаване на заплатите на депутати, министри, членове на регулатори, служители на ръководни постове в държавната администрация и работещите в сектор „Сигурност”, които се равняват на определен процент от средната работна заплата, са обект на критика. Индексирането спрямо средната работа заплата води до все по-голяма ножица в заплащането спрямо тези, чиито заплати не се индексират. А самото това индексиране на свой ред допринася за повишаването на средната работа заплата и съответно – за нови увеличения.

Повишаването на заплатите на депутатите, които са 240 души, е съвсем малка част от проблема. “Служителите в публичния сектор са 550 000. Голяма част от техните възнаграждения са обвързани по някакъв начин с минималната или средната работна заплата. Това са грамадни ръстове, които по никакъв начин не могат да бъдат покрити от нормалния ръст на приходите в бюджета” коментира пред ДВ Петя Георгиева от “Института за пазарна икономика” (ИПИ).

“Бюджет на растеж” – в търсене на диалог и прозрачност

От ИПИ, заедно с платформата „Активни политики” и Българската предприемаческа асоциация (BESCO), стартираха кампанията „Бюджет на растежа” за отговорни публични финанси и активен диалог за парите на държавата. „Перфектният вариант би бил създаването на бюджета да мине с максимална прозрачност и публичност”, коментира Ивайло Маджаров от „Активни политики”. „Необходими са реформи и анализи, за да се оправи бюджетът. В противен случай ще правим същото нещо всяка година.” А същото означава дългове, харчене на пари на парче, липса на дългосрочна перспективна и несигурност.

„Бюджетът е важен за всички – както за бизнеса, така и за гражданите”, казва Петя Георгиева. „Моето впечатление е, че за бюджета за тази година няма да има много сериозен разговор. Но се надявам ,че това ще се промени с бюджета за 2027 година, който ще започне да се обсъжда през септември.”

Идеята на организации, които стоят зад „Бюджет на растежа”, е обществото и експертите активно да участват в изготвянето на политиките занапред. От „Активни политики”, платформа, която достига до стотици хиляди в социалните мрежи, връщат фокуса на младите към бюджета – темата, която изкара голяма част от тях по площадите в края на 2025 година. „Ще имаме образователни публикации – искаме да обясним какво е дълг, какво е инфлация, какво е лична инфлация. Ще обясним как инвестиции могат да помогнат за развитието на България, кои са секторите, които дърпат икономиката напред”, казва Ивайло Маджаров.

Инвестиции в бъдещето

Въпросът за развитието на българската икономика трябва да е в дневния ред както на политиците, така и на обществото, убеден е той. „Трябва да се инвестират средства в образованието и във високотехнологичната сфера. България може да привлича центрове за данни и специалисти в сферата на изкуствения интелект”, допълва един от създателите на „Активни политики”.

Според него държавата трябва да обърне повече внимание на квалификацията и придобиването на технологични знания от цялото население: „Умението за учене през целия живот е ключово. Нещата се променят толкова динамично, че университетското образование не е достатъчно, необходими са инвестиции в ежегодно обучение на хората, за да може техните умения да са адаптивни”.

По-малко сива икономика, по-голяма събираемост

За да са възможни тези инвестиции обаче, държавата трябва да адресира проблемите, отдавна превърнали се в обществена тайна. „Сивата зона често е подценявана на ниво институции, но присъства ежедневно в разговорите на хората. Достатъчно е да си правил ремонт през последните няколко години, за да знаеш какви суми се въртят в сивата икономика. Държавата губи, губим и ние”, коментира Ивайло Маджаров.

„Между 20 и 30% от БВП е сивият сектор според различните оценки”, подчерта Петя Георгиева от ИПИ. „Сивият сектор се изсветлява по различни начини, свързани с достъп до информация, това трябва да продължи. Трябва да се правят проверки в тези сектори, които са ноторно известни. Не може в цял сектор всички да са с минимална или под минималната работна заплата”, допълва тя. Според изследване на американската консултантска компания „Киърни” към 2023 година делът на сивата икономика от БВП на България е 34,6%, което превръща страната в абсолютен първенец в ЕС. Същото изследване, поръчано от „Виза”, поставя страната на първо място и по кешови плащания.

