ВОЙНА
Колко държави са бомбардирали САЩ от 2001 г. насам и колко е струвало това?
Въпреки обещанието да прекрати участието на САЩ в скъпоструващи и разрушителни чуждестранни войни, президентът Доналд Тръмп, заедно с Израел, започна мащабна военна атака срещу Иран, насочена към ръководство и ядрена и ракетна инфраструктура.
Подобно на своите предшественици, Тръмп разчита на военна сила, за да преследва стратегическите интереси на Вашингтон, продължавайки модел, който определя външната политика на САЩ повече от две десетилетия.
След атаките на 11 септември 2001 г. срещу Ню Йорк и Вашингтон, САЩ са участвали в три пълномащабни войни и са бомбардирали най-малко 10 държави в операции, вариращи от удари с дронове до инвазии, често многократно в рамките на една година.
Цената на десетилетия война
След атаките от 11 септември 2001 г. президентът Джордж У. Буш започна това, което той нарече „война срещу терора“ – глобална военна кампания, която промени външната политика на САЩ и предизвика войни, нашествия и въздушни удари в множество страни.
Според анализ на Института за международни и обществени отношения „Уотсън“ към Университета Браун, войните, водени от САЩ от 2001 г. насам, са причинили пряка смърт на около 940 000 души в Афганистан, Пакистан, Ирак, Сирия, Йемен и други конфликтни зони.
Това не включва косвени смъртни случаи, а именно тези, причинени от загуба на достъп до храна, здравеопазване или болести, свързани с войната.
САЩ са похарчили приблизително 5,8 трилиона долара за финансиране на повече от две десетилетия конфликти. Това включва 2,1 трилиона долара, похарчени от Министерството на отбраната, 1,1 трилиона долара от Службата за вътрешна сигурност, 884 милиарда долара за увеличаване на базовия бюджет на Министерството, 465 милиарда долара за медицински грижи за ветерани и допълнителни 1 трилион долара лихвени плащания по заеми, взети за финансиране на войните.
В допълнение към вече похарчените 5,8 трилиона долара, се очаква САЩ да трябва да отделят поне още 2,2 трилиона долара за грижи за ветераните през следващите 30 години.
Това би довело общата прогнозна цена на войните на САЩ от 2001 г. насам до 8 трилиона долара.
Война в Афганистан (2001-2021)
Първият и най-директен отговор на 11 септември беше нахлуването в Афганистан с цел демонтиране на Ал Кайда и отстраняване на талибаните от власт.
На 7 октомври 2001 г. САЩ започнаха операция „Трайна свобода“.
Първоначалното нахлуване успя да свали режима на талибаните само за няколко седмици. Въоръжените групи за съпротива обаче оказаха продължителен отпор срещу американските и коалиционните сили.
Войната се превърна в най-дългия конфликт в историята на САЩ, обхващайки четири президентски мандата и продължавайки 20 години до окончателното изтегляне през 2021 г. След което талибаните си възвърнаха контрола над Афганистан.
Около 241 000 души загинаха в пряк резултат от войната, според анализ от проекта „Цената на войната“ на университета Браун. Стотици хиляди други хора, предимно цивилни, загинаха заради глад, болести и наранявания, причинени от войната.
Най-малко 3586 войници от САЩ и техните съюзници от НАТО са били убити във войната, която се оценява на 2,26 трилиона долара за САЩ.
Война в Ирак (2003-2011)
На 20 март 2003 г. Буш започва втора война, този път в Ирак, твърдейки, че президентът Саддам Хюсеин притежава оръжия за масово унищожение – твърдение, което се оказва невярно.
На 1 май 2003 г. Буш обявява, че „мисията е изпълнена“ и края на основните бойни операции в Ирак. Въпреки това, последвалите години бяха белязани от насилие от страна на въоръжени групировки и вакуум във властта, които подхраниха възхода на ИДИЛ.
През 2008 г. Буш се съгласи да изтегли американските бойни войски, процес, завършен през 2011 г. при президента Барак Обама.
Войните с дронове: Пакистан, Сомалия и Йемен
Въпреки че не са обявени войни, САЩ също така разшириха своите въздушни и дронови кампании.
В началото на 2000-те години ЦРУ започна атаки с дронове в племенните райони на Пакистан по афганистанската граница. Те бяха насочени към фигури на Ал Кайда и талибаните, за които се смята, че действат там. Тези удари отбелязаха ранното разширяване на дистанционната война.
Обама драстично разшири атаките с дронове в Пакистан, особено в ранните години на своето президентство.
В същото време САЩ извършиха въздушни удари в Сомалия срещу предполагаеми свързани с Ал Кайда лица, а по-късно бяха насочени към бойци, свързани с Ал Шабаб, тъй като тази въоръжена групировка нарасна по сила.
В Йемен американските сили извършиха ракетни и дронови удари срещу лидерите на Ал Кайда.
Интервенция в Либия
През 2011 г., по време на въстание срещу либийския лидер Муамар Кадафи, САЩ се присъединиха към водена от НАТО интервенция в Либия. Американските сили предприеха въздушни и ракетни удари, за да наложат зона, забранена за полети.
Кадафи беше свален и убит, а Либия изпадна в продължителна нестабилност и фракционни боеве.
Ирак и Сирия
От 2014 г. нататък САЩ се намесиха във войната в Сирия с обявената цел да победят ИДИЛ. Надграждайки кампанията си в Ирак, САЩ проведоха продължителни въздушни удари в Сирия, като същевременно подкрепяха местните партньорски сили на земята.
В Ирак американските сили съветваха иракските войски, бореха се с останки от ИДИЛ и се опитаха да противодействат на иранското влияние, което се подчерта от наредения от Тръмп удар през 2020 г. При тази атака беше убит иранският генерал Касем Солеймани.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ВОЙНА
Ормуз е отворен, но под контрола на Иран
От Корпуса обявиха, че те определят маршрутите за преминаване.
Иранският Корпус на гвардейците на Ислямската революция (КГИР) обяви днес, че безопасното преминаване на плавателни съдове през Ормузкия проток е възможно единствено по маршрути, контролирани от Иран, и че всеки нов коридор, обявен без съгласуване с Техеран, е “неприемлив”.

