БЛОГ
КРАСАВИЦА
– Докторе, ела да видиш каква красавица си купих – беше синa на съседите. Пристъпи щастлив и се намести на масата на двора. После си придърпа панера с прасковите.
– А бе, знам я – отвърнах с най-сериозния си тон.
– А, знаеш ти…
– Дето хвана трипер от нея.
– А бе, не тя бе докторе.
– И все още ми носиш направление.
– Не ми припомняй това. Разкарах я отдавна.
– Що бе? Беше толкова красива.
– А бе, красива, ама… Помниш как пищях докато пикаех?
– Е, красотата иска жертви. Ми, хаирлия да е. Да видим, какво ще прихванеш и от тази?
– Не бе, докторе. Кола си купих. С шест цилиндъра.
– А… Мене ако питаш и един ти е много.
– Е, що така говориш сега?
– Сякаш не ти знам осрания гъз. Колко пъти те лекувах и от дрисък.
– Ей, все така приказваш. Човек не може и да ти се похвали. Няма ли да дойдеш да я видиш?
– Не.
– Е, защо така?
– Познавам прекрасно красавиците ти. Едва ли сега ще е нещо различно.
Поговорихме още малко. През това време научих за всички екстри на колата. Прасковите в панера лека-полека се изпариха в небитието.
– Не че късканя, ама ще се одрискаш пак – засмях се накрая.
– Няма ли да видиш красавицата ми?
– Не.
После, неустоявайки на молбите му поех към улицата за да я видя. През цялото време ме дърпаше за ръка.
– Добре де, пусни ми ръката – изрепчих се накрая.
Беше луксозна кола от най-известните световни марки. От тия, които видиш ли ги по улицата знаеш че вътре седи голямо лайно. Уж направени за да се вози елита на нацията, а превърнати в лайнярки в нашата действителност. От тия дето идват и точат съдържимото на септичните ями. Вонята обхваща цялата махала. Не се разнася дълго след това. Неволно притискаш носа си и го държиш така до края на улицата. Отдалечаваш се, а все още мирише. Вонята е попила в самата ти душа.
– Е, какво ще кажеш?
Знаех добре колата. Беше на един от най-големите бандити в града. Но дори той не си я купи нова. Домъкнаха му я от Германия, втора употреба. Но може да е била и пета употреба. Те, красавиците са така. Първа употреба са само за богоизбраните. Прехвърлят се и преминават от ръка в ръка и всеки оставя… семенната си течност по… седалките. Гледаш, хубави седалки, а лепнат ли, лепнат. После, изведнъж, изтрезнял се взираш и тогава забелязваш петна, петна… Ако не вярвате, пробвайте. Ще го разберете и от усмивките на хората. Ще минавате горди с вашата красавица по улиците, а хората ще се усмихват ехидно. Дори бандитите карат втора употреба красавици. Тогава, каква да кара комшията ми? Гарантирам че беше с пренабити… номера.
– Е, от тази вече може и СПИН да прихванеш – изрекох и се обърнах.
– Докторе, завиждаш, мама му стара – изведнъж се развика комшийчето след мен.
Обърнах се и го погледнах. Тогава изведнъж го съжалих. Момче от материалния свят. Израснало с таблет, после лаптоп, купени с мизерните заплати на родителите му. Игрите по прашните улици не бе познало. Беше с погубена душа. Такива, каквито създадохме хиляди. И сега ще берем плодовете на нашата глупост.
– Да ти завиждам? Че аз имам сто пъти повече от теб. Може и хиляди пъти да е. Имам акъл и душа. Колата е просто средство за придвижване, моето момче – изрекох – Когато го разбереш, тогава ела да говориш с мен.
Обърнах се и тръгнах.
