СВЯТ
Конгресът и Тръмп в сблъсък за убийството на Хашоги
Конгресът и президентът на САЩ застанаха на противоположни позиции за ролята на саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман в убийството на опозиционния саудитски журналист Джамал Хашоги.
Ръководителят на комисията по външна политика в Камарата на представителите Робърт Къркър и заместникът му Робърт Менендес изпратиха писмо до Доналд Тръмп, в която настояват да се изясни има ли участие Бин Салман в убийството на Хашоги. Те настояват също да се наложат санкции на всички, които са отговорни за това престъпление. “Очакваме да получим отговора Ви в рамките на 120 дни от първоначалната ни молба”, пишат конгресмените. Молбата датира от 10 октомври, така че срокът изтича на 10 януари.
По-рано над 20 сенатори от двете партии също изпратиха писмо до Доналд Тръмп с искането да бъдат открити виновните за изчезването на Хашоги и при нужда да се наложат санкции като част от т.нар. Магнитски глобален акт за правата на човека.
Санкции срещу Саудитска Арабия заради участието на Рияд в убийството на Хашоги ще имат категорична подкрепа както от Демократическата, така и от Републиканската партия. Това пък обяви сенаторът републиканец Линдзи Греъм, който поясни, че не е в “националния ни интерес по отношение на сигурността да гледаме на темата по друг начин”, съобщиха медиите в САЩ. “Твърдо вярвам, че ще има категорична подкрепа и от двете партии за сериозни санкции срещу Саудитска Арабия, включително срещу съответните членове на кралското семейство за този варварски акт, който противоречи на всички цивилизационни норми”, подчерта Греъм. Той добави, че “макар Саудитска Арабия да е стратегически съюзник, поведението на престолонаследника показа по много начини неуважение към отношенията ни и го направи, по мое мнение, отвъд токсичността”.
Междувременно миналата седмица имаше съобщение за заключението на ЦРУ, според което Бин Салман е поръчал убийството на Хашоги.
Самият Тръмп допусна участието на престолонаследника в престъплението, но изключи санкции срещу Саудитска Арабия. Убийството няма да попречи на отношенията между САЩ и Саудитска Арабия, дори и ако бъде доказано, че принц Мохамед бин Салман носи отговорност за случая, бе мнението му. “Може никога да не научим всички факти, свързани с убийството на г-н Джамал Кашоги. Във всеки случай имаме отношения с Кралство Саудитска Арабия. САЩ възнамеряват да останат стабилен партньор на Саудитска Арабия”, гласеше специалното му изявление.
Отделно пред журналисти на поляната в Белия дом той изтъкна, че налагането на строги мерки срещу Саудитска Арабия от страна на САЩ би довело до рязко покачване на цените на петрола, а Вашингтон няма да позволи това да се случи. “Що се отнася до Саудитска Арабия, ако прекъснем отношенията с тях, мисля, че цените на петрола ще се покачат до небето. Аз ги задържам (цените) и те ми помагат да ги задържим. Нямам намерение да унищожа световната икономика и тази на нашата страна с безразсъдни действия спрямо Рияд”, бяха думите му.
Живеещият в Канада Джамал Хашоги, който е американски гражданин, бе убит на 2 октомври в саудитското консулство в Истанбул. Той бе подмамен да се яви там, за да получи документ, без който не би могъл да сключи брак с турска гражданка.
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








