ФОКУС
„Краят на историята“ свърши, господа, в агония сте
Партиите, приели консенсуса на Сорос, Ротшилд и Рокфелер, са в отстъпление. Предстои им болезнено да се разделят с илюзиите си
От нос Норкюн на Норвежко море до Пунта де Тарифа на Гибралтар една нова вълна се спуска над континента – вълната на държавността. По тази линия лежат всички европейски столици на Стария Свят от Северна и Западна Европа. Осло, Стокхолм, Хелзинки, Копенхаген, Берлин, Амстердам, Париж, Виена, Рим, Мадрид, Лисабон – всички тези известни градове и населенията около тях бяха заспали дълбок сън в това, което доскоро можеше да се нарече англосаксонски глобализационен консенсус. Те всички бяха предмет под една или друга форма на влиянието на наднационалните корпорации, контролирани от няколко известни фамилии – Ротшилд, Рокфелер, Сорос, но и на много висока и в много случаи увеличаваща се степен на политкоректна, либерална и смазваща нормалното човешко мислене цензура.
С тази, леко перифразирана, част от прословутата реч на Чърчил в колежа Уестминстър в щата Мисури, произнесена на 5 март 1946 г., и отнасяща се до спускащата се тогава Желязна завеса, може да се опише онова, което се случва в Европа 73 лета по-късно. След години на летаргичен унес, в който англосаксонският глобализационен консенсус беше подчинил всички основни политически партии, пропагандата му започна да се пропуква. Тя тръбеше, че националните държави са изживели ролята си, а логиката диктува техните правителства да са със затихващи функции, предавайки едно след друго правомощията си на наднационален орган – Брюксел; че нациите вече не означават нищо; че всеки е гражданин на света; че важни са личният егоизъм над усещането за общност; че добре организираните ислямски и африкански миграционни потоци не целят размиването на етносите с цел по-лесното им подчинение и управление, а са израз на солидарност в свят без граници.
Че оттук-нататък ще се живее по тези правила. И дълго време тази пропаганда не срещаше съпротива.
Изглеждаше, че всички ѝ вярват и е постигнала крайния си резултат – фригидни, застаряващи нации от консуматори, оставили широко отворени входните врати на страните си за всеки, който пожелае да нахлуе и да прави с тях каквото си поиска. Така беше буквално до вчера.
Днес изглежда нещо е на път да се случи. Във всички тези столици се появиха нови организации, които са за връщане ролята на държавите; против обезличаването на нациите; срещу наднационалните органи, базирани в Брюксел; за дневен ред, различен от този, спуснат от Рокфелер, Ротшилд и Сорос. Пропагандата и англосаксонският консенсус първоначално се правеха, че не ги забелязват. След това им обявиха война – нарекоха ги с пренебрежителното и надменно определение „популистки“. А когато за първи път подобна организация – Австрийската партия на свободата на Йорг Хайдер, влезе през 2000 година в правителството във Виена, либералните медии обявиха новата власт за „фашистка“, а Европейският съюз изглеждаше силен и мощен и наложи безпрецедентни до този момент санкции на Австрия, иначе пълноправен член на ЕС.
Европейската комисия обяви, че ограничава контактите си с австрийското правителство, докато тази партия не бъде отстранена от властта.
19 години по-късно подобни партии вече има навсякъде, а в много от страните са управляващи. ЕС продължава да е негативно настроен срещу тях, но Брюксел изглежда уморен, изпаднал в старческа немощ и неспособен да предприеме каквото и да е. Медиите на англосаксонския консенсус не са спрели да ги громят, но реално са все повече в кръгова отбранителна позиция спрямо тях.
И ако до определено време тези т. нар. популисти бяха само от едната страна на барикадата, а срещу тях стояха основните управляващи партии – без значение леви или десни, приели англосаксонския консенсус на Ротшилд, Рокфелер и Сорос, в момента постепенно т. нар. популисти започнаха да заемат целия политически спектър, а битките да са само между тях. Така се случи в Италия, където на политическия връх са двете несистемни партии „5 звезди“ и „Лига“, избутали далеч встрани доскорошните привърженици на англосаксонския консенсус. Същото стана и в Нидерландия миналата седмица, където след местните избори вече има две водещи несистемни организации – Форумът за демокрация и Партията на свободата.
