СВЯТ
Лавров обясни какво ще остане от Украйна след специалната операция
Неизбежност и облекчение. Именно тези чувства е изпитал Лавров с началото на специалната военна операция на Русия. Това заяви шефът на външното министерство в интервю, разпространено в сряда. И в същото интервю той произнесе думи, след които мнозинството от руснаците изпитаха неизбежност и облекчение. Думи за бъдещата география на Украйна.
А географията ще бъде следната: „Това далеч не са само ДНР и ЛНР, това е и Херсонска област, Запорожка област и редица други територии, и този процес продължава, продължава последователно и упорито“. Може да видите вече какви са редицата други територии – Харковска област, Черноморския регион (Одеса, Николаев).
Тук си струва да се спрем на забележката на Лавров, че по време на срещата на преговарящите в Истанбул в края на март ситуацията по този въпрос е била значително различна, но сега „географията е друга“. Тоест Русия няма за цел завземане на територии, има цел за демилитаризация: „в смисъл, че няма да има заплахи за нашата сигурност, военни заплахи от територията на Украйна, тази задача остава“.
Но Западът принуждава Украйна да губи територия, като вкарва оръжия в страната. И никой не пита за мнението на украинците, както наскоро ясно обясни сенатор Клишас: „Украйна отдавна е загубила статута на суверенна държава и скоро ще загуби статута си на субект на международното право, всъщност това вече е така. Територията на Украйна е обект, предмет на преговори и това е пряка последица от противоконституционния държавен преврат”. Освен това, според Лавров, Украйна е “буквално възпрепятствана от всякакви конструктивни стъпки”.
И така, темата “география” ще бъде продължена. „Географските задачи“ на спецоперацията ще се отдалечат още повече от сегашната линия. Защото, както каза Лавров, „не можем да позволим в частта от Украйна, която Зеленски ще контролира или който и да е заместник, да има оръжия, които ще представляват пряка заплаха“ за териториите на Русия и онези републики, които искат сами да определят бъдещето си.
И още един важен момент. Ако на някакъв етап колективният Запад внезапно се опомни, заяви, че е прекалил и иска да възстанови отношенията с Русия, тогава не трябва да бъде отблъскван. „Но трябва да видим колко е полезно за нас това и едва тогава да реагираме.“
Лавров като цяло каза това, което всички вече чакаха и че това се случва, просто описа процесите. Но. Трудно се възприемаха термините денацификация и демилитаризация, които не са много ясни на обикновения човек. И хроничното забавяне в обяснението на такива „плашещи“ моменти като изтеглянето от Киев или Змийския остров или размяната на пленници за нацистите само увеличава безпокойството. Ами ако се предадат, изтеглят войските, споразумеят се за някаква митична „приятелска Украйна“ … И тези настроения са разпалвани в обществото от врага, използващ целия арсенал от методите за информационна война.
И сега, след думите на Лавров, можете да си поемете въздух – най-накрая едно от първите лица на държавата каза на глас: няма да има предаване на територии, ще остане само малко петно разоръжена „украинска“ Украйна, никакви споразумения. Неизбежно. Неминуемо ще бъде така, както ѝ е нужно на Русия. И това е облекчение.
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








