ПАРИ

Китай помага на Русия да разцепи Европейския съюз

Китай активно изкупува и разцепва Европа. Това е начинът да се оценят резултатите от неотдавнашното посещение на Си Цзинпин в редица страни от ЕС. Освен сключването на колосални търговски договори, тази визита има и политически компонент – и в този смисъл действията на Пекин очевидно помагат на Москва. По какъв начин?

Икономическата интервенция на Поднебесната в Европейския съюз започна отдавна, но до някое време не беше особено забележима. В края на краищата, тя се осъществяваше не с метода на безпардонен натиск (както правят американците), а с тихо пропълзяване в перспективни, но страдащи от липсата на нужното количество пари проекти.

“Проба на перото” на Пекин може да се счита старта във Варшава през 2012 г. на формата “16 + 1”. Това са споразуменията за търговско, икономическо и инвестиционно сътрудничество на 16 страни от Централна и Източна Европа, които някога са били социалистическия лагер (Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Македония, Черна гора, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия и Словения) и Китай. 11 от горепосочените са членове на ЕС, но тогава ръководството на ЕС не възпрепятства сключването на сделката. Напротив, въздъхнаха с облекчение: самата „Общност на 28-те“ нямаше финанси за поддържане на икономиките на държавите от източноевропейския баласт.

Китайците умеят да чакат. Почти до 2018 г. Пекин вливаше инвестициите си в Европа много предпазливо, с незабележими порции, натрупвайки дялови участия в транспортната мрежа на различни страни (главно акциите на морските пристанища на Гърция, Италия, Испания и някои други). И след като започна да оказва влияние върху политиката на превоза на товари в Стария свят, реши да насоча вниманието си към технологичните предприятия на ЕС. И в този момент, между другото много навреме, излезе на преден план инициативата на Доналд Тръмп за „връщане на величието на Америка“. Тръмп наложи високи мита върху стоки, доставяни на САЩ от Европейския съюз, като продължава да настоява европейците да купуват американски стоки на преференциални условия. Европа подскочи в търсене на изход – и тук се появи Поднебесната.

Общият обем инвестиции на китайските държавни компании и банки в страните от ЕС през 2018 г. достигна 60,4 млрд. долара (малко повече от 52,760 млрд. Евро). В сравнение с 2017 г. размерът на инвестициите се е увеличил с 82%.

“Китай реши да премине към Стария свят, смятайки, че инвестирането в него ще бъде безопасно и привлекателно нещо”, отбеляза през януари 2019-та испанският El Confidencial. – Европейските показатели изглеждат още по-значими, ако вземем предвид факта, че световните преки чуждестранни инвестиции на Китай са спаднали с повече от 45% през миналата година до 108,2 млрд. долара (около 94,52 млрд. Евро). Просто изчисление показва, че на Европа се падат 56% от общия обем средствата, инвестирани от Пекин в различни икономики по света.”

В петте най-големи държави, получили най-голямо финансиране от Китай, четири представляват Европа, а три от тях – ЕС: Португалия, Финландия, Нидерландия и Обединеното кралство. В Париж и Берлин забиха тревога: парите на азиатския гигант течаха в Европейския съюз, но покрай неговите основни „дялови участници-концесионери“ – Германия и Франция. Ангела Меркел и Емануел Макрон започнаха активно да предлагат на партньорите си по евроалианса “да се страхуват от данайците (в смисъл китайците) който носят подаръци.” Лидерите на ЕС предупреждават, че азиатските пари могат да разцепят единството на Европа – но на практика не предлагат никакви други капитали в замяна.

Оставащите на сухо при такова разделение Италия, Гърция, Унгария и другите по-малки страни, разбраха, че няма смисъл да „чакат милости“ от Европейския съюз и открито започнаха да търсят алтернативи. В списъка на първите две места бяха Китай и Русия.