Подобно е на път да се случи във Франция, където Националният фронт на Марин льо Пен ще съперничи с „Жълтите жилетки“, които вече редят листа за евроизборите. А в много отношения „Жълтите жилетки“ са дори по-отчетливи от Льо Пен. В своята харта те, например, искат незабавно и безусловно напускане на ЕС и НАТО. До „Алтернатива за Германия“ пък скоро ще се появи подготвяща се в момента организация по земите на бившата ГДР.
Медиите от англосаксонския консенсус не пишат все още за нея, но когато нещата опрат „до кокал“ ще я забележат много бързо.
Дори в Белгия, където се е изсипала меката от послушници на Сорос, Рокфелер и Ротшилд, има две „популистки“ партии – Национален фронт и Фламандски интерес. Оплаквателските статии срещу тези организации, в медиите на Сорос, Ротшилд, Рокфелер и останалите от мъглата, които се появяват всекидневно, много приличат на онези, които през 1988 година печаташе „Работническо дело“. Те бяха срещу, както официозът ги наричаше, „неформалите“.
Вестникът и онези над него нямаха рецепта какво трябва да се стори срещу тях, понеже, както и сега, отживялата времето си система вече бе обхваната от старчески маразъм. Дали тази система ще се срути отведнъж на изборите за европарламент през май или агонията ѝ ще продължи още известно време е без съществено значение. Основната насока може да се види още отсега – партиите на държавността са в подем, а онези, които бяха поставени на власт, за да закрият националните държави и да радват безграничната власт на Ротшилд, Рокфелер и Сорос, са в отстъпление. Казано с думи прости – на онези, които се опитваха да ни внушат, че техните неограничена власт, самодоволство и лицемерие – това е то „краят на историята“ за всички нас, им предстои болезнено да се разделят с илюзиите си.
А България?
Българската поговорка „преклонена главица сабя не я сече“ винаги е влизала негласно в употреба при големи геополитически катаклизми. Така бе в края на Втората световна война, когато старата буржоазна власт се ослушваше буквално до последния ден, преди да скъса с Германия. Така бе и през 1989 година, когато управляващата партия се бе снишила и бе сред последните в Източна Европа (само преди Румъния и Албания), която смени вожда и политическата система. Няма логика сега да е по-различно. България ще се ослушва до последната възможна секунда. И когато е напълно сигурна, че старицата Брюкса се е гътнала, ще завърти ветропоказателя си по посока на новия курс.
ФОКУС
Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Мика Зайкова: Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Икономистът заяви, че бюджетът не е в толкова тежко състояние и разкритикува разходите за Народното събрание.
Положението с бюджета не е толкова страшно, колкото твърдят от “Прогресивна България“. Това каза в интервю за предаването “Нюзрум“ икономистът Мика Зайкова.

“Първо, във фискалния резерв има над 4 милиарда. Освен това има още 2 милиарда, които са в Сребърния фонд и които също са резерв. Тоест фискалният резерв е пълен. Не можем да упрекнем служебното правителство, но и то взе 1 милиард. Лошото е да не стане една верига от вземане на заеми, които обаче отиват за текущи разходи, а не за капиталови“, обясни тя.
По думите ѝ най-големият проблем на България е, че не обновява основните си средства, технологиите и техниката, тоест не прави достатъчно капиталови инвестиции.
“Миналата и по-миналата година капиталовите разходи бяха изпълнени на 30-35%. Тоест ние сме похарчили повечето пари от капиталовите разходи за текущи“, заяви Зайкова.
Тя подчерта, че не е съгласна непрекъснато да се гледа към заплатите на хората в обществения сектор.
“В така наречения обществен сектор са учителите, лекарите от държавните и общинските болници, там са полицаите. Но ако погледнете, фактически не са повишени заплатите на медицинските сестри, които са изключително важни и много дефицитни, както и на лекарите в общинските и държавните болници“, каза икономистът.

Според нея проблемът идва от това, че държавните и общинските болници са превърнати в търговски дружества:
“Това е безобразие. Не може една болница да бъде търговско дружество, ако е държавна или общинска. Частните нека си бъдат и нека печелят. Ако има кой да им плаща – да им плаща. Но държавните и общинските болници да бъдат търговски дружества – това е голям проблем. Имаме проблем не само в съдебната система, но и в здравеопазването, да не говорим за образованието.“
На въпрос какво би направила, ако сега беше финансов министър на мястото на Гълъб Донев, Мика Зайкова отговори: “Гълъб Донев е един много разумен и начетен човек, но той не е финансист. Той има повече социален уклон и би бил прекрасен социален министър. Във финансовото министерство се изисква екип от хора-финансисти, които при всички положения ще спрат тези заеми.“
По думите ѝ първата мярка трябва да бъде замразяване на депутатските възнаграждения.
