ФОКУС
Конституцията не е четворка белот, а властта си има граници
Свидетели сме на режисиране и дирижиране на множество кризи в локален и световен мащаб; на циничен срив на доверието в парламент, правителство, политически елементи, телевизия; на напълно абдикирала държава от обществения договор и обществото; цинично законодателство узаконяващо чужди игри на полове, войни и обезличаване. Свидетели сме на налагане на омраза между братя и сестри; произвеждане на бедност и задлъжнялост; кражба на собственост; цензура; преследване; преход към дженадризъм чрез тоталитарни практики и фобии. Свидетели сме на груба намеса на небългарски фактори; на подкупна, предателска четворка-белот разиграваща нашето минало и нашето бъдеще, докато се отрича от нашата вяра, от нашите ценности, от нашите букви и език, от нас. Свидетели сме на чужди играчи и чужди игри, но свидетелстваме и за нашите мисли и действия. Затова оставям свидетелство за начин народът да защити себе си от законите, които го унищожават.
Изследователите на системите твърдят, че всичко е система и всички системи се подчиняват на едни и същи закони. Но слънчевата система е стабилна, а обществената не е. Видимо законът в обществото не е правилен. Без да се задълбочаваме в тази разлика нека се замислим има ли универсален модел, който да балансира системите?! Има ли начин, механизъм, който заложен в обществения договор да коригира обществената система когато я грози политически риск от узурпация и разпад?!
Ще се абстрахираме от всякакви политически оценки и пристрастия и ще погледнем на действителността като на система от елементи, които взаимодействат помежду си и променят системата.
Първата система, от която е нужно да тръгнем е човекът като система на взаимодействие между дух, материя и душа. Всякакво неглижиране на тази триединна същност ще направи анализа безпредметен, едностранчив, нецялостен, т.е. нищожен.
Има всякакви народи по света, но няма народ без религия. Затова ще продължим с нея.
Православният символ на вярата – Символ Верую гласи: „вярвам в един Бог Отец Вседържител …и един Господ Исус Христос, Син Божий…роден, несътворен, …и в Духа Святаго, Господа, Животворящего…, Който е говорил чрез пророците…“. Триединството между Бог-Отец, Бог-Син и Светият Дух е система на взаимодействие и равновесие между закона, материята и духа.
Векове преди Христа, Питагор казва: „търсете трите точки“. Това е неговият принцип за разбиране на дилеми, ситуации, процеси, света, природата, Божественото. Възприеман в древността като свят човек, той посочва системата в нейната троичност като основна. Плутарх документира, че според учението на Питагор универсалната природа се състой от три елемента в система на равновесие – Разум, Материя, Космос. Платон пресъздава баланса като система между Идея/ отец, Хранилница/ майка и Продукт/ потомък.
Преди около век Николай Рьорих в своите търсения на Познанието постига заключения, които се реализират в Пакта Рьорих (1935 г., Вашингтон) и издигане знамето на мира над редица културни институции в света, в знак на защитата им както по време на война, така и в мирно врем. Знамето на мира представлява червен кръг, в който са вписани три червени точки – триратна, три скъпоценности. Това са Пробуденият Буда – най-висш духовен потенциал, учението на Буда и достигналите просветление. Отново троична система на равновесие – познанието, учението, осъзнаването.
Людмила Живкова, последовател на идеите на Рьорих за мир, създава през 1979 г. в София Международна детска асамблея – „Знаме на мира“ под наслов „Единство, Творчество, Красота“. Смисълът на асамблеята е в триединна система на поведение (как?), действие (какво?), резултат (защо?).
До тук описахме няколко основни троични равновесни системи – Бог (Отец, Син, Светия Дух), описаната от Питагор универсална природа (разум, материя, космос), човек (дух, материя, душа), мир (познанието, учението, осъзнаването), смисъл (единство, творчество, красота). Те ни дават основание да разсъждаваме за обществото и за възможността за неговото добруване през троичния принцип. Причината за това е, че обществото като сумарен образ въплъщава в себе си всички изброени до тук системи – Бог, природа, човек, мир, смисъл.