Момчето спря да ме поздравява. След това минаваше покрай мен с луксозната си кола и нарочно даваше газ, изпълвайки улицата с черен дим. Когато ме видеше че излизам с колата, потегляше след мен и правеше всичко възможно за да ме изпревари. После пак. Но само до края на града. До там, където има табела с наклонена червена черта. Но във Фейсбук не се отбелязвах никога, затова не можеше да разбере, къде съм ходил. Докато един ден колата му не изчезна. Не се виждаше дълго време. После се появи за да се загуби отново. Това се повтори няколко пъти, затова скоро спрях да обръщам внимание. То, без това и толкова ме интересуваше колата му. Както и луксозните возила и джиповете на хилядите нещастници по улиците, превърнали се в роби на вещите си. Хора с мизерни доходи, прегърнали колите си като средство за показване на престиж, какъвто не притежават. Работеха, работеха и влагаха в кола. Като че ли нямаше да им върши работа и всяка друга. Къщи не си купиха, а къщата не губи никога. Влагаш, влагаш и цената й расте всеки ден. Докато парите за кола са хвърлени в кесията на самия Шейтан. И в децата си забравиха да вложат. Затова те сега бягат.
Докато един ден комшийчето не цъфна на вратника. Седях на двора след изнурителен труд в градината, целият вир вода.
– Докторе, мога ли да вляза? – извика този път отдалеч.
– А бе, влизай. Кво се правиш и ти? – извиках дърпайки от цигарата.
Дойде и приседна на масата. Отново беше лято. Панерът отново беше пълен догоре с праскови.
– Лапай – изрекох и го бутнах пред него.
– Благодаря, докторе – изрече, но до панера не посегна.
Поговорихме за общи неща.
– Ще излочиш ли едно кафе? – попитах по някое време.
– Само ако ще пиеш и ти.
– Ще пия. Що да не пия?
– Да нямаш кръвно?
– Нямам. И наднормени килограми нямам. И кафе пия и ракийка, ама само вечер. Зимата жуля караконджулско. Пращя от енергия. Виж какви мускули съм отцепил. И любовницата наобикалям редовно.
– Докторе, не съм дошъл да се заяждам.
– Ти започна.
– Всъщност, дойдох за да ти се извиня, докторе – изрече, след като сръбна от студеното кафе. Така се пие кафе при мен. Сутрин една кана шварц и после само наливам, на който дойде. Аз да не съм кафеджия че цял ден кафета да варя?
– Да ми се извиниш ли? За какво?
– Аз знам че не ми завиждаш.
– Добро утро.
– Много глупости съм вършил през живота си.
– И аз.
– Поредната беше с онази кола. Но я махнах вече. Знаеш ли? 20 000 лева дадох за нея. Изгоря й компютъра. Тръшнах още няколко хиляди. После й оправих мотора. Оказа се издухан. Колкото бензин наливах, толкова и масло. Не ме питай, колко гореше? После докторе се развали климатика. И предницата оправих. Не е вярно че скъпите марки не се развалят. Развалят се и после така жулят джоба. Едвам успях да я махна. За 8 000 я дадох. Седнах и пресметнах. Загубата ми беше 25 000 лв. И за какво? За да си начеша крастата. Да кажат че карам еди каква си кола. Знаеш ли? Даваме си парите за глупости. Те заминават към онези, които ни предлагат скъпи играчки. Живеем за едната гъзария. А с тези пари можеше да си купя апартамент. За първоначална вноска. После щях да изплащам. Колко му е? Срещнах много хубаво момиче. Ама го срещнах след като продадох красавицата. Не докато се фуках из улиците. Сега можеше да се оженим и да си имаме къща. Как да го доведа при нашите? Знаеш в две стаи живеем.
– Искаш ли да ти капна малко винце?
– Е, нали не пиеше през деня?
– Нали нямаше да се заяждаш?
– Ха-ха-ха… Добре.
Наляхме си по чашка. После неусетно вечерта се спусна, затова и скрупулите отпаднаха. Продължихме до полунощ. Дълго се шегувахме с урока, който моят млад приятел беше получил от Шейтана. Така е. Шейтана иска да ви прецака. Не ви обича. Иска само да ви вземе парите. Затова вече поставя и ютия и дъска за гладене дори в колите. Прави го с лъскави неща. За да лапнете. Колата е просто средство за придвижване. Разберете го. Къщата е важна. И скромното момиче, с което ще я създадете.