“Минималната работна заплата се определя веднъж в годината. Увеличаването на пенсиите става веднъж в годината – в средата на годината. Откъде-накъде депутатите всяко тримесечие ще си увеличават заплатите? Според мен първо трябва да се замразят техните заплати“, заяви тя.

Икономистът призова да бъдат прегледани и всички допълнителни плащания към народните представители.
“След като нямат нужда и са много знаещи, защо им се дават пари за сътрудници? Това са много пари. От 4400 евро базисна заплата в момента те всеки месец получават по 15-16 хиляди. За участие в комисии, за зам.-председателски постове, за временни комисии, за сътрудници, за квартира. От къде-накъде? Хората, които идват тук да работят, си плащат наем. И депутатът трябва да си го плаща от заплатата“, коментира Зайкова, като се обяви и срещу допълнителните средства за автомобили, квартири и охрана.
“Първо бих замразила заплатите им и то на базово ниво – да получават и те по 4000. Кой в България получава 4400 месечно само за това, че ходи два дни в парламента – сряда и четвъртък, в краен случай и петък? А те всяко тримесечие си актуализират заплатите на базата на средната работна заплата в обществения сектор, която е по-висока, и то от последния месец на тримесечието. Сакън да не загубят някоя стотинка“, заяви икономистът.
“Ако съм на мястото на председателя на Народното събрание и на премиера Румен Радев, първото нещо, което ще направя, е не да бръкна в джоба на полицаите и лекарите, а да бръкна в джоба на депутатите“, каза в заключение Мика Зайкова.
ФОКУС
БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ИМАХА ОТ НСО ЗА ДА МОГАТ ДА КРАДАТ БИЗНЕСИ!
КОГАТО СПОМЕНАВАМЕ КРАДЕЦА БОРИСОВ, ТРЯБВА СПОМЕНЕМ И КОЛКО БИЗНЕСИ ОТКРАДНА ПО ТАЗИ СХЕМА! И ДВАМАТА – И БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ЗАТОВА ИСКАХА ОХРАНА ОТ НСО.
ЗНАЯТ МРЪСНИЦИТЕ ЧЕ КОГАТО ОТНЕМЕШ ВСИЧКО НА НЯКОЙ, ТОЙ ЛЕСНО СЕ ПРЕВРЪЩА В КАМИКАДЗЕ!
💰177 000 000 лева данъци
Или преведено на човешки език: „Дай бизнеса. А когато откажеш — къде са ти парите?”

🔹 Денят, който не забравям
Понеделник, 6 юли 2009 г. 9:30 сутринта.
Точно предният ден — 5 юли — ГЕРБ спечели пълно мнозинство на парламентарните избори в България.
Закуската на масата. Детето тръгнало за училище. Жена ми тъкмо беше сложила кафето.
Звънец на вратата. Апартаментът ми в Лозенец.
— „Полиция.”
Отварям. Трима души — полиция, АФР и данъчни.
— „Какво искате?”
— „Пълна ревизия на всичките Ви компании. Още два екипа чакат пред двата Ви офиса в квартал Оборище.”
И така започна. На първия ден след изборите. Като по часовник.
🔹 Запорът — без акт, без нищо
Докато ме проверяваха през следващите дни — блокираха всички банкови сметки на всичките ми дружества.
Като „предварително обезпечение.”
📌 Без ревизионен акт.
📌 Без установено нарушение.
📌 Без съдебно решение.
📌 Без нищо.
Само едно подозрение. И край на бизнеса ми за 3 години.
🔹 Първата „оферта”
Скоро дойде първата оферта. 150 000 евро. От един от големите шефове на НАП.
Помислих и казах:
„ОК. Ще дам парите. При едно условие. Кажете ми какво точно ще ми „оправите” по компаниите. Защото аз нямам нередности. Нямам проблеми с ДДС. При металите имам постоянни проверки — там денонощно стои контрол.”
Той ме погледна и каза честно:
„Не. Даваш парите, за да можеш изобщо да работиш.”
Категорично отказах.
Минал бях целия мутренски преход на 90-те. Не бях дал на никой да ме рекетира. Затова и ходех с много охрана. И сега — на 2009 г., в „новата демокрация”, в член на ЕС от 2 години — щях да плащам „данък спокойствие” на държавни служители?