Според КГИР това е риск за сигурността. Гвардията обяви, че ще предприеме действия срещу кораби, които не спазват изискванията в това отношение, поставени от Техеран.

По-рано Оман обяви, че е координирал действията си с Международната морска организация (ММО) за осигуряване на временен морски коридор за кораби, които желаят да преминат през Ормузкия проток.

Това бе съобщено от оманската държавна новинарска агенция, цитирана от Ройтерс.
Ормузкият проток свързва Персийския залив с Оманския залив.
ВОЙНА
САЩ подписаха декларация за поражение
Ръководителят на иранския преговорен екип: САЩ подписаха декларация за поражение.
Това е резултат от съпротивата и решимостта на смелата иранска нация, посочи той.
Считаме изтеглянето на чуждестранните сили от региона за стратегическа цел, заяви Мохамад Багер Галибаф

Меморандумът за разбирателство, сключен между Иран и САЩ с цел прекратяване на войната, е “декларация за поражението на Америка”, заяви ръководителят на иранския преговорен екип Мохамад Багер Галибаф, цитиран от Франс прес.
“Меморандумът за разбирателство от Исламабад не е резултат от натиск или принуда, а по-скоро от съпротивата и решимостта на смелата иранска нация”, заяви той, като се позова на текста, подписан миналата седмица благодарение на посредничеството на Пакистан.
“Ето защо (това споразумение) придоби значението на декларация за поражение за Америка”, подчерта влиятелният ирански политик, като добави, че отсега нататък сигурността в Близкия изток трябва да бъде гарантирана от страните в региона.
“Считаме изтеглянето на чуждестранните сили от региона за стратегическа цел”, подчерта Багер Галибаф.