Всички пътища водят към Рим

Изборът на страните за посещение на Си Цзинпин по време на пътуването из Европа от 21 до 26 март не може да се нарече случаен. Италия, с нейното дяснопопулистко правителство, днес не е просто камъче в обувката на Европейския съюз, но и практически центърът, който се противопоставя на оста Берлин-Париж. За да използват финансовите трудности на Рим, не само за да спечелят, но и за да укрепят положението си в Европа и да създадат апенински плацдарм, от който да водят по-нататъшното настъпление срещу Стария свят.

Франция е “по-малкото зло” от двата гранда в ЕС. По-податливо, поради по-малката, отколкото в Германия, икономическа стабилност, и наличието на болеви точки, които могат да бъдат натиснати. И да се влияе чрез Париж върху Берлин.

В Рим, другарят Си подписа 29 съглашения на обща стойност 2,8 милиарда евро. В днешно време, може и да не са Бог знае какви пари. Но сред тези 29 документа има един, все още не изразен с конкретни цифри, но не престава от това да бъде главния. Това е меморандум за намерение, според който Италия стана първата държава от световната G7, която се съгласи да участва в глобалния проект „Един пояс – един път”.

До този момент „Новият Път на коприната“ се разпростираше върху Близкия изток, Азия и Северна Африка, а сега крайната му (временно, разбира се) точка е апенинският „ботуш“. С неговите пристанища в Генуа и Триест. Италия се превръща в ключова страна за доставката на стоки от Европа към останалата част от света и от останалия свят към Европа.

Ясно е, че Китай няма да спре на това, добре че гръцкото пристанище Пирея и испанската морска врата във Валенсия са под контрола на държавни компании на КНР. За Италия „опасването“ означава да получи добър шанс да се измъкне от големите дългове (държавният дълг на страната е 131% от БВП).

Останалите 28 договора включват взаимодействие в онлайн търговията, селското стопанство, банкирането, сателитните комуникации и т.н. Италия получи шанс да оздравее икономически. Не е нужно да сте изключителен ум, за да предположите, че утре зад такъв шанс ще дойдат не малко от нейните другари по нещастие, наречени Европейски съюз. Според анализаторите на Morgan Stanley, китайските банки с държавно участие към 2027 година могат да отпуснат при преференциални условия 1,3 трилиона долара на държави и компании, които желаят да участват в проектите на „Пояса и пътя“.

Да подкупиш Париж и да предизвикаш ревност у Берлин

В Париж след това Cи влезе, би могло да се каже, на белия кон на победителя, готов да предложи своята помощ в борбата на ЕС срещу отвъдокеанските рекетьори.

Емануел Макрон, въпреки цялото си наполеоновско поведение, не рискува да преговаря с представителя на азиатския гигант самостоятелно и повика “момчетата от двора” – германският канцлер Ангела Меркел и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Това е красив ход: да се чувства по-уверен и да намекне на немската колежка, ние тук се грижим и за вашите икономически интереси. Цялата европейска троица в един глас информира китайския посетител, че по принцип те харесват и пояса и пътя. Но на Пекин трябва да му е ясно, че “такива въпроси не се решават в движение”.

Председателят Cи прекрасно разбира всичко и тръгна с козове под формата на предложения, които не могат да бъдат отказани. Китайският лидер подписа договор с концерна “Еърбъс” за закупуване на 300 широкофюзелажни самолети (34 милиарда евро). Китай, ако някой не знае, доскоро беше един от основните клиенти на американския “Боинг”. През 2017 г. тази компания за производство на самолети е продала на Поднебесната около 20% от продукцията си. Но …

Митническата война на Пекин с Вашингтон и два разбили се MAX на Боинг предизвикаха рязък завой на китайската авиационна сфера.

Освен това Париж и Пекин подписаха споразумения за изграждането от френцузите на вятърна електроцентрала в Китай (1 милиард евро), 10 нови морски плавателни съдове (1,2 милиарда евро), създаването на френско-китайски инвестиционен фонд (1 милиард евро), доставки на френска селскостопанска продукция и др. Общият обем на пакета възлиза на 40 милиарда евро. След това омекналият Макрон заяви, че “подписаните споразумения вдъхват надежда, че европейците скоро ще вземат участие в глобалните проекти на територията на Китай”. Си предпочете да се въздържи от коментар по този въпрос.