Обществото се развива в материална среда (пари), но в нея хората изживяват и своята духовност (свобода), като се подчиняват на политическите закони (власт). Затова може да кажем, че обществото изживява своята вътрешна свобода, в рамките на ограниченията наложени върху външната свободата – политическите закони, в материалния свят – икономически ръст, печалба, доход. Обобщено трите точки, които формират обществената система са Свобода, Власт и Пари. И защото всяка система, колкото и отворена да е, има някакви граници, то геометрично може да представим горния извод като вписан триъгълник в окръжност. Нагледно този формат наречен ценностен триъгълник на обществото изглежда така:
Всяка система е устойчива, когато има равновесие. Следователно равновесието в обществената система е възможно когато има баланс или равенство между трите точки, трите ъгъла Свобода, Власт и Пари, тоест когато са равни (на 60 градуса). Ако върхът при Властта се увеличи и постигне 90 градуса, т.е. триъгълникът стане правоъгълен, то ще наблюдаваме оптималния баланс на системата. (Тази граница, 90 градуса, взаимстваме от Питагоровите разсъждения за правоъгълния триъгълник.) Във всеки друг случай тя не е равновесна и е подложена на заплаха или риск от унищожение. В примера по-долу може да се види рисков вариант, който нагледно показва, как увеличаването на Властта (140 градуса) стопява Свободата (15 градуса) и Парите (25 градуса), застрашава обществената система и я води към разпад. В момента ние изживяваме този вариант. Огромната власт минимизира свободата на хората и тяхната материална обезпеченост.
Този троичен механизъм разкрива политическия риск за равновесието на системата. Затова, ако присъства в основния закон, тоест в Конституцията, би могъл да бъде мощна защити за хората. Периодично приложение на индекса на Социалните измерения на политическия риск, който измерва стойността на Властта, Парите и Свободата от ценностния триъгълник, ще ни даде възможност да сме наясно какъв е рискът за системата, за да го коригираме. Нивата на риска трябва да предполагат конкретни предварително регламентирани действия, които да върнат баланса. Властта трябва да стой в рамките между 60 и 90 градуса. Между 90 и 120 – системата е доминирана от властта, между 120 и 150 рискът за разрушение на системата е факт. Между 150 и 178 градуса – системата се разрушава.
Позицията на тези три точки – Власт, Свобода и Пари се изчислява от социалните измерения на политическия риск. Това са житейски шансове, полагаеми се права, единение/ разединение, доверие/ недоверие.
Свободата на хората се определя от полагаемите им се права и житейските шансове, защото чрез политическите закони се вменяват и отменят права, касаещи човешката свобода. Тя винаги допринася за реализиране на житейските шансове. Тук е нужно да се отчете доколко обществото е материално или духовно настроено. По-духовното общество ще се стреми към повече свобода, за сметка на материалните придобивки.
Властта зависи от доверието/недоверието и единението/разединението. „Разделяй и владей “ дава краткосрочна историческа печалба, но империята накрая се руши, когато специализацията на елементите отпада за сметка на централизацията, в следствие на което системните връзки, тоест доверието се разрушават.
Парите са факт в резултат на полагаемите се права и житейски шансове. Правото на собственост се дава и отнема със закон. Тук е нужно да се отчете доколко обществото е материално или духовно настроено. По-материално общество ще неглижира свободата, за да получи повече пари.
Оказва се, че ако можем да влияем върху социалните измерения на политическия риск, то може да влияем върху равновесието на трите опорни точки на обществото – власт, пари и свобода, с което и да моделираме обществената система. Това означава, че който може да влияе на формирането на полагаемите се права и житейските шансове, може да влияе и на формирането на доверието/недоверието и единението/разединението, с което и върху баланса на системата. Обратното също е вярно.
Ако основоположим обществения договор върху баланс на ценностния триъгълник на обществото, който е формиран от социалните измерения на политическия риск, които са резултат от фактори, резултат от действия, то се получава една структура, която може да се поддържа само от всички участници в нея, които са три – държавата, хората, корпорациите (обобщено казано). (Икономическата дейност, която се извършва, за да живеем е част от елемента – хора, а тази, която е свързана с натрупване на капитал/печалба, като и медиите са част от елемента корпорациит.) Нагледно може да я представим така:
Нека разгледаме факторите формиращи социалните измерения на политическия риск (СИПР).
Единение/ разединение се формира под влиянието на
устояване/ оспорване на идентичността, историята и културата на народа;
материално състояние на народа;
вносни политики, ценности и култура налагани със закон, без референдум;
външни и вътрешни етнически политики.