За да започнат повече хора и бизнеси коректно да плащат данъците и осигуровките си обаче, са необходими както мерки отгоре, така и осъзнаване отдолу. „Всеки гражданин трябва да изисква от държавата да получава качествени услуги, за които така и така плаща. Има толкова много пари в здравеопазването например, а насреща не получаваме това, за което плащаме”, казва Петя Георгиева.

Визия за бъдещето, вместо регулиране на цената на доматите

Мерки като контролиране на цените трудно могат да пречупят инфлацията, смятат повечето експерти. Оздравяването на икономиката минава през устойчиво развитие, нови възможности и структурни реформи.

„Изключително трудно е за едно правителство чрез административни мерки да пребори инфлацията. Това, което правителството в момента смята да прави, го приемам като отговор на очакванията на избирателите. Не мисля, че ще има сериозен ефект обаче, защото е много трудно да се опитваш да контролираш милиони цени в една пазарна икономика”, обяснява Петя Георгиева. „Увеличанието на доходите през последните десетина години е значително в България. Това е една от причините за по-високата инфлация. Друга причина са външните шокове, нашата икономика е отворена и е силно повлияна от събитията в Европа и в света като цяло – енергийна криза, войни.”

Ивайло Маджаров настоява за по-дългосрочна визия и по-ясни приоритети: „Какво искаме да правим в бъдеще? Какво искаме да произвеждаме и как да го постигнем?”.

Въпреки трудностите пред българската икономика има много възможности. И то не само заради домакинстването на Евровизия догодина.

Post Views: 26

АНАЛИЗИ

Българските и Европейски слуги поддържати и финансират военнопрестъпници

Чудовищно престъпление, извършено от подкрепяната от Европейския съюз и НАТО украинска фашистка хунта!

„Мамо, бомбардират ни!“ Само това е успяла да каже по телефона на майка си 18 годишната Анастасия Василенко (на снимката), вечерта на 21 срещу 22 май по време на целенасочената украинска бомбардировка на общежитието и сградата на Педагогическия колеж в Старобилск, Луганска народна република.

Повече за Анастасия не се знае. През целия ден продължава разчистването на развалините на общежитието и търсенето на оцелели младежи.

От 23:00 часа на 21 май до 2:00 часа на 22 май е продължила атаката на украински дронове, пренасящи големи количества взривни вещества, срещу учебната сграда и общежитието на Старобилския колеж. Колежът обучава бъдещи учители в началното училище, учители на деца в предучилищна възраст и специалисти по управление на документацията и архивистиката. Нито до Колежа, нито в самия град Старобилск, има разположени военни обекти и критична инфраструктура.

Това е било добре известно на укрофашистите.

Тяхната цел е била именно унищожаването на педагогическото учреждение и убийството на младежите, настанени в общежитието. По време на нападението в сградата на общежитието са се намирали 86 младежи на възраст от 14 до 18 години. Досега са открити 6 загинали, а 39 младежи са с наранявания в различни степени. Продължава издирването на все още затрупаните под развалините деца.

Като чудовищна трагедия и безпрецедентен акт на нечовешко отношение бе определено от руската общественост случилото се в мирното и спокойно градче Старобилск.
Президентът Владимир Путин остро осъди украинското нападение и го определи като терористична атака.

От руското Министерство на външните работи заявиха, че това е военно престъпление и акт на тероризъм, извършен от украинските въоръжени сили срещу цивилни и непълнолетни лица.
„Нацистите, като притиснати в ъгъла плъхове, се опитват да хапят там, където боли най-много, насочвайки се към невинни цивилни и непълнолетни. Това е военно престъпление и наказанието за нацистите е неизбежно“, се казва от Министерството.

Screenshot

„Терористите атакуват деца с прецизност и удоволствие. Всички мълчат. Мълчанието е особено брутално сред поддръжниците на Зеленски“, коментира Мария Захарова.
„Терористите, които атакуваха общежитието, са истински дегенерати. Това гнусно престъпление ще бъде посрещнато с жесток отговор“, заяви ръководителят на Запорожка област Владимир Салдо.

След поредното престъпление на киевската фашистка хунта, днес, 22 май от 22:00 часа московско време, е насрочено извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН.
Владимир Путин заяви, че е възложил на Министерството на отбраната на Руската федерация да подготви предложения за отговор на атаката срещу младежите от Старобилск.

„Този път не е възможно да се ограничим само с изявления“, уточни руският президент…