Няма съмнение, че Германия не е била в плановете на пътуването на китайския лидер в Европа също не случайно. Изглежда, че Си, на първо място, се надява да събуди някаква ревност на немците към французите (как така: в тях вливат пари, а в нас не?), и на второ, да се формира у Меркел разбирането, че разширяването на работата с Китай е обективна необходимост, А за сега в Берлин, по негово мнение, те все още не са готови и затова има смисъл да побутнем с „желязна ръка към щастието“ и да изчакаме докато „клиентът да узрее“.

А какво от всичко това е за нас, за Русия?

Китайска експанзия във формата, в която се осъществява, е удобна за Русия. Първо, парите на Пекин могат да укрепят отделните държави-членки на ЕС, но не обединяват съюза като цяло, а напротив, го разцепват. В края на краищата, всяка от държавите в Европа, които са в контакт с Поднебесната, действа главно в свой собствен интерес. В ситуация, в която националните приоритети стават по-високи от всички европейски, за Русия е много по-лесно да взаимодейства със специфични държави и правителства на страните от ЕС.

Второ, в засилващите се поради китайските инвестиции държави, движенията за национална самоидентификация стават все по-силни. Които, на свой ред, все по-често излизат с идеите за отмяна на наложените на Русия санкции и, че „е по-добре да се търгува с Москва, отколкото да се враждува”.

Трето, подхранваната от Китай Европа постепенно се превръща от съюзник на Вашингтон в негов съперник. И така, светът се движи към установяването на многополярност, един от полюсите на които Русия планира да стане.

Post Views: 26

ПАРИ

Ще удвои ли златото цената си?

В последните години цената на златото расте постоянно. От 2020 година до днес тя е стигнала от 1585 долара за унция до актуални малко над 4000 долара. Хората и банките предпочитат да влагат средствата си в благородния метал, за да ги защитят от инфлацията. А повишеното търсене естествено се отразява на цената.

Икономистите на Дойче банк са установили, че централните банки по цял свят интензивно купуват злато – става дума за финансови институции от Китай, Русия, Индия, Турция, както и от бързоразвиващите се страни. Затова до 2031 година златото може да достигне и цена от 8000 долара за унция – т.е. двойно повече от сега.

Новият играч: криптовалутите

Преди обаче да се погледне напред, трябва да се направи анализ как изобщо се стигна до сегашното положение или – как настъпи треската за злато от последните години. Финансовият експерт Франк Шаленбергер посочва причините пред ДВ: “Опасенията от спад в лихвите и слабият американски долар, интензивните покупки на емисионните банки, както и високото търсене на монети и кюлчета”.

Шаленбергер изтъква, че в момента има и един относително нов участник на пазара: криптовалутите. Те стават “все по-важна група клиенти, тъй като също диверсифицират активите си включително чрез покупки на злато. Ако подемът на тези валути продължи, това би могло да доведе и до още по-голямо повишаване на цената на златото”.

Михаел Хсю, анализатор на Дойче банк, дели клиентите на “еластични” и “нееластични” и смята, че вторите, например емисионните банки, изтласкват първите – частни лица, например купувачите на бижута. Именно стабилното търсене е “ключовият фактор за високата цена на златото в периода от 2021 до 2025 година”, убеден е той.

Финансовият анализатор към DZ Bank Томас Кулп на свой ред посочва пред ДВ, че през последните години златото поскъпва най-вече заради натрупването на геополитически несигурности. “Аспектът на златото като сигурно пристанище, от една страна, и статутът му на гарант на независимостта от друга са най-важните стимулатори на търсенето.”

Дали пристанището още е сигурно?

Златото открай време се смята за надежден начин за гарантиране на сигурността на парите. То не може да се умножава и зависи от спекулациите, но във всеки случай е по-сигурно от криенето на пари под дюшека. Но дали златото остава сигурно пристанище и днес?