“Вместо да създават трайна сигурност, те представляват източник на нестабилност”, настоя председателят на иранския парламент по време на конференция в Баку, излъчвана по иранската телевизия.
САЩ разполагат с многобройни военни бази в Близкия изток. Страните, на чиято територия се намират, бяха цел на атаки с ирански дронове и ракети по време на войната в отговор на бомбардировките над Иран от американските и израелските въоръжени сили, припомня
АФП.
“Виждаме бъдещето на региона не в конфронтация, а във взаимодействие”, заяви Мохамад Багер Галибаф в изявление, което прилича на протегната ръка към съседните страни от Персийския залив.
Главният преговарящ за преговорите със Съединените щати повтори също така, че мирът в Ливан е основен елемент за постигането на окончателно споразумение с Вашингтон.

“За нас примирието в Ливан беше и остава също толкова важно, колкото и примирието в Иран, а краят на войната в Ливан беше също толкова важен, колкото и краят на войната в Иран”, подчерта той.
България приветства обявеното на 14 юни споразумение между САЩ и Иран за прекратяване на войната и призовава за бързото му прилагане, което би трябвало да позволи незабавното отваряне на Ормузкия проток, заявиха от Министерството на външните работи.
ВОЙНА
🎯 ОТВЕТЕН УДАР: Москва атакува ключови военни центрове в Украйна
Военният фронт навлиза във фаза на максимално напрежение и решителни отговори в началото на тази седмица.
След нощно украинско въздушно нападение срещу гражданската инфраструктура на Кримския полуостров, Москва незабавно задейства една от най-мащабните и координирани ответни операции през последните месеци. Мощни експлозии разтърсиха последователно регионите на Киев, Одеса, Харков, Суми, Днепропетровск, Ровно и Запорожие, унищожавайки логистични възли и центрове за военно обучение.
🛡️През нощта на 21 юни силите на Киев извършиха мащабна въздушна инкурзия, опитвайки се да избегнат радарите чрез приближаване откъм морето. Руските системи за противовъздушна отбрана прехванаха и унищожиха общо 239 украински дрона над Крим, Черно море и Азовско море.

🛰️Въпреки високия процент на свалени цели, атаката на Керченския полуостров доведе до смъртта на четирима цивилни и рани 28 души. Също така бе ударен пътническият ферибот „Панагия“, пресичащ протока, като бе регистрирана още една жертва.
🚢Поради щетите фериботната връзка бе временно преустановена, което принуди тежкотоварния транспорт да се пренасочи по алтернативния сухопътен маршрут и промени движението на влаковете през гара Керч-Южная.

🗺️Руският отговор не закъсня и бе изпълнена хирургическа хронология от комбинирани атаки с хиперзвукови ракети, тактическа авиация и дронове „Геран“ и „Гербера“. Силни бомбардировки удариха Измаил, Килия и Катлабуга, предизвиквайки масови прекъсвания на електрозахранването. Военни експерти като Олег Иванников потвърдиха, че целите са били укрепени позиции на чуждестранни наемници и специални сили на украинското Главно управление на разузнаването (ГУР).
⚡Около 1:00 ч. сутринта хиперзвукова ракета удари Житомирска област, а в 4:00 ч. друга порази стратегическата авиобаза Староконстантинов в Хмелницки. Между 4:00 и 6:00 часа сутринта управляеми ракети УМПК и системи „Торнадо-С“ разгромиха военната инфраструктура в Суми, Ахтирка, Днепропетровск и тиловите зони на Донбас.

🚀Анализатори като Василий Дандикин подчертават, че значението на тези ответни удари надхвърля простата емоционална реакция. Русия систематично унищожава „системата за поддръжка“ на украинските сили. Удряйки точките за изстрелване на дронове, складовете за гориво и центровете за резервисти, Кремъл прекъсва логистиката, претоварва противовъздушната отбрана на Киев и неутрализира бъдещи планове за атаки срещу Крим.

С това се изяснява, че всяка инкурзия срещу руска територия ще донесе незабавни и тежки последици в тила на Украйна. 📊