Не.
🔹 Истинското искане — на маса
И тогава картите се отвориха.
Същите проверяващи ми казаха директно — както съм писал и в предходни постове:
„Ако прехвърлиш дялове от компанията на посочени от нас хора — всичко се оправя моментално.”
Отказах. Няколко пъти.
Тогава работех с изключително силни и големи компании от дълги години. Бяхме приятели. Мислех си, че имам сили да се оправя.
Лъгал съм се.
🔹 Три години без акт. Без обяснение.
Запорите продължиха 3 години — до 2012 г.
Многократно исках срещи с данъчните и с ДАНС. Исках да разбера защо съм запориран. Какво ми е нарушението. Какво искат от мен.
Нищо. Тишина. 3 години тишина.
Това в правова държава се нарича „незаконно ограничаване на дейност.” В България се нарича „стандартна процедура.”
🔹 2012 г. — Внезапно идват „актовете”
През 2012 г. — изведнъж — се появиха множество ревизионни актове. За всичко. На всички компании.
Ревизията обхвана периода 2005–2012 г. — седем години. Тоест: цялата активна история на компаниите.
Не се притесних. Казах си:
„ОК. Ще спечеля в съда. Всичко ми е чисто. Документи — пълни. Сделки — реални. Контрагенти — реални. Платени данъци — всички.”
Започнаха процеси по обжалване на ревизионните актове.
И тогава те видяха, че се измъквам.
Видяха, че всичко е наред с фирмите ми. Знаеха, че ще спечеля.
🔹 11 декември 2012 г. — Часове преди първото съдебно заседание
Сутринта на 11 декември 2012 г. — точно часове преди първото данъчно дело в Софийски административен съд…
Пет цивилни коли ми препречиха пътя на път за работа. Арестуваха ме.
В същия час — 20 полицаи влязоха в офиса на компанията. Иззеха и унищожиха цялата документация. Сървъри. Дискове. Папки. Всичко.
3 месеца в ареста.
Какво успя да направи адвокатът ми? Едно-единствено нещо: подаде уведомление до всички съдебни състави, че при липса на документи не могат да се водят делата.
И така — между 2014 и 2015 г. — всички актове влязоха в сила. Не защото бяха правилни. А защото нямаше с какво да ги обжалваме. Документите ги нямаше. Защото те самите ги бяха унищожили.
177 000 000 лева.
Сто седемдесет и седем милиона лева.
Това бяха общите задължения на 6 ЕООД-та, които бях влял в „КОРИНА БГ” ЕАД, Кърджали.
Сред тях:
▪️ Финансово-счетоводната компания „Добрин Добрев” ЕООД
▪️ „Демо Яв” ЕООД — притежаваща безсрочен лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали
Всички тези компании бяха регистрирани в периода 2002–2004 г. Работеха законно. Декларираха всичко. Плащаха данъци.
Всичко без изключение, което беше правено от моите компании през цялото им съществуване — беше обложено по 2-3 пъти. Без право на обжалване.
От сериозна компания с многомилионен оборот — станахме „данъчни длъжници”.
А аз — се превърнах във вечен обвиняем.
Забележете — по съвсем друго дело. Защото това е важно. Едни и същи факти — на две съвсем различни релси. Данъчна и наказателна. И двете — за натиск.
🔹 А сега — истинският въпрос
Според данъчните органи моята компания разполагаше със собствен капитал от 320 милиона лева.
И знаете ли каква беше целта на цялата акция?
❗️ Не данъци.
❗️ Не справедливост.
❗️ Не „възстановяване на щети”.
Целта беше една — да се намери:
💰 „Къде са парите?”
🔹 Доказателството
През следващите години — всички мои познати, бизнес партньори и клиенти, които бяха викани на разпити в ГДБОП, в полицията или в прокуратурата…
…след приключване на „официалната” част на разпита — бяха извеждани на „кафе”.
И там, неофициално, им се задаваше точно един въпрос:
„Къде са парите на този?”
Не за нарушения. Не за престъпления. Не за доказателства.
Само за парите.
И това продължи години. Хора, които не бях виждал от десетилетия, ми се обаждаха да ме предупредят:
„Викаха ме. Питаха само за парите ти.”
🔹 Та къде са парите, дами и господа?
Това е въпросът, който всички задават.