Не, казва Франк Шаленбергер. Идеята не е добра в големи мащаби, но пък не бива да се пренебрегва като гаранция. „Дял от пет или десет процента в портфолиото определено не е лоша идея, защото така може да се намали неговата волатилност (колебанията в ценовите равнища – б.ред.).

Михаел Хсю от Дойче банк не споделя това мнение – според него банките купуват злато в големи мащаби именно като начин за запазване на стойността. “Основните причини, поради които централните банки включват злато в портфолиото си, са диверсификацията, защитата от геополитически рискове и опазването от инфлацията”, посочва той.

Становището на Томас Кулп е: “Златото е и ще остане ултимативното сигурно пристанище. Жълтият благороден метал се търси най-много в несигурни фази или във времена на криза”. Но това невинаги е валидно, тъй като “цената на моменти може да преживее сериозни колебания и вложителите винаги трябва да го имат предвид”.

Поглед към кристалната топка

Правенето на прогнози винаги е свързано с определен риск, включително когато става дума за икономическите развития. Във връзка с цената на златото Франк Шаленбергер споделя, че за момента не вижда толкова силни импулси, които да доведат до удвояването ѝ в следващите пет години от сегашното и без това относително високо ниво.

Михаел Хсю пък очаква възстановяване на златните резерви на централните банки при нарастване на геополитическата несигурност както по време на Студената война.

Новите несигурни времена доведоха да завръщане към долната граница на диапазона от периода преди 1990 година, т.е. до дял на златото от 40 процента в резервите на централните банки. „Ако валутните резерви на икономиките на развиващите се страни паднат от осем на пет трилиона долара, това може и да отговаря на номинална цена на златото от 8000 евро за унция.”

Анализаторът на DZ Bank Томас Кулп е по-сдържан, но не крие, че не вижда тъмни облаци на хоризонта. „Основните фактори, определящи търсенето, остават непроменени. Затова дългосрочната ни прогноза за цената на златото е положителна.”

Автор: Дирк Кауфман

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 18

EXPRESS TV

Защо някои хора винаги имат пари, а други никога?

Замислял ли си се защо двама души могат да печелят еднакви пари, а след няколко години единият има спестявания и инвестиции, а другият живее от заплата до заплата?

Истината е, че разликата рядко е в доходите.

Разликата е в навиците.

Хората, които изграждат богатство, не харчат това, което остане в края на месеца.

Защо някои хора винаги имат пари, а други никога pic.twitter.com/nCy90IVQft

— The Sofia Times (@thesofiatimes) July 14, 2026

Те първо заделят за себе си, инвестират в знания и активи, а чак след това харчат.

Те знаят, че всяка покупка или ги доближава до финансова свобода… или ги отдалечава от нея.

Богатството не се създава с един голям ход.

То се изгражда с десетки малки решения, които повтаряш всеки ден.

Започни с едно малко действие още днес.

Защото бъдещето ти няма да се промени от това колко печелиш…

А от това как управляваш парите, които вече имаш.

Напиши в коментарите: Кой е най-добрият финансов съвет, който някога си получавал?

Post Views: 15

ПАРИ

Голяма промяна в пенсиите: Милиони българи ще избират

Пенсионните дружества са реализирали инвестиционен доход в размер на 584 млн. евро през първото полугодие на 2026 г., като цялата сума е разпределена по индивидуалните партиди на осигурените лица. Това съобщи председателят на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Евелина Милтенова.

По предварителни данни на дружествата през последните три години и половина общият размер на пенсионните спестявания се е увеличил с 3,4 млрд. евро. Към края на юни 2026 г. активите на пенсионните фондове вече надхвърлят 17,2 млрд. евро.

Доходността увеличава натрупванията по личните партиди

Според Евелина Милтенова постигнатата доходност увеличава пенсионните спестявания над размера на брутните осигурителни вноски от 5%, които се превеждат всеки месец.

По думите ѝ резултатите показват, че пенсионните дружества са успели да управляват средствата на осигурените въпреки сложната международна икономическа и геополитическа обстановка. Реализираният инвестиционен доход се добавя към внесените осигуровки и увеличава стойността на натрупванията в индивидуалните партиди.