А красавиците ли?
Ми, ако искате трипер!
Ефраимов
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЛОГ
Тогава, какъв съм аз?
Роден съм бял, което ме прави расист.
Аз съм хетеро и живея с жена, което ме прави хомофоб.
Притежавам къщата си, с всякакви екстри, която ме прави богат собственик.
Обичам гъши дроб, агнешко, свинско, телешко и пилешко, и всеки зеленчук, расъл на кокал, което ме прави привърженик на насилието над животни.
Аз съм християнин и не съм Атеист..
Аз съм на 50, което ме прави вече стар гадняр.
Мисля, без да вярвам на всичко, което ми казват медиите, което ме прави реакционер.
Грижа ме е за българската ми идентичност и култура, което ме прави ксенофоб.
Бих искал да живея безопасно и да видя престъпниците в затвора, което ме прави гестапист.
Карам хибрид на бензин, което ме прави замърсител, щото не е чиста електричка все пак …
Мисля, че всеки трябва да бъде възнаграден въз основа на заслугите си, което ме прави антинационалист и либерален.
Образовах се и съм благодарен на родителите си.
Вярвам, че защитата на държава е дело на всички граждани, което ме прави милитарист.
Правя каквото си искам ,без да преча на другите, което ме прави антисоциален и малоумен.
Пия значи съм Алкохолик.
Пуша цигари, което ме прави наркоман.
Аз съм твърдо за Русия, което ме прави копейка, комунист и всичките там зли неща и страдания на Земята…
Затова благодаря на всички приятели, познати роднини които все още се осмеляват да се мотаят с мен, въпреки многото ми недостатъци…
А наздраве!
😁😁😁😁😁
БЛОГ
Дебилно поколение
Стоим с майка ми пред английското посолство в София. Аз съм на 17.
И единственото в главата ми е: не ми се ходи никъде.
Приятели, купони, целият ми свят, всичко е тук.

Майка ми знае, че пуша, но никога не съм палил пред нея. И докато гледам посолството, ми идва най-зрялата мисъл, на която е способен 17-годишен: „Мамка му. Дадат ли ми визата, заминавам. Значи трябва да пропуша пред майка ми.“
Това ми беше големият философски проблем. Келеш, който си няма идея какво го чака.
Е дадоха ми визата, явно щом пиша тези неща сега 🙂
Лондон ме посрещна с урок по реалност. По онова време беше трудно с квартирите. Озовах се в къща с три спални, в която живеехме осем души. В моята стая бяхме четирима. Къщата в която бяхем я бяха взели майка ми и нейният приятел. Чрез техния първи шеф, като гарант. Там живяхме 2 години и половина.
Знам, че много хора са го минали това. Но малцина го признават на глас, срам ги е. Мен вече не ме е.
Първият ми ден в къщата трябваше да си сглобявам рафтове за стаята. Един от хората, с които живеех, ми даде дрил и винтове: „Лесно е, ще се справиш.“ ми каза.
Натискам аз. Винтът не влиза. Натискам по-силно, пак нищо. Ама упорит келеш, бутам с все сила. Добре че дървото беше меко, та поне се захвана нещо.
Вечерта човекът се прибира, аз му се оплаквам, защо ме излъга, че било лесно. Той поглежда дрила и ми се смее: 😂😂😂„Ти си я сложил на развиване, не на навиване.“
Цял ден бях натискал с все сила… в грешната посока.
В България бях виждал само отвертка и чук.😳
Поуката от онзи ден я нося и до днес: упоритостта без правилната посока е просто хабене на сила. Можеш да буташ с цялото си сърце и пак да не помръднеш ако въртиш на грешната страна.