Доверието/ недоверието се генерира в резултат на:
броя на законите и областите на регулация (по-малък брой – по-високо доверие);
референдумите за участие и ратификация в/на международни и наднационални организации и договори;
процентно разпределение (и съотношение спрямо други) на бюджетните разходи за заплати, материална база и инфраструктура по вътрешни политики;
разходи за заплати съотнесено към разходи за материална база и инфраструктура по всяка вътрешна политика.
Полагаемите се права може да съградим от четири фактора:
достъп до процеса на вземане на обществени решения (закон);
участие в преразпределението на обществения ресурс (бюджет);
механизъм за участие и отзоваване на участващите в четирите власти – изпълнителна, законодателна, съдебна, корпоративно медийна;
наличие на дигитални формати за гласуване и независими социални проучвания основани на блокчейн технология.
Житейските шансове са и резултат от горните три както и от конкретни фактори:
свобода на словото, придвижването, дейностите, самоиздръжката, личната неприкосновеност и тайна;
право на образование, здравеопазване, развитие, информация, интелектуална и материална собственост;
екологичени перспективи на производството (произвежда – изкупува, сече – засажда);
уважение към личността и живота.
Последната стъпка е да разберем кои действия водят до проявлението на факторите, определящи ценностния триъгълник на обществото, който би следвало да балансира обществената система. Тези действия може да бъдат идентифицирани и именно те са субект на политическото законодателство като по този начин участват в механизма на равновесие на системата.
Общественият договор, както казва създателят на този термин Русо е готовност да се откажеш част от собствената си свобода в полза на общата. Именно тази конкретна договорка правим тук. Равновесието между личната свобода, властта и парите е троичен модел за баланс на обществения договор между държавата, хората и корпорациите. Без този баланс, възможен с ограничаване на властта, хората са в риск, парите са трудно достъпни и концентрирани, а властта – неограничена и недосегаема.
Днес баланс няма. Хората, дори знаещите и можещите хора, са напълно изхвърлени от законодателната система. Театралният декор на демокрацията е толкова прокъсан, че от всякъде стърчат зомбираните картоиграчи. Театралните субтитри на демокрацията са толкова безвкусни, че вече пораждат не отвращение, а смях. Затова и половината от хората не гласуват, другата половина гласува с компромис,(а всички биха искали да гласуват с тояги).
Но пък приРодата е прекрасна, небето – синьо, любовта – съществува и на пук на планираната, програмирана и налагана духовна, умствена и материална нищета расте истинското, доброто и красивото!
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ФОКУС
Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Мика Зайкова: Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Икономистът заяви, че бюджетът не е в толкова тежко състояние и разкритикува разходите за Народното събрание.
Положението с бюджета не е толкова страшно, колкото твърдят от “Прогресивна България“. Това каза в интервю за предаването “Нюзрум“ икономистът Мика Зайкова.

“Първо, във фискалния резерв има над 4 милиарда. Освен това има още 2 милиарда, които са в Сребърния фонд и които също са резерв. Тоест фискалният резерв е пълен. Не можем да упрекнем служебното правителство, но и то взе 1 милиард. Лошото е да не стане една верига от вземане на заеми, които обаче отиват за текущи разходи, а не за капиталови“, обясни тя.
По думите ѝ най-големият проблем на България е, че не обновява основните си средства, технологиите и техниката, тоест не прави достатъчно капиталови инвестиции.
“Миналата и по-миналата година капиталовите разходи бяха изпълнени на 30-35%. Тоест ние сме похарчили повечето пари от капиталовите разходи за текущи“, заяви Зайкова.
Тя подчерта, че не е съгласна непрекъснато да се гледа към заплатите на хората в обществения сектор.
“В така наречения обществен сектор са учителите, лекарите от държавните и общинските болници, там са полицаите. Но ако погледнете, фактически не са повишени заплатите на медицинските сестри, които са изключително важни и много дефицитни, както и на лекарите в общинските и държавните болници“, каза икономистът.

Според нея проблемът идва от това, че държавните и общинските болници са превърнати в търговски дружества:
“Това е безобразие. Не може една болница да бъде търговско дружество, ако е държавна или общинска. Частните нека си бъдат и нека печелят. Ако има кой да им плаща – да им плаща. Но държавните и общинските болници да бъдат търговски дружества – това е голям проблем. Имаме проблем не само в съдебната система, но и в здравеопазването, да не говорим за образованието.“
На въпрос какво би направила, ако сега беше финансов министър на мястото на Гълъб Донев, Мика Зайкова отговори: “Гълъб Донев е един много разумен и начетен човек, но той не е финансист. Той има повече социален уклон и би бил прекрасен социален министър. Във финансовото министерство се изисква екип от хора-финансисти, които при всички положения ще спрат тези заеми.“
По думите ѝ първата мярка трябва да бъде замразяване на депутатските възнаграждения.