И отговорът — ще го разберете, ако ме следвате тук и в другите ми социални медии.
Но преди да го дам — искам да помислите за нещо много по-важно:
❓ Какъв вид държава „търси парите” на свой гражданин с арести, унищожаване на документи и натиск върху приятелите му?
❓ Какъв вид държава първо унищожава бизнеса, а после се чуди защо човекът не плаща данъци?
❓ Какъв вид държава 3 години държи всичко запорирано без акт — и след това издава актове за периода, в който е спирала бизнеса ?
Отговорете си сами. Тихо. На глас не е безопасно. Още не.
📌 Следва продължение.
В следващите постове ще ви разкажа:
▪️ Как точно изчезнаха парите и активите.
▪️ Кои хора бяха посочени, за да им се прехвърли бизнесът.
▪️ Какво се случи с тези „посочени хора” в годините след това.
▪️ И защо това, което се случи на мен, се случва на стотици други и до днес — точно по същата схема.
177 милиона лева „данъци.”
320 милиона лева „собствен капитал.”
0 доказателства.
Това е България.
📌 Споделете, ако смятате, че повече хора трябва да знаят как работи системата. Профилът ми е с рестрикции. Истината — не може да бъде запорирана.
Dobrin Dobrev
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит
Бойко Станкушев: Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит.
“Дотук аз не видях нито една изненада. Всички тези имена бяха дискутирани не само последните през два месеца, а в последните девет години, откакто чакаме президентът Радев да стане премиер”. Това коментира в “Тази сутрин” по bTV бившият министър на енергетиката Мирослав Севлиевски за новия редовен кабинет и назначенията на новата власт.
“Аз очаквах Кутев да бъде председател на парламентарната група, но виждаме, че и настоящият председател на парламентарната група се справя много добре. Артикулира добре, има ясна позиция”, допълни той.

“Няма и изненада, няма и разочарование. Аз не виждам разочарование, но и не бива да чакаме в първите дни тези хора да направят нещо толкова голямо, някаква заря да стане. Последният път, като бях при вас, завършихме разговора с това, че при Триумфа, когато победителите са влизали в Рим, имало един роб, който шушнел на ухото на победителя: „Помни, че си смъртен“. И като продължим тази приказка – шествието върви. И сега отзад има първите пленени – пленените пълководци, тези, които са победени. След тях върви плячката и най-накрая вървят пленниците. Очаквам тази седмица ние да видим какво ще стане с победените генерали или с политическите опоненти”, коментира Севлиевски.
“Една от основните причини да имаме този изборен резултат е, защото основният мотив на хората да излязат да гласуват за Радев беше, защото те очакват от него възмездие и справедливост. И големият въпрос наистина е дали ще има възмездие и справедливост през следващите дни. Една от другите големи причини да имаме този изборен резултат е, защото хората се уплашиха, че посредствеността започна да става масова по времето на управлението на Бойко Борисов”, посочи още той.
„Няма изненади особени. Ясно беше, че гръбнакът на новия кабинет ще бъде от лицата, фигурите, които са участвали в предишните служебни кабинети на Румен Радев. Не виждам някакви особени изненади в това отношение. А дали ще има чистка, дали ще има метла? Да, разбира се. И това смятам, че е в правилата на играта.
За да овладееш политическата власт, трябва, разбира се, да прецениш кои да махнеш, кои свои хора да оставиш. Това е нормалното“, коментира социологът Кольо Колев.
„Мисля, че Румен Радев направи много добър ход, като остави главния секретар на МВР на своя пост, с което даде знак на цялата администрация, че всъщност чистката няма да бъде просто така – „наши срещу ваши“, а ще се гледа кой какво прави. Това е хубав знак, защото по този начин ти можеш да опитваш и с част от предишната администрация, за да я превърнеш в свои работници. Това е нещо, което според мен не е зле“, посочи още той.

„Няма какво да проверяваме. Ние просто ще чакаме да видим първите послания на този, както и на всички други министри, и съответно първите действия, което е много по-важно“, заяви Бойко Станкушев, директор на “Антикорупционен фонд“, за назначението на Николай Найденов като министър на правосъдието.
„Трябва да се има предвид, че Румен Радев, според мен, малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит. Това да си девет години президент е едно, а да поемеш цялата тази сложна машина, наречена изпълнителна власт, където много зависи от теб, обаче зависи и от хората, с които си обграден“, посочи той.