Не бях смотан в онзи ден, просто никой не ми беше показал, че има друг начин. Затова и до днес, преди да натисна по-силно, първо спирам да проверя дали изобщо въртя накъдето трябва.
Това беше Ден 1. Утре, как от тук тръгна всичко. 👇
💬 Спомняш ли си първия път, в който трябваше да се правиш, че знаеш нещо, а нямаше идея? Разкажи, преодолей срама.
БЛОГ
Няколко неудобни факта за майчинството и работещите жени
Няколко неудобни факта за майчинството и работещите жени, защото въпреки, че изчезваме като народ, в момента се говори в напълно грешна посока.
– Да тръгват децата на ясла преди 3-годишна възраст е абсолютно вредно за тях и всеки, запознат с темата, може да ви го каже. Ако трябва да се прави нещо по майчиството, то трябва да се увеличи до 3-годишна възраст на детето.
– Майчинството е най-малкият ни проблем финансово. Почти никой, освен измамниците, не си избива осигурителните вноски, защото финансовата пирамида, наречена осигурителна система е изначално сбъркана. Ние трябва да вървим в посока осигурителната системата да функционира повече на инвестициионен принцип и вносителите да си получават парите с лихвите. Най-доброто нещо е да се започне с осигуряването за майчинство, което освен да е за 3, вместо за 2 години, да се покрива напълно, а не с минимални обезщетения след първата година. Това дори за бюджета няма да е кой знае колко тежко, защото се харчи за какви ли не други глупости.

– Трябва да се стимулират жените да раждат преди да влязат на пазара на труда, защото моделът “едно дете след 35-тата година” е катастрофален и освен че изчезваме като народ е медицински вреден за жената, детето, а и за обществото, поради множеството медицински усложнения (които съответно здравната система харчи пари да лекува). Фертилността започва да спада около 27-мата година на жената, а усложненията около бременността и раждането са много повече, ако няма навременно първо раждане.
– Нека сме реалисти – “кариерите” на повечето хора не са кариери, а поредица от работни места. Аргументът, че “кариерата” на редовата HR-ка или касиерка в Lidl много страда от взети 5-10 години майчинство е абсурден и не отговаря на реалността. Той е просто пропаганда, която се продава на младите момичета и губи най-ценните години от младостта им в посрествени работни места. Да вземаме решения за демографската политика на база десетина процента от населението жени, които имат супер успешни корпоративни кариери, е чиста проба малоумие. И още нещо – много жени преосмислят кариерите си след раждане, защото виждат света по различен начин. Още една причина да раждат рано и едва като им пораснат децата, да прекарат 40 години на пазара на труда.
– И голямата бомба – има горе-долу нулева качествена добавена стойност за обществото от това, че жените работят. Едно, че увеличаването двойно на работната сила на пазара на труда намалява заплатите на индивида. Второ, има нещо, наречено two-income trap – по-евтиния труд води до абсурда двама работещи родители едва да свързват двата края. Има книга по въпроса, писана от жена (Елизабет Уорън). За всичко, което жената не въриш като си остава вкъщи, някой трябва да плаща – ясли, кола и бензин да ходиш до работа, всякакви услуги и пособия, готова храна и т.н. Трето – атомизацията прави хората по-лесно манипулируеми, а държавата прибира данъци от двама, вместо един.
Ако целта ни е да решим демографския проблем, то трябва да се дават сериозни привилегии на младите семейства и конкретно на жените да раждат по-млади, да раждат по повече деца и едва след това (или паралелно с майчинството) да завършват образованието си и да започват сериозната си кариера, след като децата им са пораснали.
Ако искаме да растат здрави деца, трябва да удължим майчинството.
Ако искаме здрави семейства, трябва да гарантираме и правата на бащата, а не да го третираме като банкомат.
Ако искаме по-независима и силна средна класа, със стимул да работи, трябва плащащите осигуровките да си връщат парите и те да са управлявани добре.
Това другаде няма да го чуете.
ПП: Имам три деца.