“Минималната работна заплата се определя веднъж в годината. Увеличаването на пенсиите става веднъж в годината – в средата на годината. Откъде-накъде депутатите всяко тримесечие ще си увеличават заплатите? Според мен първо трябва да се замразят техните заплати“, заяви тя.

Икономистът призова да бъдат прегледани и всички допълнителни плащания към народните представители.
“След като нямат нужда и са много знаещи, защо им се дават пари за сътрудници? Това са много пари. От 4400 евро базисна заплата в момента те всеки месец получават по 15-16 хиляди. За участие в комисии, за зам.-председателски постове, за временни комисии, за сътрудници, за квартира. От къде-накъде? Хората, които идват тук да работят, си плащат наем. И депутатът трябва да си го плаща от заплатата“, коментира Зайкова, като се обяви и срещу допълнителните средства за автомобили, квартири и охрана.
“Първо бих замразила заплатите им и то на базово ниво – да получават и те по 4000. Кой в България получава 4400 месечно само за това, че ходи два дни в парламента – сряда и четвъртък, в краен случай и петък? А те всяко тримесечие си актуализират заплатите на базата на средната работна заплата в обществения сектор, която е по-висока, и то от последния месец на тримесечието. Сакън да не загубят някоя стотинка“, заяви икономистът.
“Ако съм на мястото на председателя на Народното събрание и на премиера Румен Радев, първото нещо, което ще направя, е не да бръкна в джоба на полицаите и лекарите, а да бръкна в джоба на депутатите“, каза в заключение Мика Зайкова.
ФОКУС
БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ИМАХА ОТ НСО ЗА ДА МОГАТ ДА КРАДАТ БИЗНЕСИ!
КОГАТО СПОМЕНАВАМЕ КРАДЕЦА БОРИСОВ, ТРЯБВА СПОМЕНЕМ И КОЛКО БИЗНЕСИ ОТКРАДНА ПО ТАЗИ СХЕМА! И ДВАМАТА – И БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ЗАТОВА ИСКАХА ОХРАНА ОТ НСО.
ЗНАЯТ МРЪСНИЦИТЕ ЧЕ КОГАТО ОТНЕМЕШ ВСИЧКО НА НЯКОЙ, ТОЙ ЛЕСНО СЕ ПРЕВРЪЩА В КАМИКАДЗЕ!
💰177 000 000 лева данъци
Или преведено на човешки език: „Дай бизнеса. А когато откажеш — къде са ти парите?”

🔹 Денят, който не забравям
Понеделник, 6 юли 2009 г. 9:30 сутринта.
Точно предният ден — 5 юли — ГЕРБ спечели пълно мнозинство на парламентарните избори в България.
Закуската на масата. Детето тръгнало за училище. Жена ми тъкмо беше сложила кафето.
Звънец на вратата. Апартаментът ми в Лозенец.
— „Полиция.”
Отварям. Трима души — полиция, АФР и данъчни.
— „Какво искате?”
— „Пълна ревизия на всичките Ви компании. Още два екипа чакат пред двата Ви офиса в квартал Оборище.”
И така започна. На първия ден след изборите. Като по часовник.
🔹 Запорът — без акт, без нищо
Докато ме проверяваха през следващите дни — блокираха всички банкови сметки на всичките ми дружества.
Като „предварително обезпечение.”
📌 Без ревизионен акт.
📌 Без установено нарушение.
📌 Без съдебно решение.
📌 Без нищо.
Само едно подозрение. И край на бизнеса ми за 3 години.
🔹 Първата „оферта”
Скоро дойде първата оферта. 150 000 евро. От един от големите шефове на НАП.
Помислих и казах:
„ОК. Ще дам парите. При едно условие. Кажете ми какво точно ще ми „оправите” по компаниите. Защото аз нямам нередности. Нямам проблеми с ДДС. При металите имам постоянни проверки — там денонощно стои контрол.”
Той ме погледна и каза честно:
„Не. Даваш парите, за да можеш изобщо да работиш.”
Категорично отказах.