Последните официални данни на Комисията за финансов надзор показват, че към края на март 2026 г. под управление са били активи за над 16 млрд. евро. Само в пенсионните фондове са били натрупани 15,816 млрд. евро, а осигурените лица са повече от 5,15 млн.

От 1 януари 2027 г. започва работа на три нови подфонда

Следващата голяма промяна във втория пенсионен стълб влиза в сила от 1 януари 2027 г. Тогава във всеки универсален пенсионен фонд ще бъдат създадени три подфонда с различен инвестиционен профил – динамичен, балансиран и консервативен.

Разликата между тях ще бъде в допустимия дял на инвестициите в акции и други инструменти с променлив доход.

Динамичният подфонд ще може да инвестира до 90% от активите си в такива инструменти.
Балансираният подфонд ще инвестира до 55%.

Консервативният подфонд ще има лимит до 25%.

По-високият дял на инвестициите в акции създава възможност за по-висока доходност в дългосрочен план, но е свързан и с по-големи колебания в стойността на инвестициите.

Според Милтенова реформата има потенциал да повиши доходността и да увеличи натрупванията по индивидуалните партиди, което впоследствие може да доведе до по-високи пенсии от капиталовите фондове.

Възрастта ще определя в кой подфонд ще попаднат осигурените

Новите правила предвиждат служебното разпределение да се извършва според възрастта на осигурените.

Хората до навършване на 50 години ще бъдат насочвани към динамичен подфонд.

Осигурените, които са навършили 50 години и имат повече от три години до пенсиониране, ще бъдат разпределяни в балансиран подфонд.

Лицата, на които остават три години или по-малко до пенсия, задължително ще бъдат включени в консервативен подфонд.

Идеята е по-младите хора да могат да се възползват от по-дългия инвестиционен хоризонт и потенциално по-висока доходност, докато с наближаването на пенсията рискът постепенно да се намалява с цел защита на вече натрупаните средства.

От 1 септември започва изборът на инвестиционен профил

В периода от 1 септември до 30 ноември 2026 г. осигурените за първи път ще могат да подадат заявление до пенсионното си дружество и сами да изберат допустимия за възрастта им подфонд.

Те ще имат и възможност да изберат автоматичен режим, при който средствата постепенно ще бъдат прехвърляни към по-консервативен инвестиционен профил с напредването на възрастта.

Хората, които не подадат заявление в определения срок, няма да загубят нито средствата си, нито осигурителните си права. Те ще бъдат служебно разпределени до 15 декември 2026 г. според възрастта им към 1 януари 2027 г.

До края на август пенсионните дружества трябва да приемат инвестиционните си политики и да уведомят своите клиенти за възможностите за избор.

След изтичането на една година от служебното разпределение или от направения избор всеки осигурен ще може да поиска промяна на подфонда, ако новият профил е допустим за неговата възраст.

Всеки може да провери къде се намират пенсионните му спестявания

Осигурените лица могат да проверят в кое пенсионно дружество се намира индивидуалната им партида чрез електронната услуга „Проверка на пенсионен фонд“ на НАП. За достъп е необходим персонален идентификационен код (ПИК) с активирана услугата „Достъп до информация“.

Размерът на натрупаните средства, внесените осигуровки и постигнатата доходност могат да бъдат проверени директно в съответното пенсионно дружество, което ежегодно изпраща извлечения до своите клиенти.

Средствата по индивидуалните партиди са лична собственост и подлежат на наследяване, което прави редовната проверка на информацията особено важна.

Повече възможности, но и по-голяма отговорност

Въвеждането на мултифондовете ще даде на осигурените повече възможности при управлението на средствата за втора пенсия, но ще изисква и по-добра информираност относно връзката между потенциалната доходност и инвестиционния риск.

По-динамичният инвестиционен профил не гарантира по-висока доходност всяка година, както и консервативният не елиминира напълно влиянието на пазарните колебания. Основната цел на реформата е инвестирането на средствата за втора пенсия да бъде съобразено по-точно с възрастта на осигурените и оставащия период до пенсиониране.

Post Views: 15