Минал бях целия мутренски преход на 90-те. Не бях дал на никой да ме рекетира. Затова и ходех с много охрана. И сега — на 2009 г., в „новата демокрация”, в член на ЕС от 2 години — щях да плащам „данък спокойствие” на държавни служители?
Не.
🔹 Истинското искане — на маса
И тогава картите се отвориха.
Същите проверяващи ми казаха директно — както съм писал и в предходни постове:
„Ако прехвърлиш дялове от компанията на посочени от нас хора — всичко се оправя моментално.”
Отказах. Няколко пъти.
Тогава работех с изключително силни и големи компании от дълги години. Бяхме приятели. Мислех си, че имам сили да се оправя.
Лъгал съм се.
🔹 Три години без акт. Без обяснение.
Запорите продължиха 3 години — до 2012 г.
Многократно исках срещи с данъчните и с ДАНС. Исках да разбера защо съм запориран. Какво ми е нарушението. Какво искат от мен.
Нищо. Тишина. 3 години тишина.
Това в правова държава се нарича „незаконно ограничаване на дейност.” В България се нарича „стандартна процедура.”
🔹 2012 г. — Внезапно идват „актовете”
През 2012 г. — изведнъж — се появиха множество ревизионни актове. За всичко. На всички компании.
Ревизията обхвана периода 2005–2012 г. — седем години. Тоест: цялата активна история на компаниите.
Не се притесних. Казах си:
„ОК. Ще спечеля в съда. Всичко ми е чисто. Документи — пълни. Сделки — реални. Контрагенти — реални. Платени данъци — всички.”
Започнаха процеси по обжалване на ревизионните актове.
И тогава те видяха, че се измъквам.
Видяха, че всичко е наред с фирмите ми. Знаеха, че ще спечеля.
🔹 11 декември 2012 г. — Часове преди първото съдебно заседание
Сутринта на 11 декември 2012 г. — точно часове преди първото данъчно дело в Софийски административен съд…
Пет цивилни коли ми препречиха пътя на път за работа. Арестуваха ме.
В същия час — 20 полицаи влязоха в офиса на компанията. Иззеха и унищожиха цялата документация. Сървъри. Дискове. Папки. Всичко.
3 месеца в ареста.
Какво успя да направи адвокатът ми? Едно-единствено нещо: подаде уведомление до всички съдебни състави, че при липса на документи не могат да се водят делата.
И така — между 2014 и 2015 г. — всички актове влязоха в сила. Не защото бяха правилни. А защото нямаше с какво да ги обжалваме. Документите ги нямаше. Защото те самите ги бяха унищожили.
177 000 000 лева.
Сто седемдесет и седем милиона лева.
Това бяха общите задължения на 6 ЕООД-та, които бях влял в „КОРИНА БГ” ЕАД, Кърджали.
Сред тях:
▪️ Финансово-счетоводната компания „Добрин Добрев” ЕООД
▪️ „Демо Яв” ЕООД — притежаваща безсрочен лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали
Всички тези компании бяха регистрирани в периода 2002–2004 г. Работеха законно. Декларираха всичко. Плащаха данъци.
Всичко без изключение, което беше правено от моите компании през цялото им съществуване — беше обложено по 2-3 пъти. Без право на обжалване.
От сериозна компания с многомилионен оборот — станахме „данъчни длъжници”.
А аз — се превърнах във вечен обвиняем.
Забележете — по съвсем друго дело. Защото това е важно. Едни и същи факти — на две съвсем различни релси. Данъчна и наказателна. И двете — за натиск.
🔹 А сега — истинският въпрос
Според данъчните органи моята компания разполагаше със собствен капитал от 320 милиона лева.
И знаете ли каква беше целта на цялата акция?
❗️ Не данъци.
❗️ Не справедливост.
❗️ Не „възстановяване на щети”.
Целта беше една — да се намери:
💰 „Къде са парите?”
🔹 Доказателството
През следващите години — всички мои познати, бизнес партньори и клиенти, които бяха викани на разпити в ГДБОП, в полицията или в прокуратурата…
…след приключване на „официалната” част на разпита — бяха извеждани на „кафе”.
И там, неофициално, им се задаваше точно един въпрос:
„Къде са парите на този?”
Не за нарушения. Не за престъпления. Не за доказателства.
Само за парите.
И това продължи години. Хора, които не бях виждал от десетилетия, ми се обаждаха да ме предупредят:
„Викаха ме. Питаха само за парите ти.”
🔹 Та къде са парите, дами и господа?
Това е въпросът, който всички задават.
И отговорът — ще го разберете, ако ме следвате тук и в другите ми социални медии.
Но преди да го дам — искам да помислите за нещо много по-важно:
❓ Какъв вид държава „търси парите” на свой гражданин с арести, унищожаване на документи и натиск върху приятелите му?
❓ Какъв вид държава първо унищожава бизнеса, а после се чуди защо човекът не плаща данъци?
❓ Какъв вид държава 3 години държи всичко запорирано без акт — и след това издава актове за периода, в който е спирала бизнеса ?
Отговорете си сами. Тихо. На глас не е безопасно. Още не.
📌 Следва продължение.
В следващите постове ще ви разкажа:
▪️ Как точно изчезнаха парите и активите.
▪️ Кои хора бяха посочени, за да им се прехвърли бизнесът.
▪️ Какво се случи с тези „посочени хора” в годините след това.
▪️ И защо това, което се случи на мен, се случва на стотици други и до днес — точно по същата схема.
177 милиона лева „данъци.”
320 милиона лева „собствен капитал.”
0 доказателства.
Това е България.
📌 Споделете, ако смятате, че повече хора трябва да знаят как работи системата. Профилът ми е с рестрикции. Истината — не може да бъде запорирана.
Dobrin Dobrev
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит
Бойко Станкушев: Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит.
“Дотук аз не видях нито една изненада. Всички тези имена бяха дискутирани не само последните през два месеца, а в последните девет години, откакто чакаме президентът Радев да стане премиер”. Това коментира в “Тази сутрин” по bTV бившият министър на енергетиката Мирослав Севлиевски за новия редовен кабинет и назначенията на новата власт.
“Аз очаквах Кутев да бъде председател на парламентарната група, но виждаме, че и настоящият председател на парламентарната група се справя много добре. Артикулира добре, има ясна позиция”, допълни той.

“Няма и изненада, няма и разочарование. Аз не виждам разочарование, но и не бива да чакаме в първите дни тези хора да направят нещо толкова голямо, някаква заря да стане. Последният път, като бях при вас, завършихме разговора с това, че при Триумфа, когато победителите са влизали в Рим, имало един роб, който шушнел на ухото на победителя: „Помни, че си смъртен“. И като продължим тази приказка – шествието върви. И сега отзад има първите пленени – пленените пълководци, тези, които са победени. След тях върви плячката и най-накрая вървят пленниците. Очаквам тази седмица ние да видим какво ще стане с победените генерали или с политическите опоненти”, коментира Севлиевски.
“Една от основните причини да имаме този изборен резултат е, защото основният мотив на хората да излязат да гласуват за Радев беше, защото те очакват от него възмездие и справедливост. И големият въпрос наистина е дали ще има възмездие и справедливост през следващите дни. Една от другите големи причини да имаме този изборен резултат е, защото хората се уплашиха, че посредствеността започна да става масова по времето на управлението на Бойко Борисов”, посочи още той.
„Няма изненади особени. Ясно беше, че гръбнакът на новия кабинет ще бъде от лицата, фигурите, които са участвали в предишните служебни кабинети на Румен Радев. Не виждам някакви особени изненади в това отношение. А дали ще има чистка, дали ще има метла? Да, разбира се. И това смятам, че е в правилата на играта.
За да овладееш политическата власт, трябва, разбира се, да прецениш кои да махнеш, кои свои хора да оставиш. Това е нормалното“, коментира социологът Кольо Колев.
„Мисля, че Румен Радев направи много добър ход, като остави главния секретар на МВР на своя пост, с което даде знак на цялата администрация, че всъщност чистката няма да бъде просто така – „наши срещу ваши“, а ще се гледа кой какво прави. Това е хубав знак, защото по този начин ти можеш да опитваш и с част от предишната администрация, за да я превърнеш в свои работници. Това е нещо, което според мен не е зле“, посочи още той.

„Няма какво да проверяваме. Ние просто ще чакаме да видим първите послания на този, както и на всички други министри, и съответно първите действия, което е много по-важно“, заяви Бойко Станкушев, директор на “Антикорупционен фонд“, за назначението на Николай Найденов като министър на правосъдието.
„Трябва да се има предвид, че Румен Радев, според мен, малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит. Това да си девет години президент е едно, а да поемеш цялата тази сложна машина, наречена изпълнителна власт, където много зависи от теб, обаче зависи и от хората, с които си обграден“, посочи той.








